Присъда по дело №211/2022 на Районен съд - Монтана

Мотиви по НОХД № 211/2022г. по описа на РС - Монтана

Подсъдимият СВ. В. БЛ. е обвинен в това, че през периода от началото
на 2019г. до месец февруари 2020г. в гр.Монтана в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал у лицето ЕМ. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.Монтана
заблуждение, че срещу определена сума пари ще й бъде оказано съдействие за
настаняване в „Дом за стари хора“ гр.Б, вследствие на което й причинил
имотна вреда в общ размер на 3420.43 лева – престъпление по чл.209, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
Съдът се произнася по приетото съгласно чл.287, ал.1 от НПК изменено
обвинение, в частта на посочената сума, като вместо сумата 3369 лева, се
счита за посочена сумата 3420.43 лева.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият СВ. В. БЛ. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели.
Назначеният служебен защитник адв.ЖТ от МАК, изразява съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания от ДП.
Защитникът адв.ТОДОРОВА от МАК, пледира за определяне на минимално
наказание чрез приложение на чл.58а НК спрямо подс.Б., сочейки
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.ЕМ. ИВ. Д. е пенсионер и през 2019г. живяла в гр.Монтана на
ул.Мария Димова № 22 (понастоящем живее в Дом за възрастни хора гр.Б).
По това време на същия адрес живели мъж и жена - Н и В. При тях често на
гости започнал да идва около 40-годишен мъж, който се представял, като ,,Г“.
Св.Д. споделила пред т. нар. Г, че има желание да бъде настанена в дома за
стари хора в гр.Б и дори вече е кандидатствала. Мъжът заявил, че има връзки
в дома, но се нуждае от средства, за да премести постоянния адрес на
свидетелката в гр.Б, тъй като това щяло да улесни настаняването й. Оттогава,
по думите на Д. тя започнала да му дава пари, като за целта теглела кредити
1

от банки и не банкови финансови институции.Когато вземала кредитите тя
винаги била придружавана от въпросния ,,Г“, за когото по-късно разбрала че
е със самоличност, отговаряща на подс.СВ. В. БЛ.. Веднага, след изтеглянето
на средствата, Д. ги давала на ръка на подс.Б., който пък от своя страна се
представял за неин внук. Подс.Б. постоянно обяснявал, че му остава още
малко до окончателно оформяне на документите, но се налага да бъдат
плащани нови и нови суми в тази посока. Подс.Б., също така обещавал, че
лично и за своя сметка ще плаща вноските по кредитите, които Д. теглела.
Така с договор за потребителски кредит от 27.12.2019г., Е.Д. изтеглила
от ПКБ ЕООД и дала на подс.Б. сумата от 500 лева. С договор за активен
кредит от 30.12.2019г. изтеглила от ИАМ АД и дала на подс.Б. сумата от 200
лева. С договор за заем от 17.01.2020г. изтеглила от НД М ООД и дала на
подс.Б. сумата от 200 лева. С договор за персонален заем от 28.02.2020г.
изтеглила от БАНК 3000 и дала на Б. сумата от 1700 лева. Д. изпратила, чрез
сина си ЗИК по системата за разплащане Изи Пей на подс.Б. сумата от 50
лева. С договор за заем от 30.12.2019г. изтеглила от МК АД и дала на подс.Б.
сумата от 200 лева. На 07.04.2020г. Д. сключила договор за продажба на
изплащане на мобилен телефонен апарат „Ѕаmsung А70ВІ“, като се задължила
да изплаща на вноски стойността от 570,43 лева, като веднага след
сключването на договора предала телефона на подс.Б., който обещал да
изплаща вноските, но не го сторил. На сключването на договора присъствал и
Б., който отново се представил за внук на св.Д.. По случая, в качеството на
свидетел в рамките на ДП № 104/2020г. по описа на ОД МВР – Монтана е
разпитан служител на А1 България ЕАД ДДП, който посочва обстоятелствата
при сключването на договора.
В хода на разследването не са установени каквито и да е действия, от
страна на подс.Б., които да свидетелстват за негово намерение да изпълни
обещанието, дадено на пострадалата и да спомогне за настаняването й в дом
за възрастни хора в гр.Б.
По този начин, възбуждайки и поддържайки заблуждение у Д. с цел да
набави за себе си имотна облага подс.Б. придобил пари и вещи, собственост
на пострадалата на обща стойност 3420.43 лева. Съставните деяния били
извършвани през непродължителни периоди от време при сходна фактическа
обстановка и еднородност на вината така, че от обективна и от субективна
страна последващите се явявали продължения на предходните, т. е. налице е
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Б. за деяние по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, е
доказано по несъмнен начин независимо, че подс.Б. даде съгласие по смисъла
2

на чл.371, т.1 от НПК относно всички свидетели по ДП № 104/2020г. по описа
на ОДМВР - Монтана. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13,
ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не
защото подс.Б. направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът
одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото
действията по разследването в хода на досъдебното производство са
извършени при условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.Б.
имайки предвид фактите и обстоятелствата изложени по-горе, и правилно е
квалифицирано като продължавано престъпление „измама” по смисъла на
чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият СВ. В. БЛ. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК:
- през периода от началото на 2019г. до месец февруари 2020г. в
гр.Монтана в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил и поддържал у лицето ЕМ. ИВ. Д., ЕГН
********** от гр.Монтана заблуждение, че срещу определена сума пари ще й
бъде оказано съдействие за настаняване в „Дом за стари хора“ гр.Б,
вследствие на което й причинил имотна вреда в общ размер на 3420.43 лева.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.Б. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са съзнание у подс.Б. за
неправилното отношение към чуждата собственост и стремеж за
облагодетелстване чрез измамливи действия.
За извършеното от подс.Б. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една трета по чл.58а, ал.1 НК до
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.Б. е неосъждан (реабилитиран е съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НК
спрямо единственото му осъждане по НОХД № 452/2010г. по описа на РС –
Б), и не на последно място с оглед постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подс.Б., според настоящия съд не е наложително да се
изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
3

съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 от
НК, намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е
определено при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие
за разкриване на обективната истина, подс.Б. е баща на малко дете, което е на
1 г. и 3 м. Отегчаващите отговорността обстоятелства са изключително
висока степен обществена опасност на деянието, не възстановяване на
причинените имуществени вреди. Първоинстанционният съд спази при
определяне вида и размера на наказанието и изискванията на чл.56 от НК –
„Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид
от закона при определяне на съответното престъпление”.
Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха съобразени от
съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК преди приложение
на чл.58а, ал.1 от НК малко над предвидения минимум по чл.209, ал.1 от НК.
Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита
конкретните последици настъпилите от процесното деяние и поведението на
подс.Б. както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание
по–голямо или по–малко като размер от наложеното имайки предвид
конкретното деяние и последиците му, в т.ч. личността на подс.Б., по
разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и не съответно по смисъла
на чл.35, ал.3 от НК. При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.Б..
Съдът намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от
НК.
По ДП № 104/20г. по описа на ОД МВР – Монтана и настоящето НОХД
№ 211/22г. по описа на МРС, липсват данни за направени разноски, поради и
което съдът не ги възложи съгласно чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс.Б..
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	32
Дата:	9 септември 2022 г. (в сила от 24 септември 2022 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20221630200211
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2022 г.

Присъда по дело №211/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите