РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. Бургас, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20222120102859 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на В. Д. Л., Д. Д. Ф., Д. Д. Л.,
Н. П. П., депозирана чрез адв. К. Я., против Р. Д. Л., за делба на УПИ кв.63, по плана на гр.
К,с площ от 370 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ УПИ и УПИпри квоти: 11/12
ид.части за ищците и 1/12 ид.част за ответника. Твърди се, че страните са съсобственици на
имота, собствеността върху който са придобили по наследяване от Д. Д. Л., като първият от
ищците – В. Д. е негова съпруга, а втория и третият – негови деца. Твърди се, че ответникът
е собственик на процесния имот по наследяване от своя баща Д. Д. Л. и своята майка Г. Й.
Л..
С уточнителна молба от 31.05.2022г., ищците са насочили иска си и срещу ответника
Н. П. П., като наследник на М. Й. П..
В срокът по чл.131 от ГПК e постъпил писмен отговор от Р. Д. Л., с който не се
оспорва съсобствеността, като се заявява, че Н. П. не следва да участва в производството. На
основание чл.341, ал.2 от ГПК се моли да бъдат включени в делбената маса и двуетажна
жилищна сграда, ведно с полумасивна сграда, находящи се в имота, като на основание
чл.344, ал.2 от ГПК се моли да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника обезщетение
за самостоятелно ползване на делбените имоти в размер на 150 лв. месечно, считано от
05.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По повод дадената на ищците възможност за становище, същите са заявили, че
полумасивната сграда била съборена. Навежда се и обстоятелството, че ищците не ползвали
делбените имоти, поради което претенцията за заплащане на обезщетение е оспорена като
неоснователна.
В съдебно заседание от ищците В. Д. Л., Д. Д. Ф., Д. Д. Л., лично се явява ищцата В.
Л.. Всички ищци се представляват от своя пълномощник - адв. Я., който поддържа исковата
молба. Същият пледира делбата да бъде допусната при посочените от него квоти, а искането
за постановяване на привременна мярка да бъде отхвърлено като неоснователно.
В съдебно заседание, ответникът Р. Д. Л. не се явява. Представлява се от своя
1
пълномощник – адв. И, която поддържа отговора на исковата молба. Уточнява, че не
претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, а желае съда да постанови
привременна мярка, считано от датата на постановяване на съдебния акт.
В съдебно заседание, ответникът Н. П. П. не се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том III,
дело № 656/1968г. от 05.04.1968г., от който се установява, че Й. Ст.Б, е придобил въз основа
на продажба от М. С. М и Т. С. М, дворно място от 430 кв.м., намиращо се в с. К, Б.обл.,
съставляващо парцел I, кв.63 по плана на с. К, който парцел регулиран е от 400 кв.м. със
собствено място в същия парцел 350 кв.м., с граници на парцела : изток – улица, север –
парцел на С, Я. и М. М, запад – парцел XXII на А Г. К юг – парцел II на В.Г. К. В
нотариалния акт е посочено още, че 50 кв.м. място му се предават, а 80 кв.м. от дворното
място се предават по регулация към парцел II, като регулационните сметки не са уредени и
ще се уреждат от купувачите.
По делото е представена скица за УПИ, кв.63 по плана на гр. К, образувано от
поземлен имот 983, с площ от 370 кв.м., който имот е записан на наследниците на Д.Д. Л. и
др. От скицата се установява и обстоятелството, че в урегулирания поземлен имот са
нанесени две сгради – двуетажна масивна жилищна сграда (в източната част ) и
полумасивна жилищна сграда (в западната част).
От представеното по делото Удостоверение за наследници № 94-00-3150/17.11.2021г.,
издадено от Община К, е видно, че Й. С. Б е починал на г. и е оставил за свои законни
наследници Р. Д. Б негова съпруга, починала на ..... М. Й. П. – негова дъщеря (починала на
2) и Г. Й. Л. – негова дъщеря (починала на .). От представеното удостоверение се установява
и обстоятелството, че след своята смърт М. Й. П. (дъщеря на Й. С. Б) е оставила като свой
законен наследник своя син – Н. П. П.. От представеното по делото удостоверение се
установява и обстоятелството, че след своята смърт Г. Й. Л., е оставила за свои законни
наследници двама сина – Р. Д. Л. и Д. Д. Л. (починал .). От представеното удостоверение са
установява и обстоятелството, че след смъртта си, Д. Д. Л. е оставил за свои законни
наследници своята съпруга – В. Д. Л., своята дъщеря – Д. Д. Ф. и своя син – Д. Д. Л..
При това положение и с оглед правилата на наследственото правоприемство, съдът
намира, че след смъртта на Й. С. Б, неговото наследство е преминало в патримониума на
неговите законни наследници – съпругата му Р. Д. Б. (поч. на .), дъщеря му М. Й. П. (поч. .)
и дъщеря му Г.Й.Л. (поч. на .), като всеки един от тях е получил по 1/3 ид. ч. от наследството
на своя баща или общо 185/370 кв.м. идеални части.
С нотариален акт от 21.06.1977г. за дарение на недвижим имот № 172, том III, дело
№ 1342/1977г. Р. Б, М. П. и Г.Й, са извършили дарение в полза на Д. Д. Л. на 180/370 кв.м.
идеални части от притежаваните от тях 185/370 кв.м. идеални части или 18/37 ид. части от
собствеността върху процесния поземлен имот, който имот са придобили по наследство от
Й. С. Б. Останалите 5 кв.м., представляващи 1/74 ид.част от 185 кв.м. (185/370), по силата на
наследственото правоприемство са преминали в патримониума на Н. П. (син на М. П.а),
който на основание чл.5 ЗН е наследил ½ от 5 кв.м., представляващи 1/74 от 185/370 или
1/148 ид. част от правото на собственост върху целия имот, като останалите 2.5 кв.м.
идеални части или другата 1/148 ид. част от правото на собственост върху имота е
преминала по наследство към наследниците на Г. Л. – нейния син Р. Д. Л., който е наследил
¼ от 185/370 кв.м. идеални части от имота, притежавани от баща му Д. Л., равняващи се на
75/296кв.м. идеални части от собствеността върху целия имот, при което квотата му в
съсобствеността изразена в проценти е 25.34 %.
2
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № 49, том III, дело №
656/68г. от 05.04.1968г. като собственик на другите 185 кв.м. идеални части се легитимира
Д. Д. Л.. Същият е починал на 14.02.1990г. и е оставил като свои законни наследници – Г. Й.
Л. – съпруга (поч. на г.), Р. Д. Л. (син) и Д.Д. Л. – син (поч. на г.).
Г. Й. Л. оставя като свой законен наследник ищеца Р. Д. Л. – неин син, който
получава 1/4 от 185/370 кв.м. ид. части, наследени от Д. Л., равняващи се на 75/296 кв.м.
идеални части от целия имот или квотата му в съсобствеността изразена в проценти е 25.34
%. Останалите ¾ от 185/370 кв.м. идеални части преминават в патримониума на другия син
на Г. Л. – Д.Д. Л.. Същият от своя страна оставя като свои законни наследници В. Л. –
съпруга, Д. Д. Ф. – дъщеря и Д. Д. Л. – син. С оглед изложеното се налага извода, че Д.Д. Л.
към датата на смъртта си се е легитимирал като собственик на общо 219/296 ид. части от
целия имот, като квотата му в съсобствеността изразена в проценти е била 73.99 %. Същият
е придобил чрез дарение от 1977г., 180/370 кв.м. ид. части от процесния имот от Р. Д. Б –
баба, М. Й. П – леля и Г. Й. Л. – майка или 18/37 от частта на общия наследодател Й. Б.
По силата на наследственото правоприемство същият е придобил и ¼ от 185/370
кв.м. ид. части - наследствения дял на Д. Д. Л. – негов баща, както и 1/296, представляваща
половината от 2.5 кв.м. или ½ от 5 кв.м. които не са били предмет на разпоредителната
сделка - дарение от 1977г.
Наследствения дял на Д.Л. следва да се уголеми и с получената по наследство от
баща му Д. Д. Л. ¼ от 185/370 кв.м. идеални части.
Оставащите 5 кв.м. от 185 кв.м. идеални части притежавани от Й. Б, представляват
1/74 от недвижимия имот (185 кв.м.) се наследяват по следния начин. 2.5 кв.м. идеални
части от тези 5 кв.м. идеални части се по силата на наследственото правоприемство са
преминали в патримониума на М. П., а впоследствие, след нейната смърт и в патримониума
на сина й Н. П.. Същите представляват 1/148 от 185 кв.м., притежавани приживе от Й. Б.
Останалите 2.5 кв.м. ид. части са преминали по наследство към наследниците на Г. Й. Л.
поравно – Р. Д. Л. и Д. Д. Л., като същите представляват 1/296 от 185 кв.м. ид. части
притежавани приживе от Й. Б.
Димо Д. Л. е починал на 08.02.2019г. като оставя за наследници В. Л. – съпруга, В. Л.
– съпруга, Д. Д. Ф. – дъщеря и Д. Д. Л. – син. На основание чл.5 от ЗН всеки един от тях
получава равна част от наследството или по 91, 25 кв.м. ид. части, равняващи се на 73/296 от
дела на баща им Д. Л. или квотата им в съсобствеността се равнява на 24.66 %.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че делбата следва да бъде допусната между
съделителите при следните квоти: за В. Л. – 24.66 %, за Д. Д. Ф. - 24.66 %, за Д. Д. Л. - 24.66
%, за Р. Д. Л. - 25, 34 % и за Н. П. П. - 0.68 %
При горепосочените квоти следва да бъде допусната до делба както поземления
имот, така и построената в него двуетажна жилищна сграда.
Съгласно трайната съдебна практика съсобствениците на незастроен имот могат
съвместно да учредят на трето лице право на строеж. С факта на построяването
суперфициарят придобива собствеността, а ако правото на строеж е учредено в полза на
няколко лица,с факта на построяването те придобиват построеното в съсобственост при
идеални части, съответстващи на правата, при които са придобили правото на строеж. Ако
само един от съсобствениците на земята учреди в полза на трето лице право на строеж, това
учредяване би било противопоставимо на останалите съсобственици само досежно
притежаваната от този съсобственик идеална част от имота,доколкото той би могъл и сам да
застрои имота без съгласието на останалите съсобственици, т.е. без в негова полза да е
учредено самостоятелно право на строеж, в който случай обаче след построяването на
сградата правото на собственост ще принадлежи общо на всички съсобственици на терена
при права според квотите им в съсобствеността.
От приложените по делото строителни книжа – строителен протокол № 40 от
10.07.1970г. и строителен протокол № 43 от 07.06.1974г. за дадена строителна линия и
определяне на ниво, може да се направи обоснован извод, че сградата е построена през
3
1974г., като по делото няма данни в полза на някой от съделителите да е било учредявано
право на строеж. Ето защо по силата на приращението чл.92 ЗС, следва да се приеме, че към
този момент правото на собственост върху сградата е било придобито общо от всички
съсобственици на терена към този момент – Р.Б, М. Й. П. и Г. Й. Л.. Последните три са
притежавали по 1/6 ид. части или общо ½ ид.части от правото на собственост, а Д. Л. ½
ид.части от правото на собственост.
Обстоятелството, че в съдържанието на нотариалния акт № 172, том III, дело №
1342/1977г. от 21.06.1977г. двуетажната сграда не е била вписана като предмет на
дарението не рефлектира върху този извод, тъй като съгласно чл.92 ЗС собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено
друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави
приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено
нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично постройките не са изключени
от предмета на разпореждане,в който случай правото на собственост върху построеното се
отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе
си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо
притежаваното право на собственост върху терена и постройките,които собственикът му е
изградил,тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на
собственост върху терена само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и
разрешението,дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №529/09.07.2010г. по
гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че щом продавачът не е изключил
изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът
придобива всичко, което се намира в мястото:сградата, посажденията,оградата и др. като
запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В тази
насока са и разясненията дадени с Решение № 756/17.03.1970 г. на ВС и № 83/70г. ОСГК,
Решение №293/21.02.2000г. на Четвърто ГО на ВКС. решение № 183/18.06.2012 г. Ето защо,
следва да се приеме, че по силата на сделката от 21.06.1977г., обективирана в нотариалния
акт за дарение № 172, том III, дело № 1342/1977г. наследодателя на ищците – Д. Д. Л. е
придобил и 180/370 кв.м. идеални части от правото на собственост върху изградената към
този момент жилищна сграда, които по силата на наследственото правоприемство са
наследени от тях при същите квоти.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
която не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и достоверно, тъй
като е изготвено след извършен оглед на процесните имоти от лице със задълбочени
познания в съответната област. В констативно съобразителната част на заключението,
вещото лице И. В. е констатирала, урегулирания поземлен имот с площ от 370 кв.м. не е
поддържан, не е благоустроен и не се сеят зеленчуци, които да носят приходи на
собствениците на имота. Досежно жилищната сграда, със застроена площ от 97 кв.м. вещото
лице е посочила, че представлява двуетажна масивна сграда със сутеренен етаж, изградена
по монолитен способ с тухлени стени и стоманобетонни елементи – плочи, греди и колони,
с покрив от дървена конструкция с керемиди. Констатирало е, че покрива е в лошо
техническо състояние – с множество открити пространства по ръбовете на скатовете, през
които дъждовните води могат безпрепятствено да попадат в подпокривното пространство.
Посочило е още, че жилищната сграда не е измазана отвън, а състоянието на сутерена не
позволява ползването му за живеене, тъй като стените на всички стаи в сутерена са с петна
от влага и олющена мазилка. Що се отнася до полумасивната сграда с площ от 16 кв.м.,
включена в делбената маса, вещото лице е констатирало, че на същата липсва част от
покрива, а стените й са полуразрушени, като е заключило, че същата не е опасна за влизане.
Обосновало е извод, че същата не може да бъде отдавана под наем в това си състояние,
поради липса на помещение, годно за ползване.
Експертизата е дала заключение, че средномесечния наем на процесните имоти –
УПИ , кв.63 по плана гр. К, с площ от 370 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 97
кв.м. на два етажа и сутерен с РЗП от 194 кв.м. се равнява на 100 м., но само при условие, че
се извърши обезопасяване на терасите и остъкляване на изпочупените врати и прозорци. На
вторият формулиран към експертизата въпрос, вещото лице е отговорило, че включената в
делбената маса стопанска сграда е полуразрушена и не може да бъде отдавана под наем.
4
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че към момента на
огледа сградата е необитаема и никой не живее в нея, като е необходимо да бъдат
извършени ремонтни дейности, преди същата да стане годна за обитаване.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника Р. Л., че Н. П. П. не се
легитимира като собственик на процесния поземлен имот, а оттам и като собственик на
построените в него сгради, с оглед обстоятелството, че неговата наследодателка не е
придобила неуредените по регулация 10 кв.м., респ. че при извършеното от нея дарение,
обективирано в нотариален акт № 172, т. III, дело № 1342 от 1977г., същата се е разпоредила
с цялата притежавана от нея идеална част от наследството на своя баща Й. Б. От
представената за имота скица за процесния поземлен имот се установява, че регулационния
план на гр. К, е одобрен със Заповед № 836/04.03.1966г. Следователно този регулационния
план е приет при действието на отменения ЗПИНМ – приет с ДВ, бр. 227/1949г.. Съгласно
чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./ за придадените по дворищна регулация части от собственост
върху недвижим имот на едно лице към парцели на други лица, собствеността се придобива
по силата на самия план. През 1973г. е влязъл в сила ЗТСУ /отм./ - приет ДВ, бр. 62/1973г.
който отменя ЗПИНМ. По ЗТСУ /отм./ отчуждителното действие на дворищно –
регулационен план е установено с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, съгласно която недвижими
имоти, придадени от парцела на едно лице, към парцели на други лица, се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно – регулационен план. Както по ЗПИНМ
/отм./, така и по ЗТСУ /отм./, плащането на паричното обезщетение, респ. получаването на
имотно обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на части от един
имот, които се придават към друг с дворищно – регулационен план. Определеното
обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, от
който се отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава,
поради което възражението се явява неоснователно.
По отношение на това кои имущества следва да бъдат допуснати до делба.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена
от страните и съдът кредитира като обективна и безпристрастна, вещото лице след оглед на
имотите е констатирало, по отношение на включената в делбената маса полумасивна
стопанска сграда с площ от 16 кв.м. изградена в дворната част на процесния имот, че липсва
част от покрива, а стените й са полуразрушени, като същата е опасна за влизане поради
недобре съборени външни стени и остатъци от покривни греди. Във връзка с констатациите
на вещото лице, че на мястото на полумасивната сграда съществуват само останки от
същата, то съдът намира, че същата не следва да бъде допускана до делба. В тази връзка
съдът съобрази разясненията, дадени в Решение № 138 от 11.10.2016г. постановено по гр.д.
№ 2061/2016г. на ВКС, съгласно които имуществото, предмет на делбата, следва да бъде
допуснато до делба според състоянието, в което се намира към момента на приключване на
устните състезания в инстанцията по същество. След е констатирано по време на
висящността на процеса за делба, че едната от сградите е разрушена и по този начин е
престанала да съществува като самостоятелен обект на собственост, то тя не може да бъде
годен за делба обект и по отношение на нея искът за делба подлежи на отхвърляне. В
решението на ВКС изрично е посочено, че преценката за това кои имущества следва да се
делят трябва да бъде извършена именно в първата фаза – по допускане на делбата, а
несъмнено това могат да бъдат само реално съществуващи вещи, каквато една вече
разрушена сграда не е.
По отношение на претенцията на ответника Р. Л. с правно основание чл.344, ал.2
ГПК.
В отговора на исковата си молба, ответникът Р. Л. е отправил искане за
постановяване на привременна мярка, уточнена с молба от 14.10.2022г., с която е поискал от
съда да му присъди обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти в размер на
150 лв. месечно. С допълнителна молба е уточнил, че претендира всеки един от ищците бъде
осъден да заплаща по 50 лв. месечно, от общо предявената сума в размер на 150 лв. месечно
за притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху жилищната сграда и
полумасивната сграда, които разпределени между имотите да се считат: 30 лв. за жилищната
сграда, 10 лв. за дворното място и 10 лв. за полумасивната сграда.
Ищците са оспорили претенцията като неоснователна, с довода, че същите не ползват
процесните имоти и няма пречка ответникът да ги ползва, тъй като има достъп. Посочили
5
са, че никой не му е създавал пречки.
В съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител адв. И, е
отправил ново искане на основание чл.344, ал.2 ГПК, съдът да извърши разпределение на
къщата, като първият етаж се предостави на ищците, а на ответника се предостави втория
етаж. Доколкото ответникът не е оттеглил първоначалната си молба за постановяване на
привременна мярка чрез присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, съдът намира,
че е сезиран с молба за постановяване на реално разпределение, направена при условията на
евентуалност, в случай, че първоначалната му молба не бъде уважена.
Съдът изхождайки от събраните по делото доказателства намира претенцията за
неоснователна по следните съображения.
Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването.
Посочената разпоредба дава възможност за привременна промяна при ползването на
делбения имот, респ. получаване на обезщетение за лишаването на някой от съделителите от
ползването му. Постановяването й е обусловено от две предпоставки: не всеки от
съделителите да ползва съсобствения имот съобразно правата си и да е постъпило искане за
разпределение на ползването от съда. Фактическото основание за допускане на мярката в
една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата
му в съсобствеността.
Ответникът Р. Л. не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че
ищците ползват процесните имоти, а от заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява по безспорен начин, че процесната двуетажна жилищна сграда не е
годна за живеене и състоянието й не позволява отдаването й под наем. Тъй като по делото
не се събраха доказателства по отношение на който и да било от съделителите да ползва
имотите, респективно ищците да ползват имотите, в обем надхвърлящ квотите им в
съсобствеността, съдът намира, че не е осъществен фактическия състав на чл.344, ал.2 ГПК
и претенцията за постановяване на привременна мярка, чрез присъждане на обезщетение в
полза на ответника Р. Л. следва да бъде оставена без уважение. Разгледана при условията на
евентуалност, претенцията за постановяване на реално разпределение на ползването на
процесния имот - предмет на делбата следва бъде оставена без уважение по същите
съображения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между В. Д. Л., ЕГН: **********, Д. Д.
Ф., ЕГН: **********, Д. Д. Л., ЕГН: **********, Н. П. П., ЕГН: **********, Р. Д. Л., ЕГН:
**********, следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес гр.
К, ул. “, представляващ УПИ , кв.63 по плана на гр. К,, с площ от 370 кв.м., при граници:
улица, УПИ , УПИ УПИ ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 97 кв.м., при следните квоти от правото на собственост: В. Д. Л., ЕГН:
********** – 24.66 %, за Д. Д. Ф., ЕГН: ********** – 24.66 %, за Д. Д. Л. – 24.66 %, за Р. Д.
Л. – 25, 34 % и за Н. П. – 0.68 %.
НЕ ДОПУСКА до съдебна делба ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ
от 16 кв.м., разположена в поземлен имот с административен адрес гр. К, ул. “
представляващ УПИ , кв.по плана на гр. К, с площ от 370 кв.м., при граници: улица, УПИ ,
УПИ X, УПИ .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на Р.
Д. Л., ЕГН: **********, за осъждане на В. Д. Л., ЕГН: **********, Д. Д. Ф., ЕГН:
**********, Д. Д. Л., ЕГН: **********, Н. П. П., ЕГН: **********, да му заплащат сумата
от общо 150 лв. (сто и петдесет лева) месечно, представляваща обезщетение за
самостоятелното ползване на делбения имот от ищците, както и направеното от ответника
при условията на евентуалност искане по чл.344, ал.2 ГПК за реално разпределение
6
ползването на имота, считано от датата на постановяване на определението до
окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Бургаският
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/Ал.Муртев_____________________
7