Решение по дело №363/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328л и чл. 328и от Закона за съдебната власт ЗСВ).

Образувано е по жалба на И.А.К., държавен съдебен изпълнител при СРС, срещу Заповед № СД-02-1/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 328б, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. По същество се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушенията, за които е дисциплинарно наказан. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващият - И.К. се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуални представители - главен юрисконсулт С. и главен юрисконсулт Д., в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят същата да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Административен съд Сливен счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна (лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 328и, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ съд.

За да се произнесе по същество, Административен съд Сливен съобрази следната фактическа обстановка:

На 30.03.2023г. е подаден сигнал с вх. № 94-С-108/30.03.2023 г. от С. С. Д.срещу действия на ДСИ в СИС при РС С. И.К. по изпълнително дело № 446/2020г. /л.125/, като е образувана преписка рег. № 94-С-108/30.03.2023г..

Във връзка с постъпилия сигнал, с писмо рег.№ 94-С-108/05.04.2023г., от РС С. е изискано изпълнително дело № 446/2020г. на РС С., както и становище от ДСИ И.К. по изложените в сигнала обстоятелства./л.124/

На основание чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е извършена проверка за дейността на И.А.К.,*** по изпълнително дело № 446/2020г., при която са констатирани нарушения и с докладна записка № 94-С-104/14.06.2023г. от главен инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието /л.93/, придружен с доклад от извършена проверка /л.96/ и докладна записка peг. № 94-С-108#4/16.06.2023 г. /л.91/ е направено предложение за образуването на дисциплинарно производство за виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ И.К..

При проверката е установено, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020г. по описа на СИС при СРС е било образувано по молба, подадена от взискател - Агенция Митници, ТД „Южна морска“, въз основа на приложен към молбата оригинал на изпълнителен лист. В молбата взискателят поискал да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, а като принудителен способ посочил да бъде извършен запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение. Проверката установила, че ДСИ И.К., с разпореждане от 17.09.2020г., е предприел принудителни действия срещу длъжника В.С. Ч., които не са му възложени от взискателя, изразяващи се в наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Юробанк България" АД, в „Райфайзенбанк България" ЕАД и в „Обединена Българска Банка" АД. ДСИ И.К. е изпратил запорно съобщение изх. № 12890/17.09.2020 г. до „Юробанк България" АД, запорно съобщение изх. № 12889/17.09.2020 г. до Райфайзенбанк България" ЕАД и запорно съобщение изх. № 12891/17.09.2020 г. до „Обединена Българска Банка" АД. Извършеното било квалифицирано от проверяващия като нарушение на чл. 426, ал. 2 от ГПК. Установено било също, че на 10.11.2022 г. с постановление на ДСИ И.К. е прекратил изпълнителното дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. , но е продължил да извършва действия по него, което било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Било установено още, че ДСИ И.К. е предприел действия по изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. срещу лица /б. и с.на починалия длъжник/, които не са наследници, прието като нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК. С Разпореждане от 01.12.2022 г. ДСИ И.К., на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, е спрял изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020г., след като вече е издал постановление от 10.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело. С молба вх. № СД-03-03-7745/21.12.2022 г. процесуалният представител на взискателя Агенция „Митници", ТД Митница Бургас е посочил като наследници на длъжника В.С. Ч. следните лица; С. С. Д.- м.на В. Ч.; С. С. С.- б.на В. Ч. и Д. С. С.- с.на В. Ч., като към молбата не било представено, а ДСИ И.К. не изискал по служебен път удостоверение за наследници, за да установи дали посочените от взискателя лица действително са наследници на починалия длъжник В.С. Ч.. С разпореждане от 22.12.2022 г. ДСИ възобновил изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. и конституирал като длъжници посочените от взискателя лица, като на всяко едно от тях е изпратил ПДИ и съобщения до НАП за дължими публични задължения. Производството по изпълнително дело № 446/2020 г. не било прекратено срещу С. С. Д., въпреки представено от нея доказателство, че се е отказала от наследството, което било квалифицирано от проверяващия като нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК.

С докладна записка рег.№ 94-С-108/#4 от 16.06.2023г. на главен инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ във връзка с констатациите от извършената проверка е представена преписката и е изискано разпореждане за последващи действия./л.91/

Във връзка с горната докладна записка със заповед № ИЗСВ-01-144/12.07.2023 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу ДСИ И.А.К., като на същия е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство./л.90/

С писмо изх. peг. № 94-С-108/12.07.2023 г. от министъра на правосъдието до административния ръководител и председател на Районен съд - Сливен, са изпратени два екземпляра от заповед № ИЗСВ-01-144/12.07.2023 г. на министъра на правосъдието и два броя писма изх. peг. № 94-С-108/12.07.2023 г. от министъра на правосъдието за даване на писмени обяснения от ДСИ И.К..//л.80 и л.86/

В Министерство на правосъдието е постъпило писмо вх. № 94-С-108/24.07.2023 г. от административния ръководител и председател на Районен съд - Сливен, придружено с подписан екземпляр от заповед № ИЗСВ-01-144/12.07.2023 г. на министъра на правосъдието. В писмото е отразено, че ДСИ И.К. се е запознал със заповед № ЗСЗВ-01-144/12.07.2023г./л.68/ за образуване на дисциплинарно производство на 18.07.2023 г. /л.67.

С писмо вх. № 94-С-108/24.07.2023 г. от административния ръководител и председател на Районен съд - С. в Министерство на правосъдието, в законоустановения 7 дневен срок постъпило и писменото обяснение от ДСИ И.К., ведно с приложено решение № 254 от 05.10.2022 г. на Окръжен съд - Сливен по гр. д. № 20222200500424 по описа за 2022 г. /л.69/.

На 14.08.2023г. , на основание чл.328д от ЗСВ е изготвена докладна предложение на главния инспектор на ИВСС до Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ДСИ И.К. /л.60/.

На 05.10.2023г. е издадена оспорената Заповед № СД-02-1/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на И.А.К., държавен съдебен изпълнител при СРС било наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 328б, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. Съгласно мотивите на заповедта Министърът на правосъдието приел, че ДСИ И.К. виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1 във вр. с чл. 328а, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт, съобразил степента на обществената значимост на извършените от него действия, които имат за резултат извършване на действия в нарушение на закона - /чл. 426, ал. 2, чл. 433, ал.1, т. 8, чл. 429, ал. 2 ГПК/ и преценил, че тези действия са в несъответствие с целта на закона. Като взел предвид обстоятелството, че към настоящия момент не са налице влезли в сила наложени на ДСИ И.К. други дисциплинарни наказания, министърът на правосъдието е издал оспорената в настоящето производство Заповед № СД-02-1 от 05.10.2023 г., в мотивната част на която, е приел за извършени от ДСИ И.К. следните нарушения по движението на изпълнително дело № 446/2020 г. по описа СИС при СлРС: 1) Държавният съдебен изпълнител в нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал. 2 от ГПК вр. чл. 442 от ГПК е предприел принудителни действия срещу длъжника, които не са му възложени от взискателя - наложил е, без да е поискано от взискателя, запори на банкови сметки на длъжника в „Юробанк България" АД, в „Райфайзенбанк България" ЕАД и в „Обединена Българска Банка" АД; 2/ Държавният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като продължил да извършва действия по прекратено от него с постановление от 10.11.2022г. изпълнително дело № 446/2020г.; 3/ Предприел действия по изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. срещу лица /б. и с.на починалия длъжник/, които не са наследници, в нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК; 4/. Не е прекратил изпълнително дело срещу С. С. Д., която не е длъжник по изпълнителен лист, въпреки представено от нея доказателство, че се е отказала от наследството, останало след смъртта на В.С. Ч., което е нарушение на чл.429, ал.2 от ГПК. При определянето на размера на наказанието министърът на правосъдието посочил, че е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя, като поради което наложил на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание - "забележка". /л.38/

По делото е приобщен доклад за резултатите от извършена проверка по образуването движението и приключването на изпълнителни дела в съдебно-изпълнителната служба при РС С. на доклад на ДСИ И.А.К. за отчетен период 2022г., съгласно който движението по изпълнителните дела през проверявания период е извършвано съобразно изпълнителните способи по ГПК и по посочен от взискателя способ на изпълнение. При всяко извършено от длъжника плащане, както и за реализиране на принудително изпълнение съдебният изпълнител е събирал дължимата държавна такса. При всяко постъпление на парични средства по изпълнителните дела е събирана ДТ съответстваща на постъпилата сума, а при периодични ежемесечни платежи пропорционалната такса се събира при окончателното изплащане на сумата. ДСИ е съставял необходимите актове на разпореждане и такива, свързани с изпълнителните действия, които извършва, като във връзка с констатираните пропуски са отправени препоръки при дела за издръжка на пълнолетни лица да изисква от лицето да представи удостоверение /служебна бележка от съответното учебно заведение, а при проверка на редовността на молбата на взискателя да спазва разпоредбата на чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК./л.46/

При преценка на фактите по спора по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият състав на Административен съд Сливен намира, че подадената от И. К.жалба е неоснователна, а оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

Същата е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимият материален закон и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен, съгласно чл. 328е и чл. 328ж от ЗСВ орган, а именно министъра на правосъдието. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК. Противно на твърденията в жалбата са спазени административнопроизводствените правила по глава шестнадесета, раздел втори от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ и е приключило в срока по ал. 2 на същия член. 3аповедта за образуването му е издадена от оправомощения за това орган в чл. 328е, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, а предложението за налагане на дисциплинарно наказание, макар да е именувано „докладна записка“ с рег.94-С-108 14.08.2023г. съдържа предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл.328б ал.1 от ЗСВ и изхожда от лице, визирано в чл. 328д от ЗСВ. /л.60/. Спазено е и изискването на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ преди налагане на наказанието министърът на правосъдието да предостави възможност на привлечения към дисциплинарно отговорност държавен съдебен изпълнител да даде своите обяснения и възражения. Дадените писмени обяснения са взети предвид и обсъдени подробно от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед относно обстоятелствата, относими към вменените дисциплинарни нарушения. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка, по повод постъпил сигнал срещу действия на ДСИ, по която са проверени документите по случая, налични в процесното изпълнително дело, изискано от РС С. / л.127 и сл./.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не са извършени посочените в оспорената заповед нарушения, представляващи неизпълнение на "други служебни задължения". Съгласно разпоредбата на чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се неизпълнение на други служебни задължения. Доколкото разпоредбата е бланкетна, в оспорената заповед подробно са посочени нарушените от ДСИ разпоредби от ГПК- чл. 426, ал. 2 от ГПК вр. чл. 442 от ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Достатъчно пълно и ясно са описани конкретните действия на ДСИ И.К., за които се твърди, че са извършени вменените му нарушения. Несъмнено описаните нарушения попадат в хипотезата на "неизпълнение на други служебни задължения". В случая неизпълнението на задълженията, които процесуалния закон предвижда за държавния съдебен изпълнител в отделни хипотези на ГПК при образуването, движението и прекратяването на изпълнителното производство могат да бъдат елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Ето защо под "неизпълнение на други служебни задължения" следва да се разбират нарушения на службата, извършени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, включително и неизпълнение на служебните задължения, предвидени в процесуалния закон. От състава на нарушението по чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ следва да бъдат изключени единствено неизпълнението на тези служебни задължения, които имат специална законова регламентация като самостоятелни нарушения в хипотезите на чл. 328а ал. 2, т. 1-4 от ЗСВ. В този смисъл е и логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, която не лимитира нарушенията на служебните задължения единствено като извънпроцесуални, а напротив под "други служебни задължения" следва да се разбират всички служебни задължения, необхванати от предходните хипотези на нормата на чл. 328а ал. 2 от ЗСВ.

В хода на конкретното дисциплинарно производство, образувано срещу ДСИ И.К., са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото се налага извод, че в заповедта на министъра на правосъдието и предхождащите я докладни-записки на главния инспектор всеобхватно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, и с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя.

Съгласно чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ на държавен съдебен изпълнител се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което според дефинитивната норма на ал. 2 от същия член, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, като видовете проявни форми на което са изброени в петте точки на тази алинея. Установените релевантни за спора юридически факти сочат на извършени от ДСИ И.К. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ, като изводите на министъра на правосъдието в този смисъл са законосъобразни. Виновното извършване на вменено на ДСИ С. дисциплинарно нарушение - това по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ "неизпълнение на други служебни задължения", според настоящия състав е безспорно установено, а възраженията в обратната насока, не могат да бъдат споделени.

В случая в нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал. 2 от ГПК вр. чл. 442 от ГПК, ДСИ И.К. е предприел принудителни действия срещу длъжника по изпълнително дело №446/2020г. по описа на РС С. Агенция Митници ТД „Южна морска“ Бургас, които не са му възложени от взискателя - наложил е, без да е поискано от взискателя, запори на банкови сметки на длъжника в „Юробанк България" АД, в „Райфайзенбанк България" ЕАД и в „Обединена Българска Банка" АД. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 от ГПК, взискателят в молбата си посочва начина на изпълнението, като това може да бъде всяка вещ на длъжника. Няма спор, че в рамките на образувано изпълнително производство, при наличие на изрично посочване от страна на взискателя на принудителния способ – запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение, държавният съдебен изпълнител е предприел принудителни действия срещу длъжника, извън изрично посочените такива от взискателя, налагайки запор върху негови банкови сметки. Ето защо се преценява за правилен изводът на министърът на правосъдието, че от ДСИ И. К.е извършено нарушение на чл. 426, ал. 2 от ГПК вр. чл. 442 от ГПК.

Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като ДСИ И.К. с постановление от 10.11.2022г. е прекратил изпълнително дело № 446/2020г. на РС С., поради смърт на длъжника /В.С. Ч. е починала на 10.05.2021 г./, но е продължил да извършва действия по прекратено от него изпълнително производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като прекратяването става по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. В случая, видно от доказателствения материал по делото, след прекратяването на изпълнително дело № 446/2020г. по описа на СИС към РС С., поради смърт на лицето и по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължени на две години, ДСИ И.К., с разпореждане от 01.12.2022г., на основание чл.432 ал.1 т.3 от ГПК, е спрял изпълнителното производство по дело № 446/2020г. по описа на СИС към РС С. и е предоставил шестмесечен срок на взискателя, считано от датата на уведомяването, да посочи наследници на починалия длъжник и техни адреси, с оглед конституирането им като длъжници по изпълнително то дело. От изложеното се налага извод, че по прекратеното изпълнително производство ДСИ И.К. е продължил да извършва процесуални действия при липса на висящо изпълнително дело, поради което изводът на министърът на правосъдието за извършено нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, също е законосъобразен.

В нарушение на разпоредбата на чл.429 ал. от ГПК ДСИ И.К. е предприел и действия по изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. срещу лица /б. и с.на починалия длъжник/, които не са наследници, като не прекратил изпълнително дело срещу С. С. Д., която не е длъжник по изпълнителен лист, въпреки представено от нея доказателство, че се е отказала от наследството, останало след смъртта на В.С. Ч.. Горното представлява нарушение на чл.429, ал.2 от ГПК. Видно от приложеното изпълнително дело № 449/2020г. с молба вх. № СД-03-03-7745/21.12.2022 г. процесуалният представител на взискателя Агенция „Митници", ТД Митница Бургас е посочил като наследници на длъжника В.С. Ч. следните лица: С. С. Д.— м.на В. Ч.; С. С. С.— б.на В. Ч. и Д. С. С.- с.на В. Ч., а ДСИ И.К. не е изискал по служебен път удостоверение за наследници, за да установи дали посочените от взискателя лица действително са наследници на починалия длъжник В.С. Ч., каквото задължение има, с оглед преценка относно приложението на чл. 429, ал. 1 и 2 от ГПК. Вместо да предприеме действия по установяването на наследниците, ДСИ И.К. с разпореждане от 22.12.2022 г. е възобновил изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд - С. и е конституирал като длъжници посочените от взискателя лица, като на всяко едно от тях е изпратил ПДИ и съобщения до НАП за дължими публични задължения и е разделил задълженията поравно между тримата конституирани длъжници, като никъде по делото не е посочил на какво правно основание разделя дълга на три равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за наследство когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. По силата на тази разпоредба наследник на длъжника е само м.й С. С. Д., а не б.и с.на починалия длъжник. Горното мотивира съда да приеме, че изводът на министърът на правосъдието за извършено от ДСИ И.К. нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК също е правилен и законосъобразен.

Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, съгласно която издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че ДСИ И.К. не е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020 г. срещу С. С. Д., която не е длъжник по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 446/2020 г. по описа на СИС при Районен съд — Сливен, въпреки обстоятелството, че същата е представила безспорни доказателства, че се е отказала от наследството, останало след смъртта на В.С. Ч.. Видно от приложената към изпълнително дело № 446/2020г. по описа на СИС към РС С. молба вх. № СД-03-03-1189/15.02.2023 г. С. С. Д.е уведомила ДСИ И.К., че не е приела наследството на длъжника В.С. Ч. като законен наследник, като след връчването й на ПДИ, се е отказала от наследство. Към молбата е приложила и удостоверение от Районен съд — Сливен, от което е видно, че съгласно определение № 530/14.02.2023 г. на съда, отказът от наследство на С. С. Д., останало след смъртта на В.С. Ч., е вписан в особената книга при съда. Въпреки това обстоятелство ДСИ И.К. не е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 446/2020г. срещу С. С. Д..

Въз основа на всички приобщени по делото доказателства, се налага извод, че с описаните действия, ДСИ И.К. виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1 във вр. с чл. 328а, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт. Съдът следва да отбележи, че нито в дадените в административното производство от оспорващия обяснения, нито в жалбата си до съда, жалбоподателят К. оспорва фактическите установявания, извършени в хода на проверката, а възраженията му са по отношение приложението на материалния закон и уредените в ГПК задължения на съдебния изпълнител при осъществяване на принудително изпълнение. В хода на съдебното производство от оспорващия не са заявени относими доказателствени искания, опровергаващи установената от административния орган фактическа обстановка, а направените такива касаят събиране на доказателства за извършени идентични нарушения от други ДСИ в СИС при РС С. и са неотносими към дисциплинарната отговорност на оспорващия.

Съдът намира, че при определяне на наказанието административният орган е спазил изискванията на чл. 328в от ЗСВ, обсъждайки визираните в тази разпоредба показатели от значение за вида и размера му. Наказващият орган е съобразил формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, липсата на други наказания, поради което е наложил на дисциплинарно привлеченото лице най-лекото предвидено в закона наказание, което може да се налага на държавен съдебен изпълнител и което в случая е съразмерно и съответства на законовата цел.

Ето защо, доводите на жалбоподателя за нарушения на чл. 328в от ЗСВ при обсъждане на нарушението са неоснователни, още повече като се има предвид, че на последния е наложено най- лекото възможно наказание- "забележка".

Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспорената по настоящото дело заповед на министъра на правосъдието е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на спора основателна е и следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. Предвид характера на делото възнаграждението следва да се определи в минимален размер от 100 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като разноските следва да се възложи в тежест на оспорващия.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 328и, ал. 3 от ЗСВ, Административен съд Сливен

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.К., държавен съдебен изпълнител при С. районен съд, срещу Заповед № СД-02-1/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 328б, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт.

ОСЪЖДА И.А.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Министерство на правосъдието 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: