Определение по дело №3277/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260196
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500503277
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 260196                  02.11.2020 година                          град Стара Загора    

                                           

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на втори ноември ………2020 година, в закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

секретар………………………………………………………………………..                                                         

Прокурор……………………………………………………………………,                       

като разгледа докладваното от………..съдията В. МИШОВА…………..                                                   

частно гражданско дело номер 3277……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Обжалвано е постановление от 09.10.2020 г. на нотариус Т.С.-И., вписана в регистъра на НК под № 575, с район на действие – района на Районен съд Чирпан, с което е отказала да признае Б.И.С. от ***за собственик на ПИ с идентификатор 81414.503.9, находящ се в ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1540/03.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в ***, площ 331 кв.м, урбатизирана територия, ниско застрояване, номер по предходен плак 3501, кв.71, парцел ХХІ, със съседни имоти с идентификатори: 81414.503.389, 81414.503.5, 81414.503.4 и 81414.503.3, заедно с построената в него еднофамилна сграда с идентификатор 81414.503.9.1, със застроена площ от 85 кв.м, на един етаж, както и, с което е отказала издаването на констатирен нотариален акт по документи на основание чл.587, ал.1 ГПК.

                     Частната жалбоподателка Б.И.С. счита, че отказът на нотариуса да я признае за собственик на описания имот и да издаде констативен нотариален акт е неоснователен, неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови акт, с който да отмени обжалваното постановление и да върне преписката на нотариуса за извършване на исканите нотариални действия.

                     За да откаже да признае частната жалбоподателка за собственик на описания по-горе имот и да издаде искания констативен нотариален акт, нотариус Т.С.-И., вписана в регистъра на НК под № 575, с район на действие – Районен съд Чирпан, е приела, че молителката е придобила собственост единствено врху земята, но не и върху сградата. В противен случай според нотариуса е следвало в договора за покупко-продажба, сключен с Община Чирпан, да е посочено, че се продава УПИ, заедно с построената с него жилищна сграда. За тази сграда, построена през 1986 г.,  нямало отстъпено право на строеж и по аргумент на чл.92 ЗС, след като тя е построена в общински имот, е собственост на Община Чирпан.

                   Нотариус Т.С.-И. е приела и това, че от разликата в материалния интерес също може да се направи извод, че волята на общината е да продаде единствено земята. Приел е, че след като молителката е родена през 1980 г., няма как да строи сграда през 1986 г. За собствеността на сградата нямало данни от скицата на СГКК – Стра Загора. Въпреки, че от удостоверение изх. № 93-00-665-001 от 23.09.2020 г. е установявало, че общината няма претенции към сградата, с удостоверение не се прехвърляло правото на собственост. Приела е и това, че молителката не би могла да придобие правото на собственост върху сградата и по давност съгласно § 1 ЗДЗС. Позовава се на Р-368-201 г. на ВКС и на ТР № 5/2015 г. на ОСГК, както и счита, че самият договор за продажба определя какво точно се прехврля и че не следва да се изисква прехвърлителят да прави отрицателни твърдения какво не прехвърля. Твърди, че собствеността на сградата не се прехвърля автоматично, следвайки земята, и обосновава това свое твърдение с чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВп.

                   Частната жалба е основателна.

                    По делото не е спорно, че с договор за покупко-продажба на общински недвижим имот от 29.06.2018 г. Община Чирпан продава на Б.И.С. от ***ПИ с площ от 330 кв.м, представляващ УПИ ХХІ-3501 в кв.71 за сумата от 3 330 лв., платени напълно и в брой на касата на общината. Не е спорно, че върху този имот през 1986 г. без отстъпено право на строеж е построена едноетажна  жилищна сграда с идентификатор 81414.503.9.1, която съставлява допустим строеж, съгласно ПУП-ПРЗ на ***, одобрен със заповед № РД-14-03-65 от 30.03.2983 г. и съгласно ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и на забрана за ползване. Продаденият имот е отписан от акта за частна общинска собственост № 316 поради продажбата му. Видно от удостоверение изх. № 93-00-665-001 от 23.09.2020 г. Община Чирпан е удостоверила, че сграда с идентификатор 81414.503.9.1, построена в ПИ 81414.503.9, ***, не е общинска собственост и Община Чирпан няма имуществени претенции за нея.

                   При прехвърляне на земя, независимо от вида на сделката (покупко-продажба, дарение или др.) купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Ако продавачът запазва собствеността върху сградата, отделно от земята, това обстоятелство следва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, респ. договора, за да се смята за оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В този случай е напълно без значение обстоятелство дали сградата е законен строеж, тъй като законността на строежа не е свързана по никакъв начин със собствеността върху построеното. Съгласно чл.92 ЗС правото на собственост върху приращението принадлежи на собственика на земята, освен ако е установено друго. Направеният от нотариуса извод,  че молителката е придобила собственост единствено врху земята, но не и върху сградата, тъй като в противен случай е следвало в договора за покупко-продажба да е посочено, че се продава УПИ-то, заедно с построената с него жилищна сграда, противоречи на разпоредбата на чл.92 ЗС.   След като страните по договора за покупко-продажба на общински недвижим имот от 29.06.2018 г. не са уговорили друго, намира приложение презумпцията на чл.92 ЗС и купувачът става собственик и на постройката върху продадената земя. Решението на ВКС, на което нотариусът се позовава, е неотносимо км настоящия случай, тъй като е постановено при други факти. Не могат да се черпят и аргументи от ТР № 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то се отнася до придобиване на земя при публична продан, отделно от сградата, върху която не е било провеждано изпълнение, не е била описвана и оценявана.

                   Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. По нотариалното дело има достатъчно писмени доказателства, от които да се направи извод относно собствеността на имота, както и на постройките и насажденията върху него. Затова обжалваното постановление следва да бъде отменено, а нотариалното дело – върнато за продължаване на нотариалните действия.

 

                   Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И      :

 

                    ОТМЕНЯ постановление от 09.10.2020 г. на нотариус Т.С.-И., вписана в регистъра на НК под № 575, с район на действие – района на Районен съд Чирпан,  и ВРЪЩА нотариалното дело № 508/2020 г. по описа на същия нотариус за продължаване на нотариалните действия.

 

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: