№ 5153
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110167591 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“
вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника за сумата
от 488,96 лева, представляваща обезщетение съгласно Регламент (EO) 261/2004 за
отмяна на полет [номер] от 15.11.2019 г., [населено място1] - [населено място2], ведно
със законна лихва от 23.04.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 23314/2021
г. на СРС, 138 с-в. Претендират се разноските по производството.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с
ответника за полет [номер] от 15.11.2019 г. по направление [населено място1] -
[населено място2], с час на излитане 21:35 часа и краен пункт на пристигане летище
[населено място2] на 15.11.2019 г., в 22:30 часа. Твърди се, че се е представила на
гишето за регистрация на летище [населено място1], както е предвидено и в
определения преди излитането на полета час, но на летището била уведомена, че
полетът е отменен и няма да бъде осъществен по първоначално предвиденото
разписание. Поддържа се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз ищцата има право на парично обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 7,
т. 1, б. „ а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., тъй като полетът е на разстояние до 1500
км. По изложените съображения се претендира признаване за установено
съществуването на вземане на ищцата против ответника за горепосочената сума, както
и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че отмяната на полета е поради извънредни
обстоятелства – лоши метеорологични условия на летището в [населено място2] около
часа на кацане на полета, и ответникът не носи отговорност. Оспорва ищцата да се е
явила за регистрация 45 минути преди началния час за излитане. По подробно
изложените съображения поддържа, че ищцата няма право на обезщетение по чл.7,
1
пар.1, б. "а" от Регламент 261/2004, поради което моли искът да бъде отхвърлен, както
и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „ а“ вр. чл. 5, пар.
1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
От приложеното по настоящото производство ч.гр.д. № 23314/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 138 с-в, се установява, че по заявление на ищцата Д. Т. К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.05.2021 г.
против ответника [фирма], ЕИК [ЕИК], за сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение на основание чл.7, § 1, б. " а" от Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на
полет [номер] от 15.11.2019 г., [населено място1] - [населено място2], ведно със
законна лихва от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от
18.10.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника, съдът е дал указания на ищеца за възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск относно вземането си по заповедта
по чл.410 ГПК. В указания му срок ищецът е предявил настоящия установителен иск, с
предмет установяване съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената
заповед.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
За основателността на предявения иск необходимо е да се установят следните
обстоятелства: наличие на сключен между страните договор за въздушен превоз с
посоченото в исковата молба съдържание, както и да е налице отмяна на полета
съгласно Регламент № 261/2004, че ищцата е уведомена за отмяната при явяването на
летището за полета, като разстоянието му е до 1500 км. При доказване на
горепосочените обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
Съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение с предмет въздушен превоз за редовен полет [номер] по направление
[населено място1] - [населено място2], определен за изпълнение на 15.11.2019 г., както
и че разстоянието на полета е под 1500 км. Посочените обстоятелства са обявени като
безспорни по делото, а и за установяването им са представени копие от електронен
билет и писмо за заявена претенция. Не е спорно, на следващо място, че полетът е
отменен, за което ищцата е уведомена при явяването си на летището за регистрация за
полета, поради което съдът приема осъществяването на тези обстоятелства за доказано
- чл. 153 ГПК.
Относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно
чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
превозът, договорен с ответника. Несъмнено е, че последният се явява " опериращ
въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от
Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява
2
полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или
физическо, имащо договор с този пътник.
Регламент (ЕО) № 261/2004 урежда правото на парично обезщетение на пътниците
на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при
предварително определени в договора параметри. Регламентът определя твърд размер
на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на неосъществения полет
(250 евро при полети с разстояние до 1500 км., какъвто е настоящият случай – чл. 7, т.
1, б. "а" от Регламент № 261/2004), като превозвачът се освобождава от отговорност, в
случай че е информирал пътниците за отмяната минимум две седмици преди началото
на полета по разписание; или между две седмици и седем дни преди началото на
полета и им е предложил премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат до техния
краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по
разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час
преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Съгласно чл. 5, т. 3 и т. 4 от Регламент № 261/2004 опериращият въздушен превозвач
не е длъжен да изплаща обезщетение, ако отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки, като тежестта за доказване на тези извънредни обстоятелства,
както и на обстоятелството дали и кога пътниците са били информирани за отмяната на
полета, тежи върху превозвача.
Следователно, по силата на посочената разпоредба от Регламент (ЕО) № 261/2004
ищцата има право на обезщетение за отменения полет в размер на 250 евро /с левова
равностойност в размер на 488,96 лв./, при липса на данни по делото ответникът да е
информирал пътниците за отмяната преди повече от две седмици или между две
седмици и седем дни преди началото на полета по разписание, като, от друга страна,
нито се твърди, нито се установява превозвачът да е предложил на пътниците
премаршрутиране съобразно нормата на чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламент № 261/2004.
В отговора на исковата молба са наведени твърдения за наличие на извънредни
обстоятелства, на които се дължи отмяната на полета. Настоящият съдебен състав
намира, че подобни твърдения по същество представляват навеждане на
правоизключващи факти, които следва да бъдат релевирани от ответната страна до
изтичане на срока за отговор на исковата молба – съобразно разпоредбите на чл. 131,
ал. 2 и чл. 133 ГПК в писмения отговор ответникът следва да изложи възраженията си
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, като при неподаване на
отговор и липса на възражения ответникът губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Цитираните законови норми регламентират преклузията по отношение на
правоизключващите възражения, с които ответникът по същество навежда нови факти
в процеса – за изтекла погасителна давност, за прихващане или за наличие на други
фактически обстоятелства, извън кръга на подлежащите на доказване от ищеца
елементи от фактическия състав на спорното право, които водят до намаляване или
изключване на отговорността на ответника. Подобни твърдения по аргумент от чл. 133
ГПК следва да бъдат наведени най-късно в срока за отговор на исковата молба, което в
случая е изпълнено по делото, доколкото правоизключващото възражение е
3
своевременно релевирано от ответника с подадения в срок отговор на исковата молба.
Следователно, спорен по делото въпрос е налице ли са обстоятелства,
освобождаващи превозвача от отговорност, доколкото наведеното от ответника
възражение се основава на нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2014, която
разпоредба установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014,
доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се
тълкува стриктно. Т.е., в доказателствена тежест на въздушния превозвач е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, които да са станали причина за отмяната на
процесния полет - чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването следва да е пълно и главно,
каквото в случая съдът намира, че не е проведено по делото.
В конкретния случай ответникът се позовава на нормата на чл. 5, пар. 3 от
Регламент № 261/2014, тъй като твърди, че са били налице следните освобождаващи
от отговорност обстоятелства - лоши метеорологични условия на летището на кацане,
като, обаче, не са ангажирани доказателства в тази насока, независимо от изрично
указаната на ответника с доклада по делото доказателствена тежест. Ето защо, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че от страна
на ищцата е проведено пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия
състав на претендираното вземане, поради което предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 23.04.2021 г. / арг. чл. 422, ал.1 ГПК/, до окончателното
изплащане, обуславя и нейната основателност.
По разноските по делото.
На ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за
двете производства за заплатена държавна такса и възнаграждение на един адвокат в
общ размер от 750 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. [населено място2], Аерогара [населено
място2], дължи на Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: [населено място1], [улица],
[жилищен адрес], на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета сумата от 488,96 лева,
представляваща обезщетение за отмяна на полет [номер] от 15.11.2019 г., [населено
място1] - [населено място2], ведно със законна лихва от 23.04.2021 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 23314/2021 г. на СРС, 138 състав.
4
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.
[населено място2], Аерогара [населено място2], да заплати на Д. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: [населено място1], [улица], [жилищен адрес], на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото производство и в заповедното производство по
ч.гр.д. № 23314/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5