Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Александра
Сергева
в присъствието
на Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 773 по описа за 2018 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 991 от 25.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 8857/2017 г., Плевенският районен съд е осъдил В.Б.В. с посочени ЕГН и адрес *** и В.П.В. с посочени ЕГН и адрес ***
солидарно да заплатят на “*****” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., жк. „*****”, бл. *****,
представлявано от изп. директор С.Б. следните парични суми:
- на основание чл. 211 вр. чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ сумата от 15 013,39 лв.,
съставляваща стойността на установена липса, ведно със законната лихва, считано
от констатирането й - 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
- на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от
2 100,54 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Недоволни
от постановеното решение са останали въззивниците В.Б.В. и В.П.В., всеки от които го обжалва в законния срок подавайки самостоятелна въззивна жалба против
решението.
Във
въззивната жалба, депозирана от въззивника В.В. чрез
пълномощника му адвокат М.с. се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразно
и необоснованост на постановеното решение. Според въззивника неправилно ПлРС е
приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ и
въззивникът носи пълна имуществена отговорност, като се посочват подробно
предпоставките за осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл. 207
от КТ и се акцентира, че имуществените вреди следва да са с неустановен
произход. Въззивникът счита, че неправилно ПРС не се е съобразил с
постановленията на РП – Плевен по ДП № 262/2016 г. за образуване на ДП срещу
неизвестен извършител и за спирането му и е приел, че те не го обвързват при
съобразяване на отговорността по чл. 207 от КТ, като според въззивника въз
основа на тези постановления по делото следва да се приеме, че не са налице
липси, тъй като вредата не е с неустановен произход, а е предмет на
престъпление без значение дали извършителят му е известен или не и дали по
делото има постановление за спиране или влязла в сила присъда. Във въззивната
жалба се описват обстоятелствата, при
които е изчезнала сумата чрез кражба от трето лице и се прави извод, че от
страна на въззивника е оборена презумпцията за причиняване на липсата от
отчетника, като според въззивника отчетникът не отговаря, когато има обективна
причина, която той не е могъл да прекрати, а престъплението кражба е такава
обективна причина, освен, ако отчетникът е съпричастен към престъплението, в
който случай отговорността му е по чл. 203 ал. 2 от КТ. За да направи тези
изводи въззивникът се позовава на ППВС № 5/1955 г., както и на решение №
274/30.06.2015 г. по гр.д. № 970/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Наред с тези доводи,
въззивникът счита, че неправилно ПРС не е оценил направените при алтернативност
възраженията по чл. 83 от ЗЗД за допуснати груби нарушения на закона от страна
на работодателя, които са допринесли за увреждането и са основание за
намаляване на размера на обезщетението. Поддържа се, че трудовият договор между
страните е сключен в нарушение на чл. 27 ал. 2 т. 4 от ЗЧОД, тъй като
въззивникът с оглед признатия от ТЕЛК процент нетрудоспособност няма право да
носи оръжие, както и да шофира, което е наложило вторият охранител при липса на
трети охранител да го придружава до обекта за инкасиране и автомобилът да бъде
оставен без надзор. Поддържа се, че въззивникът, както и останалите охранители
са полагали извънреден труд в нарушение на чл. 143 ал. 2 от КТ, както и че
обичайна практика е било да се освобождава третия охранител без изрична
заповед, но със знание на работодателя, въпреки, че екипът би следвало да е
тричленен. Поддържа се, че от страна на работодателя не се е спазвало
задължението да извършва ежедневен инструктаж на охранителите за маршрута и
обектите на инкасиране, като такъв се е провеждал формално по телефона и
охранителите се подписвали в нарочната книга за това, но в действителност в
предходния ден маршрутът се изпращал по имейл на главната касиерка на „***“
преди 17 ч. за да подава вътрешни заявки и на практика същата въпреки, че не е
служител на охранителното дружество е била запозната с обстоятелства, свързани
с работата им. В жалбата се поддържа, че и двата осигурени от работодателя
инкасо автомобили са били неизправни, като при ремонт са оставяни ключовете им
и е възможно да са правени дубликати, а наред с това практиката е била
автомобилите да домуват на неохраняеми паркинги, не е имало организация за
съхранение на резервните ключове, а достъпът на инкасатотора до карго
помещенията е бил изключително затруднен. Моли се окръжният съд да отмени
изцяло решението на ПлРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск и да присъди в полза на въззивника направените по делото разноски. С
жалбата се представят договор за правна помощ, пълномощно и квитанция за
внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 300,27 лв..
Във въззивната жалба,
депозирана от въззивника В.В. чрез
пълномощника му адвокат Д.Д. се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразно и необоснованост на постановеното решение. В жалбата се
обсъждат подробно уставените по делото факти и обстоятелства и се прави извод,
че при така изяснената фактическа обстановка предявения иск е недоказан по
основание и размер. В жалбата се оспорва качеството на въззивника на отчетник
по отношение на охраняваните ценни пратки на 08.02.2016 г., като според него от
представената по делото длъжностна характеристика, както и от представените
правила за организиране и осъществяване на дейността по охраната и
транспортиране на ценни пратки, действащи при въззиваемото дружество се
установява, че на конкретният ден е имал задължение по заповед на прекия му
ръководител свидетеля Недялков да извършна физическа охрана на инкасираните
ценни пратки и да управлява специалираното МПС за осъществяване на превоза на
пратките. Според въззивника при определяне на екипите всеки от членовете им има
конкретни задължения, определени със заповед на прекия ръководител за деня,
като безспорно по делото се е установило, че на 08.02.2016 г. въззивникът е
следвало да изпълнява задълженията на шофьор, вторият член на екипа В.В. е бил МОЛ – инкасатор, а третият
член на екипа Я.Г. е бил охранител, което разпределение е действало до 17 ч.,
след който момент въззивникът е следвало да изпълнява функциите на шофьор и на
охранител, но не и задълженията на инкасатор. Според въззивника не са налице
основания за солидарна отговорност между него и инкасатора В.В. по правилата на чл. 208 т. 2 от КТ,
тъй като на посочената дата не са му били възложени отчетнически функции и
пратките, намиращи се в управлявания от него автомобил не са му връчени в това
качество. Алтернативно, въззивникът излага подробни правни доводи относно
предпоставките за ангажиране на отчетническата отговорност при условията на чл.
211 вр. чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ и се позовава на Постановление № 5/15.10.1955
г. на Пленума на ВС на РБ, прави извод, че отчетникът не отговаря за щетите,
ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и счита, че
престъплението кражба е такава обективна причина. Въззивникът се позовава на
постановленията на РП – Плевен по ДП № 262/2016 г. и на свидетелските показания
и счита, че по делото е доказано, че на 08.02.2016 г. инкасираните от В. ценни пратки са били откраднати от
неизвестно лице, проникнало в кабината на товарния автомобил, с който се
извършва инкасото, както и че кражбата е заснета от видеокамера, намираща се в
близост до мястото, на което е бил паркиран инкасо автомобила. В жалбата се
прави извод, че кражбата на пратката не се дължи на липса, тъй като липсата на
поверени на отчетник материални ценности предполага неустановеност на произхода
на щетата, която предпоставка не е налице в конкретната хипотеза. На трето място
въззивникът прави възражение, че по делото не е доказано, че на въззиваемото
дружество е прехвърлена собствеността върху ценните пратки с тяхното предаване,
т.е. че същото е собственик на липсващите пратки. Според въззивника по делото е
установено е, че пратките се предават на банкова институция ***, като банковия
служител описва съдържащото се в тях и заверява сметката на собственика на
ценната пратка, като според него работодателят му няма правна възможност да
претендира липси на имущество на трето лице, с което е в договорни отношения. Прави
се извод, че въззиваемото дружество не е доказало съществуване на липса в
имуществото му, произтичаща от функции събиране, съхранение, разходване и
отчитане на парични и материални ценности, възложени на въззивника в качеството
на отчетник. Моли се окръжният съд да отмени изцяло решението на ПлРС и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на
въззивника направените по делото разноски. С жалбата се представя квитанция за
внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 300,27 лв..
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили отделни писмени отговори срещу
всяка от въззивните жалби от въззиваемото дружество „****“ ЕАД, еик
***, гр. С., чрез пълномощника му адвокат С.Д.,
в които се оспорва основателността на жалбите. Въззиваемото дружество поддържа
в отговорите, че правилно и законосъобразно ПлРС е приел, че са налице
основания за ангажиране на солидарната отговорност на въззивниците. Според
въззиваемото дружество липсващата сума е с неустановен произход, тъй като не е
доказано по делото от страна на въззивниците, че щетата е резултат от действия
на трети лица. Оспорват се възраженията на въззивника В. по чл. 83 от ЗЗД за наличие на основания за намаляване на
отговорността му, като се поддържа, че от страна на работодателя са осигурени
всички условия за изпълнение на задълженията им като на екипите са осигурени
инкасови автомобили, оборудвани със специално карго помещение, което се
заключва и същите са били ежедневно инструктирани за начина на работа, като
съгласно приетата тактика на работа на двучленен екип при спиране на автомобила
инкасаторът слиза сам, а шофьорът не напуска инкасовия автомобил. Според
въззивника правилно ПРС е приел, че поведението на въззивниците в конкретният
случай не дава основание да бъде намалена отговорността им. Оспорват се
възраженията на въззивника В. за
липса на основания за ангажиране на солидарна отговорност по чл. 208 ал. 1 т. 2
от КТ, като се поддържа, че съгласно длъжностната характеристика на длъжността
на въззивника „охранител“ същият има задължения да приема, пренася,
транспортира и предава ценни пратки и парични средства чрез специализиран
автомобил и осигуряване на физическа охрана, обслужване на АТМ и получаване на
готови запечатани касети за зареждане на касова наличност, като се твърди, че
на практика членовете на екипите са взаимозаменяеми и конкретната функция се
определя съобразно предварително изготвен месечен график. Оспорват се и
възраженията на въззивника В. за
недоказаност на липса в размер на 15 013,39 лв., като според въззиваемото
дружество съдът е обсъдил тези възражения и правилно е приел, че е безспорно
установен факта на настъпване на липсата и нейния размер.
В с.з.
въззивниците се явяват лично и чрез пълномощниците си адвокат С. и адвокат Д. и заявяват, че се поддържат подадените въззивни жалби и се
претендират направените по делото разноски. Оспорва се като прекомерно
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Представят списък
на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 600,27 лв. по отношение на
въззивника В. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 1100,37 лв.
по отношение на въззивника В..
Въззиваемата
страна чрез пълномощника си адвокат Д. оспорва
основателността на въззивните жалби и поддържа писмените отговори. Претендира
направените разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на
1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид
направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Плевенският районен съд е сезиран с иск с иск с правно
основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, предявен от “*****” ЕАД, ЕИК ******, гр. С. солидарно против В.Б.В. и В.П.В. за сумата
от 15 013,39 лв., съставляваща
стойността на установена липса, ведно със законната лихва, считано от
констатирането й - 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание
чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ Плевенският районен съд е приел, че безспорно от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са
заемали материално - отчетническа длъжност при изпълнение на трудовите се
функции при ищеца към 08.02.2016 г., тъй като са им били възложени функции по събиране, съхраняване
и отчитане на парични средства,
че на посочената дата същите е следвало да транспортират и съхраняват ценни
пратки на стойност 15 013,39лв., но не са изпълнили
задълженията си в резултат на което е настъпила липса на посочената по – горе
стойност. ПРС е намерил за неоснователни възраженията на ответниците, че щетата е резултат от действия на трети, неизвестни лица, като е приел, че
тежестта на доказване е върху ответниците, но тези обстоятелства не се
установят по категоричен начин от представените по делото постановления на РП –
Плевен по приложеното досъдебно производство. ПРС е приел за неоснователно като недоказано възражението на ответниците, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като е получил
застрахователно обезщетение, както и е приел за неоснователно като
ирелевантно
възражението на ответниците относно изплащането на сумите от страна на ищеца към
увредените лица. ПРС е намерил за
неоснователни също възраженията на ответниците по реда на чл. 83,
ал.1 от ЗЗД за намаляване тяхната отговорността поради неизпълнение на задълженията на работодателя за осигуряване условия за изпълнение
на отчетническата функция, за съхранение на имуществото, в
съответствие с характера на работата, за осигуряване на условия, осигуряващи обичайната
възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника
стоково-материални ценности. ПРС е приел, че от събраните по делото
доказателства се е установило, че
екипите са разполагали със
съответни инкасови автомобили, оборудвани със специално карго помещение, което
се е заключвало, както и са били надлежно и ежедневно инструктирани за начина
на работа, като в конкретният случай ответниците в нарушение на приетата от
работодателя тактика на действие на двучленен екип са нарушили приетите правила
след като ответника, изпълняващ функциите на шофьор след спиране до
инкасираният обект е напуснал инкасовия автомобил за да придружи ответника,
изпълняващ функциите на инкасатор. В заключение ПРС е приел, че не са налице
основания за намаляване на отговорността на ответниците при тази установена
фактическа обстановка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорно
по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е изпълнявал
ли е въззивникът В. отчетнически функции към 08.02.2016 г., възникнала ли
отговорност за въззивниците солидарно или за един от тях относно липси на
неотчетени ценни пратки с парични средства по отношение на въззиваемото
дружество в претендирания от същото размер, ако е възникнала отговорност налице
ли основания за нейното намаляване по реда на чл. 83 от ЗЗД.
Въззивният
съд, като съобрази представените от въззиваемото дружество в първата инстанция
писмени доказателства /л.16-29/, които не са оспорени от въззивниците и
становищата на страните относно възникване и прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, приема за безспорно установено по делото, че:
между въззивника В.В. и „***“ ЕООД, гр. С.е съществувало
трудово правоотношение през периода от 09.06.2014 г. до 31.03.2016 г., по
силата на което въззивникът е изпълнявал длъжността „охранител” с място на
работа, считано от 01.04.2015 г.: инкасов екип на Регионален офис - Плевен на „***“
ЕАД;
между въззивника В.В. и „***“ ЕООД, гр. С.е съществувало трудово
правоотношение през периода от 17.04.2012 г. до 05.04.2016 г., по силата на
което въззивникът е изпълнявал длъжността „охранител” с място на работа,
считано от 16.06.2014 г.: инкасов екип на Регионален офис - Плевен на „***“
ЕАД.
Не се
спори между страните, а видно и от представените пред първата инстанция справки
от търговския регистър /л.7-12/, че въззиваемото дружество е правоприемник на
праводателя „***“ ЕООД, гр. София, което е заличено като търговец след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Установява
се от представените от въззиваемото дружество в първата инстанция 2 бр.
длъжностни характеристики за длъжността „охранител“, подписани от съответно от
въззивника В. на 23.06.2015, а от
въззивника В. на 25.06.2015 г. на
15.09.2014 г. /л. 19-20 и л. 25-26/, които
не са оспорени от въззивниците, че в раздел „описание на длъжността“ са
посочени следните основни трудови функции: да извършва физическа охрана при
транспортиране на ценни пратки, парични средства и товари, да приема, пренася,
транспортира и предава ценни пратки и парични средства чрез специализиран
инкасов автомобил и осигурена физическа охрана, да обслужва АТМ като получава
готови запечатани касети за зареждането им с касова наличност от „Инкасов
център“ на „***“ или ДКУ, да реагира на
инциденти при осигурена физическа охрана, да управлява МПС /специализирано,
прогодено за инкасова дейност и др./. Установява се от длъжностните
характеристики, че в раздел „основни задължения“ същите за разделени на четири
отделни групи, като първата група задължения са при охрана на ценни пратки,
парични средства и товари, втората група задължения са при получаване на ценни
пратки, парични средства и товари, третата група задължения са при управление
на МПС, а четвъртата група са общи задължения. Установява се от длъжностните
характеристики, че в раздел „допълнителни задължения“ са посочени задължения
свързани с изпълнение на други задължения, определени с вътрешни актове на
дружеството – работодател и задължения, произтичащи от задачи възложени от
прекия ръководител. Установява се също, че в раздел „права и отговорности“ от
длъжностната характеристика са посочени основните отговорности на въззивниците,
една от които е за вреди, причинени на работодателя в следствие на неизпълнение
на професионалните задължения.
Установява
се от представената по делото в първата инстанция заповед № ОИ-006/12.01.2015
г. на управителя на „***“ ЕООД, гр. С./л. 29/, за която липсват данни да е
връчена на въззивниците, че със същата е разпоредено на въззивника В. да изпълнява функциите на основен
оператор, обслужващ АТМ на „***“ ЕАД, региони Плевен и Ловеч.
Установява
се от представената по делото в първата инстанция инструкция за организиране и
осъществяване на дейността на звената за охрана и транспортиране на ценни
пратки и товари в „***“ ЕООД /л. 30-35/ и тактика на действие на
специалиализираните инкасови екипи, осъществяващи охрана при транспорт на ценни
пратки и товари, състоящи се от двама служители /л. 36-38/, че същите са
подписани от управителя на „***“ ЕООД и уреждат организацията на дейността на
инкасовите екипи при праводателя на въззиваемото дружество.
Установява се от представения
по делото в първата инстанция график за м. февруари 2016 г. /л. 155/ на
въззиваемото дружество, че съгласно същия на 08.02.2016 г. инкасо екипът е
включвал въззивниците В. и В. и я.г.
при 8 часов работен ден, с продължителност на работното време от 7,30 ч.
до 19,30 ч. при 210 минути паузи. Не се
спори между страните, а се установява от заявлението от страна на процесуалния
представител на възиваемото дружество пред ПРС в о.с.з. на 27.03.2018г, че
отделни заповеди за определяне на инкасо екипа не са издавани.
Установява се от приложеното към
доказателствата в първата инстанция ДП № 6-262/2016 г. по описа на РП – Плевен,
че същото е образувувано въз основа на писмено уведомление от разследващ
полицай на 08.02.2016 г. за започване на досъдебно производство при условия на
чл. 2112 ал. 2 от НПК за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл.
194 ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител за това, че на 08.02.2016 г. в гр.
Плевен чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими
вещи – 14 000 лв. от владението на В.Б.В.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Установява
се, че на 08.02.2016 г. са снети обяснения от въззивниците В. и В.,
извършен е оглед на местопроизшествие, иззети са дактилоскопни следи. Установява
се, че по ДП са извършени различни процесуално следствени действия, вкл. разпит
на въззивниците като свидетели на 11.02.2016 г., извършване на дактилоскопна и
трасологична експертизи, преглеждани са видеозаписи в близост до
местопрестъплението и др. но поради неразкриване на извършителя на деянието на
основание чл. 244 ал. 1 т. 2 от НПК досъбното производство е спряно с
постановление на прокурор от РП от 07.04.2016 г..
От заключението на трасологичната експертиза по ДП се
установява, че поради интервенция върху лявата врата на инкасо автомобила и
заседнало в ключалката й чуждо тяло от самоделно устройство за разбиване
„трошач“, тя не се е заключвала към момента на изготвяне на експертизата, а
след отстраняване на чуждото тяло патронникът се заключвал с предоставените два
броя секретни ключа. По отношение на секретния патронник на дясната врата
вещото лице е направило извод, че е отключван и заключван само с помощта на
предназначен за него ключ. Установява се, че въззивниците са дали показания в качеството
на свидетели по ДП за това, че получените сред 18 часа пратки от обекти „****“,
метанстанция на „***“, „***“ и „****“ в МОЛ „*****“ и „***“ в магазин „***“ са
поставени в сак, който се е намирал между седалките на инкасовия автомобил, а
не в каргопомещението на същия съгласно задълженията им, както и че след като
към 19 ч. въззивникът В. е
паркирал инкасовия автомобил на паркинга до входа на НАП - Плевен от автомобила
слезли и двамата охранители и за около 10 минути оставили автомобила без охрана
за да получат пратка от офис на „М-тел“,
намиращ се на пешеходната улица на града.
Установява се от представената по делото в
първата инстанция заповед № ОИ-039А/09.02.2016 г. на управителя на „***“ ЕООД,
гр. С./л. 40/, че със същата е определена четиричленна комисия за извършване на
проверка на съответствието на огранизацията на
работата на инкасовия екип на въззивниците съгласно посочените в
заповедта документи, уреждащи дейността на охранителите в дружеството и
нормативната уредба, да установи наличието на липса на парична наличност на
ценни пратки от клиенти и тяхната стойност. Установява се, че в изпълнение на
заповедта е изготвена докадна записка на 16.03.2016 г. /л. 45-47/, подписана от
В.В. – директор на дирекция „****“,
в която са посочени конкретни нарушения на работата на инкасовия екип, съставен
от въззивниците при изпълнение на задълженията им на 08.02.2016 г., като е
посочено, че поведението на целия екип е станало предпоставка за извършване на
посегателството върху инкасовия автомобил.
Установява се от представените по делото в
първата инстанция 4 бр. ежедневни ведомости за транспорт и охрана на парични
средства и ценни пратки от 08.02.2016 г. /л.42-43/, че същите са подписани от
инкасатор и охранител и установяват получени пратки с парични суми от клиенти,
както следва: клиент „***“ – пратка с № 524324 с декларирана сума в размер на
293,40 лв., клиент „****“ ЕАД – пратка № 523914 с декларирана сума в размер на
569,99 лв. и пратка № 053052 с декларирана сума в размер на 3855,24 лв., клиент
„***“ - пратка № 211896 с декларирана сума в размер на 3 450 лв., клиент „***“
пратка № 650894 с декларирана сума в размер на 2 700 лв. и пратка № 523204 с
декларирана сума в размер на 8 000 лв..
Установява се от представените по делото в
първата инстанция 3 бр. платежни нареждания за кредитен превод от 10.02.2016
г., че на посочената дата „***“ ЕООД е превело следните парични суми: на „*****“ ЕАД общо сумата от 10 700
лв. с основание за плащане ЦП № 650894 за 2 700 лв. и ЦП 523204 за 8 000
лв., на „*****“ ЕАД общо сумата от 863,39 лв. с основание за плащане ЦП №
523914 за 569,99 лв. и ЦП 523204 за 293,40 лв., на „***“ АД сумата от
3 450 с основание за плащане ЦП № 211896.
Установява се от представените по делото в
първата инстанция експерни решения на ТЕЛК и друга медицинска документация /л.
60-78/, че въззивникът В. страда
от дълги години от заболявания, за които му е определен намален процент
трудоспособност, като от 2003 г. е с водеща диагноза „множествена склероза“ и
общи заболявания: „множествена склероза, МС – цереброспинална форма, пирамиден
дискординационен синдроми, атрофия п.н. оптици ок. Утр.“, от които страда и към
момента, като към 08.02.2016 г. съграсно ЕР на ТЕЛК от 2014 г. на същия е
определена 75 % нетрудоспособност за срок от три години с водеща диагноза
„болести на зрителния нерв, некласифицирани другаде“ и общо заболяване „атрофия
парцалис п.н. оптици ок. Утр., МС – цереброспинална форма, квадрипирамиден
дискординационен синдроми“.
Установява се от представените
по делото в първата инстанция договор и удостоверение /л. 96-100/, че между
въззиваемото дружество и ЗАД „****“ гр.
С.е бил сключен на 18.08.2015 г. договор за застраховане на отговорността на
въззиваемото дружество за транспортиране на ценни пратки, превозвани със
специализирани за целта автомобили от оторизирани за това служители на
застрахования, със срок на действие към 08.02.2016 г., както и че по договора
не са изплащани обезщетения от страна на застрахователя на въззиваемото
дружество за периода от 01.01.2016 г. до
23.03.2018 г..
Не се спори между страните, а се установява от
заявлението от страна на процесуалния представител на възиваемото дружество
пред ПРС в о.с.з. на 27.03.2018г, че към 08.02.2016 г. въззиваемото дружество
не е имало разрешение от Община Плевен за достъп на инкасовия автомобил до
пешеходната зона на града.
За установяване на спорните
обстоятелства във връзка с инцидента на 08.02.2016 г. и организацията на
работата във въззиваемото дружество към този момент по делото в първата
инстанция са разпитани посочените от страните свидетели, които са работили на
различни длъжности във въззиваемото дружество към 08.02.2016 г. с изключение на
свидетелката и., както следва: В.Т.В. /началник на Управление „Касови
и инкасови услуги“ - л. 120-124/, О.Д.П.
/директор на Дирекция „Касови операции“ - л. 124-127/, П.М.М. /охранител - л. 127-128/, С.Х.Н. /организатор - л. 164-165/, Я.Л.Г., /охранител - л. 161-163/, К.М.Г. /охранител - л. 167-168/ и Т.Г.И. /главен касиер
в „***“ - л. 159-160/.
От показанията на свидетелите в частта, в
която съвпадат или кореспондират помежду си се установява следната фактическа
обстановка:
Към м. ІІ 2016 г. въззивниците
В. и В. са работили в инкасо екип заедно със свидетелите я.г. и к.г., като свидетелят с.н.
на длъжност „организатор“
с място на работа гр. Л. ежедневно сутрин е извършвал инструктаж по телефона на
членовете на екипа относно маршрута и функциите, които трябва да изпълнява
всеки член на екипа, инкасо автомобила, който да ползват, работните часове
съгласно графика им на работа и др.. Установява се, че всеки ден в края на
работното време свидетелят Н. след
като е получил справките със заявките за съответния ден е изпращал на
свидетелката и. по имейл дневния
график и маршрута на инкасовия автомобил за зареждане на АТМ за следващия
работен ден, а тя от своя страна ги е предавала на охранителите от екипа. Установява
се, че копие от графиците свидетелят Н. е
изпращал по имейл и на х.п.,
който към този момент е изпълнявал длъжността „регионален мениджър“ в
дружеството. Установява се, че е съществувала практика всеки от членовете на
инкасо екипа в различните дни да изпълнява различни функции – на охранител,
шофьор на инкасо автомобила или инкасатор, като единствено въззивникът В. поради това, че по здравословни
причини не може да носи оръжие и да управлява автомобил е изпълнявал само
функциите на инкасатор в екипа. Установява се, че съгласно утвърден график за
месеца ежедневно четвъртият член на екипа е почивал или изпълнявал други
трудови функции извън екипа. Установява се, че е съществувала практика в повечето
дни вечер след 16,30 – 17 ч. инкасо екипът да остава двучленен /в този смисъл
са показанията на свидетелите н.,
г., г. и и./, от
който единият член е изпълнявал едновременно функции на шофьор и охранител, а
другият член - функции на инкасатор, в
които случаи работната смяна е продължавала около 12 часа с почивките през деня,
както това се е случило вечерта на 08.02.2016 г.. Установява се, че съгласно
установената практика на работа на екипа инкасаторът в екипа е имал задължение
след като получи ценните пратки да ги прибира в каргоотделението на инкасо
автомобила, като ги заключва с притежаван секретен ключ, а шофьорът на
автомобила да остава винаги в автомобила, докато инкасаторът взима ценна пратка
от инкасирания обект, като в случай, че екипът е тричленен, охранителят винаги
е придружавал инкасатора до инкасирания обект и обратно. Установява се, че в
края на работната смята при липса на касиер от „***“ АД, който да ги получи събраните
ценни пратки се оставяли за съхранение в охраняем офис на ДКУ в гр. П.
/Дружество за касови услуги/, от където се получавали на сутринта и се
предавали на касиер на „***“ АД след представяне на пълномощно от страна на
охранителя, след което ценните пратки се описвали в книгата за ценни пратки на
банката. Установява се, че ценните пратки се предавали на охранителите в
запечатани пликове и същите не са имали задължение да броят паричната наличност
в тези пратки. Установява се, че в случаите, в които инкасо екипът е двучленен
и негов член е въззивникът В. в
качеството на инкасатор се е случвало другият охранител при инкасиране на конкретния
обект – офис на МТЕЛ в пешеходната зона на гр. Плевен да слиза за да го
охранява, като автомобилът е спиран на паркинга до ТД на НАП – П.на ул. „****“,
така както е спрян във вечерта на 08.02.2016 г. /в този смисъл са показанията
на свидетелите г. и г./. Установява се, че на посочената
дата третият член на екипа е бил свидетелят г.,
както и че същият е предложил да бъде сменен автомобилът, с който се
работили през този ден м. „****“ с другия инкасо автомобил м. „****“, като
охранителите не са уведомили за смяната на автомобилите си свидетеля Н. Установява се, че на посочената дата
Г. е напуснал работното си място
около 16,30 – 17 ч. съгласно
предварително утвърдения график за работа за деня, като свидетелят н. е бил наясно с това обстоятелство,
като на работа за т.нар. вечерно инкасо са останали въззивниците – В. с функции на шофьор и охранител, а В. с функции на инкасатор /в този смисъл са показанията на
свидетелите г. и н./. Установява се, че на 08.02.2016 г.
вечерта въззивниците уведомили както полицията чрез телефон 112, така и член от
ръководството на работодателя за извършена кражба на ценни пратки от инкасо
автомобила, след което същата вечер в по – късен час в гр. Плевен пристигнали
свидетелите В.В. и о.п. за да се запознаят на място със
случилото се. Установява се, че свидетелите В.
и п. са посетили полицейското управление,
в което се е намирал инкасо автомобилът, направили са оглед на автомобила,
посетили са мястото на инцидента, гледали са видеозаписи от камера, намираща се
близо до мястото на инцидента, разговярали са с въззивниците след
освобождаването им от полицията, както и със свидетеля Г. и за резултатите от проверката си са съставили протокол и
доклад. Установява се от показанията на свидетелите
В. и п., че видеозаписът, който им е показан е бил с лошо качество,
но на него са видяли, че във времето на 08.02.2016 г. след 19 ч., в което
инкасо автомобилът е бил оставен без охрана от страна на въззивниците за да
отидат до инкасирания обект - офис на *** в пешеходната зона на гр. П., до
автомобила се е приближил слаб и висок човек, който отворил врата на автомобила
откъм пътника /т.е. дясната врата/ неясно с какво, навел се към двете седалки,
затворил, излязъл, оглеждал отзад на автомобила, отново се върнал и отворил същата врата, погледнал
вътре, затворил и да си тръгнал, като всичко продължило около 2 минути.
Установява се от показанията на
свидетелите В. и п., че при огледа на автомобила
установили, че автомобилът няма алармена система, шофьорската врата на
автомобила /т.е. лявата/ е била заключена отвътре, дясната врата се е
заключвала с дистанционно, ключът на каргоотделението бил на място и отключвал
и заключвал без проблем. Установява се от показанията на свидетелите В.
и п., че въззивниците са признали
пред тях, както и пред полицията, че пратките с инкасираните обекти са били
поставени в торба между седалките на автомобила, а не в каргоотделението и
съответно при кражбата са изчезнали от там. Свидетелят В. установява, че при проверката са разбрали, че резервните
ключове на автомобилите се съхраняват в стая в Банката, която е общодостъпна за
служителите на Банката. Същият свидетел установява, че след оглед на мястото,
на което е бил спрян автомобила при инцидента е приел, че автомобилът не е
спрян на подходящо място, тъй като няма пряка видимост към него от страна на
охранителите след напускането му при движението им до инкасирания обект.
Свидетелят установява, че автомобилът е бил спрян възможно най - близо до
инкасирания обект, но според него, ако автомобилът е бил спрян по – далеч, но
на осветено и охраняемо място, каквото е паркингът пред офиса на ДКУ в Плевен
до инцидент нямало да се стигне. Свидетелят В.
установява също, че от страна на работодателя не е искано разрешение от Община
Плевен инкасо автомобилът да се движи по пешеходната зона на града до
инкасирания обект. Свидетелите м.
и н. установяват, че ремонтът на инкасо автомобилите се
осъществява в оторизиран сервиз.
Плевенският
окръжен съд като съобрази разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, намира, че
за да бъде ангажирана отговорността на въззивниците по силата на сключените
трудови договори между страните следва по делото да бъде установено по
безспорен начин от работодателя, че по време на трудовото правоотношение между
страните, всеки от въззивниците в качеството
на лице, осъществяващо отчетническа дейност, т.е. материално отговорно лице, е
имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита конкретни парични и
материални ценности, получил е конкретни парични средства, но не е отчел
надлежно същите със съответните разходно - оправдателни документи, поради което
за работодателят е възникнало право да търси по съдебен ред присъждане на
парична сума, която съответства на липсата като щета.
При съобразяване на
задължителната съдебна практика относно липсите при отчетническа отговорност,
установена с т. 14 от Постановление № 5/15.10.1955 г. на ПВС и т. 5 от
Постановление № 7/17.06.1981 г. на ПВС, както и тази на ВСК по приложението на
чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, а именно: решение № 37/28.06.2011 г. по гр.д. № 1180/2009
г., ІІІ г.о. на ВКС, решение №
423/27.03.2014 г. по гр.д. № 2145/2013 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
152/01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/2014 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
247/30.06.2015 г. по гр.д. № 970/2015 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 857/05.08.2015
г. по гр.д. № 2103/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., въззивният съд приема, че за да е налице липса
по смисъла на закона следва да е налице вреда с неизяснен произход, която да е
в причинна връзка с действията и бездействията на въззивниците в качеството на
отчетници, на които са възложени функции по събиране, съхранение, разходване и
отчитане на парични и материални ценности, като както причинната връзка, така и
вината на отчетника се презюмират от закона и не следва да се доказват от
работодателя. Отчетникът, на който са възложени функциите да опази имуществото
на работодателя полагайки по - голяма грижа от обичайната може да обори
презумпцията за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови
действия или бездействия, както и разполага с право да направи възражения за
настъпване на липсата поради нормален стопански риск, оправдан стопански риск,
при неизбежна отбрана, крайна необходимост, изпълнение на неправомерна заповед
или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателя, като за доказване
на тези възражения са допустими всички свидетелски показания. Когато отчетникът е допуснал непозволено
поведение, с което е съпричинил резултата, престъпното посегателство от страна
на трети лица не го освобождава от имуществена отговорност – ограничена или
пълна. Съдебната практика приема също, че отговорността на отчетника не може да
се ангажира по реда на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за причинени щети на трето лице
при и по повод възложената му работа от работодателя, освен в случаите, в които
рискът и отговорността за имуществото по силата на договора между работодателя
и третото лице преминават върху работодателя, в качеството на изпълнител.
Въз основа на представените по делото в
първата инстанция писмени доказателства -
трудов договор и длъжностна характеристика за длъжността „охранител”,
подписани от всеки от въззивниците, въззивният съд приема за безспорно
установено по делото, че по време на трудовото правоотношение между страните, вкл. към датата 08.02.2016 г. по силата на
заеманата длъжност всеки от въззивниците е изпълнявал наред с останалите си
задължения и отчетническа дейност по смисъла на закона – чл. 207 ал. 1 от КТ,
като е носел отчетническа отговорност във връзка с поверените му ценни пратки,
съдържащи парични и материални ценности и задължение след приключване на
работната смяна да предаде получените пратки на служител на „***“ ЕАД в
Регионалния офис на банката в гр. Плевен. От представените по делото 4 бр.
ежедневни ведомости за транспорт и охрана на парични средства и ценни пратки от
08.02.2016 г. /л.42-43/ безспорно се установява, че същите са подписани от
двамата въззивници като получили пратките с парични суми от клиенти, от което според
съда следва задължението и на двамата да отчетат получените ценни пратки, като е
без значение, че въззивникът В. е
изпълнявал функции на шофьор и охранител, а не такива на инкасатор по силата на
дневния график, още повече като се има предвид, че в случая и двамата не са
имали задължение да броят паричните суми, съдържащи се в пратките, а единствено
да получат, траспортират, охраняват и предадат пратките с тези суми.
Въззивният
съд приема, че безспорно по делото от представените 4 бр. ежедневни ведомости
от 08.02.2016 г. се установява, че въззивниците са получили ценни пратки с
парични средства от инкасирани обекти на клиенти на въззиваемото дружество,
които са с декларирана обща стойност в размер на 18 868,83 лв., от които
3 855,14 лв. са били в наличност към момента на инцидента, тъй като са
получени от инкасирания обект по времето, в което инкасо автомобилът е оставен
без надзор, като в инкасо автомобила към момента на инцидента е следвало да се
съхраняват пратки с декларирани парични суми в общ размер на 15 013,49 лв.,
получени от въззивниците и непредадени от тях на „***“ ЕАД. Безспорно се
установява по делото, че на 10.02.2016 г. въззиваемото дружество е превело на
ощетените инкасирани клиенти, с които има договорни отношения по банков път
суми в размер на декларираните от тях ценни пратки и е посочило като основание
за плащане номерата на ценните пратки, като общият размер на заплатената от
въззиваемото дружество парична сума на инкасираните клиенти е в размер на
15 013,49 лв.. Следователно налице са получени на 08.02.2016 г. ценни
пратки от въззивниците с декларирани в тях парични суми в размер на 15 013,49 лв. от клиенти на
въззиваемото дружество и възстановяване на същата парична сума от въззиваемото дружество на
клиентите му на 10.02.2016 г., поради което може да се приеме, че към 10.02.2016 г. /датата на плащане/
въззиваемото дружество безспорно е претърпяло щета, изразяваща се в намаляване
на имуществото му с претендираната сума.
Въззивният
съд приема обаче, че от страна на въззивниците е оборена презумпцията за
виновността им като отчетници, тъй като от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че липсата е резултат от престъпление, извършено от
трето лице и не е с неустановен произход. Както от данните по приложеното
досъдебно производство, така и от показанията на свидетелите В. и п.
безспорно се установява, че с оглед видеозаписите, които са им
предоставени в периода от време, в който въззивниците са оставили без охрана
инкасо автомобила, за около 2 минути неизвестно трето лице по неустановен начин
е отворило двукратно дясната врата на автомобила, влязло е вътре и след това е
напуснало автомобила, като към момента същото не е открито от разследващите
органи, поради което досъдебното производство е спряно с прокурорско
постановление. Безспорно по ДП не е разкрит извършител на престъплението, както
и не са установени механични следи и деформации по автомобила и заключващите се
негови части, но от показанията на свидетелите посочени по - горе безспорно се
установява по делото, че вредите са причинени от трето лице, което е проникнало
в автомобила, след който момент от него са изчезнали оставените от въззивниците
ценни пратки между седалките на инкасо автомобила. Безспорно е налице неизпълнение
на задължението на въззивника В.
да постави инкасираните суми в определеното каргоотделение на автомобила
съгласно изискванията на чл. 9 от Наредба № І-121/24.06.2004 г. за реда за
организиране на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и
налице неизпълнение на задължението на въззивника В. по чл. 11 ал. 2 от същата Наредба да не напуска инкасо
автомобила при никакви обстоятелства, които нарушения са допуснати от тях
въпреки извършения ежедневен инструктаж и подписаните от всеки от тях
длъжностни характеристики, които ги задължават да спазват както нормативната
уредба, така и произтичащите от нея вътрешни актове на работодателя –
инструкции и тактики на работа. Безспорно от страна на въззивниците е
осъществено и нарушение на задължението им в рамките на работната смяна да
работят с предварително определеното превозно средство, тъй като посочването на
превозното средство е част от плана на работа, уставен съгласно изискванията на
чл. 6 ал. 2 т. 5 от цитираната по - горе Наредба. Въззивният съд приема обаче,
че небрежното изпълнение на задълженията от страна на въззивниците, описано по
- горе не съставлява непозволено поведение, с което са съпричинили резултата на
престъпното посегателство от страна на трето лице, тъй като пратките са
оставени в заключен изправен инкасо автомобил на място, на което е имало
видеонаблюдение и се е намирало във възможно най - голяма близост до
инкасирания обект. Дори да се приеме, че с небрежното изпълнение на
задълженията си въззивниците са допринесли за вредоносния резултат, въззивният
съдът приема, че с оглед конкретните обстоятелства същите не следва да носят
изцяло или отчасти отговорност за вредите, причинени на въззивния работодател
от липсващите пратки, тъй като са налице редица обстоятелства, допринесли за
този резултат, за които е отговорен въззивния работодател при условията на чл.
83 от ЗЗД. Въззивният съд отчита обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението на задълженията на въззивниците, а именно: нарушението от страна
на въззивника В. е допуснато след
реално отработен 11 часов работен ден, при положение, че същият е с бил с
определена 75 % нетрудоспособност за различни заболявания, в това число влошено
зрение и не е следвало да бъде член на двучленен вечерен инкасо екип, тъй като
не може да носи оръжие, с които обстоятелства работодателят е бил предварително
запознат, а нарушението от страна на въззивника В. е допуснато с цел осъществяване на физическата охрана на
въззивника В. при пренасяне на
ценните пратки, т.е. има за крайна цел изпълнение на служебните задължения на
въззивника В., произтичащи от
изпълнението на функциите охранител в екипа. Наред с това по делото не се
установи от страна на работодателя да е изпълнено задължението по чл. 6 ал. 2
т. 6 от Наредба № І-121/24.06.2004 г. за реда за организиране
на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари при съставяне на плана
на работа да се посочи конкретното място, на което следва да спира автомобила
при осъществяване на маршрута си до инкасираните обекти, при положение, че по
делото безспорно се установи, че работодателят на въззивниците не се е
възползвал от възможността да поиска от Община Плевен разрешение за преминаване
на инкасо автомобила през пешеходната зона на гр. Плевен за да се осигури
спирането му пред инкасирания обект. Следва да се отчетат и обстоятелствата
установени по делото със свидетелски показания, че инкасо автомобилът не е имал
монтирана аларма, както и че резервния ключ за същия съгласно организацията на
работа при работодателя се е съхранявал в
общодостъпен офис на Банката, което е давало възможност за създаване на
дубликат от същия. Вярно е, че въззивниците са имали възможност да откажат да изпълняват
задълженията си при положение, че не са осигурени условията за изпълнение на
задълженията им съгласно Наредба № І-121/24.06.2004 г. за реда за организиране
на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, но от показанията на
свидетелите г. и г. се установява, че този начин на работа
е бил не изключение, а практика при въззиваемия работодател поради липса на
персонал, поради което се налагало въззивникът В. по график да работи в двучленен вечерен екип за да се
осъществява в пълен обем дейността в съответното регионално звено на
работодателя.
При съобразяване на гореизложеното,
въззивният съд намира, че въззивниците не следва да отговарят за претърпените
от въззиваемия работодател на 10.02.2016 г. вреди в размер на 15 013,49
лв. при условията на чл. 207 ал. 1 т. 2 от ГПК.
При тези изводи, въззивният
съд намира, че искът с правно основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ се явява недоказан
по основание и следва да бъде отхвърлен от съда със законните от това правни
последици.
Въз
основа на гореизложеното, въззивният съд приема, че като е уважил изцяло
предявения иск, ПРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено изцяло.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени
направените по делото в двете съдебни инстанции разноски, както следва: в полза
на въззивника В. в размер на 465
лв. за първата инстанция и в размер на 600,27 лв. за въззивната инстанция, а в
полза на въззивника В. в размер
на 845 лв. за първата инстанция и в размер на 1100,37 лв. за въззивната
инстанция.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р
е ш и:
отменя решение № 991 от 25.06.2018
г., постановено по гр. д. № 8857/2017 г. на Плевенския районен съд, като вместо
това постановява:
Отхвърля предявения от “****” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., жк. „****”, бл. ****, представлявано
от изп. директор С.Б. солидарно против В.Б.В. и В.П.В. иск с правно основание
чл. 211 вр. чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за сумата
от 15 013,39 лв., съставляваща
стойността на установена липса, ведно със законната лихва, считано от
констатирането й - 08.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК “***” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ***, жк. „***”, бл. ***, представлявано от изп. директор С.Б. да
заплати на В.Б.В., ЕГН ********** *** сумата от 1 945,37 лв. за направени по делото в двете съдебни инстанции
разноски.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК “****” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., жк. „****”, бл. *****, представлявано от изп. директор С.Б. да заплати на В.П.В., ЕГН ********** *** сумата от 1 065,37 лв. за направени по делото в двете съдебни инстанции
разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: