№ 478
гр. Кърджали, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100472 по описа за 2025 година
Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. Е.И. – АК
Пловдив е предявила обективно съединени установителни искове срещу
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на
управление ***** за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за паричен
заем ***** от ***** и иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****,
със седалище и адрес на управление ***** за прогласяване на нищожността на
основание чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД на на акцесорния Договор за
предоставяне на гаранция ***** от *****
Предявени са и обективно съединени два осъдителни иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 10 лева платена възнаградителна
лихва по Договор за паричен заем ***** от ***** ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за
осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 20 лева
заплатени без правно основание в изпълнение на непородилия правно
действие договор за гаранция към Договор за паричен заем *****.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал
твърдения, че процесният Договор за паричен заем ***** от ***** е нищожен
като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр.
с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй
като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена
възнаграждението за фирмата поръчител по Договор за предоставяне на
гаранция ***** от ***** Ищецът твърди, че е усвоил изцяло предоставената
му в заем сума в размер на 200 лева, като приложимият по договора ГПР е в
размер на 48,96%, а ГЛП е 40%., като общият размер на всички плащания е в
размер на 783,90 лева. Към датата на подаване на исковата молба
задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. По
1
отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия
за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг.
Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на
самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Ищецът заявява, че съдебната практика е
константна, че противоречи на добрите прави съглашение, при което
престациите са явно нееквивалентни. Ищецът твърди, че платеното
възнаграждение по договора за поръчителство е 103,08 лева. Посочена е цена
на иска в размер на 103,08 лева.
В петитума ищецът моли за осъждане на ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 10 лева платена възнаградителна
лихва по Договор за паричен заем ***** от ***** ведно със законната лихва
от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за
осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 20 лева
заплатени без правно основание в изпълнение па непородилия правно
действие договор за гаранция към Договор за паричен заем ***** от *****
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
***** чрез юрисконсулт Д. К. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. На първо място
заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представено
пълномощно за адв. Иванова, не е запатена държавна такса по делото, че
ищецът по осъдителните искове не е активно легитимиран, тъй като не е
представила докзателства за плащане на суми без основание. Излага
съображения, че установителните искове са недопустими, тъй като за ищеца
липсва правен интерес от предявяването им поради факта, че може да предяви
само осъдителни такива. Оспорва иска и по основание. Заявява, че размерът
на лихвения процент по договора за заем е в съответствия с изискванията на
ЗПК. Сочи, че ГПР съотвества на разпоредбите от ЗПК. Не оспорва
твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, не е включено като разход по смисъла на чл. 19
ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че
възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като
не е част от общия разход по кредита за потребителя съгласно легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с
договора за заем услуга, не са задължително условие за получаване на
заемната сума. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към
момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** е знаело, имало информация какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
тъй като то се сключва след сключването на Договор за паричен заем ***** от
***** с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, респективно не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски.
2
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да бъде даден ход на делото,
заявява, че няма възражение по доклада, че поддържа направените
доказателствени искания, включително за допускане на съдебно счетоводна
експертиза, като сочи, че ищецът е погасил по-голям размер суми без
основание по договорите и не разполага платежни документи. Представя и
молба по чл. 214 от ГПК за изменение на предявения осъдителен иск за
платена възнаградителна лихва като увеличава същият от 10 лева на 16.92
лева, като моли същият да се счита за предявен за тази сума, а именно 16.92
лева и за изменение на предявения осъдителен иск за платено възнаграждение
за поръчителство /гаранция/, като увеличава същия от 20 лева на 103.08 лева,
като моли същия да се счита предявен за сумата от 103.08 лева.. Моли да се
уважат предявените искове, както и да й бъдат присъдени разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджъмънт“ АД, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение *** от 23.09.2025 г., в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от
страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните
факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** на Договор за паричен заем ***** от ***** за
сума в размер на 200 лева при ГПР в размер на 48,96% и ГЛП е 40%, като
общата дължима сума включваща заемната сума и възнагардителната лихва за
целия срок на договора възлиза на 216,92 лева; че възнагарждението по
Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***** е в размер на 103,08 лева; че към датата на
подаване на исковата всички плащания по Договор за паричен заем ***** от
***** и по Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, са изцяло доброволно погасени; че
при изчисляване на ГПР възнаграждението по Договор за предоставяне на
гаранция ***** от ***** с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***** на Договор за предоставяне на
гаранция ***** от ***** с посоченото в него съдържание, включително, че е
заплатено възнагарждение в размер на 103,08 лева.
С протоколно определение от 10.10.2025 г. съдът е приел проекта за
доклад по делото за окончателен и е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК изменение на предявения от ищеца осъдителен иск за платена
възнаградителна лихва чрез увеличение му от сумата от 10 лева на 16.92 лева,
като същият се счита за предявен за сумата 16.92 лева, както и изменение на
предявения от ищеца осъдителен иск за платено възнаграждение за
поръчителство /гаранция/, като същият се счита за предявен за сумата 103.08
лева.
Настоящият състав намира, че сключения с „ИЗИ АСЕТ
3
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** Договор за паричен заем ***** от ***** е
нищожен на основание л. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 от ЗПК,
тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включено
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество поръчител. Посоченото възнаграждение следва да
бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява по арг.
чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР
ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за
поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил
значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този
смисъл, като не е включил уговореното възнаграждение по договора за
поръчителство, с който заемът е обезпечава, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника.
В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор
за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, би
4
променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен
правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата въз основа на
която е сключен процесният договор за поръчителство е неравноправна,
защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което с оглед
обстоятелствата около „одобряването“ на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, води до извода, че със сключване на възмездно
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито
възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за поръчител. Това е още
едно основание, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.
Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на
целия договор, като последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
За пълнота следва да се посочи, че поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които евентуално би платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя, тъй
като последният ще има регресен иск срещу него. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от
една от страните по договора – поръчителят, поради което е налице
самостоятелно основание за недействителност на договора, поради липса на
основание. Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е
уговорена като възнаграждение, е в размер на половината от сумата по
отпуснатия заем.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая годишният
процент на разходите, изчислен математически, не е действителният, тъй като
при добавянето на ряазмерът на неустойката, би се променил годишния
процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че
следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл.
5
22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Поради нищожност на оспорените договори следва да се уважат и
предявените осъдителни искове за платените без основание суми.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът
е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси
разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски,
като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая държавната
такса възлиза в обща размер на 200 лева, които следва да бъдат заплатени по
сметка на РС-Кърджали, от които 150 лева от ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД и 50 лева от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД съгласно броя на разгледаните искове.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит, настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение по предявените искове възлиза на 300 лева, върху
която сума следва да се начисли и ДДС съгласно представените доказателства
в тази връзка. Възнаграждението следва да се плати от ответниците съобразно
вида и броя на предявени и уважени искове, като в случая „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД следва да плати ¾ от присъденото възнаграждение, а
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ¼ от него. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една
молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес ***** чрез ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. – АК
Пловдив иск срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и
адрес на управление *****, че сключеният между страните Договор за
паричен заем ***** от ***** е нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес ***** чрез ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. – АК
Пловдив иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, със седалище
и адрес на управление *****, че сключеният между страните Договор за
предоставяне на гаранция ***** от ***** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, както и поради нищожност на Договор за паричен заем ***** от *****
на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на управление ***** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***** чрез ЕАД Е.И.,
представлявано от адв. Е.И. – АК Пловдив сумата в размер на 16,92 лева за
платена възнаградителна лихва по нищожния Договор за паричен заем *****
от ***** ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на управление ***** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***** чрез ЕАД Е.И.,
представлявано от адв. Е.И. – АК Пловдив сумата в размер на 103,08 лева за
платено възнаграждение за поръчителство /гаранция/ по нищожния Договор
за паричен заем ***** от ***** и Договор за предоставяне на гаранция *****
от ***** ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на управление ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в общ размер на 150
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. –
АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 270 лева с ДДС за
процесуално представителство и защита по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И. –
АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 90 лева с ДДС за
процесуално представителство и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8