№ 560
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.122 ГПК по повдигнат спор за
подсъдност от Районен съд – Велико Търново по повод изпратеното му от Районен съд –
Левски за разглеждане ч.гр.д. № 377/2021г.
Окръжен съд – Велико Търново, който е компетентен да се произнесе по повдигнатия
спор за подсъдност, съобразно нормата на чл.122 изр.2 ГПК, намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 377/2021г. е било образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Документът, от който произтича вземането, е запис
на заповед, като при изложение на обстоятелствата, на които се основава заявлението,
заявителят е посочил, че между него и длъжника е налице каузално правоотношение,
произтичащо от договор за паричен заем. Съдът, пред който е било подадено заявлението, е
приел, че същото е срещу потребител и следва да бъде подадено до съда, в чийто район се
намира настоящия адрес на длъжника. Установявайки, че настоящият адрес на длъжника е в
района на Районен съд-Велико Търново, прекратил производството и изпратил същото по
подсъдност на компетентния съд. Последният, след като разгледал подаденото заявление,
счел, че делото не му е местно подсъдно, тъй като възникналото между страните
правоотношение не може да се разглежда като такова, при което длъжникът да се приеме за
потребител на предоставена от заявителя услуга, поради което повдигнал спор за
подсъдност между РС-Велико Търново и РС-Левски.
Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.1 изр.2 ГПК, заявление срещу потребител се
1
подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес
– по постоянния. В случая, видно от извършената от районния съд справка, длъжникът е с
настоящ адрес в град Велико Търново и постоянен – град ... Доколкото в случая заявителят
основава вземането си на приложения към заявлението запис на заповед /дори и
обезпечаващ вземане по договор за заем за послужване/, то съдът напълно споделя изводите
на РС-Велико Търново, че длъжникът няма качеството на потребител на предоставена от
заявителя услуга по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП.
По изложените съображения, делото следва да се върне на Районен съд-Левски за
продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като този съд е компетентен да се
произнесе по заявлението съгласно определената в чл.411 ал.1 изр.1 ГПК местна
подсъдност.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Левски за компетентен да разгледа подаденото от Р. Л. С.,
ЕГН ********** срещу И.К.К., ЕГН .., с постоянен адрес град .., ул.“..“ № .. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд – Левски.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Велико Търново за
сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2