Решение по дело №175/2022 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№173

гр. Перник, 21.10.2022 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: Слава Георгиева

 

при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура–Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 175 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на В.С.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** чрез адвокат В.Т.Д. *** против Администрацията на Министерски съвет на Република България със седалище и адрес: гр. С***.

Ищецът заявява претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9 694,05 лева за периода от 11.02.2013 година до 29.06.2021 година, произтичащи  от забавено изпълнение на парично задължение, представляващо предоставяне на възстановителна помощ в размер на 11 392.00 лева, равняващо се на законната лихва, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба и уточнителната такава, ищецът моли съда да осъди ответника като посочва, че като общ причинен резултат от забавата при предоставянето на паричното вземане от 11 392 лева, следващо се от правото на възстановителна помощ по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), същият търпи имуществени вреди в размер на 9 694,05 лева, които са формирани в периода от 11.02.2013 година до 29.06.2021 година и подлежат на репарация на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като обезщетение в размер на законната лихва за забава върху дължимото парично задължение от МКВП при МС. Посочва, че началният период на вредите е 11.02.2013 година, на която дата е издаден първият незаконосъобразен акт по така депозираното от страна на ищеца заявление, а като краен период посочва 29.06.2021 година, което е всъщност датата на отпускане на възстановителната помощ с акт на Министерски съвет.

Уточнява, че главницата на иска е формирана съобразно правилата на чл. 86 от ЗЗД като законна мораторна лихва за забава върху дължимото парично задължение, което се равнява на законната лихва, като едновременно с това, в условията на субсидиарност спрямо главното парично задължение се претендира и законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година, ищецът В.С.А. се явява лично и с адв. В.Д.,***. Адв. Д. поддържа изцяло исковата молба и оспорва отговора на ответната страна. Пледира исковата претенция да се уважи и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска-Администрацията на Министерски съвет на Република България редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е депозиран отговор на искова молба с вх. № 2172/30.06.2022 година, в който е изложено становище по предявения иск. Искът се оспорва по основание и размер, по подробно изложени доводи. Твърди, че претендираните имуществени вреди в посочения в исковата молба размер са недоказани и необосновани и не следва да бъдат търсени като имуществени вреди от държавата. Изпълнена е функцията за подпомагане и за предоставяне на помощ, като в резултат на това ищецът е получил финансово подпомагане в размер на 11 392 лева. Възстановителната помощ е получена реално и незабавно след отпускането й, с което сочи, че търсене на вреди по ЗОДОВ е неоснователно. Иска се отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година, прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура–Перник, намира искът за неоснователен и предлага същият да се отхвърли.

Административен съд-Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания и доводи на страните и прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Производството пред административния орган-Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет е започнало по повод постъпила молба от ищеца с вх. № 012/Д-2165 от 29.05.2012 година, подадена по реда на чл. 26 от ПОДМКВПМС с искане чрез общинската администрация към държавата за предоставяне на възстановителна помощ по реда на чл. 55, ал.3 от Закона за защита при бедствия.

На заседание от 11.02.2013 година в т. 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 година Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет е отказала подпомагане на В.С.А..

Този административен акт е бил обжалван по реда предвиден в процесуалния закон пред Административен съд-Перник, който с Решение № 334 от 11.10.2013 година, постановено по АД № 480/2013 година по описа на съда /лист 4 и 5/ го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение не е било обжалвано от страните пред Върховния касационен съд и е влязло в сила.

С Протокол от 28.04.2015 година на комисията на община Перник, назначена от кмета на община Перник със Заповед № 386/09.03.2015 година е оценила вредите по имота на жалбоподателката следствие от земетресението на сумата от 11 392 лева, въз основа на дадено конструктивно становище. На свое заседание, проведено на 29.10.2015 година в т. 46 от Приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29.10.2015 година МКВП при МС отново е приела решение, с което е отказала подпомагане на В.С.А..

С Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по административно дело № 19 по описа за 2016 година на Административен съд-Перник /лист 7/ отказа, обективиран в т. 46 от Приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5 от 29.10.2015 година на МКВП при МС е отменен. Този съдебен акт не е бил обжалван от страните по делото, поради което същият е влязъл в законна сила и е породил правните си последици.

С Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2 на МКВП при МС отново е било отказано подпомагане на настоящият ищец. Същият е оспорил този административен акт по съдебен ред, като с Решение № 382 от 13.10.2020 година по АД № 778 по описа за 2019 година на Административен съд-Перник актът  /лист 9/ е бил отменен като незаконосъобразен, а административната преписка е върната за ново произнасяне, съгласно мотивите на съда. Решението не е било обжалвано в законоустановения срок от страните и същото е влязло в сила.

С Постановление № 207 от 29 юни 2021 година на Министерски съвет /лист 20/, в чл. 1, ал. 1, т. 18 е отпусната възстановителна помощ за щетите от земетресението по сградата на В.С.А. в размер на 11 392 лева /лист 22 от делото/. Сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца на 28.07.2021 година, видно от представеното като писмено доказателство банково бордеро /лист 26/.

От правна страна:

Искът е допустим, тъй като същият е подаден от процесуално легитимирана страна. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба относно наличието на претендирани права в качеството му на юридическо лице.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна.

При гореизложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде направен извод, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. Доводите за това са следните:

Не е спорно, че са налице отменени по съответния ред, като незаконосъобразни административни актове, които са постановени от административен орган при изпълнение на административната му дейност, а именно т. 750 от Приложение № 2, т. 5 към протокол № 1 от 11.02.2013 година на МКВП при МС; т. 46 от Приложение № 4 на т. 3.1 към протокол № 5 от 20.10.2015 година на МКВП при МС и Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2 на МКВП при МС. Липсват обаче останалите два елемента от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ– вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда.

Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Елемент от фактическия състав на отговорността е именно установяването на незаконосъобразността на акта, действие или бездействие от страна на държавен орган.  Законът определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като съобразно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони (в частност разпоредбите на ЗЗД). Обезщетението за вреди от незаконосъобразни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда. Незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ означава недействителен акт, а недействителността на административните актове е два вида-нищожност и унищожаемост. В случаите, когато е налице отмяна на един унищожаем административен акт вземането за обезщетение за вреди ще стане изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния административен акт, докато в случаите когато с решението на съда е била прогласена нищожност на оспорения административен акт, то изискуемостта настъпва от момента на неговото издаване, т.е. със задна дата. При незаконни фактически действия, т.е. това са всички онези действия, които не са правни, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и да се дължат мораторни лихви за забава.

Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Това е регламентирано и в разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, на която се позовава ищецът, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС в ТР № 3 от 22.04.2004 година по т.д. № 3/2004 година на ОСГК неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден, който да е предвиден за изпълнение на задължението, то в този случай длъжникът ще изпадне в забава, когато бъде поканен от страна на кредитора, съобразно предвиденото в чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Вземането от законна лихва възниква при наличие на определен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на главно парично вземане, настъпила изискуемост на главното вземане и неизпълнение на това задължение, като предметът на вземането е обезщетение за вреди, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихви е акцесорно, но има известна самостоятелност     спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение, т.е. липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

В случая претенцията не е за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Следователно, разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Тук е от съществено значение, да се има предвид, че т.нар. „законна лихва“ има обезщетителен характер и се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна. В случая обаче не са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, защото след издаването на първоначалният отказ за отпускане на възстановителна помощ в полза на В.С.А., обективиран в т. 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 година между страните е възникнал спор, който е бил решен по съдебен ред чрез неколкократно връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне  и оспорване на последващите актове, които са издавани във връзка с постановените мотиви на посочените по-горе съдебни решения. При това положение за посочения исков период от 11.02.2013 година до 29.06.2021 година за административният орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение, респективно не е било налице и неизпълнение на същото, а това означава, че за ищеца не е възникнало и право на обезщетение, което да представлява законна лихва за забава на плащането. Към датите на влизане в сила на решенията на Административен съд-Перник все още е бил висящ спора дали ищцата е правоимащо лице и дали й се следва отпускане на възстановителна помощ. Едва след решаването на спора с Решение № 382 от 13.10.2020 година на Административен съд-Перник и след постановеното връщане на административната преписка на административния орган, последният се е произнесъл, като е признал правото на ищеца за получаване на възстановителна помощ и е определил размера на помощта. Административният орган е обективирал това свое волеизявление в т. 18 на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 207 от 29.06.2021 година на Министерски съвет. Въз основа на това Постановление е била изплатена възстановителна помощ в размер на 11 392 лева, което не е спорно между страните. Задължението е изпълнено почти веднага, видно от представеното по делото като писмено доказателство банково бордеро, сумата е преведена по банковата сметка на ищеца на 28.07.2021 година, поради което не е налице неизпълнение, респективно вреди, които да подлежат на обезщетяване. Едва тогава се приема, че  основното вземане е признато за дължимо, поради което лихви върху него преди тази дата не се дължат, а след тази дата не се претендират.  Предвид това искът за обезщетение заради забавено плащане определен в размер на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и като такъв ще се отхвърли изцяло. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Относно разноските: При този изход на спора ответникът по иска има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и представляват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на Администрацията на Министерски съвет на Република България, на основание  чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ, ще се  присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата претенция на В.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** против Администрацията на Министерски съвет на Република България, за заплащане на сума в размер на 9 694,05 лева,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,  определени като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане за периода от 11.02.2013 година до 29.06.2021 година на сума в размер на 11 392 лева, представляваща възстановителна помощ по Закона за защита при бедствия и за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  Администрацията на Министерски съвет на Република България, със седалище и адрес: гр. С., бул. “***“ № ** съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

Съдия: /п/