О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 24.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15500
по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на Т.Д.П. *** срещу Ю.А.П., с която съдът е сезиран с иск по
чл.59, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителски права спрямо
малолетното дете Борислав, род. на ***г. и определяне на режим на лични
отношения на детето с другия родител.
Съдът като е съобразил, че не е международно
компетентен да разгледа и се произнесе по съединените небрачни искове относно
определяне на родителските права и правото на лични отношения с детето
Борислав, на основание чл.5 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон,
приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е
страна и Руската Федерация от 06.12.2001г., в изпълнение указанията на ВКС, дадени с постановеното Определение № 383/13.10.2020г. по
ч.гр.д. № 2647/2020г., е оставил производството без движение с Разпореждане №
268262/27.10.2020г..
На страните е предоставена възможност, в двуседмичен
срок от съобщението: Да уточнят къде е обичайното местопребиваване на детето
Борислав; Да представят доказателство, от което да е видно, че са подали молба
по чл.9, ал.2, предл.2 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност
и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от
40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна и
Руската Федерация от 06.12.2001г., пред органа на договарящата се държава по
местопребиваване на детето и органът е приел молбата.
Срокът за изпълнение указанията на съда е продължен по
реда на чл.63 ГПК с още един месец, считано от изтичане на първоначалния.
Към настоящия момент липсват представени
доказателства, от които да е видно, че страните са подали молба по чл.9, ал.2,
предл.2 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките
за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006г.,
в сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна и Руската Федерация от
06.12.2001г., пред органа на договарящата се държава по местопребиваване на детето
и органът е приел молбата.
В молба от 04.01.2021г., ищецът навежда доводи, че
чл.9 от Конвенцията е неприложим, а в случая приложение намира чл.7 от същата.
Съдът като съобрази, че бракът между
страните е прекратен с влязло в законна сила решение на Кировски районен съд,
както и че с решението е определено местоживеенето на детето при майката, а
бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето, считано то 02.10.2018г.,
като считано от м.08.2018г. детето Борислав се намира на територията на гр.
Санкт Петербург, а считано от 14.12.2018г. детето е адресно регистрирано там
счете, че не е
международно компетентен да разгледа и се произнесе по съединените небрачни
искове относно определяне на родителските права и правото на лични отношения с
детето Борислав.
Съдът намира за неприложим в случая чл.7 от
Конвенцията от 1996г., каквито са и мотивите на ВКС, дадени с постановеното Определение № 383/13.10.2020г. по
ч.гр.д. № 2647/2020г..
От ответника е представено и Постановление от
19.07.2019г. за прекратяване на производството по издирване на детето.
Според чл. 5, ал.1 от Конвенцията
компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно
местопребиваване, а съгласно ал.2 - в случай на промяна на обичайното
местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат
органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Това
правило не се прилага в случай, че детето е изведено незаконно от държавата,
където е имало обичайно местопребиваване - чл. 7 от Конвенцията. В тази хипотеза
органите на договарящата държава, където детето е имало обичайно
местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята
компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга
държава и е пребивавало в другата държава най - малко една година, след като
лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да
узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото
връщане и детето се
е интегрирало в новата си среда.
Съгласно чл.10, параграф 2 компетентността, предвидена
в параграф 1 на чл.10, за вземане на мерки за закрила на детето се прекратява
веднага с влизане в сила на решението, уважаващо или отхвърлящо молбата за
развод.
Съобразно чл.3, ал.9 органът, който инициира подаването
на молбата, може да упражнява своята компетентност на мястото на органа на
договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето, само ако
последният е приел молбата.
След като считано от м.08.2018г. обичайното
местопребиваване на детето е на територията на страна, различна от Република
България, липсват доказателства по чл.9 от Конвенцията, а бракът между
съпрузите е прекратен с решение на Кировски районен съд, съдът намира, че
следва служебно да прогласи, че не разполага с компетентност да разгледа
искането по 59, ал.2 СК.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд гр.Варна не е
компетентен да разгледа и реши споровете по депозираната искова молба, по която
е образувано гр.д.№ 15500/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.5 вр. чл.10
от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките
за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на
18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна и Руската Федерация
от 06.12.2001г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 15500/2018г.
по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: