РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500170 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. В. С. чрез процесуалния й
представител адвокат А. М. против решение № 7/08.01.2025 г., постановено по
гр.д. № 188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав, в частта,
в която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно и
необосновано, постановено при допуснати материалноправни и
процесуалноправни нарушения и несъответстващо на степента на
претърпените от нея неимуществени вреди при приложение принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД по подробно изложените във възизвната жалба
съображения, поради което моли съда да отмени решението на окръжния съд в
обжалваната част и да постанови друго, с което да бъде осъдена О Х да й
заплати допълнително 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва насрещната въззивна жалба на О Х, моли съда да я остави без
1
уважение и да потвърди обжалваното решение в тази част като валидно,
допустимо и частично правилно. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, включително адвокатско възнаграждение на Адвокатско
дружество „Г и М.“ за предоставеното на жалбоподателката безплатно
процесуално представителство и съдействие пред двете инстанции.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от О Х против същото решение
в частта, в която тя е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди от 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 1
757,12 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото
от една страна окръжният съд не е квалифицирал правилно исковете, като
следва да се приеме, че те са по реда на чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД, а
от друга страна ищцата не е провела пълно и главно доказване на всички
релевантни факти, поради което исковете е следвало да бъдат отхвърлени, а
ако съдът приеме, че искът за неимуществени вреди е основателен,
определеният от съда размер е твърде завишен с оглед претърпените болки и
страдания от Станкова при отчитане на съпричиняването от нейна страна на
вредоносния резултат, поради което моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на окръжния съд в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, алтернативно да намали размера на присъдените обезщетения с
оглед наведеното от него възражение за съпричиняване. Счита, че въззивната
жалба на С. В. С. е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е частна жалба от О Х против определение №
159/14.02.2025 г., постановено по същото гражданско дело, с което е
отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и противоречи на
закона, тъй като съдът е следвало да извърши преценка доколко са били
налице обстоятелства за предоставяне на безплатна правна помощ, което той
не е направил, както и относно дължимостта на ДДС върху определеното
адвокатско възнаграждение, поради което моли да бъде отменено
обжалваното определение и да бъде отхвърлено искането за присъждане на
2
адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Г и М.“ за оказана
безплатно правна помощ на ищцата.
Ответникът по частната жалба С. В. С. чрез процесуалния й
представител адвокат А. М. счита, че тя е допустима, но е неоснователна,
поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
определение като законосъобразно, валидно, допустимо и правилно.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Е Д Т“ ЕООД – София
не е взело становище по жалбите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. В. С.
против О Х обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл.
86 от ЗЗД, с които са съединени за общо разглеждане предявените от О Х
против третото лице-помагач „Е Д Т“ ЕООД – София обективно кумулативно
съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, предявени при условията
на евентуалност. Ищцата твърди, че на 08.08.2023 г. около 10 ч. вървяла по
тротоара, прилежащ към бул. „Б“ в гр. Х от страната на сграда № 59 до
спирката на обществения градски транспорт, в непосредствена близост до
салон за красота „М“, но се спънала в дупка на тротоара, образувана от
липсващи тротоарни плочки и от поставения по средата на тротоара билборд,
в резултат на което паднала на земята, ударила силно главата си, в областта на
брадичката, лявата длан и пръсти, лявата раменна става и левия глезен, жена
от салона за красота й помогнала да се изправи на крака и позвънила на
съпруга й, той пристигнал и я откарал незабавно в спешното отделение на М Х
Е, където били установени травматични увреждания - фрактура, болка и оток
в областта на пета метакарпална кост на лявата длан, хематом и охлузване на
брадичката, охлузване и кръвонасядане в областта на лявата раменна става,
оток и хематом в областта на левия глезен, охлузване в горната част на корема,
лявата й ръка била гипсирана и обездвижена и ищцата била освободена за
домашно лечение. След изписването й от болничното заведение за С.
3
започнал дълъг, продължителен и много мъчителен възстановителен период,
тя изпитвала силно главоболие и замайване, при преглед от личния й лекар на
09.08.2023 г. било констатирано, че оплакванията са във връзка с претърпяната
от нея злополука, на следващия ден посетила спешния кабинет на „М Х“ АД,
насочена към лекар със специалност неврохирургия, който след извършено
компютърно томографско изследване установил, че пострадалата има
помрачаване на съзнанието, главоболие, световъртеж и болки на мястото на
травмата, за лечението на което предписал терапия, но въпреки приемане на
медикаментите и стриктно спазване на лекарските препоръки, болките в
областта на лявата й ръка не стихнали, дори се появило подуване и оток,
поради което на 14.08.2023 г. ищцата отишла на преглед при ортопед-
травматолог, който премахнал гипсовата имобилизация, положил такава с
полиестерен бинт и й предписал медикаментозна терапия, а за периода
21.11.2023 г. - 30.11.2023 г., ищцата провела рехабилитационни процедури в
„С А“ ЕООД - с. М б. При падането си на земята С. ударила силно брадата си
и изпитвала нестихващо силни болки в областта на челюстта и зъбите си,
поради което на 24.08.2023 г. била прегледана от лекар по дентална медицина,
който констатирал, че вследствие на злополуката тя има счупени пънчета на
зъби 11, 12, 21 и 22 на горната челюст и силно разклащане на зъб 31 на
долната челюст, като се наложило зъбите да се изградят отново и да се
изработят нови коронки. В исковата молба се твърди, че възстановителният
период не е приключил към момента на подаването й, движенията в областта
на лявата й ръка и рамо не са възстановени напълно, те все още са ограничени
и болезнени, а според лекарите има вероятност болките да останат до живот
при влошаване на времето и физическо натоварване, а злополуката и
влошеното й здравословно състояние се отразило неблагоприятно и на психо-
емоционалното й равновесие, тя вече не била същият пълноценен човек,
имала понижено настроение, тревожност, връщала се често към спомена за
злополуката, изпитвала нарушения на съня и вниманието, тревожила се, че
няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на
семейството и децата си. Освен описаните неимуществени вреди ищцата
претърпяла и имуществени такива, представляващи разходи в общ размер на
1 757,12 лв., подробно описани в исковата молба. Доколкото всички понесени
от С. неимуществени и имуществени вреди са в резултат на това, че О Х не е
изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа тротоарния участък в
4
изправно състояние, а оправомощените за това органи са бездействали, не са
отстранили неравността и не са заградили мястото, за да не се създава
опасност за преминаващите пешеходци, въпреки че по закон тя има
задължение да поддържа общинските пътища чрез осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, включително отстраняване на всяка неизправност на
настилката, създаваща опасност за здравето на пешеходците, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди О Х да й заплати 40 000 лв.
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
описания инцидент и 1 757,12 лв. обезщетение за претърпените имуществени
вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва за забавено плащане на
тези суми, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.08.2023 г., до
окончателното им изплащане. Претендира разноски, включително
възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът О Х оспорва исковете по основание и размер поради това,
че не са доказани всички елементи на деликта и моли съда да ги отхвърли.
Счита, че ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин, че
претендираните от нея имуществени и неимуществени вреди са настъпили
вследствие на противоправно поведение на О Х, а при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат видът,
характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е
получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, както и
общественият критерий за справедливост, стандартът на живот и останалите
икономически показатели към датата на деликта, при вземане предвид
направеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като с поведението си пострадалият създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки вредите, доколкото от двете
страни на билборда и липсващите плочки имало достатъчно пространство от
тротоара, което не било компрометирано, и ищцата е могла да избере
безопасен маршрут, без да минава под билборда, инцидентът станал през
светлата част от денонощието и тя можела да избегне липсващите плочки,
които са били видими, т.е. е проявила е груба небрежност, а при полагане на
дължимата грижа е можела да избегне злополуката. Оспорва механизма на
настъпване на вредите, причинната връзка между необходимостта от
5
предписаните на ищцата лекарства и оздравителния процес, това, че
лечението е извършено правилно, както и че увреждането на зъбите е в
резултат от инцидента, тъй като тя имала заболявания на зъбите преди това,
довели до увреждането им. Възразява срещу размера на претендираните
неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с принципа за
справедливост. При условията на евентуалност О Х е предявила обратни
искове против „Е Д Т“ ЕООД – София, като в случай, че тя бъде осъдена от С.,
моли да бъде осъдено третото лице да й заплати 41 757,12 лв., от които 1
757,12 лв. обезщетение за имуществени вреди и 40 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тези суми,
считано от датата на деликта до окончателното им изплащане. Ищецът
твърди, че О Х и „Е Д Т" ЕООД сключили договор за наем на общински
терени за поставяне на рекламни билбордове по одобрена схема, съгласно
който наемателят бил длъжен да отстранява за своя сметка повредите,
причинени на наетия имот, и носи отговорност за целия срок на договора за
правилното устройство на площадката в съответствие с изискванията за
безопасност и достъпност, в т.ч. да поправи евентуални щети на пътното
платно и тротоара, което той не направил след поставяне на билборда и не
възстановил тротоара в първоначалното му състояние, като по този начин не е
изпълнил задълженията си по договора и разрешението за поставяне на
билборда, от което са произтекли вреди за С.. Претендира разноски.
Ответникът по обратните искове „Е Д Т“ ЕООД – София счита, че
предявените против него искове са допустими, но са неоснователни и
недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Оспорва да е
налице счупване на описаните зъби на първоначалната ищца в резултат на
инцидента, необходимостта от провеждане лечение за ръката, доколкото не е
потърсена помощ и на мястото не е бил извикан медицински екип, както и
това, че той трябва да носи отговорност за поддържане на тротоара в изправно
състояние, която дейност по закон е възложена на О Х като публична
общинска собственост. Поетото от него по договора за наем на общински
недвижими имоти задължение да отстранява за своя сметка причинените
вреди на наетия имот кореспондира със задължението на О Х да извършва
периодични проверки по изпълнение на поетите задължения и контрол по
стопанисването на имота, като след поставянето на съоръжението Комисия,
назначена със заповед на кмета, го е приела, без да констатира нередности и
6
неизпълнение на договорни задължения, впоследствие наемодателят също не
е констатирал повреди на процесния имот и не е давал предписания за
отстраняване на такива. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от С. поради това, че около билборда имало достатъчно разстояние и
при полагане на необходимото внимание тя можела да избегне препятствието,
респ. настъпване на злополуката, както и евентуално възражение за
съпричиняване от О Х поради пълното неглижиране на задълженията й като
стопанин на пътя.
С обжалваното решение е осъдена О Х да заплати на С. В. С. 10 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 757,12 лв. обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпила злополука на 08.08.2023 г. в
гр. Х, бул. „Б“ на тротоара срещу сграда № 49, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на увреждането -08.08.2023 г. до
окончателното им изплащане, както и 554,76 лв. разноски по делото
съобразно уважената част на исковете, като е отхвърлен предявеният от С. В.
С - Р против О Х иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
над присъдения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.,
С. В. С. е осъдена да заплати на О Х 415,53 лв. разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковете, а О Х е осъдена да заплати на Адвокатско
дружество „Г и М.“ по реда на чл. 38 от ЗА възнаграждение в размер на 1 560
лева с включен ДДС.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част, а от
ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното
производство в своята цялост.
С решение № 25/31.01.2025 г., постановено по същото гражданско дело,
по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено първоначалното решение и са
отхвърлени предявените обратни искове на О Х против „Е Д Т“ ЕООД –
София за изплащане на 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 1 757,12 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Това решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.
С определение № 159/14.02.2025 г., постановено по същото гражданско
дело, е оставена без уважение молба вх. № 899/28.01.2025 г. от О Х за
изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 7/08.01.2025 г.,
постановено по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Окръжен съд - Х, в частта за
7
разноските.
Определението е било обжалвано изцяло от ответника-молител и е
предмет на въззивното производство в цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК,
както и на постановеното определение, не се установиха пороци, обуславящи
тяхната нищожност или недопустимост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник за това, че
съдът не е дал правилна правна квалификация на предявените искове и по
този начин не се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, становището на
ищцата в хода на първоинстанционното производство и писмената защита на
процесуалния й представител адвокат А. М., ангажиране отговорността на О
Х се претендира поради това, че тя не е изпълнила задължението си да
ремонтира и поддържа тротоарния участък в изправно състояние, като
компетентните за това органи са бездействали и поради това е била създадена
опасност за преминаващите пешеходци, а на самата нея са били причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Съдът се е произнесъл именно по тези фактически обстоятелства, като
обсъждането на факта, че мястото, на което е станал инцидентът е част от
общински път и собственикът отговаря за вредите, причинени от него, са в
аспект на неизпълнение на задължението на длъжностни лица на О Х да се
поддържат общинските пътища, включително тротоара, в безопасно състояние
чрез отстраняване на неизправността на настилката им, поради което
настоящата инстанция приема, че окръжният съд се е произнесъл по исковете,
с които е бил сезиран, т.е. по чл. 49 от ЗЗД, и решението му е допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, вредите да са
8
причинени от действието или бездействието на лице, на което отговорният по
чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие или бездействие да е
противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените
вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието или
бездействието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г.,
ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на
съдебната власт.
В производството пред окръжния съд са събрани гласни доказателства
относно механизма на настъпване на произшествието и нанесените на ищцата
вреди, като съдът кредитира показанията на свидетелите О Р и Н Н, отчитайки
близките връзки на първия от тях с ищцата /неин съпруг/ при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които са индиция за евентуална негова
заинтересуваност от изхода на делото, но в същото време тя му дава
възможност за преки и пълни впечатления за интересуващите производството
релевантни факти.
Според свидетеля Р на 08.08.2023 г. около 10 ч. съпругата му се
обадила по мобилния телефон и му казала, че е претърпяла инцидент, като го
помолила да отиде да я вземе и да я заведе в болница, той отишъл в салона за
красота „М“ и я видял със синини по лицето и крака, трудно говорила и в
устата й имало кръв, тя му обяснила, че е паднала от другата страна на
улицата, на тротоара до билборда, до който има автобусна спирка, казала, че
всичко я боли, брадата и лицето й започнали да се подуват, появили се още
синини по ръката и крака й, говорила малко несвързано, била в ужасно
състояние, свидетелят отишъл да види мястото на инцидента и около основата
на билборда няколко плочки липсвали и се образувал нещо като трап с една
педя дълбочина с радиус около 60 см., а по земята имало кръв. Самата ищца
не помнела падането и колко време е лежала на земята, само как хората я
вдигнали, намиращите се на автобусната спирка и в салона казали на
свидетеля, че съпругата му е паднала и си е ударила лицето, донесли й лед,
после той я закарал в Бърза помощ, където я прегледали и й обработили
раните, прибрала се вкъщи, започнали да избиват синини по лицето, лявата
ръка и левия й крак, увеличили се отоците, ръката й започнала да се схваща от
болка, имала болки в устата и не можела да говори, наложило се отново да се
върне в болницата, за да прегледат ръката й, лекарите преценили, че трябва да
9
се постави гипс, минали месеци лечение и грижа, през които тя не можела да
се храни, съпругът й пасирал храната и й помагал да се облича и съблича,
защото я болели ръката и кракът, потърсила съдействие на зъболекар поради
проблем с коронките на зъбите, наложило се те да бъдат поставени отново, за
да може да се храни и да бъде работоспособен човек, а до Нова година на
ищцата било трудно да се справя сама, като след травмата била доста
стресирана, искала навсякъде да ходи заедно със съпруга си, страхувала се да
не стане нещо пак и до момента не се е възстановила напълно психически. В
началото й било трудно да говори, да преподава, дори да пише и чертае по
дъската при изпълнение на задълженията си като учител по математика и
информатика, тъй като я боляла ръката, впоследствие след сваляне на гипса
правила физиотерапия в с. М б.
В сходна насока са и показанията на свидетелката Н., която видяла как
хората вдигат паднала жена под билборда до салона й, но не видяла самото
падане, познала С., която не била виждала от 27 години, и я прибрала в
салона, тя била ударена по лицето от падането, в долната част на лицето и
брадичката й имало кръвонасядане, свидетелката взела лед от кафенето и го
поставила на лицето на пострадалата, последната плачела и се обадила по
телефона на съпруга си да дойде да я вземе; на мястото на падането нямало
няколко плочки около билборда, които към момента на разпита вече са
поставени.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р досежно това, че при
направен скенер на главата на ищцата било установено леко сътресение на
мозъка без находки към момента на извършването му, доколкото по делото
няма медицински документи с такива изводи и съществуването му е отречено
от вещото лице от съдебно-медицинската експертиза.
От писмо вх. № 11082/15.11.2024 г. на д-р И И, личен лекар на ищцата,
е видно, че към 08.08.2023 г. С. не е страдала от хронични заболявания и не й е
прилагана никаква терапия, както и не е имала остри заболявания.
От представените по делото медицински документи и от приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинската
експертиза с вещо лице д-р Х Е, което като компетентно изготвено съдът
възприема, се установява, че вследствие на инцидента на 08.08.2023 г. ищцата
е получила следните телесни увреждания: счупване на пета междинна кост на
10
лявата длан без разместване, кръвонасядане на брадичката, отделена
изкуствена коронка на зъб 22, травма на лява раменна става – кръвонасядане и
болка с ограничени движения, наложена е гипсова имобилизация на лявата
ръка за срок от 45 дни, проведена е рехабилитация и смяна на изкуствени
коронки на зъби 11, 12, 21 и 22; счупването на пета метакарпална кост на
лявата ръка е причинило затруднение в движението й за срок, по-голям от 30
дни, възстановителният период е продължил около два месеца и в момента е
приключил напълно, подмяната на изкуствените коронки на четирите зъба е
довело до временно затруднение при храненето до подмяната им,
кръвонасядането на брадичката е причинило страдание без разстройство на
здравето, а травмата на лявото рамо е причинила разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, продължило около 20 дни, като описаните
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката. Към
момента С. се оплаква от болки и ограничени движения на лявото рамо, но
няма доказателства те са да в причинна връзка с инцидента, както и няма
данни да са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата
вследствие на тези увреждания, към датата на злополуката няма данни тя да е
страдала от някакво заболяване и да е приемала лекарства, имала е протези на
зъби 11, 12, 21 и 22, монтирани върху пънчета, проведеното лечение е било
правилно, изписаните лекарства /ендотелон и остеозин/ са относими към
лечението на получената травма, а извършените разходи в общ размер на
1 757,12 лв. са били необходими и относими за правилното лечение и
правилното протичане на оздравителния процес.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 04.11.2024 г.
експертът е заявил, че ищцата е посетила неврохирург два дни след
инцидента, който е преценил, че няма неврологично отклонение, поради което
не може да се приеме със сигурност наличие на помрачено съзнание, а
описаните оплаквания на пострадалата като болки на мястото на травмата,
главоболие и световъртеж не са проява на помраченост на съзнанието, а са
резултат от травмата, преди инцидента няма никакви данни дали С. е страдала
от някакви заболявания и дали тези симптоми не са свързани с тях. По
отношение на зъбните протези вещото лице посочва, че към момента на
изготвяне на снимките от инцидента е видно, че предните зъби съществуват, в
разговор с пострадалата тя му обяснила, че преди злополуката е имала
протезиране на четирите зъба, при което те се изпилват, оформят се пънчета и
11
на тях се монтират коронки, свързани с мост помежду им, при удара се е
отделила едната коронка, а доколкото са били свързани с обща протеза, се е
наложило стоматологът да премине към подмяна на четирите коронки, т.е. при
претърпяната травма на зъбите е счупена коронка, която травма е
компрометирала протезата и това е наложило монтаж и цялостна процедура
по поставяне на нови четири коронки, изискваща допълнително пилене,
дооформяне на пънчетата, вземане на мерки и в периода на изготвянето им
пациентът не е можел да се храни пълноценно, като вещото лице е уточнило,
че той не е лекуващият стоматолог на ищцата и по тази причина не може да
отговори дали при изпадане на една от коронките, които са в система, трябва
задължително да се сменят всички, защото трябва да се прецени конкретна
преценка как най-добре да се възстанови нормалната функция на зъбите.
Видно от фактура от 27.10.2023 г., на тази дата на ищцата са били
поставени 4 бр. коронки с безпрагова препарационна граница.
По отношение на противоправното поведение на длъжностно лице, на
което ответникът е възложил работа:
Не се спори между страните, че мястото, на което е възникнал
инцидентът, е част от тротоар на бул. „Б“ в гр. Х, който е част от местен
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, а О Х има законово задължение
да го поддържа, за да бъде използван нормално по предназначение, като
изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища /чл. 31, ал. 1 от ЗП/, в
т.ч. подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване /чл. 30, ал. 4
от ЗП/ с грижата на добър стопанин /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/.
Тези законови задължения на общината не се дерогират и не се
прехвърлят на частноправни субекти в случай на сключени договори на
същата за наем с търговско дружество /в случая „Е Д Т“ ЕООД – София/,
доколкото те са уредени в обществен интерес и касаят безопасността на
гражданите.
Мястото на инцидента и състоянието на тротоарната настилка се
установяват и от представените по делото констативен протокол от 29.02.2024
г. на О Х с приложени към него снимки, от които е видно, че теренът около
стойката на билборда и фундаментът му са разрушени, липсват голям брой
тротоарни плочи, вследствие на което се е образувала вдлъбнатина от около 5
12
см. от нивото на терена.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че О Х не е изпълнила задълженията си да поддържа и при
необходимост да ремонтира тротоара като част от общинския път, за да бъде
той в годно за нормалната му експлоатация състояние, а до извършването на
ремонта да обозначи по подходящ начин завишената опасност за движение на
пешеходците в конкретен участък и да огради пространството, за да не се
преминава през него, от неизпълнение на това задължение на ищцата са били
причинени гореописаните вреди, като между поведението на представители
на ответника и нанесената на ищцата вреда има пряка причинна връзка.
Тук следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо доказване на противоправно
поведение на определено длъжностно лице, достатъчно е да се установи, че
вредите са причинени от кое да е длъжностно лице в ответната община /в този
смисъл вж. Р 27/1982 г. на ОСГК на ВС/.
Доколкото установеното бездействие е в нарушение на нормативно
установени изисквания, то е противоправно, вината на съответните
длъжностни лица се предполага /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, която презумпция не е
била оборена от ответника, а фактът, че своевременното изпълнение на
посочените задължения е можело да предотврати инцидента при поддържане
на тротоара в подходящ вид или ограничаване достъпа до неремонтираната
част, мотивира извод за наличие на пряка причинна връзка между
бездействието и настъпилата вреда.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 08.08.2023 г., около 10 ч. в гр. Х, на бул. „Б“ при пресечката
с ул. „М Д“ под рекламен билборд С. С. вървяла по тротоара, но поради
сериозни неравности в същия /липсващи тротоарни плочки, разрушаване на
терена и образуване вследствие на това на голяма вдлъбнатина/ загубила
равновесие и паднала, това се дължи на неизпълнение на задължението на О Х
да поддържа в нормално състояние тротоара и неполагане всички необходими
грижи на добър стопанин, както и необезопасяването му с поставяне на
предупредителни знаци и ограждане на опасния участък, а от падането на
ищцата са нанесени неимуществени вреди, изразяващи се във силни
физически и психически болки и страдания, отшумели за около 2-3 месеца за
13
счупването на петата междинна кост на лявата длан и за зъбите и за около
месец за кръвонасядането на брадичката и кръвонасядането с болка и
ограничени движения на лявото рамо, те довели и до затруднение в храненето
и обслужването за период от 2-3 месеца, ограничаване на социалните
контакти, нежелание да се движи сама поради страх от повторение на
инцидента и необходимост от подмяна на четирите наскоро поставени зъбни
коронки поради падане на една от тях и нарушаване функцията на цялата
конструкция, като травмите са оказали сериозно негативно въздействие върху
психиката й, от което тя все още не е възстановена напълно.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата
вследствие на инцидента, установени по вид, интензитет и продължителност,
вида на травматичното увреждане, необходимостта от гипсова имобилизация
на ръката, довела до допълнителни затруднения и неудобства, проведеното
медикаментозно и физиотерапевтично лечение, изживеният психически стрес,
като се съобрази възрастта и професията на ищцата, продължителността на
възстановителния процес, промяната в начина й на живот, момента на
настъпване на деликта и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че
на С. се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., до
който размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния предявен
размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан искът следва да бъде
отхвърлен.
Настоящият състав намира, че е основателен и доказан и искът по чл.
49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищцата, които се установяват от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, като
изразходваните средства са били необходими за правилното лечение на С. за
претърпените травми от инцидента, поради което той е доказан до пълния
предявен размер от 1 757,12 лв..
Съдът приема за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат поради проявена
небрежност от нейна страна при движение по тротоара.
Понятието „небрежност" няма легална дефиниция в българското
гражданско право, но правната теория и съдебната практика приемат, че
14
небрежност има тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи
добрият стопанин при конкретните обстоятелства.
В случая ищцата не е нарушила вменени й законови задължения при
движението си като пешеходец по тротоара, поради което не може да се
приеме, че поведението й е противоправно и е допринесло за настъпване на
противоправните последици.
Дори да се приеме обратното, отчитайки естеството на дължимата
грижа и условията за предоставянето й, факта, че бул. „Б“ в гр. Х е оживена
пътна артерия с намиращите се на нея в тази част автобусна спирка и
търговски обекти /видно от приложените снимки и свидетелските показания/,
съдът намира, че доколкото в останалата си част тротоарът е бил в много
добро, безопасно при употребление, състояние и по него са се движили много
пешеходци, както и липсата на заграждения или други знаци,
предупреждаващи за опасността от инциденти поради липсващи плочки, не се
е предполагало С. да трябва да проявява завишено внимание при движението
си по него в конкретната част, поради което не може да се приеме, че тя е
проявила небрежност с поведението си.
Доколкото са налице всички кумулативно изискуемите елементи от
фактическия състав на правото по чл. 49 от ЗЗД, обективно съединените
искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
са основателни и доказани до посочените размери и следва да бъдат уважени.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи,
решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, които
ищцата е осъдена да заплати на ответника за отхвърлената част на исковете в
размер на 215,53 лв. и юрисконсултско възнагражение в размер на 200 лв.,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и в частта, в която
ответната община е осъдена да заплати на ищцата направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 554,76 лв.,
както и е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г и М.“ по реда на чл.
38 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на
ищцата в размер на 1 560 лв. с ДДС.
15
Съдът не споделя извода на ответника, че ако ищцата е сключила
договор за правна защита и съдействие с адвокат, при който дължимото
възнаграждение за предоставената адвокатска услуга е за сметка на
насрещната страна в случай на успешен изход на делото, трябва да бъде
изследвано от съда наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1
от ЗА три хипотези за предоставяне безплатно на правна помощ /на лица,
които имат право на издръжка; на материално затруднени лица или на
роднини, близки и на друг юрист/.
Няма нормативен акт, в който да е предвидено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на
договора за правна помощ и съдействие, а в такава насока е и трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд към момента, като
извършената от адвоката преценка, материализирана в този договор с поемане
на задължение за оказване безплатно на правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната
хипотеза, неговите правомощия се изразяват само в проверка дали са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатно правна помощ, и какъв е неговият размер, а преценката дали
лицето е материално затруднено и дали да му предостави правна помощ
безплатно е предоставена на адвоката, доколкото той носи риска по договора и
ще може да получи възнаграждение от противната страна само при позитивен
за клиента му изход на спора.
Що се отнася до определения размер на дължимото на Адвокатско
дружество „Г и М.“ от 1 300 лв., съдът се е съобразил с решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за
всички съдилища в Република Б /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на
Върховния касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на
Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, цената на
исковете, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ищцата правни действия по него,
продължителността на производството пред окръжния съд, като при
съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено
правилно и няма основания за неговото коригиране.
16
От друга страна настоящият състав счита, че върху определеното
адвокатско възнаграждение се дължи ДДС поради това, че адвокатската
помощ представлява възмездна услуга, включително в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗА, след като съдът по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА определи
възнаграждение на адвоката, предоставил услугата, и като възмездна
облагаема с ДДС доставка по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, при
осъществяването й на регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски
дружества се начислява ДДС.
По изложените съображения следва да бъде оставена без уважение
подадената от О Х частна жалба против определение № 159/14.02.2025 г., с
което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за
разноските, като определението на окръжния съд като законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на всички жалби по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК
всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна
разноски за осъществена защита по тези жалби под форма на
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, както следва: жалбоподателката-
ищец следва да заплати на О Х юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв., определено по реда на чл. 25 от НЗПП, а жалбоподателят-ответник да
заплати на Адвокатско дружество „Г и М.“ по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение от 1 200 лв. с ДДС за оказаната безплатно правна помощ на
ищцата във въззивното производство, като при определянето им съдът има
предвид размера на исковете, предмет на въззивното производство,
действителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността
му във въззивната инстанция, без да са събирани нови доказателства и да са
обсъждани нови фактически или правни съображения, както и при отчитане
на гореизложените аргументи във връзка с определените разноски за
първоинстанционното производство.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/08.01.2025 г., постановено по гр.д. №
188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав.
17
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159/14.02.2025 г., постановено по
гр.д. № 188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав.
ОСЪЖДА О Х, гр. Х, площад „********** да заплати на Адвокатско
дружество „Г и М.“ с адрес: гр. Х, бул. „Б“ № ******** по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА сумата 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение с ДДС за предоставената на С. С. безплатно правна помощ и
съдействие във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. В. С. от гр. Х, бул. „С, **********, ЕГН ********** да
заплати на О Х, гр. Х, площад „********** сумата 150,00 лв. /сто и петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника „Е Д Т“ ЕООД – София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18