Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 364
гр.Русе,22.Х. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 24 септември през две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 429 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К.К.М. ***
е обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7467/2018
год.,с което е осъден да заплати на ЗД“Б.И.“АД сумата 2338,28
лева,представляващо изплатено от застрахователя обезщетение за вреди по лек
автомобил Ш. Ф.с рег.№ .. **** ..от ПТП настъпило на
2.ХІІ.2014 год. и ликвидационни разноски,ведно със законната лихва върху тази
сума от 10.V.2018 год.,както и разноските в производството.Развива оплаквания
за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
подробно развити в жалбата съображения,които поддържа и в съдебно заседание.
Ответното дружество поддържа
правилността на обжалваното решение и иска потвърждаването му.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния
срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено,че на 2.ХІІ.2014 год.в град Русе е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „Х. С.“ с рег.№ **** ВК,собственост на „Н.Б.“ ООД,
управляван от жалбоподателя К.М. и лек автомобил марка „Ш. Ф.“ с рег.№..****..,собственост
на „Екофарм“ ЕООД, управляван от П. Я..Съставен е
двустранен протокол за произшествието,в който са отразени обстоятелствата за
настъпването му и нанесените на МПС вреди.Лекият автомобил „Ш. Ф.“бил
застрахован по застраховка “Автокаско“ в ЗД“Б.И.“АД
към момента на събитието и след оценка на щетите застрахователят изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2323,28 лева,които на основание чл.213 КЗ претендира от жалбоподателя ,ведно с ликвидационни разноски в размер на 15
лева,законната лихва върху тях и разноските в съдебното производство.
Оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното решение за допуснати процесуални
нарушения и необоснованост се обосновават с възприета от съда фактическа
обстановка досежно механизма на настъпване на
автопроизшествието и получените от лекия автомобил „Ш. Ф.“щети,която е резултат
на непълен и едностранчив анализ на данните по делото и не съответства на установените
в процеса обстоятелства.Оплакванията са неоснователни.От разпитаните по делото
свидетели и представените писмени доказателства е видно,че произшествието е
станало на 2.ХІІ.2014 год .на кръстовището между
ул.“А. К. и бул.“Ц. О.“.При потегляне автомобилът,управляван от жалбоподателя,ударил
стоящия пред него лек автомобил „Ш. Ф.“,в
резултат на което последния претърпял увреждания по задната част на
автомобила,описани в приложените по делото доказателства.Вещото лице е дало
заключение ,съпоставяйки разположенията на огъванията с височините на
съответните детайли,че е възможно уврежданията в задната част на автомобила „Ш.“
да са получени от удар на предната част на автомобила“Х.“.
Тезата на жалбоподателя,че вредите,за
които е изплатено обезщетение,не са получени при произшествието на 2.ХІІ.2014
год.не почива на събраните по делото доказателства.Тя се основава единствено на
част от обясненията на вещото лице в съдебно заседание,в които е заявил,че
такива вреди не могат да се получат ако разстоянието между двата автомобила е 1
метър и се е обосновал от какво следва тази невъзможност.Тази хипотеза не
почива на установени по делото факти.От съществено значение е
обстоятелството,че непосредствено след произшествието двамата участници в него
са подписали без възражения и забележки констативен протокол с вписани щети за лек
автомобил“Ш.Ф.“: смачкана броня и пета врата ,изместен заден стоп,което наред
със заключението на експерта че е възможно щетите по автомобила“Ш.“да са
получени при ПТП на 2.ХІІ.2014 год.,дава основание на съда за приеме,че вредите
,както и разходите за тяхното отстраняване,са установени по несъмнен начин.
По тези съображения,както и
изложените в мотивите на обжалваното решение,към които съдът препраща на
основание чл.272 ГПК,искът се явява основателен и доказан.Решението,с което е
уважен,е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 645
от 16.ІV.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7467/2018 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: