Определение по дело №733/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260105
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500733
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260105     04.11.2020г., гр. Пазарджик

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година:                                                  

                                                

Председател:Минка Трънджиева

       Членове:Венцислав Маратилов                                                        Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№733 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Същото е образувано по повод на подадена частна жалба на „ДКЦ Е.Ц.“ и „А.Ц. 2009“ ЕООД, чрез пълномощника им адв.К. срещу Разпореждане №6178/02.07.20120г. постановено по ч.гр.д.№4835/2019г. по описа на РС- Пазарджик, с което е върната общата на жалбоподателите жалба с вх.№6005/19.03.2020г. по чл.419 от ГПК против разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в издадена срещу тях Заповед за изпълнение №2686/09.12.2019г. по чл.417 от ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В тази връзка се сочи, че неизпълнението на указания за отстраняване на нередовности не винаги води до последиците предвидени в чл.129, ал.2, респ. чл.262, ал.1 от ГПК.

Твърди се, че съдът е съобщил на жалбоподателите да представят доказателства за срочното подаване на жалбата и да внесат дължимата се държавна такса.

Приема се, че първото указание не е било необходимо защото приложимите към частните жалби /чл.275 от ГПК/ правила  на чл.259, ал.2-4 и чл.чл.260, 261, 262 и 273 от ГПК не съдържат такова изискване за редовност. Вън от това се счита, че самото указание е неясно.

Сочи се, че след изменението на чл.418, ал.5 от ГПК /ДВ, бр.86/2017г./ датата на връчване на заповедта за изпълнение /от която тече срока на обжалване по чл.419, ал.1 от ГПК/ е от категорията на служебно известните на съда факти.

Приема се, че удостоверяването на тези факти законът изрично е вменил като задължение на съдебния изпълнител, с оглед на което неправилно съда е поискал тези доказателства от жалбоподателя, вместо да ги вземе от делото или да ги изиска от съдебния изпълнител, ако последния не ги е изпратил

Твърди се, че указанието за внасяне на ДТ и представяне на документа за това е непълно, като съдът е следвало да посочи на страната точния размер на дължимата се държавна такса, а не да вменява определянето на същия от страната.

Предвид на недаване на правилни, ясни и непълни указания, съдът не е имал право да санкционира страната за тяхното неизпълнение с връщане на жалбата по реда на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.

Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане, като се върне делото на заповедния съд за надлежно изпълнение на задълженията му по чл.262, ал.1 от ГПК.

         Писмени отговори от другите страни не са постъпили в указания им срок.

Пазарджишкият окръжен съд, след като прецени оплакванията на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

В полза на заявителят „Обединена Българска Банка“ АД /универсален правоприемник на „СиБанк“ ЕАД, на 09.12.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №09.12.2017г. по описа на РС- Пазарджик, както е и издаден изпълнителен лист срещу „А.Ц.- 2009“ ЕООД, МБАЛ „Е.“ ООД, Диагностично- консултативен център „Е.- Ц.“ ООД и К.Н.Н. за сумата в размер на 1493293,58лв.- просрочена изискуема главница, сумата в размер на 20 833,61лв.- договорна лихва за периода от 30.06.2019г. до 11.11.2019г., сумата в размер на 9778,25лв.- наказателна лихва за периода от 30.06.2019г. до 02.12.2019г., сумата в размер на 684,04лв.- разноски за подновяване на застраховка и уведомления за солидарните длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 06.12.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30491,79лв.- разноски за държавна такса, както сумата от 150лв.- юрисконсултско възнаграждение.

На 19.03.2020г. от страна на „А.Ц.- 2009“ ЕООД, МБАЛ „Е.“ ООД и Диагностично- консултативен център „Е.- Ц.“ и трите дружества с управител д-р К.Н.Н. е подадена частна жалба и възражение с вх.№6005/19.03.2020г.

С разпореждане от същата дата, заповедният съд е оставил без движение подадената частна жалба, като е указано, че в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателите следва да представят доказателства за срочното подаване на възражение и частна жалба, а именно за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за изпълнение, както и да се внесе дължимата се държавна такса и представи документ за внасянето й. Указано е, че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната.

Изпратеното съобщение до жалбоподателите е получено от техния пълномощник- адв.Б. на 12.06.2020г.

Видно от Определение №1460/02.07.2020г., заповедният съд е спрял производството по ч.гр.д.№4835/2019г. по описа на РС- Пазарджик по отношение на длъжника „Многопрофилна болница за активно лечение Е.“ ООД /в несъстоятелност/, поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, до настъпване на предпоставките на разпоредбите на чл.637, ал.2 или ал.3 от ТЗ.

С Разпореждане №6178/02.07.2020г., заповедният съд е върнал частната жалба с вх.№6005/19.03.2020г. на частните жалбоподатели „А.Ц. 2009“ и „ДКЦ Е.- Ц.“ ООД.

При тези данни от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В конкретният казус, заповедният съд за да върне частната жалба е констатирал, че в дадения им едноседмичен срок, в случая изтекъл на 19.06.2020г., частните жалбоподатели „А.Ц. 2009“ ООД и „ДКЦ Е.- Ц.“ ООД - /по отношение на третия жалбоподател МБАЛ „Е.“ ООД производството по делото е спряно, поради открито производство по несъстоятелност/ не са отстранили констатираните от съда нередовности на подадената  въззивна частна жалба с вх.№6005/19.03.2020г.

В случая изложените съображения за връщане на частната жалба не могат да бъдат споделени, като правилни.

Съгласно действащата към момента на подаване на заявлението разпоредба на чл.414, ал.1 ГПК /ДВ, бр.42/2009г./, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван- ал.2 на разпоредбата. При издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, препис от същата се връчва на длъжника от заповедния съд /чл.411, ал.3 от ГПК/, който с оглед удостоверената дата на връчването извършва проверката за спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК при подадено възражение срещу заповедта. 

Когато е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, съгласно действащата редакция на чл.418, ал.5 от ГПК, същата, с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Въз основа на изпратените от съдебния изпълнител книжа за връчването на заповедта за незабавно изпълнение, заповедният съд извършва проверката за спазване срока по чл.414, ал.2 ГПК при подадено възражение срещу заповедта. 

От материалите по делото е установено, че в случая срещу длъжниците е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, която подлежи на връчване от съдебния изпълнител. На последният, съгласно действащата редакция на нормата на чл.418, ал.5 от ГПК е възложено процесуалното задължение да изпрати незабавно на заповедния съд копие от съобщението за връчените на длъжника документи. При неизпълнение на това задължение на съдебния изпълнител, а такъв е разглежданият случай, при действащата нормативна уредба на чл.414, вр. с чл.418, ал.5 от ГПК, при подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да администрира това възражение, като извърши проверката за изпълнението на задължението на съдебния изпълнител по чл.418, ал.5 от ГПК и въз основа на тази проверка да осъществи преценката за спазване на срока по чл.414, ал.2 от ГПК на подаденото от длъжника  възражение.

В случая това не е реализирано, като съдът не е следвало да задължава длъжниците да удостоверяват факти за които нямат задължение.

На практика, съдът е този който следва да събере данни от съдебния изпълнител за връчването на заповедта за изпълнение на длъжниците, а не да възлага на същите установяването на момента на връчване на заповедта за изпълнение.

Тези данни дават основание да се приеме, че са налице неправилно дадени на длъжниците указания за установяване връчването на заповедта за изпълнение, с оглед на което последните не могат да бъдат санкционирани с връщане на подадената от тях частна жалба, съответно възражение по чл.414 от ГПК.

По отношение на неизпълненото указание за внасяне на ДТ следва да се приеме, че то също е непълно. Основанието за този извод се извежда от обстоятелството, че съдът е посочил на страната, че следва да внесе държавна такса, но без да е налице каквато и да е конкретика за нейния размер.

След като такава не е налице за да се определи точния размер на държавната такса, съдът не е имал основание да приеме, че е налице неизпълнение на дадените от него указания за отстраняване и на тази нередовност и съответно да върне подадената частна жалба.

Предвид на гореизложеното, частната жалба, като основателна следва да се уважи, а обжалваното разпореждане да се отмени като незаконосъобразно.

След отмяна на разпореждането, делото следва да бъде върнато на РС- Пазарджик за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия изразени в служебно изискване от съдебния изпълнител на доказателства за срочността, както и да дадат указания на длъжниците в срок да внесат конкретно определен от него размер на дължимата се от тях държавна такса, след което да се извърши и преценката за спазване на срока по чл.414, ал.2 и чл.419 от ГПК.

Предвид на гореизложеното, съдът  

 

                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №6178/02.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№4835/2019г. по описа на РС- Пазарджик, с което е върната частна жалба с вх.№6005/19.03.2020г. на частните жалбоподатели „А.Ц. 2009“ ЕООД и „ДКЦ Е.- Ц.“ ООД.

ВРЪЩА ч.гр.д.№4835/2019г. на РС- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно указанията дадени в мотивната част на определението.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

                                                   

     

Председател:                       

 

 

 

 

                                                      Членове:1.                  

 

 

 

 

                                                                      2.