Решение по дело №192/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 294
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320100192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Видин, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100192 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ИЛ. В. К. от гр. Видин
против МБАЛ„ СВЕТА ПЕТКА“ АД – Видин с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претенциите на ищцата произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника на длъжност „ санитар“ в Отделение по Спешна медицина. Посочва, че със
Заповед № РД-11-119/13.12.2021г. на Изпълнителния директор на ответника, на ищцата е
наложено наказание „ дисциплинарно уволнение“ поради допуснати системни нарушения на
трудовата дисциплина – не е изпълнила възложената й работа, не е спазила техническите и
технологичните правила, допуснала е увреждане на имущество на работодателя и е
нарушила Правилата за вътрешния трудов ред, и поради това е наложено наказание на
основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, т. 3 и т. 9 и т. 10 от КТ.
Със Заповед № 82/13.12.2021г. на директора на ответника, на основание чл.330, ал.2, т. 6 от
КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Поддържа се, че издадените заповеди са незаконосъобразни поради това, че:
- Работодателят е действал в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ при условията на
злоупотреба с право, като единствената му цел била да прекрати трудовото правоотношение
с ищцата, тъй като ищцата искала от ответника да спазва трудовите й права – да й заплати
допълнително трудово възнаграждение за работа в условията на пандемия от Ковид 19, че е
търсила и получила синдикална защита на правата си, както и че упражнила правото си на
жалби и сигнали за допуснати закононарушения с публични средства от ръководството но
ответната болница, организирала заедно със свои колежки протести и поведението й
предизвикало негативно отношение на работодателя, като негов представител открито
1
заявил, че ще бъдат наказани.
-Допуснати са съществени процесуални нарушения във връзка с процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовото правоотношение , тъй
като ищцата е член на синдикално ръководство, а именно – секретар, както и че процесните
заповеди са постановени при накърняване правото на защита на ищцата, довело до
опорочаване на процедурата по налагане на наказанието „ дисциплинарно уволнение“,
-Работодателят е извършил нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не е оценил
събраните доказателства в процеса по налагане на дисциплинарно наказание,
-Заповедите са постановени в нарушение на материалноправните разпоредби на КТ,
тъй като липсват доказателства, че е налице състава на правните норми, които работодателят
твърди, че са нарушени от ищцата,
Ищцата излага, че не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения на
трудовата дисциплина, тъй като не са налице системни нарушения, както се твърди в
оспорената заповед. Наложеното наказание е в нарушение на чл. 186 от КТ, допуснато е
нарушение на чл. 189 от КТ, както и на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищцата и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „
санитар“ в отделение по Спешна медицина в МБАЛ „Св. Петка“АД, както и ответникът да
бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 15097.50 лева за периода от 14.12.2021г.
до 14.06.2022г.
С протоколно определение от 11.05.2022г. по искане на ищцата, съдът на основание
чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал намаление в размера на исковата претенция по чл. 225, ал. 1
от КТ като същата се счита предявена за сумата от 5050.30 лева.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв чрез упълномощен
процесуален представител, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна като е навел доводи
за неоснователност на твърдението за злоупотреба с права от страна на работодателя.
Оспорено е твърдението, че ищцата е член на синдикално ръководство, като е оспорена
истинността на съдържанието на представените в тази връзка писмени доказателства, както
и тяхната автентичност.
Посочено е, че работодателят е спазил процедурата преди налагане на
дисциплинарното наказание, като е изискал писмени обяснения от ищцата за всяко едно от
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Преди налагане на наказанието,
работодателят е оценил тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорен е размера на претендиранато обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е
посочено, че добавката за работа при Ковид – 19 следва да бъде изключена при формиране
на БТВ на ищцата, тъй като тази добавка не е с постоянен характер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и приета е съдебно
2
– счетоводна експертиза.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е
работила при ответника на длъжност „санитар“ в отделение по Спешна медицина при
ответника, считано от 03.07.2008г., което и видно от допълнително споразумение №
707/02.07.200г. към трудов договор № 51/21.09.2005г.
Ищцата е запозната с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, видно от
направените отразявания върху екземплярите, намиращи се в личното й трудово досие.
Със Заповед № РД-11-119/13.12.2021г. на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187,
т. 3 и т. 9 и т. 10 от КТ. Като фактически основания в заповедта е посочено, че:
1. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „Света
Петка“ АД – Видин, по време на работната си смяна за времето от 09.30ч. до 19.00ч. на
02.11.2021г. е оставила навън пред фургоните на отделението по Спешна медицина,
определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция лежаща количка, която
е била изложена на тежки атмосферни условия – дъждовно време.
2. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „Света
Петка“ АД – Видин, по време на дневно дежурство но 05.11.2021г.не е изпълнила трудовите
си задължения, а именно не е почистила работните бюра и повърхностите в кабинета за
амбулаторни прегледи и в другите помещения на отделението по Спешна медицина, не е
изхвърлила и почистила кошчетата, не е почистила и дезинфекцирала пода, което е довело
до закъснение на работния процес в отделението по Спешна медицина.
3. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „Света
Петка“ АД – Видин по време на работната си смяна за времето от 08.00часа до 11.20часа на
17.11.2021г. не е почистила кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина,
както и не е дезинфекцирала повърхностите в отделението по Спешна медицина по време
на пандемия, с което застрашава здравето и живота на пациентите и персонала.
Посочено е в заповедта, че горните представляват системни нарушения на трудовата
дисциплина, като ищцата с действията си не е изпълнила възложената й работа, не е спазила
техническите и технологичните правила, допуснала е увреждане на имуществото на
работодателя и е нарушила правилата за вътрешния трудов ред в ответната болница.
Със заповед № 82/13.12.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
И двете заповеди са връчени на ищцата срещу подпис на 14.12.2021г.
По делото са представени три броя искане за даване на писмени обяснения до ищцата
във връзка с нарушения на трудовата дисциплина.
3
Първото искане е за извършено на 02.11.2021г. нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че за времето от 09.30ч. до 19.00ч. е оставена навън пред фургоните на
отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид
инфекция лежаща количка, която е била изложена на тежки атмосферни условия –
дъждовно време.
Второто искане е във връзка с рапорт на д-р Ц.А. за наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 05.11.2021г. по време на работна
смяна / дневно дежурство/ не са изхвърлени и почистени кошчетата и помещенията в
отделението по Спешна медицина.
Третото искане е за констатирано от д-р Ц.А.П., че на 17.11.2021г. за времето от
08.00 часа до 11.20 часа не е почистен кабинета на регистратурата в отделението по Спешна
медицина, нито са дезинфекцирани повърхностите, което е крайно наложително в условията
на епидемична обстановка от разпространение на Ковид – 19.
Ищцата и по трите искания е депозирала пред работодателя писмени обяснения, в
които оспорва твърденията за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина.
В представения препис на трудовото досие на ищцата на л. 57 от делото, се съдържа
рапорт на д-р Ц.А. – завеждащ отделение по Спешна медицина за констатирани нередности
на 05.11.2021г. в 08.00ч. при започване на дневно дежурство, както следва:
от нощно дежурство при санитар В.П.П. – неизхвърлени и непочистени кошчета и
помещение
със започване на дневното дежурство със санитари Е.Б.М. и ИЛ. В. К. в 08.40ч. в
кабинета по амбулатория, работните бюра и повърхности по другите помещения били
замърсени и непочистени. Кошчетата неизхвърлени, пода непочистен и недезинфекциран.
На л. 52 се съдържа рапорт от д-р Б.В.П. за оплакване от поведението на санитарите в
отделение по Спешна медицина във връзка с техни интервюта и неглежиране на преките им
задължение на 06.11.2021г. и на 09.11.2021г.
По делото е представен препис на публикация от 14.09.2021г. в медийното
пространство във връзка с готовност на санитарите от ЦСМП – Видин да започнат стачка
заради неизплатени им допълнителни средства за работа в Ковид условия.
Представен е протокол от 01.12.2021г. за проведено общо събрание на членовете на
синдикална секция на НС „Защита“ в МБАЛ „Света Петка“АД – Видин за избор на
ръководство на синдикалната секция като за председател е избрана С.К. а за секретар В.П. и
И.К..
Представено е и удостоверение № 028/02.12.2021г. издадено от Председателя на НС
„Защита“ за горните обстоятелства, както и е изпратено уведомление за това до МБАЛ
„Света Петка“ АД, без данни за датата на получаването му от болницата.
Разпитаните свидетели А Б. Томова, В.П.П., Цветодарка Петкова А и Даниела
Ганчева Стоянова, установяват обстоятелства във връзка с работата на санитарите в
4
отделението, работата на ищцата и прекратяване на трудовото й правоотношение.
Свидетелките А.Т. и В.П. – колеги на ищцата установяват обстоятелства във връзка с
това, че на санитарите в отделението не се давали редовно допълнителните средства за
работа с ковид пациенти, заради което се извършвало нерегламентирано разпределение на
пари помежду им. Поради създалата се ситуация, санитарките се обърнали за съдействие
към НС „Защита“, започнали протестни действия ,като направили две стачки – през м.
октомври 2021г. и през м. ноември 2021г. Тогава и започнало да се говори, че ще бъдат
уволнени. Свидетелките посочват, че след като излезли на протест, започнали да ги
наказват, че не си вършат работата, а дотогава никой не им е правил забележки и не са
имали наказания.
Свидетелката А.Т. посочва, че на 02.11.2021г. била втора смяна на работа, а ищцата
била първа смяна, следобед ищцата не била на работа. Свидетелката заварила въпросната
лежаща количка, но от колежки знае, че е бракувана количка от един шофьор на линейките,
като е дадена за ползване, да се карат пациенти с нея. Свидетелката посочва, че на тази
количка и на още една лежаща количка, цял ден е имало лежащо болни пациенти, които
били във фургон в Ковид зоната. Свидетелката дезинфекцирала количката, като посочва, че
това се прави след всеки болен пациент, оставила количката да престои малко навън на
въздух, за да се проветри след дезинфекция. Влязла в отделението и в същото време леко
заваляло. Дошла д-р Найденова и направила забележка, че количката е била цял ден навън,
съсипана от дъжда. Според свидетелката, това не е вярно, защото количката била съвсем за
малко навън, а не цял ден, защото на нея имало болни пациенти. На 02.11. количката е
ползвана непрекъснато, защото имало много болни. Колежката В отишла веднага навън и
прибрала количката вътре.
Свидетелката посочва, че на 17.11.2021 г. била на работа. Ищцата също била на
работа, но свидетелката не си спомня коя смяна е била. Д-р А направила забележка на
свидетелката и ищцата, че не са почистили зад един шкаф, който преди това била дръпнала,
защото имало мъхче, а то просто било одраскано. Свидетелката посочва, че всеки ден
задължително почистват повърхностите, а зад шкафовете чистят когато извършват основно
почистване. Свидетелката посочва, че били почистили кабинета на регистратура,
повърхностите в отделението.
Свидетелката В.П., посочва, че 02.11.2021 г. е била дневна смяна от 08.00ч. до
20.00ч., ищцата била първа смяна от 08:00ч. до 14:00ч., свидетелката А била втора смяна -
от 14:00ч. - 20:00ч. Посочва, че въпросната количка била бракувана и с нея се работи много
трудно. На 02.11.2021г. цял ден е имало тежко болни ковид пациенти. Доктор Найденова
дошла в късния следобед и питала кои са санитарите и защо количката стои навън на дъжда.
Свидетелката й казала, че тя е дежурната санитарка с А и че количката не е стояла на
дъжда. Свидетелката също посочва, че количката се дезинфекцира след всеки болен и се
оставя малко навън, но започнало да ръми. Свидетелката посочва, че по това време ищцата
И. не е била на работа.
5
Свидетелката Петрова посочва също, че когато била нощна смяна, но не помни дата,
била сменена от ищцата и свидетелката А. Била почистила кошчетата, всичко било сменено,
но разбрала от ищцата, че д-р А казала, че ще пише рапорт на нощната смяна, че не е
сменила кошчето. Свидетелката посочва също, че абсолютно винаги се почиства. Има
определено през годината време, когато се прави основно почистване - пролет и по средата
на лятото, и есента, когато се местят всички шкафове. През работното време се
дезинфекцира всичко, защото минават много пациенти.
Свидетелката Ц.А. - началник Спешно отделение към МБАЛ „Света Петка“ АД,
посочва, че ищцата не си е изпълнявала задълженията и затова е уволнена. В последно
време спряла да работи адекватно. В условия на пандемия, когато имало много пациенти,
трябвало да се почистват амбулатория, стаите, ищцата се държала арогантно и не си
вършела работата. Свидетелката многократно е правила забележки на санитарите за
почистване на повърхности, за дезинфекция, за изпълнение на задълженията. Това било
системно, правени са устни забележки многократно от всеки, от лекари, от помощния
персонал.
Свидетелката посочва, че й е известно, че санитарите от отделението са правили
протест, като за това разбрала от медиите. Питала е ищцата и останалите санитарки имали
ли са проблем с някого от отделението, но последните нищо не са казали.
Свидетелката посочва също, че ковид добавките се определят по методика, по броя
на дежурствата, има списък, който се получава от главната счетоводителка в болницата. По
този списък се подава информация по часове . Има комисия, която определя
възнагражденията и за това нещо се упражнява контрол от РЗИ, Здравна каса.
Свидетелката установява, че е подала рапорт против против В за неизхвърлени
кошчета. Против ищцата също е подала рапорт през м. ноември 2021 г., когато не е
изчистила нито една от стаите.
Свидетелката Д.С. - медицинска сестра в Спешно отделение, посочва, че всички
санитари, включително И., си вършили много добре работата, с малки забележки, но от
есента, септември 2021 г., забелязала, че започнали често да излизат навън, говорят си по
телефоните, събират се на групички навън. Постоянно трябвало да бъдат викани и да им
бъде припомняно, че трябва да отидат някъде, да почистят нещо. На свидетелката е
известно, че санитарките от Спешно отделение са били на протест. Тогава блокирали цялата
работа на всички. Имало Ковид болни, критично болни, които трябвало да стоят и да чакат.
Свидетелката посочва, че със забележки са наказвани и други санитари.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, доколкото същите съответстват на
събрания доказателствен материал по делото, като отчита факта, че свидетелките А Б. и В.П.
също са наказани с дисциплинарно наказание „уволнение“, видно от представените по
делото заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от дата –
13.12.2021г.
От изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява,
6
че на ищцата е начислявано и изплащано редовно допълнително трудово възнаграждение за
работа в условия на пандемия от Ковид – 19 в съответствие с приетите правила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Относно твърдението на ищцата за злоупотреба с права от работодателя по чл. 8, ал. 1
и ал. 2 от КТ при уволнението й.
В съдебната практика/ решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС/, е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от
страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка дали е налице такова, и в този
смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ,
или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението.
Добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение се предполага до установяване на противното. Тази оборима
презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с права, в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея.
В конкретния случай, ищцата твърди, че работодателят е действал в нарушение на
чл. 8, ал. 1 от КТ при условията на злоупотреба с право, като единствената му цел била да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата, тъй като ищцата искала от ответника да
спазва трудовите й права – да й заплати допълнително трудово възнаграждение за работа в
условията на пандемия от Ковид 19, че е търсила и получила синдикална защита на правата
си, както и че упражнила правото си на жалби и сигнали за допуснати закононарушения с
публични средства от ръководството но ответната болница, организирала заедно със свои
колежки протести и поведението й предизвикало негативно отношение на работодателя,
като негов представител открито заявил, че ще бъдат наказани.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото
е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се установява, а и не се оспорва, че санитарките от
Отделение по Спешна медицина, са участвали в протести във връзка с искания за заплащане
на допълнителни средства за работа в условията на пандемия от Ковид 19. От тогава, според
показанията на св. Ц.А. и Д.С., работата на санитарите в Спешно отделение се е влошила,
като непрекъснато са им правени забележки затова. В този период, работодателят е
започнал процедури по дисциплинарни наказания, както на ищцата, така и на други
санитарки – свидетелките А Б. и В.П., всичките завършили с дисциплинарно наказание
„уволнение“. Установи се от заключението на приетата по делото СИЕ обаче, че на ищцата
е начислявано и изплащано редовно допълнително трудово възнаграждение за работа в
условия на пандемия от Ковид – 19 в съответствие с приетите правила. В този смисъл,
твърдението на ищцата, че не й било изплащано редовно допълнително възнаграждение за
7
работа с ковид болни, се явява неоснователно. Оттук и поддържаното от нея, че с
инициираното дисциплинарно производство, работодателят недобросъвестно е целял
единствено и само да я уволни, защото участвала в протести, съдът приема за недоказано.
Работодателят е изпълнил законовото си право да приложи санкциите, визирани в КТ, при
констатирани нарушения на трудовата дисциплина. Въпросът дали правилно е приложил
дисциплинарната процедура и дали уволнението е законосъобразно, съдът ще разгледа по -
долу.
Относно твърдението на ищцата, че уволнението е извършено в нарушение на чл.
333, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ, работодателят може да уволни на посочените
основания работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален
орган през времето докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само след предварително съгласие на синдикален орган, определен с
решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
В пар. 1, т. 6 от ДР на КТ е посочено какво се има предвид под „синдикално
ръководство”, а именно това са председателят и секретарят на съответната синдикална
организация.
Тези обстоятелства следва да са налице към момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, респ. към момента на връчване на
предизвестието.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищцата, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 3
КТ, тъй като същата е член на синдикално ръководство на Национален синдикат „Защита“ в
МБАЛ „Света Петка“АД – Видин.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г.
на ВКС по т. д. № 9/2013 г., ОСГК, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3,
предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или
служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на
синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния
работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази
синдикална организация.
Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват
организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания
самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка
с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната
секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.
В настоящия случай, ищцата е представила писмени доказателства, от които се
8
установява, че в МБАЛ „Света Петка“АД е учредена синдикална секция на НС „Защита“,
която представлява вътрешна структура на синдикална организация в предприятието, в
рамките на НС „Защита“, която вътрешна структура не представлява работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, поради и което същата не се ползва със закрила при уволнение
по чл. 333, ал. 3 КТ.
Извън горното, в учредената синдикална секция са избрани двама секретари – В.П. и
ищцата И.К.. Съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, със закрила се ползва само
един секретар. Принципно, несъществува пречка синдикалната организация да избере и
повече от един секретар. Уредената синдикална защита в КТ обаче, е само за двама членове
на ръководството – председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от
защитата по чл. 333 от КТ. Когато ръководството избира повече от един секретар, със
синдикална защита се ползва само първият и то този секретар, който изпълнява по –
съществени функции. В конкретния случай, не се ангажираха доказателства, от които да се
направи категоричен извод, кой от двамата избрани секретари - В.П. и ищцата И.К.,
изпълнява по-съществени функции. Това обстоятелство не става ясно и от представеното
удостоверение от НС „Защита“.
Отделно от това, следва да се отбележи, че липсват доказателства работодателят да е
уведомен за учредяването на тази синдикална секция, с оглед на факта, че към дата
01.12.2021г., вече е започнала дисциплинарната процедура по отношение на ищцата.
Представеното писмо не съдържа никакви данни за датата на получаването му.
Поради всичко гореизложено, съдът приема, че ищцата не се ползва със закрила по
чл. 333, ал. 3 от КТ и поради това ще следва да разгледа спора по същество.


По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина,
т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални
изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или
служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на
служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава
работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или
непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му
задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма
дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение
(така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение №
9
443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от
тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание,
която съдът следва да извърши. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е
ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно
за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно
наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на
всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко
санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни
норми.
Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира
чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо
работодателят да спазва редица установени от закона формални изисквания относно
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е,
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че работодателят е изпълнил императивно
изискване на закона и преди налагане на наказанието е изискал писмени обяснения от
ищцата и същата е дала такива.
Независимо от горното, уволнението е незаконосъобразно поради това, че заповедта е
немотивирана, тъй като в същата не е посочено по какъв начин с описаните деяния ищецът е
нарушил трудовата дисциплина, както и не е посочен конкретен текст от Кодекса на труда,
обосноваващ налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта
са посочени чл. 187, т. 3, т. 9 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, но тези текстове са
общи и всеки един от тях представлява самостоятелно основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав намира, че изброяването им не е
достатъчно мотивиране на заповедта. Работодателят е следвало да конкретизира
нарушението на работника по всяка една от посочените точки, т.напр. в чл. 187, т. 3 се
съдържат няколко хипотези– неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила, в т. 9 е посочено увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, в т. 10
също се посочени по няколко хипотези на нарушение на трудовата дисциплина.
Отделно от това, анализирайки посочените в заповедта нарушения, не става ясно
защо работодателят е прибегнал до налагане на най-тежкото наказание „уволнение“, като
10
липсват доказателства преди това на ищцата да са налагани други наказания за нарушение
на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 188 от КТ.
Визираните в заповедта нарушения не са подкрепени с никакви доказателства.
Описаните такива в заповедта– искане за писмени обяснения от работодателя и писмени
обяснения от служителя, не са доказателства за констатирани тежки нарушения на трудовата
дисциплина, а са част от процедурата по чл. 193 от КТ. За да се отпочне такава процедура,
работодателят следва да има събрани данни за извършени нарушения, каквито същият не
ангажира в процеса, най – малкото, работодателят не ангажира доказателства, че на
посочените дати и часове ищцата е била на работа.
Предвид горното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ще следва
да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде отменена, както и да бъде обявено за
незаконно извършеното уволнение.
По исковете по чл. 344, ал. 1,т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата е поискала освен да се приеме уволнението за незаконосъобразно, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност„ санитар“ в отделение по Спешна
медицина в МБАЛ „Св. Петка“АД, както и да се заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за
периода от 14.12.2021г. до 14.06.2022г.
Основателността на иска за отмяна на наказанието обуславя и основателността на
присъединения иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
От заключението на назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че за периода 14.12.2021г. до 14.06.2022г. обезщетението за оставане без работа
по чл. 225 от КТ е в размер на 5050.30 лева. От представената за констатация трудова
книжка на ищцата, както и удостоверение от НАП, се установява, че за процесния период
същата не е работила по друго трудово правоотношение. Поради това, искът по чл. 225, ал.
1 от КТ ще следва да бъде уважен за времето, считано от връчването на заповедта за
уволнение – 14.12.2021г. до постановяване на решението – 13.06.2022г. От заключението на
вещото лице се установява, че размерът на БТВ при пълен месец е 845.00 лева, а за един ден
е в размер на 39.30 лева. За времето от 14.12.2021г. до 13.06.2022г. включително БТВ е в
общ размер от 5011.00 лева. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че върху това
брутно обезщетение следва да се удържи данъка 10%. След приспадане на ДДФЛ от 10%
същото възлиза на 4509.90 лева, до който размер следва да се уважи тази претенция.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1640.37 лева. Ответникът ще следва да заплати по сметка на съда държавна такса в общ
размер от 230.40 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 53.58 лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска по чл.
225 от КТ като същите възлизат на сумата от 105.18 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
11
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ИЛ. В. К. с ЕГН ********** от гр.
Видин, ул. Д **, ет. *, ап. ** и ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-119/13.12.2021г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и Заповед № 82/13.12.2021г., с която
е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ИЛ. В. К. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. Д **, ет. *, ап. **
на заеманата преди уволнението длъжност „ санитар“ в отделение по Спешна медицина в
МБАЛ „Св. Петка“АД.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119 да заплати на ИЛ. В. К. с ЕГН
********** от гр. Видин, ул. Д **, ет. *, ап. ** сумата от 4509.90 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от КТ за периода от 14.12.2021г. до
13.06.2022г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда
– 02.02.2022г. до окончателното издължаване, като искът на присъдения размер до пълния
претендиран такъв до сумата от 5050.30 лева и за периода до 14.06.2022г. – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119 да заплати на ИЛ. В. К. с ЕГН
********** от гр. Видин, ул. Д **, ет. *, ап. ** сумата от 1640.37 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИЛ. В. К. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. Д **, ет. *, ап. ** да
заплати на МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119 разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 105.18 лева.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 119 да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 230.40 лева и разноски за вещо лице в размер на 53.58 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок,
считано от обявяването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12