Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година
в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Цветелина Велева, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 62 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Д.С.С. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-1204-003676/02.01.2020 г. на ОДМВР София, с което за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж,
ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за нарушение на чл. 70,
ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
В жалбата се твърди, че не е извършил
твърдяното административно нарушение по чл.. 58, т. 3 ЗДвП, тъй като не се е
движил в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“. Навеждат се доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:
Приложеният АУАН № 90667/14.10.2019 г. е
съставен за това, че Д.С. *** часа на 14.10.2019 г. е управлявал в района на 54
км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. София лек автомобил „Пежо 206“ с
рег. № СА 6930 ХС в лентата за принудително спиране, което представлява
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, както и за това, че е бил без включени
светлини, което представлява нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП..
Констатациите на акта са потвърдени от
актосъставителя Б.Б. и свидетеля по акта И.А., като в показанията си и двамата
твърдят, че лично са възприели обстоятелството, че лекия автомобил се е движел
в лентата за принудително спиране преди тунел „Траянови врата „ на АМ „Тракия“
и че е бил без включени светлини. В случая противоречието в показанията на
свидетелите относно обстоятелството, къде се е движел нарушителя непосредствено
при подаването на сигнал за спиране
/според св. Б. той се е прибрал в активната лента за движение, а според св. А.
е бил спрян в лентата за принудително спиране/ не е съществено, доколкото и
двамата свидетели са категорични, че са
възприели, че С. се е движел бавно в аварийната лента на магистралата. При
проверката водачът не е споделил да има здравословни проблеми, както и
управляваното то него преводно средство да е неизправно.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното
НП, с което на С. на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на
основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
При така изясненото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, съобразно
изискванията на ЗАНН
и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ
изискуемите от закона реквизити.
В случая извършеното ръкописно
отбелязване н АУАН на имената на свидетеля по акта не представлява съществено
отклонение на процесуалните правила, доколкото бе установено от показанията на
актосъставителя, че именно той е осъществил поправката, а и е извън всякакво
съмнение, че именно И.А. е присъствал на проверката, доколкото по преписката
съществува негова докладна записка във връзка със случилото се.
В тежест на наказващия орган е да докаже
от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в
преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания
се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в
съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли
е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че
движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено
във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или
пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми. От своя страна разпоредбата на чл. 70, ал. 3
ЗДвП
предвижда, че през
деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.
От показанията на полицейските
служители, на които съдът няма основание да не се довери, се установява, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил в аварийната лента на
автомагистрала „Тракия“ преди тунел „Траянови врата“ и е бил без включени
каквито и да е светлини. По делото не бе установена причината за движение на
автомобила в лентата за принудително спиране, като няма каквито и да е данни да
е бил технически неизправен или пък водачът да е имал здравословни проблеми.
Това означава, че е доказано
извършване на нарушенията от обективна страна. Съгласно санкционната разпоредба
на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП предвиденото наказание за движение в лентата за
принудително спиране по автомагистрала без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв., поради което и като наказващият орган няма възможност
да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП
съдът приема, че наказващият орган правилно е наложил санкцията на основание
чл. 185 ЗДвП, тъй като в резултат на нарушението не е създадена
непосредствена опасност за движението, така че деянието да бъде санкционирано
на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Ето защо настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-003676/02.01.2020
г. на ОДМВР София, с което на Д.С.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 178ж,
ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)