Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 90 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.Ш.А.,***, против Решение №
27/24.03.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 62/2023г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0307-001048/29.12.2022г. на началника на РУ – Нови пазар, с
което на Р.Ш.А., за нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон. Сочи, че не той е бил собственик на
управлявания автомобил и не е знаел, че същият не е бил пререгистриран от
приобретателя му в установения за това срок. Поради това счита, че неправилно е
била ангажирана отговорността му за описаното в акта и в НП нарушение и моли за
отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него правораздавателен акт. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, началник
на РУ – Нови пазар при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява
от главен юрисконсулт Ив. С., която оспорва предявената жалба и претендира
присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 11.07.2022г. бил
съставен АУАН серия GA № 689851/11.07.2022г., с който било констатирано
нарушение, извършено от Р.А., изразяващо се в това, че на 11.07.2022г., в 11.45
часа в гр. Нови пазар, област Шумен, по ул. „Оборище“ в посока изхода на града,
управлява лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който не е регистриран по
надлежния ред в Република България, поради прекратена регистрация по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП на 08.06.2022г.
В акта било посочено е,
че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, т. пр. 1-во от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал акта, в който е вписано, че няма възражения. След издаването на АУАН е
била сезирана ШРП относно наличието на евентуално престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК, а преписката по този административен акт е била прекратена на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
С постановление от
08.12.2022г. на наблюдаващия прокурор бил постановен отказ да се образува
досъдебно производство и била прекратена преписка пр. пр. № 3852/2022г. по
описа на РП - Шумен, поради липса на състав на престъпление.
След получаване на
постановлението от ШРП, наказващият орган издал процесното Наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел за безспорно установено от обективна и
субективна страна извършването на описаната в НП деятелност от страна на
санкционираното лице, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на касатора за незаконосъобразност на съдебното
решение, поради липса на съставомерно административно нарушение, обуславящо
издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя направените от
районния съд изводи относно безспорната установеност от обективна и субективна
страна на вмененото на водача нарушение.
Фактите по делото са установени по
непротиворечив начин, като сочат, че с договор за покупко-продажба от
06.04.2022г. собственикът на автомобила Р.Г.и съпругът ѝ Ц.С.са продали
на Н.С.от с. Църквица лек
автомобил „*****“ с рег. № *****. Поради това, че С. не е извършила изискуемата
пререгистрация на превозното средство в законоустановения срок, считано от
08.06.2022г. спрямо автомобила било извършено служебно прекратяване на
регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Установява се също, че
към 11.07.2022г. това превозно средство е било във фактическата власт на Р.А.,
който на посочената дата бил спрян за проверка от свидетелите П.П.и П.С.
констатирали наличието на прекратената регистрация на превозното средство. Не е
налице спор и по отношение на обстоятелството, че А. е получил двата талона на
автомобила, в които като собственик фигурира Р.Г.– самият А. потвърждава това в
изготвеното Обяснение по извършена проверка ЗМ № 309/2022г. по описа на РУ –
Нови пазар, сочейки, че е получил автомобила от мъж от гр. Никола Козлево, без
да е сключил с него съответния договор за покупко-продажба. При това положение
се налага извод за виновно осъществено от страна на касатора нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал по
път, отворен за обществено ползване описания в обстоятелствената част на НП
автомобил, както че това МПС, към датата на управлението е било със служебна
прекратена регистрация, считано от 08.06.2022г., доколкото приобретателят му - Н.
С., не е изпълнила задължението си да пререгистрира превозното средство. Прекратяването
на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в
нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП -
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му, без да е предвиден ред за издаване на
съответен административен акт, каквито твърдения касаторът прокарва.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от
касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена
от него непредпазливост под формата на небрежност, доколкото същият е бил
наясно, че в документите на автомобила, предаден му от друго трето лице, като
собственик е отразена Р.Г.. А., след като е приел да управлява лекия автомобил,
респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е
бил длъжен да се осведоми дали автомобилът има действаща регистрация.
Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила
документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да
установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие
между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил /за
което касаторът е бил наясно, че не е собственик на автомобила, а го е взел от
друго трето лице, различно от посоченото като собственик в документите/, е
следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил
това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми
– небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето
може да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че
касаторът не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е
бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се
регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства - различие между посочения в талон за регистрация
собственик и лицето, което е предало на касатора автомобила, които е следвало
да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали
управляваният от него автомобил е редовно регистриран. Издирването на вписания
в документите собственик той е предприел едва следа спирането му от контролните
органи. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че Р.А. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за което
е санкциониран с обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
Касационният състав приема също, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият
орган/ и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 27/24.03.2023г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 62/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Р.Ш.А.,***, ЕГН **********, да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.06.2023 г.