Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………..
гр.София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 4349 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение от 14.02.2018 г., постановено
по гр.д. № 49014/2017 г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, ответникът АГЕНЦИЯ „П.И.е осъден да заплати на ищеца Д.З.
АД, на основание чл.213 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД сумата 350.00 лв. с вкл. 15.00
лв.-ликвидационни разноски, предявен като частичен иск от общо вземане в размер
на 563.70 лв., представляващи част от изплатено застрахователно обезщетение за
увредения лек автомобил и направените обичайни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/
до окончателно погасяване на задължението и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
68.39 лв., предявен като частичен иск от общо вземане в размер на сумата 107.21
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 350.00 лв. за времето от 19.05.2015
г. до 20.07.2017 г. С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200.00 лв., разноски по
производството.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се
излагат доводи за неправилност на постановеното решение. Изразява становище, че
решението е необосновано и незаконосъобразно; постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, тъй като не е била изяснена фактическата
обстановка, при които е настъпило ПТП, причинна връзка и настъпила имуществена
вреда. Излага правни и фактически доводи за неоснователност на предявените
искове.
Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените срещу АПИ искове от застрахователното дружество.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна. Твърди се, че съдът правилно е приел, че именно ответникът е задължен
да поддържа републиканските пътища и като възложител е отговорен за причиненото
от бездействието на служителите му непозволено увреждане, изразяващо се в нанасяне
на щети по лек автомобил, вследствие попадане в дупка на пътното платно.
Поддържа
се, че във въззивната жалба се навеждат само възражения срещу основателността
на първоначално предявените искове, а не се ангажират доказателства за
установяването им. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - ответника в производството пред районния съд,
за когото постановеното решение се явява неблагоприятно, като е спазен и срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следното:
Чрез
приложените по делото доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП № 1498948/19-07.2015г.,
съставен при посещение на местопроизшествието от служител на КАТ-РУП Самоков,
показанията на свидетелите С.Г.Г. и С.А.П., дадени пред въззивната инстанция и
констатациите на приетата пред настоящата инстанция САТЕ, че на 19.07.2015 г.,
около 10.40 часа лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ *******се движел по път
ІІІ-822 с посока от гр.Ихтиман към гр.Самоков, като в района на 1 км. преди
село Шипочене преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно с размери 40 см. диаметър и 13 см. дълбочина. Според показанията на
свидетеля Г., който съставил протоколът за ПТП, дупката била с много остри
ръбове по края. На пътя нямало обозначения и никакви предупредителни знаци за
дупката. Чрез показанията на свидетеля П.- водач на лекия автомобил БМВ, пътят
бил в много лошо състояние, поради което управлявал с ниска скорост и при повишено
внимание. Въпреки тава не успял да избегне попадането на автомобила в дупката.
След като преминал през нея, колата изгърмяла буквално. Спрял и установил, че
двете леви гуми били отрязани, а дясната гума започнала да спада. Обадил се на
тел.112 и бил изпратен патрул, който установил уврежданията в съставения
протокол.
Установено
е по безспорен начин по делото, че собственикът на автомобила - С.А.П. е имал
валидна към датата на ПТП застраховка "Каско на МПС” в ЗАД В., чийто
правоприемник е ответника Д.З. АД - застрахователна полица № 03101641500097,
като от доказателствата по делото се установява, че по заведената при
застрахователя щета № 03101641641508290 с нареждане от 28.07.2015 г. на сервиза
извършил ремонта за собственика на автомобила – Туин Кар ЕООД е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 548.70лв.
Съдът
намира, че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на възложител на работата С разпоредбата
на чл. 49 от ЗЗД се въвежда една безвиновна отговорност за чужди действия,
която включва в състава си следните елементи: възлагане на работа, извършване
на непозволено увреждане на трето лице от изпълнителя на работата, това
увреждане да е причинено при или по повод осъществяването на възложената
работа, наличие на вина у деликвента. Функцията на тази отговорност е
обезщетително-гаранционна и по тази причина на пострадалия,
респ.застрахователя, встъпил в правата му след заплащане на дължимото
обезщетение, е предоставен изборът към кое от двете лица - възложител или
деликвент, да предяви иска си за обезщетение за непозволено увреждане.
Възложителят - в случая АПИ носи отговорност за действията или бездействията на
изпълнителите на възложената работата и следователно не може да се освободи от
нея поради наличието на пряк извършител на деликта.
Като
взе предвид горното и като съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗП,
съгласно която републиканските пътища се управляват от АПИ, съдът намира, че
именно ответникът има задължението да поддържа републиканския път, на който е
станало произшествието, в изправност. Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството,
че съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, са
длъжни да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, а същите се поставят само след възлагане от собственика
или администрацията, управляваща пътя.
Предвид
изложеното, съдът счита, че именно въззивникът следва да отговаря за виновното
бездействие на своите служители, в т.ч. и на лицата, на които, в качеството си
на възложител е възложил поддържането в изправност на тази част от пътния
участък, но доколкото по отношение отхвърлянето на обратния иск няма жалба,
съдът не следва да излага съображения по основателността на същия.
Съгласно
чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, в т.ч. и срещу възложителя на работата, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая
са налице предпоставките по цитираната правна норма за уважаване на регресната
претенция на застрахователя, предвид изложеното по-горе и по мотивите на СРС,
към които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК, вкл. в
частта по отношение на дължимостта на присъдените лихви, от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и по
отношение на обезщетението за забава, дължимо за периода от изтичане на
30-дневния срок по чл. 213а, ал. 1 от КЗ /отм./ след получаване на регресната
покана и изтичане на посочения в нея 15 дневен срок, в случая - за периода от 19.08.2015
г. /при допусната очевидна фактическа грешка досежно посочената дата в
първоинстанционното решение/ до датата на подаване на исковата молба – 20.07.2017
г. В обжалваната част, в т.ч.и в частта по отношение присъдените разноски,
дължими съобразно изхода на спора в първоинстанционното производство, посочени
в решението на СРС, същото следва да бъде потвърдено, като правилно.
По
разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на Д.З. АД сумата от 260.00 лв.-разноски за
САТЕ и свидетели и 200.00 лв.-възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.
78, ал. 3 и, ал. 8 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.02.2018 г., постановено по гр.д. № 49014/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 58 с-в, с което ответникът АГЕНЦИЯ „П.И.,
ЕИК по Булстат *******с адрес гр.София, *******, е осъден да заплати на ищеца Д.З.
АД, *** *******, като правоприемник на ЗАД В., на основание чл.213 КЗ /отм./
вр. чл.49 ЗЗД сумата 350.00 лв. с вкл. 15.00 лв.-ликвидационни разноски,
предявен като частичен иск от общо вземане в размер на 563.70 лв.,
представляващи част от изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил - БМВ 530 Д с рег.№ *******във връзка с имуществена застраховка "Каско
на МПС” в ЗАД В., чийто правоприемник е ответника Д.З. АД по застрахователна
полица № 03101641500097, и направените обичайни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 20.07.2017 г. /дата на подаване на
исковата молба/ до окончателно погасяване на задължението и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 68.39 лв., предявен като частичен иск от общо вземане в размер
на сумата 107.21 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 350.00 лв. за
времето от 19.08.2015 г. /при допусната очевидна фактическа грешка в решението
на СРС при посочена дата 19.05.2015 г./ до 20.07.2017 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200.00 лв., разноски по производството пред СРС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„П.И., ЕИК по Булстат *******с адрес гр.София, *******, да заплати на Д.З. АД, ***
*******, като правоприемник на ЗАД В., сумата от 460.00 лв.-разноски за
производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8
от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.