Определение по дело №397/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20197260700397
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

18.04.2019г., гр.Хасково

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                                                                    Съдия: Ива Байнова разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело № 397 по описа за 2019 година.

Делото е образувано по жалба от „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., подадена чрез пълномощник, против Заповед № 273/27.02.2019г. на Кмета на Община Хасково. В жалбата е направено искане по реда на чл.60 ал.5 от АПК за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта и за спиране на изпълнението ѝ.

С разпореждане от 29.03.2019г. жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на констатирана нередовност. От жалбоподателя е постъпило писмо вх.№2557/12.04.2019г., с което представя  вносна бележка за внесена на 11.04.2019г. – в срока по чл.158 ал.3 от АПК, държавна такса.  

Жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в  открито съдебно заседание.

По направеното искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, както и за спиране на  изпълнението ѝ, съдът намира следното:

С обжалваната  Заповед № 273/27.02.2019г. на Кмета на Община Хасково, на основание 225а, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Инсталация за пренос за съобщителни данни“ с административен адрес: ул.“С“ №59-гр.Х., собственост на жалбоподателя. В заповедта е посочено е, че при неизпълнението ѝ, собствениците на строежа носят административнонаказателна отговорност по чл.232, ал.5 т.1 от ЗУТ, както и че съгласно чл.217, ал.1 т.9 от ЗУТ, подадени жалби и протести не спират изпълнението ѝ.

Съдът намира искането за отмяна на допуснато предварително изпълнение на заповедта и за спиране на  изпълнението ѝ за недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.5 от АПК , разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в 3-дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Видно от приложения към административната преписка служебен бон от 07.03.2019г, съдържащ обратна разписка - екземпляр за получателя, издаден от „Спиди“АД – София (л.12) , както и от приложеното към жалбата писмо рег.инд. 94В-772-1#5/6.03.2019г. на Община Хасково (вх.№2286/07.03.2019г. на А1 България ЕАД),  оспорената заповед е съобщена (връчена) на оспорващия на 07.03.2019г. Жалбата срещу нея, съдържаща и искане за отмяна на допуснатото (според оспорващия ) предварително  изпълнение на акта, е подадена на 22.03.2019г.  Срокът  по чл.60 ал.5 от АПК е изтекъл на 11.03.2019г. , поради което жалбата в частта на направеното искане за отмяна на допуснато предварително изпълнение оспорената заповед, е просрочена.

Наред с горното съдът счита, че в оспорената заповед не е обективирано разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение. Посоченото в същата, че съгласно чл.217, ал.1 т.9 от ЗУТ, подадени жалби и протести не спират изпълнението ѝ не дава основание за друг извод. Разпоредбата на чл.217, ал.1 т.9 от ЗУТ касае заповедите по чл.195 и чл.196 от ЗУТ, а процесната не е такава.  Оспорената заповед  не е от категорията актове, за които законодателят в разпоредбата на чл.217 ал.1 от ЗУТ е предвидил предварително изпълнение. Доколкото в същата не е включено разпореждане на административния орган за допускане на предварителното ѝ изпълнение, не е налице и хипотезата на чл.166 ал.2 от АПК. Предвид последното, в случая е приложима общата разпоредба на чл.166 ал.1 от АПК, съгласно която изпълнението на оспорения акт се спира с подаване на жалба срещу него. В този смисъл с подаване на жалба срещу заповедта е постигнат суспензивния ефект от оспорването и за жалбоподателя липсва правен интерес да иска спиране на изпълнението ѝ.

По изложените съображения искането за отмяна на допуснатото (според оспорващия ) предварително  изпълнение на оспорената заповед и за спиране на изпълнението ѝ е недопустимо, и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател – „А1 България“ ЕАД - София

            Ответник – Кмет на Община Хасково

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2019г. от 11.20ч. , за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че носи доказателствена тежест да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи доказателствена тежест да установи наличието на фактическите основания за издаване на оспорената заповед и спазването на всички изисквания за законосъобразността ѝ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на допуснато  предварително  изпълнение на оспорената заповед и за спиране на изпълнението ѝ.

Определението в частта, в която е оставено без разглеждане искането за отмяна на допуснато  предварително  изпълнение на оспорената заповед и за спиране на изпълнението ѝ, подлежи на обжалване с частна жалба  пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните. 

                                                                                                

 

                                                                                               Съдия: