О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ………… 07.06.2019
г.
град Казанлък
КАЗАНЛЪШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД II
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми юни две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Стела Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело 1539 по описа за 2019
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по молба на Директора на Д. „С.п.“ – К. Д. Р. против М.П.Б. по чл. 8 и чл. 9 от ЗЗДН. В молбата се излагат доводи, че непълнолетната Е.П.Д. е настанена в
Център за настаняване от семеен тип 1, град К., Молителят твърди, че на г. М.П.Б.
е осъществил акт на домашно насилие спрямо Е.Д. на тържество в комплекс.
Съдът намира, че подадената молба е
процесуално недопустима по следните съображения:
В чл. 2 от ЗЗДН е дефинирано понятието „домашно
насилие“, а в чл. 3 от ЗЗДН е определен
субекта на защита, а именно пострадало от домашно насилие лице, като
изчерпателно са изброени и лицата, от които може да бъде извършено насилието и
то чрез въвеждане на общите категории „семейна или родствена връзка“, „фактическо съпружеско съжителство“.
Изхождайки от нормите на специалния
закон в производството по ЗЗДН релевантни са обстоятелствата дали спрямо
молителя е осъществено действие, представляващо акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, дали този акт
на насилие е осъществен от кръга на лицата, очертаните в чл. 3 от ЗЗДН и
сезиран ли е съдът в срока по чл. 10, ал. 1 от закона. Съобразно общите правила
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложими и в производствата по ЗЗДН
тежестта на доказване на тези обстоятелства е на молителя при условията на
пълно и главно доказване. В настоящия случай молбата е подадена в срока по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, но съдът счита, че е срещу лице, което не попада в кръга на
лицата по чл. 3 от ЗЗДН, тъй като от изложеното в молбата и от представените писмени
доказателства не е установено по безспорно категоричен начин, че ответникът М.П.Б.
се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице Е.П.
Бонева.
В ЗЗДН и в СК не е дадена дефиниция
на понятието „съжителство на съпружески начала“, поради което същото следва да
се изведе по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на ЗСВ и от регламентацията на
отношенията между съпрузи, визирана в чл. 13 – чл.17 от СК. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗСВ
„фактическо съжителство
на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на
съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува
родство, представляващо пречка за
встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се
грижат един за друг и за общо домакинство. От представените документи и
удостоверение за раждане на пострадалото лице Е.П.Д. е видно, че към датата на
подаване на молбата по ЗЗДН е непълнолетна – 15-годишна.
На следващо място, видно от
представеното решение № 249 от 05.06.2017 г., постановено по 1176/2017 г. по
описа на Районен съд – К. пострадалото лице Е.П.Д. е настанена в социална
услуга резидентен тип ЦНСТ за срок до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишната ѝ възраст или до промяна на обстоятелствата,
довели до прилагане на мярката за закрила.
От гореизложеното се налага извода,
че в процесния случай не се касае за „фактическо съжителство на съпружески
начала“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗСВ.
Твърдението на молителя, че
пострадалото лице и ответника по молбата М.П.Б. са били в интимна връзка не
налагат извод, че същите се намират във фактическо съжителство, предвид
фактите, че Е.П.Д. е непълнолетна и че същата е настанена в социална услуга
резидентен тип.
Защита от прояви на домашно насилие
срещу лица, извън кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН може да се търси по общия ред, но не
и по реда на ЗЗДН.
По изложените съображения молбата, с
която се търси защита от домашно насилие срещу ответника М.П.Б. по реда на ЗЗДН
е недопустима, поради което производството по делото срещу него следва да бъде
прекратено.
Воден от гореизложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1539/2019 г. по описа на Районен съд – К., поради
недопустимост на молбата за защита от домашно насилие.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд – С. в едноседмичен срок, от връчването му на страната.
Районен съдия: