№ 3461
гр. Варна, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502269 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 262309/19.07.2021 год., постановено по гр.д. № 15604/2020 год., ВРС –
47 състав е приел за установено в отношенията между ИВ. АЛ. Д., ЕГН: ********** от
гр.Варна и „Имоти Комфорт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Вана, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 1900 евро, представляващо подлежащо на връщане
възнаграждение по прекратен договор за посредничество за продажба на недвижим имот от
19.02.2020 год., сключен между ИВ. АЛ. Д. и „Имоти Комфорт“ ЕООД, получено от
ответника на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 07.10.2020 год. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12387/2020
год. по описа на Районен съд – Варна по реда на чл.410 ГПК, като е осъдил ответното
дружество и за разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно и необосновано, поради липса на анализ на събраните
доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че свидетелят Атанасов е
незаинтересован от изхода на спора с оглед установеното от въззивника общо съдружие с
майката на ищеца. Сочи се също така, че неговите показания, противно на приетото от съда,
не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, като игнорира показанията
на свидетелят Р. и дадените от управителката на ответното дружество обяснения по реда на
чл.172 ГПК. Поддържа, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано
предположение за заплащане на комисионната, а даденото съгласие за разпит на свидетели,
опитът на управляващата ответното дружество и дейността му обуславят обратния извод.
Настоява за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск или отмяната
1
му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал, който подробно анализира.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
В конкретния случай, видно искането на въззивника за събиране на нови
доказателства не е обосновано с твърдението за наличието на допуснати процесуални
нарушения, а изхожда от преценката на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респективно кредитирането на едни и некредитирането на други свидетелски
показания. Последното обаче не е възведено от процесуалния закон като основание за
преодоляване на процесуалната преклузия, поради което и искането се явява неоснователно.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Имоти Комфорт“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр.Варна срещу решение № 262309/19.07.2021 год., постановено по
гр.д. № 15604/2020 год., ВРС –47 състав е приел за установено в отношенията между ИВ.
АЛ. Д., ЕГН: ********** от гр.Варна и „Имоти Комфорт“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Варна, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1900 евро,
представляващо подлежащо на връщане възнаграждение по прекратен договор за
посредничество за продажба на недвижим имот от 19.02.2020 год., сключен между ИВ. АЛ.
Д. и „Имоти Комфорт“ ЕООД, получено от ответника на неосъществено основание, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
07.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12387/2020 год. по описа на Районен съд – Варна по реда
на чл.410 ГПК, като е осъдил ответното дружество и за разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на посочените във въззивната
2
жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 2269/2021г. на ВОС за 03.11.2021 год.
от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от
депозирания писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3