Решение по дело №14657/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 20.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14657 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от З. „А.Б.“ АД, ЕИК:****, адрес на управление:***, чрез процесуалния представител адвокат Г.Б.М., САК, против Т.Л.Ж., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде осъден ответника да заплати на З. „А.Б." АД следните суми: сумата от 6632,39 лв. (шест хиляди, шестстотин тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки) - главница, представляващи заплатена, от застрахователя, сума за обезщетяване по застраховка "Каско", за която сума застрахователят има право на регрес срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното плащане на задължението; сумата от  2021,04 лв. (две хиляди и двадесет и един лева и четири стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба ищецът излага, че на 02.08.2016 год., в гр. Варна, на „****“, е възникнало Пътно-транспортно произшествие (ПТП) между автомобил „****“, per. №****и автомобил „****“, рег.№ ****. Твърди се, че от изготвения Протокол за ПТП №****от 02.08.2016 год. се установява, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на автомобил „****“, per. №****– отв. Т.Л.Ж.. Твърди се, че към момента на ПТП виновният водач не представя застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че по отношение на автомобил "****", per. №****към датата на ПТП не е налице действаща полица по задължително застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че от своя страна, автомобил „****“, рег.№ **** е застрахован по застраховка „Каско“ в З. „А.Б." АД по полица №****.

Твърди се, че предвид нанесените върху автомобил „****“, рег.№ **** вреди и наличието на валидна застраховка „Каско“ за този автомобил, З. „А.Б." АД е сезирана с Уведомление за щети и във връзка с образувана щета №0300/16/452/500117 по описа на З. „А.Б." АД, за отстраняване на нанесените вреди, на пострадалия е заплатена сумата от 6632,39 лв. (шест хиляди, шестстотин тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки).

Приема се, че с писмо изх.№310-03-4846/31.07.2017 г. З. „А.Б.“ АД е предявило съответната регресна претенция към ответника Т.Л.Ж., тъй като в качеството му на причинител на вредата, към момента на ПТП неговата отговорност не е била покрита по действаща полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди се, че регресната покана е получена от отв. Иванов на 02.08.2017 г., но плащане не е последвало.

Приема се, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ответникът Т.Л.Ж., чрез назначен особен представител е депозирал писмен отговор оспорва изложените твърдения.

В съдебно заседание, ищецът поддържа предявения и иск и моли за уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 410 ал. 1т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

В чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ е предвидено встъпване на застрахователя в правата на застрахования при заплащане на вредите по договора за застраховка /суброгация/, а именно: „с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата.

В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между ищеца и притежателя на увредения автомобил е сключен валиден договор за застраховка Каско, че е настъпило ПТП на посочената дата с посочения механизъм /при твърдения за допуснати нарушения от ответника на съответните правила за движение по пътищата/, че на автомобила са били нанесени щети, съобразно твърденията, които са в резултат на произшествието, като за тяхното поправяне е необходима процесната сума, че е налице плащане по договора за застраховка в посочения размер.

За основателността на иска следва да бъдат доказани всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД. Вината, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното, т.е. в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ПТП или вредите са причинени при друг механизъм, при който ответникът не е нарушил правилата за движение по пътищата и/или нарушението не е станало причина за настъпване на ПТП или вредите.  

Няма спор по валидността на застрахователното правоотношение по застраховка Каско, сключена между ищеца З. „А.Б." АД и собственика на лек автомобил „****“, рег.№ ****. Няма спор, че на 02.08.2016 год., в гр. Варна, на „****“, е възникнало Пътно-транспортно произшествие (ПТП) между автомобил „****“, per. №****, управляван от отв. Т.Л.Ж. и автомобил „****“, рег.№ ****, при което на л. автомобил „****“, рег.№ **** са причинени щети. Не се спори и че е заплатена от застрахователя З. „А.Б." АД в полза на „****" ЕООД сумата от 6632,39 лева, като обезщетение по застраховка Каско за вредите по лек автомобил „****“, рег.№ **** в следствие на настъпилото ПТП.

Налице е спор между страните, че при ПТП са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и че изплатения размер на обезщетението от 6632,39 лв. (шест хиляди, шестстотин тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки) съответства на действително причинените щети върху лек автомобил „****“, рег.№ ****. Освен това се оспорва вината на ответника за настъпване на ПТП.

По вида и размера на вредите:

От представените по делото писмени доказателства и  изготвената по делото САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следния: След като се запознах с материалите по делото и приложения снимков материал в материалите на делото установих, че уврежданията по посочения лек автомобил са резултат на настъпило застрахователно събитие при движение на МПС по **** в гр. Варна в посока гр. Варна. Автомобилът става участник във верижна катастрофа с още три автомобила. Увредени са предна броня, греда предна броня, маска, предна решетка, блок комбинирани светлини, двата фара, преден капак над двигателя, заден багажен капак, престилка задна, габарит за мъгла заден, облицовка и спойлер задна броня и други подробно описани от служител при ответното дружество при огледа в описа на заведената щета под №0300/16/452/500117. Вещото лице приема, че щетите по автомобил „****”, с per. №****, описани в приложение към исковата молба като доказателства, са настъпили след като водача на л.а. **** Кордоба с per. №В9879КТ, движейки се с несъобразена скорост по **** в посока гр. Варна, не може да спре и блъска спрелия л.а. В6642АТ в лява пътна лента, които след удара блъска л.а. ****, които блъска спрелия пред него т.а. РВ0231МХ, видно от протокола за ПТП №****от 2.08.2016год. и издаденото наказателно постановление. Вещото лице приема, че именно това е махонизча на възниквне на ПТП, както и причината за възникването му. Освен това ПТП с описаните щети и не е оспорено от участниците участвали в ПТП. Щетите по автомобил „****“, рег.№ ****, описани в приложените към исковата молба доказателства, напълно кореспондират с описания механизъм на ПТП и могат да са причинени от същия. Вещото лице приема, че размера на щетите/респективно на разходите за възтановяването им/ по автомобил м****”. с per. №****. по средно пазарни цени за гаранционен автомобил възлизат на стойност 6634.12 лв. Изчислява, че размерът на щетите/респективно на разходите за възтановяването им/ по автомобил „****”, С per. №****. по средно пазарни цени за автомобил които не е в гаранция възлизат на стойност 6558,42 лв.

Процесният лек автомобил „****“, рег.№ ****, съгласно приложеното по делото свидетелство за регистрация част II № ****, е регистриран на 27.01.2015 год. Към датата на процесното ПТП - 02.08.2016 год., е бил в експлоатация 1 година, 7 месеца и 11 дни. Към момента на ПТП автомобилът е бил в срок на производствена гаранция. За да бъде гаранцията валидна е необходимо автомобилът да бъде възстановен в сервиз, който е представител на марката „Дачия". Стойността за възстановяване на щетите, нанесени на процесния лек автомобил в сервиз, който е представител на марката „Дачия" , за да се запази производствената му гаранцията, възлиза на сумата от 6634.12 лв.

С оглед на това се явяват доказани до предявения размер от 6632,39 лева както настъпилите в резултата на ПТП вреди по л.а. „****“, така и техният действителен размер, съответстващ на заплатената от застрахователя за тях сума. 

По вината на ответника:

От изготвената по делото САТЕ се установява механизма на настъпване на ПТП, съответно на вредите. Вещото лице, позовавайки се и на събраните в хода на процеса писмени доказателства, сочи, че причина за настъпване на ПТП е движение с несъобразена скорост от страна на ответника по делото. Този механизъм е установен и в представения по делото протокол за ПТП.

Представеният протокол за ПТП в частта, в която длъжностното лице е възприело лично и удостоверило факти и обстоятелства е официален свидетелстващ документ по отношение на тези факти, поради което и в тази част, протоколът има обвързваща материална доказателствена сила. Същата задължава съда да приеме за установени фактите, за които се отнася. В случая механизма на ПТП, доколкото не е осъществен пред длъжностното лице в реално време, не може да бъде доказан единствено и само от протокола за ПТП с обвързваща съда сила. Но възприетите от длъжностното лице факти /разположението на автомобилите след сблъсъка, видимите вреди по автомобила, вкл. и данните за хоризонталната и вертикална пътна маркировка/ са факти, които са били възприети лично от длъжностното лице, отразени са в официалния свидетелстващ документ и същият задължава съда да ги приеме за истинни, до доказване на противното. Материалната доказателствена сила може да бъде оборена, но доказателствената тежест за това е на страната, която я оспорва. Ответната страна не е ангажирала доказателства за осъществен друг механизъм на ПТП, различен от посочения в протокола за ПТП. Същият механизъм е възприет и от вещото лице по допуснатата САТЕ, който съдът намира за установен и доказан по делото.

От приложената по делото административно наказателна преписка се установява, че с НП № 16-0819-003217/30.08.2016г. на Т.Л.Ж. ЕГН:********** е наложено наказание /глоба/ за допуснатото от него административно нарушение, а именно за това, че на 02.08.2016г. около 14.30часа, поради движение с несъобразена с характера и интензивността на двжението по **** скорост, не успява да спре и блъска спрелия в лява пътна лента л.а. с ДК №В6642АТ, който след удара блъска лек автомобил „****“, рег.№ ****, който от своя страна блъска спрелия пред него товарен автомобил  РВ0213МХ, като причинява ПТП със значителни материални щети. НП е връчено на 19.09.2016г. и е влязло в сила без да е обжалвано.

Вината на ответника следва от нарушаването на правилата за движение по пътищата. Тя не възниква от датата, на която е влязло в сила наказателното постановление. Наказателното постановление служи само за доказателство, че вината за настъпване на ПТП е установена с влязъл в сила административен акт. Вината в гражданското право най-общо се характеризира като  неполагане на дължимата грижа – в случая ответникът не е спазвал правилата за движение по пътищата, които указват необходимата скорост за движение, поради което е станал причина за настъпване на ПТП, тъй като не е успял да спре навреме, за да предотврати щетите. Поради това същият носи вината за настъпване на ПТП и вредите.

Не се събраха доказателства за наличие на виновни противоправни действия от страна на водача на лекия автомобил  „****“, рег.№ ****.

По наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил „****“, peг. №****, към датата на ПТП-02.08.2016г.

Видно от множеството събрани в хода на процеса писмени доказателства, както и от изготвената служебна справка в електронния регистър на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП-02.08.2016г., по отношение лек автомобил „****“, peг. №****не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка на ответника е съставено наказателно постаноление № 16-0819-003197/30.08.2016г., като му е наложено наказание /глоба/ за допуснатото от него административно нарушение, а именно за това, че на 02.08.2016г. около 14.30часа, при двжение по **** в гр.Варна, управлява личния си лек автомобил „****“, peг. №****, без да е сключил договор за задължителна застраховка „Гражнадска отговорност на автомобилистите“. НП е връчено на 19.09.2016г. и е влязло в сила без да е обжалвано.

Доколкото към датата и часа на ПТП - 02.08.2016г. около 14.30часа ответникът е нямал валидна застраховка ГО, същият следва да отговаря лично по реда на чл. 410 ал. 1т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като не може да се възползва от възражение за наличие на застраховател по реда на чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Законът извлича от закъснението при изпълнение на парично задължение необоримо предположение за претърпени вреди като утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението. Правото на застрахователното дружество да предяви иска си против прекия причинител на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В чл.86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият (тъй като вземането на застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. По делото е безспорно, че на 02.08.2017г. лично на ответника е връчена покана от ищцовото дружество. С нея отв.Ж. е поканен в десетдневен срок да представи доказателства за валидна към 02.08.2016г. застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за управлявания в момента на ПТП автомобил, или в противен случай да заплати сумата от 6632,39 лева, представляващо заплатено застрахователно обезщетение на пострадалия вследствие причиненото от ответника ПТП. Ищецът е предявил иск за присъждане на сумата от 2021,04 лв. (две хиляди и двадесет и един лева и четири стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 16.11.2000г., поради което съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на претендираното обезщетение.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се следват направените по делото разноски, които са в общ размер на 2679,35лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.Л.Ж., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПАТИ НА З. „А.Б." АД, ЕИК: ****, адрес на управление:***, сумата от 6632,39 лв. (шест хиляди, шестстотин тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки) - главница, представляващи заплатена, от застрахователя, сума за обезщетяване по застраховка "Каско", сключена със застрахователна полица № полица №****, като обезщетение за вредите, причинени от ответника на автомобил „****“, рег.№ **** при ПТП, настъпило на 02.08.2016 год., около 14,30 ч. в гр. Варна, по ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2021,04 лв. (две хиляди и двадесет и един лева и четири стотинки) – обезщетение за забава при изпълнение на задължението за периода 16.11.2017 г. – 16.11.2020 г. включително, на основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Т.Л.Ж., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПАТИ НА З. „А.Б." АД, ЕИК: ****, адрес на управление:***, сумата от 2679,35лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 35ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.  Решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: