Решение по дело №318/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260056
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20195001000318
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260 056

гр.Пловдив, 29.10.2020 г.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на……седми октомври….през…две хиляди и двадесета година, в състав:

              

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                      Красимира Ванчева

 

при участието на секретаря……Стефка Тошева……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №318 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №96/21.02.2019г., постановено по търг.д. №264/2016г. по описа на окръжен съд П., са отхвърлени предявените от „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П. на 19.03.2010г. и вписано в Държавната служба по вписванията на П. в информационен картон № …, документ №…, представлявано от адв.П.Т. със съдебен адрес ***, при участието на синдика на „С.и.“ ЕООД - С.Е.Б., като съищец,  срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК … и „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК … искове да бъдат признати за относително недействителни по отношение на ищеца сключените на 22.02.2012г. договори за учредяване на договорна ипотека, обективирани в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. и в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. върху следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ, находящо се в гр.С., р-н Л., бул.С. ш.  №… с площ по графични данни от 1026 кв.м., съставляващ УПИ … в кв. №… по плана на гр. С.,  Местност „В. В. С.“ при съседи: бул. „С. ш.“, улица – т.тупик, УПИ …, УПИ …, ведно с ½ ид.ч.  от построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от първи етаж: две стаи, вестибюл, кухня, баня тоалет, входно и черно антре и на полуетаж от две стаи, коридор и тавански помещения, заедно с избени помещения под цялата сграда. „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетна сметка на ВСС държавна такса в размер на 2070.58 лв. С определение №960/02.05.2019г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, по молба на „П.и.б.“ АД, е допълнено решение №96/21.02.2019г. в частта за разноските, като „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П., е осъдено да заплати на „П.и.б.“ АД разноски по делото – 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от синдика С.Б.. Изложени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че тъй като двете договорни ипотеки не са предявени в производството по несъстоятелност, това изключва възможността да са увреждащи масата на несъстоятелността. На следващо място се твърди неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства относно субективния елемент – че двете сделки са предназначени от длъжника и банката да увредят кредиторите на несъстоятелността. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанцинното производство - „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че тъй като сделките са сключени преди началната дата на неплатежоспособността на „С.и.“ ЕООД, липсвали доказателства, че длъжникът и банката са знаели за увреждането на кредитора „П. е.“. В тази насока е наведено оплакване за допуснати процесуални нарушения – недопускане на своевременно поискани, още с исковата молба доказателства за доказване знанието за увреждане у страните по сделките. /Поради констатиране на действително допуснати процесуални нарушения, като първоинстанционното решение е постановено по реда на чл.376 ал.1 от ГПК, въззивната инстанция е уважила доказателствените искания на жалбоподателя, съдържащи се във въззивната жалба/. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор по двете въззивни жалби от насрещната страна – „П.и.б.“ АД, се оспорват изцяло същите. Поддържа се становището, изразено и пред първоинстанционния съд, че ипотеките, обективирани в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. и в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. обезпечаван вземания на банката по два договора за банков кредит - № ... от 29.12.2011г. и №… от 27.01.2012г., които вземания обаче не са предявени в производството по несъстоятелност.

Претендират се сторените при въззивното разглеждане на делото разноски. Не се предявяват доказателствени искания.

От въззиваемата страна - „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност, не е постъпил отговор на въззивната жалба. Редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не вземан становище по предявените въззивни жалби.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е недопустимо решение, поради постановяването му по недопустим иск.

Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена искова молба от „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П., срещу „П.и.б.“ АД и „С.И.“ ЕООД – в несъстоятелност. Ищецът се позовава на качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на „С.И. „ЕООД – в несъстоятелност, с прието вземане, включено в списък с приети вземания, одобрен от съда по реда на чл.692 от ТЗ. Това му качество на кредитор произтича от договор за цесия от 09.09.2010г., с който е придобил вземането от „. Е.“ към длъжника, за което последният е уведомен на 13.09.2010г. Твърди се, че с нотариален акт № … от …г., том …, рег. № …, н.д. № … от …г. и нотариален акт № … от …г., том …, рег. № …, н.д. № … от …г. - и двата на Нотариус Д. Ж., с район на действие СРС, е учредена договорна ипотека върху 1/2 ид.ч. от УПИ, находящо се в гр.С., р-н Л., бул.С. ш.  № … с площ по графични данни от 1026 кв.м., съставляващ УПИ … в кв. № … по плана на гр. С.,  Местност „В. ВЕЦ С.“ при съседи: бул. „С. ш.“, улица – т., УПИ …, УПИ II – …, ведно с ½ ид.ч.  от построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от първи етаж: две стаи, вестибюл, кухня, баня тоалет, входно и черно антре и на полуетаж от две стаи, коридор и тавански помещения, заедно с избени помещения под цялата сграда, който имот е собственост на длъжника и за обезпечаване на вземанията на „П.и.б.“ АД по договор за кредит № … от …г. и по договор за кредит  № … от …г. Така учредените договорни ипотеки се атакуват като увреждащо кредитора действие от страна на изпадналия в несъстоятелност длъжник в полза на П. АД. Твърди се, че към момента на извършване на действията /сделките/ банката е знаела за наличието на задължения на длъжника към ищеца, с оглед извършения от нея анализ на финансово-счетоводната документация на кредитоискателя преди отпускането на кредита. С учредяването на ипотеките банката е увредила ищеца, тъй като по този начин си е създала привилегия по смисъла на чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност, а именно - да се удовлетвори първа по ред от цената на ипотекирания имот. Иска се обявяване на относителната недействителност на описаните сделки на основание чл.135 от ЗЗД, във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ, доколкото искът е предявен след открито производство по несъстоятелност на длъжника и съдържа твърдения за увреждащ характер на оспорваните действия по отношение на масата на несъстоятелността /с оглед позоваването на чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ/.

Като съищец, на основание чл.649 ал.3 от ТЗ, е конституиран синдикът на „С.и.“ ЕООД - С.Б., който подържа исковата молба.

В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от ответника „П.и.б.“ АД се оспорва исковата молба с доводи – идентични на изложените в отговора на въззивната жалба.

Ответникът – „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност, не е изразил становище по спора.

Искът по чл.135 от ЗЗД, предявен в правния обсег на специалната искова защита по чл.649 ал.1 от ТЗ, има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за П. иск, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността. По отношение на втория ответник по настоящия иск - „С.и.“ ЕООД, е налице висящо производство по несъстоятелност. С Решение №264/07.05.2015г., постановено по т.д. №697/2014г. по описа на ПОС, обявено в ТР на 08.05.2015г., е открито производство по несъстоятелност на „С.и.“ ЕООД. Искът е предявен от кредитор и се иска относителната недействителност на учредени договорни ипотеки. Същите са обективирани в Нотариален акт №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г. и Нотариален акт №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г. на Нотариус Д. Ж. с район на действие СРС. Ипотеките са учредени за обезпечение задълженията на „М.“ ЕООД /предишно фирмено наименование на „С.и.“ ЕООД, съгл. вписване от 30.09.2014г./ по договор за банков кредит … от  …г. и № … от  …г. в полза на „П.и.б.“ АД върху следния собствен на длъжника недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ, находящо се в гр.С., р-н Л., бул.С. ш.  № … с площ по графични данни от 1026 кв.м., съставляващ … в кв. № … по плана на гр. С.,  Местност „В. ВЕЦ С.“ при съседи: бул. „С. ш.“, улица – т., УПИ …, УПИ …, ведно с ½ ид.ч.  от построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от първи етаж: две стаи, вестибюл, кухня, баня тоалет, входно и черно антре и на полуетаж от две стаи, коридор и тавански помещения, заедно с избени помещения под цялата сграда.

За да отхвърли така предявените искове, окръжният съд е приел, че вземанията, които са обезпечени с двете договорни ипотеки, не са предявени в производството по несъстоятелност на „С.и.“ ЕООД, което изключва възможността тези сделки да бъдат приети за увреждащи масата на несъстоятелността. На следващо място е посочено, че не са ангажирани никакви доказателства  

 

 

 

двете оспорени сделки да са предназначени и от длъжника, и от банката, да увредят кредиторите на несъстоятелността.

Констатираният от първоинстанционния съд факт, който не се спори и от страните по делото, че вземанията, които са обезпечени с двете договорни ипотеки, не са предявени в производството по несъстоятелност на „С.и.“ ЕООД съответства на данните относно обявени актове по несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ. В ТР, по партидата на „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност са обявени списък на приетите вземания на основание чл.686 и чл.688 от ТЗ и 4 допълнителни списъци на приетите вземания. В същите не фигурира прието вземане на П. АД, произтичащо от договор за банков кредит №… от  …г. и №… от  …г., които вземания са обезпечени с въпросните ипотеки. П. АД е включено като кредитор с прието вземане в списъка на приетите вземания на основание чл.686, като вземането произтича от договор за кредитна линия от 19.08.2010г. /като описаните обезпечения са различни от обезпечението, обективирано в НА №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г. и НА №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г./.  Липсват и списъци на неприети вземания. От това следва и логичният извод, а и неспорен факт, че обезпечените с двете договорни ипотеки вземания на П. АД не са предявени в производството по несъстоятелност.

По правната си същност ипотеката е договор, по силата на който собственикът на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено вземане ипотечно право. От естеството и предназначението на законната и договорната ипотека следва, че ипотечното право следва вземането, за обезпечението на което служи. Специално установеният ред в ТЗ за защита кредиторите на несъстоятелността включва и защита срещу учредените от длъжника вещни обезпечения, включително и договорите за учредяване на ипотека. Тази защита е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение разпределението на масата на несъстоятелността. Ето защо правният интерес от предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД в обсега на чл.649 ал.1 от ТЗ следва да се преценява не само съпоставимо с общите признаци на П. иск, но преди всичко със спецификата и целите на производството по несъстоятелност. При обезпечителните договори увреждането на кредиторите на масата на несъстоятелността не се изразява в непосредствено намаляване на активите на длъжника. Чрез обезпечението на собствено задължение длъжникът създава по-благоприятно положение за определен кредитор спрямо останалите кредитори, тъй като създава особена привилегия на този кредитор, който ще бъде удовлетворен привилигировано от предмета на обезпечението. За да настъпят последиците, свързани с конкуренцията на права на удовлетворяване на кредитори в производството по несъстоятелност, чието предотвратяване цели предявеният иск по чл.135 от ЗЗД, във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ, обезпеченият с учредената договорна ипотека кредитор следва да има и качеството на кредитор в производството по несъстоятелност с обезпеченото вземане. Доколкото вземанията, произтичащи от договор за банков кредит № … от  …г. и № … от  …г. не са предявени в производството по несъстоятелност, то дори и при уважаване на предявения от ищеца иск по чл.135 от ЗЗД, това не би се отразило при разпределението на масата на несъстоятелността. Ето защо за ищеца липсва правен интерес от заявената искова защита. Обявената недействителност на действията, обективирани в НА НА №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г. и НА №…, том …, рег. № …, н.д. №… от …г. под формата на учредена договорна ипотека, не само няма да ползват ищеца – в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност, но няма да имат действие и по отношение на другите кредитори. В този смисъл правният интерес от търсената с иска по чл.135 от ЗЗД, във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ е в зависимост от развитието на производството по несъстоятелност и от това – доколко исковата защита би допринесла и би се отразила върху масата на несъстоятелността или върху нейното разпределение. С оглед факта, че обезпечените вземания с процесните договорни ипотеки не са приети, включително не са и предявени в производството по несъстоятелност, то за ищеца липсва правен интерес от търсената искова защита. Ето защо, така предявеният иск се явява недопустим, поради липса на правен интерес, поради което и постановеното по този иск решение се явява недопустимо.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в частта за присъдената ДТ, а производството по делото – прекратено.

При този изход на делото и на основание чл.649 ал.6 от ТЗ, дължимата се ДТ за въззивно обжалване в размер на 1 035,29лв. следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, като държавна такса следва да бъде събрана и за първоинстанционното производство - в размер на 2 070.58лв.

На основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна – П. АД направените разноски във въззивното производство, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са 450лв. – юрисконсултско възнаграждение /Съгл. Чл.25 ал.2 от НЗПП/.

Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК, П.ският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ОБЕЗСИЛВА решение№96/21.02.2019г., постановено по търг.д. №264/2016г. по описа на окръжен съд П., с което са отхвърлени предявените от „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П. на 19.03.2010г. и вписано в Държавната служба по вписванията на П. в информационен картон №…, документ №…, представлявано от адв.П.Т. със съдебен адрес ***, при участието на синдика на „С.и.“ ЕООД - С.Е.Б., като съищец,  срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК … и „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК … искове да бъдат признати за относително недействителни по отношение на ищеца сключените на 22.02.2012г. договори за учредяване на договорна ипотека, обективирани в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. и в НА № …, том …, рег. № …, н.д. № … от …г. върху следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ, находящо се в гр.С., р-н Л., бул.С. ш.  №… с площ по графични данни от 1026 кв.м., съставляващ УПИ … в кв. №32 по плана на гр. С.,  Местност „В. ВЕЦ С.“ при съседи: бул. „С. ш.“, улица – т., УПИ …, УПИ …, ведно с ½ ид.ч.  от построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от първи етаж: две стаи, вестибюл, кухня, баня тоалет, входно и черно антре и на полуетаж от две стаи, коридор и тавански помещения, заедно с избени помещения под цялата сграда и С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетна сметка на ВСС държавна такса в размер на 2 070.58 лв. – като недопустимо и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА „С.и.“ ЕООД – в несъстоятелност да заплати в полза бюджета на съдебната власт държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 1 035,29лв. и държавна такса за първоинстанционното производство - в размер на 2 070.58лв.

ОСЪЖДА „Т.У.К.“ – дружество учредено в Р.П. на 19.03.2010г. и вписано в Държавната служба по вписванията на П. в информационен картон №…, документ №… да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК … разноски за въззивното производство размер на 450лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:

                              ттВВГЖГЪЪ