Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
За да се произнесе съдът съобрази следното: Производство по чл.258 ГПК С решение № ...от 30.11.2010 год. по гр.д. № ....по описа за 2010 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от М. Н. П. от гр.В.Т. срещу И. И. В. от гр.С. иск с правно основание чл.140,ал.3,вр.чл.144 СК за сумата от 5 550 лв.,представляваща месечна издръжка в размер на 150 лв. за периода от 31.07.2007 год. до м.април 2010 год. на пълнолетната дъщеря на страните И. И. В.,родена на 16.12.1986 год. като неоснователен.Отменил е по реда на чл.253 ГПК определение от 23.04.2010 год.,с което ищцата М. Н. П. е освободена отзаплащане на ДТ и разноски по настоящото производство. Осъдил е М. Н. П. да заплати по сметка на ВТРС ДТ в размер на 222 лв.Оставил е без уважение искането на И. И. В. да му бъдат присъдени разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Б.,в качеството й на пълномощник на М. Н. П..Жали се решението в цялост.Навеждат се оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт.Релевира следните оплаквания :съдът не обсъдил всички доказателства по делото досежно тяхната значимост и доÛазателствена тежест и е допуснал неправилни изводи по отношение на някои от тях.Налице били предпоставките на чл.144 СК и съдът възприел тази фактическа обстановка.Съдът неправилно направил извод относно влошеното здравословно състояние на И. В.,че се касаело за лечение с диагноза съмнение з-а хронично –възпалително заболяване на централната нервна система и не приел за основателни твърденията за това,че студентката изцяло е издържана през годините на следването от майка си и е нямала никакви други странични доходи предвид влошеното й здравословно състояние,необходимостта от изследване и лечение.Необосновано районният съд зачел само първия и втория ред От представената като доказателство медицинска документация,без да се ангажира с последващото заключение,терапия и протичане на болестта,които давали заключение да бъде дадено заключение за заболяване „множествена склероза”.Като се позовал на част от документите съдът изместил доказателствената тежест по иска и да приеме,че студентката в това състояние можела да се издържа и да работи.Такъв извод на съда бил недопустим.при така събраните доказателства за здравословното състояние на студентката за да се приеме,че тя физически е можела да работи.Вярно било твърдението,че само ищцата издържала дъщеря си по време на следването й.За това свидетелствала майка й.На следващо място съдът не обсъдил и оставил без внимание представената като доказателство по делото подписаната от майката декларация на ищцата с дата 19.09.2005 год.,задължителна при кандидатстването на Искра в немския ВУЗ,където била посочена банковата й сметка в ПИБ.,с която поела задължение да подсигурява на дъщеря си издръжка в размер на 600 евро всеки месец.Относно ангажимента на ответника,той бил в течение на нещата и знаел за нуждите на дъщеря си,защото бил осъден с решение по гр.д. № ..../2006 год. ВТРС.От доказателствата по делото било видно,че ответникът закупил собствено жилище и обслужва кредит ,докато ищцата живеела с двете си деца при родителите си.Това обстоятелство не следвало да се приема като „ особено затруднение”за него по смисъла на закона.Ответникът е имал същото финансово задължение – заплащане на наем ,като същевременно от своя страна е подсигурявал издръжка на трите си деца. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт уважаващ исковата претенция.Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат. В законовия срок е постъпил отговор от адвокат К. Г. –ВТАК,пълномощник на ответника И. И. В..Навеждат се съображения за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт,като изводите на съда изцяло кореспондирали със събраните по делото доказателства.Въз основа на разпределената доказателствена тежест ищцата не доказала твърдението в исковата молба,че единствено сама издържала дъщеря си за процесния период.Напротив от гласните доказателства се установило,че студентката била издържана не само от своята майка,но и от своите баба и дядо по майчина линия.Последните били продали свой недвижим имот за сумата от 17 000 лв.,която сума също била използвана за издръжка на студентката в Германия.На следващо място необосновано било оплакването на жалбоподателката,че съдът не взел предвид представената медицинска документация.От тези документи не можело да се стигне до категоричен и несъмнен извод,че студентката страда от заболяване,което не й дава възможност да си набавя допълнително доходи.Изводът на съда за наличието на предпоставките на чл.144 ДК бил обоснован,защото издръжката на пълнолетно дете не е безусловна. Прави се искане въззивният съд да постанови съдебен акт,с който да потвърди първоинстанционното решение.Претендират се разноски. Във въззивната инстанция отговора се поддържа от упълномощения адвокат. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. Предявен е иск по чл.140,ал.3,във вр.чл.144 от СК Въззивният съд счита,че правилно първоинстанционния съд е квалифицирал иска по чл.140,ал.3 от СК,а не по чл.59 от ЗЗД. Искът по чл.140,ал.3 от СК се явява специален иск,докато искът по чл.59 от ЗЗД е допустим само ,ако не може да се предяви друг иск.Правил но съдът е разгледал иска във връзка с чл.144 СК,т.к. се претендират суми заплатени за издръжка на пълнолетно лице,студентка. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По направеното оплакване,че съдът направил неправилен извод,че се касае за лечение с диагноза съмнение за хронично –възпалително заболяване на централната нервна система. Студентката била издържана само от майка си и нямала никакви други странични доходи предвид влошеното й здравословно състояние.По делото били представени доказателства,които съдът не обсъдил ,които давали основание да се даде заключение за заболяване „множествена склероза”.Въззивният съд намира,че поделото не са представени убедителни доказателства,от които да се направи извод,че дъщерята на страните страда от заболяване,което да й пречи да работи по време на следването.Представено е изследване на Искра Василева направено клиника в Германия,където е пребивавала два дни от 13.10. – до 15.10.2009 год.Постановена е диагноза „съмнение за хронично-възпалително заболяване на централната нервна система” и „множествена склероза”.Липсват доказателства от кога студентката страда от това заболяване,за да направи съдът извод, от кога не може да се издържа от свои доходи.По делото липсват доказателства за лечение на студентката.Представено е доказателство,че студентката през 2010 год. 10 дни ,от 01.03 – до 11.03.2010 год. е била на лечение в Медицинския център на” Д-р Емилова”.На съда е известно какво и за какво се провежда лечение в сочената клиника.Същото няма връзка с твърдяното заболяване на студентката.По тези съображения съдът намира,че ищцата не е доказала ,че пълнолетната й дъщеря студентка през процесния период 31.03.2007 год. – до м.април 2010 год. поради заболяване не е могла да работи и да се издържа от доходите си. По направеното оплакване ,че съдът е направил неправилен извод,че ищцата не е доказала,че единствено е финансирала престоя на дъщеря си по време на следването.Съгласно чл.140,ал.3 СК когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка,задължението между тях се разпределя съобразно възможностите им,като всеки дължи своята част от издръжката ,без да е предвидена солидарност между тях.Нуждаещият се може да предяви едновременно иск против всички задължени лица.Изложеното сочи,че в случая пълнолетната дъщеря на страните,студентка, е имала правната възможност да претендира издръжка от своя баща за процесния период.По делото липсват доказателства за процесния период , пълнолетната дъщеря на страните да е претендирала издръжка от баща си,последният да е осъден и да не е изплащал издръжка на дъщеря си.Напротив събраните доказателства сочат,че И. В. като студентка е осъдила баща си да й заплаща издръжка за един семестър през 2005 год.По делото е било доказано,че е била студентка само един семестър и само за този период съдът е присъдил издръжка.По тези съображения съдът намира за основателно възражението на ответника,т.к. не контактувал с дъщеря си, не е знаел,че дъщеря му е продължила да следва в Германия.Според изр.второ на чл.140 СК,ако някой от дължащите издръжка плати повече от припадащата му се част ,има право на регрес за надплатеното срещу тези,които са платили по-малко или не са давали изобщо издръжка.В настоящия случай предявения иск следва да се разглежда във връзка с чл.144 СК.По реда на настоящото производство ищцата претендира срещу ответника процесната сума в размер на 5550 лв.,с твърдение,че с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата,която сама издържала пълнолетната им дъщеря студентка в Германия през сочения период,която сума претендира за 37 месеца по 150 лв.Не е спорно,че ищцата е пълнолетна и студентка в Германия..,както и че няма имущество.По –горе въззивната инстанция изложи съображения свързани с липса на доказателства,че ищцата не е можела да работи и да се издържа през процесния период.Издръжката на пълнолетно дете не е безусловна каквато е издръжката на непълнолетните деца.Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,учащи, само ако „родителите могат да я дават без особени затруднения”.Смисълът на закона е ,че даването на издръжка на пълнолетен учащ не трябва да създава особено затруднение на родителите,особено когато това се отнася за студенти.Закона не дава легално определение на „особено затруднение”.В настоящия случай ответникът дължи издръжка на непълнолетна дъщеря в размер на 130 лв. и на малолетния си син от втория брак.Освен това бащата заплаща кредит за жилище в размер на 1266,30 лв.По делото са представени доказателства,че през исковия период бащата е получавал средномесечен доход в размер на 1 570 лв.След приспадане на сумата по кредита в банка „ДСК” на ответника остава сума в размер на 304 лв.От тази сума като заплати издръжка на непълнолентата си дъщеря Илина в размер на 130 лв.,остава сума в размер на 170 лв.,от тази сума ответникът следва да отдели и за издръжка на малолетното дете.В случая издръжката на семейството и малолетния син Найден се покриват от съпругата и майка на малолетното дете.Останалия размер от доходите на ответника след приспадане на сочените разходи са показателен случай за „особено затруднение” на родителя и невъзможност от негова страна да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря , студентка.Изводите на съда биха били различни ,ако се претендираше издръжка на непълнолетно дете.В този случай издръжката е безусловна и наличието на кредит за жилище не се вземаше предвид при определяне на размера й. По направеното оплакване,че съдът направил неправилен извод,че ищцата не доказала,че през процесния период сама финансирала издръжката на дъщеря си свързана с обучението й в Германия..Оплакването е неоснователно.Противоречи на събраните доказателства .Приложените по делото писмени доказателства за доходите на ищцата сочат,че през процесния период е работила като учител,като една година е била безработна,регистрирана в Бюрото по труда.През исковия период доходите й са ниски./В този смисъл декларация на стр.3 от първоинст.дело/.Издържала е и непълнолетната си дъщеря.Изложеното сочи,че ищцата през процесния период не е имала финансова възможност да издържа сама пълнолентата си дъщеря. Разпитаната свидетелка Н. ,майка на ищцата, свидетелства,че всеки месец са изпращали на Искра в Германия по 500 -600 лв. ,които са предоставяни от ищцата и нейните родители.Показанията на свидетелката съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК ,като я счита за заинтересована.Освен това показанията й,опровергават твърденията на ищцата ,че сама е издържала дъщеря си през време на обучението й. По направеното оплакване ,че съдът не взел предвид представената декларация от ищцата,че ще поеме изцяло издръжката на дъщеря си и ,че ще й изпраща сума в размер на 600 евро месечно.Тази декларация не представлява годно доказателствено в конкретния случай,т.к. с нея ищцата цели да докаже изгодни за себе си факти.На следващо място противоречи в пъти на показанията на разпитаната свидетелка,сочеща много по- ниска сума за издръжка на студентката от заявеното и начина на набавянето й. С оглед изложеното съдът намира,че ищцата не е доказала размера на издръжката, която е плащала на пълнолетната си дъщеря ,студентка в Германия.За да бъде уважен настоящия иск в тежест на ищцата е да докаже,че само тя е давала издръжка и нейния размер.Издръжката е дължима съобразно възможностите на дължащите издръжка родители.По делото се установи, че за ответника изплащане на издръжка на пълнолетната му дъщеря за исковия период представлява „особено затруднение”,поради което искът се явява неоснователен и недоказан . С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото на ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер на 820 лв. направени във въззивната инстанция,съобразно изхода на делото. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния ,поради което решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено : Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 30.11.2010 год. по гр.д. № ...по описа за 2010 год. на Великотърновския районен съд. ОСЪЖДА М. Н. П. да заплати на И. И. В. разноски направени във въззивната инстанция в размер на 820 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ |