РЕШЕНИЕ
№ 3433
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело №
20211110212547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. М. срещу наказателно постановление №
355/2020г., издадено от с.д. Д. на ТД Ю. на А. „М.”, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено наказание глоба в размер на
35050,24лв. и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението.
В жалбата са изложени доводи за допускане на съществени нарушение на
процесуалните правила, като се твърди, че нарушението посочено в акта и в НП са с
различна правна квалификация, като в АУАН е посочен чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с различно
описание на съставомерните признаци,а в НП по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. На следващо място се
сочи нарушение на процедурата по издаване на НП, тъй като нее предоставена възможност
на нарушителя да предостави доказателства за определяне митническата стойност на
намерените кожи. Прави се възражение за завишаване размера на определената стойност на
стоките, предмет на митническо облагане. Излагат се дови, че неправилно е била отнета
стоката, като съгл. чл. 42, пар. 1 и пар. 2 единствените възможни санкции са имуществена
санкция или отмяна, спиране или изменение на разрешение на което е титуляр нарушителя.
Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от адв. Д., която пледира за отмяна на НП. Излага, че в НП се твърди, че
нарушителя е „пренесъл” през границата забранени стоки, които изобщо не са били
1
изследвани. Твърди се, че незаконосъобразно АМ е приела, че след като липсват
доказателства за произход на стоката, то тя идва от държавата от която са внесени. От друга
страна се твърди, че доверителят й не е извършил „пренасяне”, като в случая се касае за
опит за такова, като не е изследвано субективното отношение на преносителя. Излагат се
доводи за прекомерност на наложената глоба, като назначения от АМ експерт не е направил
личен оглед на стоките, като последващата назначени от съда експертиза, чиято стойност се
доближава до реалната, но не напълно. Преповтарят се доводите от жалбата и се иска
присъждане на направените разноски.
Постъпили са и писмени бележки от адв. Д., в които тя излага вижданията си относно
двете СОЕ, като и че е пропуск на АМ да не измери в кг. стоката, като в повечето подобни
случаи такава стока е била обмитявана на кг. със средна стойност 21,11лв./кг. Относно
отнемането на стоките се излага, че освен наложената глоба са били отнети и стоките, което
се явява втора санкция и недопустима съгл. решението на ЕС по дело С-655/18г. Иска се
отмяната на НП.
Въззиваемата страна-А. "М." А. С. чрез своя редовно упълномощен представител –
юрисконсулт Я., моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага, че в случая
не се касае за опит, а за довършено деяние, тъй като лицето е навлязло в червения коридор и
последния възможен момент за извършване на декларирането е било започването на
митническата проверка. Твърди, че деянието по чл. 233 от ЗАМ осен с умисъл, може да бъде
извършено и при непредпазливост. Относно назначената от съда експертиза се излага, че не
е извършено ново преброяване, а е извършен оглед и е дадена оценка на кг. Прави се
възражение за прекомерност на разноските. Иска се присъждането на юрк. възнаграждение.
В представените писмени бележки се излага, че не са били представени доказателства
за държавата на произход на кожите, била е назначена от АМ СОЕ, според заключението на
която митническата стойност на 5560бр. кожи е определена на 17525,12лв. , като след това е
била наложена глоба в размер на 200% от митническата стойност. Излага се, че няма никаква
разлика между описанието на нарушението в акта и в НП. Твърди се, че митническата
стойност не е била определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/13г., тъй като не е
възприета твърдяната от защитата стойност на стоките, като липсват доказателства за реално
платената сума за тях, а е била назначена СИЕ. Относно заключението на СОЕ, назначена по
делото, която е определила стойността на кг. се твърди, че противоречи на останалите СОЕ и
оценката е много занижена. Намират се за неоснователни възраженията за прилагане на чл.
233, ал. 6 от ЗМ, доколкото визираното решение на ЕС касае разпоредбата на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, за която отнемането е отменено, като в случая н са извършени никакви действия по
деклариране, а се касае за контрабанда. Твърди се, че в случая не се касае за маловажен
случай. Иска се потвърждаването на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 12.10.2020г. около 12,45ч. в гр. С., на МП”Л.С.”, Т. 1, салон „Пристигане”
митническите служители И. П., К. Б. К. З. и Д. А. изпълнявали служебните си задължения
2
проверявайки пътниците пристигащи от Тел Авив, като П. и Б. се намирали на „Червен
коридор” за деклариране. Там се явил пътник, който поискал валутна декларация, за да
декларира носената от него сума пари. Била му предоставена бланка и бил поканен в стаята,
обособена за извършване на митническа проверка и личен преглед. След проверка на
самоличността му бил установен като С. М. М., ЕГН **********, български гражданин. Той
попълнил валутна декларация, като декларирал сумата от 20000щ.д., които получил от
родителите си за лични нужди. След преброяване на сумата пътникът бил запитан какво
носи в багажа си, като той отговорил „лични вещи”. М. бил помолен да постави носените от
него два куфара на лентата с рентгеновия апарат за рутинна митническа проверка, като било
установено, че носи множество еднородни предмети, като бил попитан дали носи месо, на
което М. отговорил положително. Митническите служители помолили пътника да отвори
куфара си, където било установено наличието на храна, поради което били уведомени
служителите на БАБХ – д-р К., която иззела местните продукти с тегло 4,520кг. При
проверката на втория куфар били открити прозрачни вакумирани пликове за дрехи, кито
съдържали след преброяване 5560бр. парчета от кожи с косъм, наподобяващи опашки от
животно с неизвестен произход, като на въпроса „Какви са тези кожи?” пътникът отговорил
, че са парчета от опашки на руски самур. От пътника били снети обяснения, в които
обяснил, че отпадъците от опашки получил от приятел в И. – И. И., които са занесе на
приятел в Б. – Е. Л., като той бил само преносител и не бил информиран, че те имат някаква
митническа стойност.
За извършената проверка били съставени съответните протоколи, бил извършен и
личен преглед на М., а с разписка били задържани пренасяните кожи, като на М. била
връчена покана да се яви за съставянето на акт на 16.10.2020г.
На 13.10.2020г. било изпратено уведомление до Министерство на околната среда и
водите за вноса, на което постъпил отговор-уведомление, че „Самурът е вид от Приложение
1 към Регламент /............./91 на Съвета от 4.11.91г. относно забрана за използването на
капани в Общността и внасянето в Общността на кожи и стоки, произведени от определен
вид диви животни, произхождащи от страни, в коит те се ловят с капани или методи за лов,
които не съответстват на международните стандарти за хуманност при използването на
капани, а частите от животинска кожа от този вид попадат в Приложение 2 от същия
регламент, като техния внос на територията на общността също е забранен, като с оглед, че
пратката не е придружена от каквито и ад е документи за произход, същата попада в обхвата
на чл. 3 на Регламента и не е възможно да се приложи изключението предвидено в ал. 5”.
На 16.10.20г. бил съставен АУАН на М. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, връчен на
упълномощен представител.
За нуждите на административнонаказателното производство била съставена
оценителна експертиза, изготвена от Д. Д. и инж. Д. Д.в, съгл. заключението на която
митническата стока на пренасянето от М. кожи е 17525,12лв.
На 16.03.2021г. било съставено НП, с което било прието, че М. е извършил нарушение
на чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗМ, което не представлява маловажен случай, поради което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 35050,24лв. и стоките били отнети в полза
на държавата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства: акт за установяване на митническо нарушение;
протоколи, заповеди за компетентност на АНО, както и от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и подкрепящи се
от приетите по делото писмени доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното :
3
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата
е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното постановление са
съставени и издадени от компетентни органи, което се установява от представените по
преписката заповеди за компетентност.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушението посочено в акта и
в НП са с различна правна квалификация, като в АУАН е посочен чл. 233, ал. 3 от ЗМ, а в НП
само по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
При издаването на АУАН и НП е било допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН,
което в последствие е довело до порок на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като не са били коректно посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В АУАН е било посочено нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, която разпоредба визира, че „
Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките”, докато в НП
нарушената законова разпоредба е разшИ. – чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3. Ал. 3 на сочената
разпоредба повелява, че „Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано
превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са
акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в
случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им
цена”, т.е. въвеждат се нови факти, а именно, че са били внесени забранени за внос стоки, за
което и наказуемостта става по-строга.
Така допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, като така издаденото НП следва да бъде отменено на формално основание - поради
неотстраними в хода на съдебното производство пороци в АУАН и НП, изразяващи се
некоректно посочване на нарушената правна разпоредба от жалбоподателя.
Според настоящият съдебен състав, при издаването на АУАН и НП е допуснато
сериозно и непоправимо в хода на съдебното производство, поради което съдът приема, че е
налице съществен порок в административнонаказателната процедура, опорочаващ
изначално и на формално основание АУАН и последвалото го НП и поради което не следва
да се разглеждат останалите възражения на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски районен съд:
РЕШИ:
4
OТМЕНЯ наказателно постановление № ............г., издадено от с.д. Д. на ТД
Ю.на А. „М.”, с което на С. М. М. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
наложено наказание глоба в размер на 35050,24лв. и са отнети в полза на
държавата вещите предмет на нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5