Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262
гр.Русе,
19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд
IV
граждански
състав
в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ........………........................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4820 по
описа за 2019 г. за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр.
с
чл.292 КТ.
Ищецът И.Г.И. твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество.През периода 01.08.2011 г.-01.08.2013 г.
между страните действие е имал и колективен трудов договор, подписан между
работодателя и СО на КНСБ, по силата на
който ”Винпром-Русе" АД следвало да му предоставя, като работник,
присъединил се към договора, ежемесечно ваучери за храна на стойност от 60 лв.Сочи,
че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът останал
задължен към него със сумата от 720 лв., представляваща стойността на ваучери
за храна за времето м.април 2012 г.-м.март 2013 г.Въпреки отправяните покани,
дружеството не е погасило задължението си до този момент.Иска ответникът да
бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
завеждане на делото.Търсят се разноски за производството.
Ответникът ”ВИНПРОМ-РУСЕ” АД оспорват
иска.Твърди се, че за ищеца не е възниквало право да му бъдат осигурявани ваучери
за храна за 60 лв. на месец, тъй като същият
не е бил член на КНСБ, нито се е присъединил към колективния трудов договор,
действал в дружеството за времето 01.08.2011 г.-01.08.2013 г. Считат, че
вземането е погасено по давност.Претендират отхвърляне на иска и присъждане на
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че през процесния
период страните са били в трудово правоотношение.На 12.07.2011 г. между
работодателя и синдикалната организация на КНСБ бил сключен КТД, в чл.35 от
който е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване (СБКО)
на работниците и служителите в предприятието се формират в размер до 15 % от
начислените средства за работна заплата, а в чл. 36 е казано, че начинът на
използване на средствата за СБКО се определя с Решение на общото събрание на пълномощниците (Приложение 2-л.21).Такова събрание било
проведено на същата дата и било взето решение ваучери за храна на стойност 60
лв. месечно да се предоставят за всички работещи по трудово правоотношение, при
действително отработен най-малко един ден от календарния месец, договори за
управление и контрол и на заетите по граждански договори (т.6).
По делото няма спор, че ищецът не е бил
синдикален член.Не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението на
лицето, че се е присъединил към КТД по реда, предвиден в чл.4 ал.2.Ответникът обаче
признава, че за периода 01.08.2011 г.-31.03.2013 г. работникът е получавал
ваучери за храна.Под код 88 като социални разходи суми по това перо са били
начислявани в месечните ведомости за заплати и за времето м.април 2012
г.-м.март 2013 г.
На 21.12.2015 г. между работодателя и
председателя на СО на КНСБ в предприятието било подписано споразумение, че дължимите
на лицата по трудови правоотношения ваучери за храна за периода м.април 2012
г.-м.март 2013 г. ще се предоставят в срок до 31.12.2016 г., независимо дали
трудовите договори са прекратени към момента на предоставяне на ваучерите за
храна.
С нотариална покана, връчена на
ответника на 11.06.2018 г., ищецът поискал да му се предоставят ваучери за
храна за процесния период или тяхната равностойност.С отговор от 04.07.2018 г.
работодателят изразил готовност да удовлетвори искането, но посочил, че поради
обективни причини, поради изчерпана квота за отпечатване на ваучери от
оператора.Посочено е, че при съдействие на фирмата-доставчик да изпълни
допълнителна заявка за отпечатване на ваучери, работникът ще бъде своевременно
уведомен.
По делото няма спор, че работодателят не
е осигурил на ищеца ваучери за храна за процесните 12 месеца, нито му е
заплатил паричната им равностойност от 720 лв.Не се твърди, през този период
работникът да не е отговарял на изискването на чл.36 от КТД за поне един ден
положен труд.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че страните
са били в трудово правоотношение, като работодателят се е ангажирал да
предоставя ежемесечно на работниците и служителите от средствата за СБКО
ваучери за храна на стойност 60 лева.Задължението произтича от действащия в
исковия период КТД, сключен между ответника и СО на КНСБ.Не се спори, че за
времето м.април 2012 г.-м.март 2013 г. ищецът не получил ваучери.Ответникът
оспорва правото на лицето да претендира такива, респективно да иска присъждане
на паричната им равностойност.Съдът намира възражението за неоснователно.Поетото
с КТД от работодателя задължение да
предостави средства от фонд социално-битово и културно обслужване с определен
размер, е било съгласувано на проведеното на същата дата Събрание на пълномощниците, взело решение от тези средства да се
ползват всички лица в предприятието, работещи по трудово правоотношение.Това
правомощие не е било обвързано от членство на работниците и служителите в
синдикалната организация, подписала КТД.В случая е спазена императивната
разпоредба на чл.293 КТ, според която начинът за използване на средствата за
СБКО се определя с решение на ОС на работниците или служителите.В този смисъл
на ищеца са се следвали ваучери за процесния период.В подкрепа на изложеното е
и обстоятелството, че лицето е получавало такива за времето до 31.03.2012 г., а
суми по същото перо са били начислени във ведомостите за заплати и за времето
01.04.2012 г.-31.03.2013 г.Това налага извод, че дружеството е отнесло
вземанията като свой разход и същевременно като удръжка.Ваучери реално не са
били предоставени на работника, поради което му се следва тяхната парична
равностойност.За лицето не съществува правна възможност за изиска принудително от работодателя
да му предостави ваучери за храна, чието издаване следва определена
процедура-чл.14 ал.4 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за
издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на
ваучери за храан и осъществяване дейност като
оператор.Поради това ищецът, явяващ се
вече бивш работник на дружеството, може да претендира само заплащане на тяхната
парична равностойност.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на
делото.
Ответникът счита,
че вземането е погасено по давност.Съдът намира възражението за неоснователно.В
споразумението от 21.12.2015 г. работодателят се е ангажирал да предостави
ваучерите за храна за м.април 2012 г.-м.март 2013 г. в срок до 31.12.2016 г.За работодателя този документ има характер на признание на задължението по
смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД, с оглед на което от тази дата е започнала да
тече нова давност Към датата на подаване на исковата молба-05.08.2019 г.
не изтекъл давностен срок, който да ползва ответника.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноски за производството.Ответникът дължи по с/ка
на РРС сумата от 50 лв.-държавна такса по делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
”ВИНПРОМ-РУСЕ“ АД, ЕИК202732556,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Трети март“ №44,
представлявано от Н.М.К., да
заплати на И.Г.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.И. ***, сумата от 720 лв., представляваща паричната равностойност на ваучери за храна
за 12 месеца през периода м.април 2012 г.-м.март 2013 г., ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното плащане,
както и 400 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА
”ВИНПРОМ-РУСЕ“ АД, ЕИК202732556,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Трети март“ №44,
представлявано от Н.М.К., да заплати по с/ка на РРС
сумата от 50 лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/