Р Е Ш Е
Н И Е
№196
град Велико Търново, 12.07.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, ІІ - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря П.И.
като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело № 151
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 215 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/
Същото е образувано
по жалба, доуточнена с молба вх. №1711/14.04.2022г., на С.Р.Н. ***, срещу Предписание
изх.№ 9207-5/21.01.2022г. на кмета на Община Стражица, в частта, в която се предписва (разпорежда) в
30 – дневен срок от съобщаването му да постави водосточна тръба, достигаща до кота терен на улука на полумасивната
жилищна сграда, да монтира улуци и водосточни тръби, достигащи до кота терен за навеса с три оградни
стени, използван за лятна кухня и външната тоалетна, находящи
се в наследствения й имот УПИ XI-76, кв.2 по плана на с. Кесарево,
община Стражица, като е указано водите от водосточните тръби да се отвеждат
северно от сградите и да не навлизат в съседния имот (УПИ VIII
– 75 по плана на с. Кесарево).
Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на обжалваното предписанието поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита че е
съставено на неправилно основание. Намира отразените в констативния протокол
факти за неправилни, тъй като същият не отразява обективната действителност
поради това, че до оградата в съседния имот съществували постройки, които не са
посочени в протокола, както и че съществува отстояние
между постройките в двата съседни имота. Твърди, че между изградените в нейния имот две
постройки /външна тоалетна и лятна кухня/ и тези в съседния такъв е налице
достатъчно отстояние, поради което не е необходимо да
бъдат поставяни допълнителни улуци и водосточни тръби. По отношение на разпореденото удължаване на водосточната тръба на
съществуващия улук на основната жилищна сграда твърди, че необходимостта от
такова следва да бъде преценено едва след като бъде отстранена изградената в
съседния имот стряха, навлизаща под стряхата на нейната постройка и която
именно възпрепятства падането в нейния имот на валежната вода от улука на
собствената й постройка. Според жалбоподателката при положение, че собственикът
на съседния имот изпълни и издаденото към него предписание за отстраняване на
навлизащата в нейния имот стряха ще се преустанови попадането на води върху нея
и същите ще се оттичат директно в собствения й имот. В съдебно заседание поддържа жалбата. Излага
допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен
акт в представената писмена защита. Иска се отмяната на оспореното предписание.
Не се претендират разноски.
Ответникът
– кметът на Община Стражица, чрез юрк М., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана като моли за отхвърлянето й. Намира
оспорвания административен акт за материално и процесуално законосъобразен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Заинтересованата
страна – В.М.Г., поддържа становище за
правилност на предписанията, засягащи жалбоподателката.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Първоначално,
със Заявление № 9207/ 08. 11. 2021 г. от Р.Н.М. от с. Кесарево,
собственик на имот УПИ XI-76, кв. 2 по плана на с. Кесарево, е поискано от
общинската администрация при Община Стражица да извърши проверка в съседния на
неговия имот, собственост на В.М., който според заявителя изменил покривната
конструкция на намиращата се до границата на двата имота постройка като
изградил стряха, в резултат на което дъждовната вода попадала върху стряхата,
разпръсквала се върху фасадата на неговата сграда и нанасяла щети по стената. В
последствие, във връзка с писмо изх. № 9207-1/15. 11. 2021 г. от Кмета на
Община Стражица е подадено Заявление вх. №9207-3/21.12.2021 г. от С.Р.Н., в
качеството й на законен наследник Р.Н.М.(починал) за преразглеждане на подаденото
от него заявление от 08. 11. 2021г.
На 07.01.2022г., в присъствието на С.Р.Н. и собственикът на съседния имот – В.Г.,
е извършена проверка на място от постоянна комисия,
назначена със Заповед №32/07.01.2022г. на Кмета на Община Стражица,
по
изнесените във възражението факти, засягащи УПИ VIII – 75 кв. 2 по плана на с.
Кесарево и в УПИ XI-76, кв. 2 по плана на с. Кесарево. За резултата от
проверката е съставен Констативен протокол от 07.01.2022г., според който комисията
е установила, че в съседния на УПИ
XI-76, кв. 2 по плана на с. Кесарево имот, представляващ УПИ VIII - 75,
собственост на В.М.Г., на страничната регулационна линия съществува постройка
от допълващото застрояване, стрехата на която навлиза в имота на Н. с около
0,30 м, като в северния край на покрива има монтиран улук и водосточна тръба, които
отвеждат повърхностните води в собствения му имот УПИ VIII - 75. В протокола е
отбелязано, че съществуващата ПВЦ плоскост, служеща за удължаване на тази
стряха е била отстранена при проверката. На следващо място, проверяващите са
констатирали, че част от наклоните на скатовете на покривите на всички
постройки на жалбоподателката в УПИ XI-76, кв. 2 по плана на с. Кесарево са
насочени към съседния УПИ VIII - 75, като на полумасивната
жилищната сграда има поставени улуци към границата с УПИ VIII - 75, а водите от
монтираната водосточна тръба с височина около 0,50м се изливат свободно в
пространството между двете сгради и върху постройката от допълващото застрояване
на В.Г., като по този начин водите частично се отвеждат в съседния имот. При
огледа на място служителите на общинската администрация са установили и
изградени две други постройки в имота на жалбоподателката до регулационната
граница – лятна кухня и външна тоалетна, ската на които също е насочен към
съседния имот и не били поставени улуци и водосточна тръба, в резултат на което
повърхностните води при дъжд от тези постройки се отвеждали в съседния УПИ VIII
– 75 на В.М.. При тези констатации, комисията е приела за нарушени чл. 87, ал. 2
от ЗУТ и за осигуряване спазването на чл. 50 и чл. 109 от ЗС, направила предложение
до кмета на Община Стражица да издаде предписание, с което да се разпореди
следното: т.1 - собственика на УПИ VIII – 75, кв. 2 на с. Кесарево, да премахне
частта от стрехата на съществуващата постройка, която навлиза в имота на жалбоподателката,
като същевременно се монтира ламаринен борд над керемидите, съвпадащ с
границата между имотите. Отвеждането на повърхностните води от покрива на
съществуващата постройка да продължи да се извършва чрез водосточна тръба в
посока север към собствения му имот; и т.2 –жалбоподателката С.Н., като
наследник на Р.Н.М., да постави водосточна тръба, достигаща до кота терен на улука на полумасивната
жилищна сграда, находяща се в УПИ XI-76, кв. 2 по
плана на с. Кесарево, да изгради улуци и водосточни тръби, достигащи до кота терен за навеса с три оградни
стени, използван за лятна кухня, и на външната тоалетна, а водите от
водосточните тръби да се отвеждат северно от сградите и да не навлизат в
съседния имот.
Възприемайки
изцяло направените от комисията констатации и предложение на комисията в
съставения Констативен протокол, Кметът на Община Стражица издал Предписание изх.№
9207-5/21.01.2022г. с адресат С.Н.. Предписанието е съобщено лично на Н. на 01.02.2012г.,
видно от известие за доставяне /л. 14 от делото/. В самото предписание изрично е
указано, че подлежи на обжалване пред Областен управител на Област Велико
Търново, поради което и жалбата /наименована „възржение“) първоначално е била подадена до този орган на
15.02.2022г. С писмо изх. №ОА04-1819/09.03.2022г. на Областен управител –
Велико Търново е прието, че жалбата не му е подведомствена по арг. от чл. 215 от ЗУТ, поради което е върната на Кмета на
Община Стражица. С писмо изх. №9207/31.03.2022г. на Кмета на Община Стражица
жалбата на С.Н. против предписанието от 21.01.2022г. е изпратена до АСВТ, въз
основа на което е образувано настоящото дело. С молба вх. №1711/14.04.2022г. С.Н.
изрично е заявила волята си за съдебно разглеждане на делото срещу обжалваното
предписание от 21.01.2022г., издадено от кмета на Община Стражица.
В хода на съдебното
производство като писмени доказателства са приобщени документите, постъпили с
жалбата, както и изпратената с писмо изх. №9207/31.03.2022
година по описа на Община Стражица административната преписка по издаване на обжалвания
акт. Прието като доказателство по делото е и представеното от жалбоподателката копие
на незаверен препис на Предписание изх. №9207-4/21.1.2022 година, издадено от
кмета на община Стражица до заинтересованата страна В.Г..
За изясняване на
обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като
свидетели на лицата М.А.К.и инж. С.А.А., служители в
Община Стражица, извършили проверката на обекта и съставили констативния
протокол от 07.01.2022г.
По искане
на жалбоподателката свидетелски показания са дадени от лицето Д. А.а С..
Събраните по делото доказателства съдът ще обсъди в мотивите на
настоящото решение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и представените по
делото доказателства, направи следните правни изводи:
Предмет съдебно
оспорване е Предписание
с изх. № 9207-5/21.01.2022г. на кмета на Община Стражица, адресирано до С.Р.Н.
като наследник на Р.Н.М. (починал), съгласно Удостоверение за наследници №
94СС-6288-1/13.12.2021г., и съсобственик на имот УПИ XI-76, кв. 2 по плана с.
Кесарево, с което е разпоредено в 30 – дневен срок от съобщаването му да постави
водосточна тръба, достигаща до кота терен на улука на
полумасивната жилищна сграда, да монтира улуци и
водосточни тръби, достигащи до кота терен за навеса с
три оградни стени, използван за лятна кухня и
външната тоалетна, всички находящи се в наследствения
й имот УПИ XI-76, кв.2 по плана на с. Кесарево като е указано
водите от водосточните тръби да се отвеждат северно от сградите и да не
навлизат в съседния имот УПИ VIII – 75 по плана на с.
Кесарево.
Следва да се направи
уточнение, че въпросът за законността на изградените постройки в наследствения
на жалбоподателката имот, в т.ч. и на външната тоалетна, каквито констатациите
се съдържат в издаденото от кмета на общината предписание (направен е извод за
незаконен строеж), както и съответствието им с нормативните изисквания на ЗУТ,
е ирелевантно за настоящото производство, поради
което не следва да се обсъжда от съда.
Вън от горното, съдът
намира, че оспореното предписание от 21.01.2022г. на кмета на Община Стражица
има характер на индивидуален административен акт, с конкретно посочен адресат,
и подлежи на съдебно оспорване. Видно от съдържанието на цитираното
предписание, с него се възлагат пряко задължения към неговия адресат, което според
настоящия състав го определя като индивидуален административен акт по критериите
на общата разпоредба на чл. 21 от АПК, както и по тези на специалната клауза на
чл. 214 от ЗУТ, която в т. 1 сочи като индивидуални административни актове актовете
за устройство на територията по чл. 1, с които се „създават права или
задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или
юридически лица“.(В този смисъл е Определение № 10717 от 15.07.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 8410/2013 г., II о., докладчик
председателят Галина Солакова). Според настоящия състав, въпросното предписание
има характер на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ във вр. с
чл. 169 от ЗУТ. Предвид това, съдът намира, че на основание чл. 215, ал.
1 във вр. с чл.214, ал. 1 от ЗУТ оспореното
предписание с изх. № 9207-5/21.01.2022г. на кмета на Община Стражица е
индивидуален административен акт по устройство на територията, подлежащ на
съдебен контрол и преценка за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК.
Жалбата е подадена от
лице, на което се възлагат задължения с оспорения акт, при наличие на правен
интерес от обжалване, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
Следва да се отбележи, че в случая кметът на Община Стражица е дал грешно
указание към адресата на административния акт относно възможността/реда за обжалване
на предписанието като е посочил, че подлежи на обжалване пред Областен управител на Област Велико Търново,
вместо по съдебен ред пред АСВТ, което води до приложимост на чл.140, ал. 1 от АПК и извод за подаване на жалбата в законовия удължен срок.
Процесното предписание е
издадено от компетентен орган – кметът на Община Стражица, който е органът,
осъществяващ контрол върху изпълнение на актовете по устройство на територията
и взема мерки за предотвратяване на щети в имоти чрез задължаване на
собственика да извърши необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността, естетиката и спокойствието на гражданите по арг.
от чл. 195, ал. 5 от ЗУТ (въпреки че тази разпоредба не е цитирана като правно
основание в предписанието). Именно в качеството си на контролен орган е
извършил проверка в наследствения на жалбоподателката имот и е разпоредил да постави
улуци и водосточна тръба на изградените в имота две постройки – лятна кухня и
тоалетна, както и да постави водосточна тръба до кота
терен на улука на жилищната сграда, с цел отвеждане на повърхностните води от
притежаваните от жалбоподателката постройки и възпрепятстване на тяхното
оттичане в съседния имот и нанасянето на щети.
Издаденото от кмета
на Община Стражица предписание към С.Н. в качеството й на наследник на Р.Н.М.
(починал) е в установената от закона писмена форма, но не съдържа относимо и
коректно правно основание към възприетата органа фактическа обстановка по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по следните
съображения:
В процесното
предписание е констатирано, че наклоните на скатовете на намиращите в имота на
жалбоподателката постройки (полумасивна жилищна
сграда, лятна кухня и външна тоалетна) са насочени към съседния имот УПИ VIII –
75 по плана на с. Кесарево, като на полумасивна
жилищна сграда има монтиран улук и водосточна тръба, от които повърхностните
води се изливат в пространството между тази сграда и тази, находяща
в съседния имот, а на другите две постройки въобще липсвали поставени улуци и
водосточна тръба, с което е изведен извод, че жалбоподателката е нарушила чл.
87, ал. 2 от ЗУТ, чл. 50 и чл. 109 от ЗС. Позовавайки се на последните две
разпоредби и на основание чл. 81 от АПК, административният орган е издал
въпросното предписание, с което е разпоредил на С.Н. да предприеме конкретни
мерки за отвеждане на повърхностните дъждовни води от тези постройки в нейния
имот и възпрепятстване на тяхното оттичане в съседния парцел.
Съдът намира, че макар
формално да са били спазени изискванията за писмена форма в оспореното
предписание на кмета на Община Стражица и същото да съдържа фактически
основания за издаване и разпоредителна част, същото е издадено при неотносимо и грешно посочено правно основание и при
непълнота на мотиви в нарушение на законовите изисквания. Цитираните от органа
разпоредби на чл. 50 и чл. 109 от ЗС касаят задължения на собственика на имот
да не създава пречки за използването на съседен такъв и регламентират защита
при нарушено владение са неотносими към
административното производство и въобще към издаване на административен акт по
ЗУТ от ранга на настоящия. Защитата на правото на собственост на едно лице,
вкл. при възникнали пречки за упражняване на това право в пълен обем, е по гражданскоправен ред от компетентния съд и не е в
компетентността на административния орган да осигурява спазването на разпоредби
от ЗС. В мотивната част на процесното
предписание съвсем лаконично е отбелязано, че жалбоподателката е нарушила
нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗУТ, без конкретизация относно коя точно забрана е
нарушена или неизпълнение на задължение е осъществено.
На следващо място,
приемайки за нарушени чл. 87, ал. 2 от ЗУТ чл. 50 и чл. 109 от ЗС,
административният орган е издал ппоцесното
предписание и в същото като правно основание за съставяне е посочена разпоредбата
на чл. 81 от АПК, която според настоящия
състав е неотносима към правомощията и производството
по устройство на територията и към издаването на индивидуални административни
актове въобще. Вярното правно основание за издаване на оспорения акт е чл. 195,
ал. 5 вр. с чл. 169 от ЗУТ /тази разпоредба не е
цитирана никъде като правно основание/, а не чл. 81 от АПК. Самата разпоредбата
на чл. 81 от АПК и посочена като правно основание за „съставяне“ на процесното предписание е част от Глава шеста „Оспорване на
административните актове по административен ред“ и регламентира процесуалната
възможност за обжалване на издадените индивидуални и общи административни
актове пред непосредствено по – горестоящия
административен орган, но не и процедура по издаване на индивидуален
административен акт, т.е същата не може и няма как да бъде основание за
издаване на процесния административен акт, още повече
по реда на ЗУТ. Това от своя страна мотивира съда да приеме, че в оспореното предписание
липсва адекватно правно основание за неговото издаване. В случая, административният
орган след като е изложил приетите от него за релевантни фактически установявания,
е посочил невярно и неотносимо към административното
производство правно основание за издаване на оспорения административен акт. Установените
от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като
мотиви в акта, не съответстват на посочената като правно основание за неговото
издаване норма по-горните съображения и разпоредените
правни последици.
Наред с горното, осъществяването
на правомощието на кмета на общината за издаване на разпореждане от вида на процесното по чл. 195 от ЗУТ, може да се извърши при
прилагането на различни материалноправни основания,
всяко от които се свързва с различни релевантни фактически обстоятелства и при
регламентирани различни процедурни изисквания за образуването и провеждането на
съответното административно производство. В случая, както се посочи, съдържанието
на процесното предписание не удовлетворява
изискванията на закона за мотивировка на акта, а несъответствието между
фактическите и правните основания за неговото издаване и въобще невъзможността
да се разбере дали същото е издадено по реда на общия АПК или по реда на
специалния ЗУТ или по някой друг закон възпрепятства адресата да разбере волята
на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.
Тези нарушения
не могат да бъдат преодолени от съдебната инстанция. Показанията на разпитаните
по делото двама свидетели, служители в общинската администрация при Община
Стражица, не могат да бъдат средство за допълване и дописване на правните
основания за издаване на акта и на неговите мотиви. Непълнотата на мотивите и
непосочването на точно правно основание за издаване на акта води до
неразбираемост на акта от адресата му, възпрепятстват засегнатото лице да
реализира правото си на защита и осуетява пълноценния съдебен контрол върху
индивидуалния административен акт.
Впрочем,
констатациите и правните основания за издаване на предписанието са изцяло и
буквално възпроизведени от съставения констативния протокол от 07.01.2022 г.,
послужил като
основание за издаване на процесния административен
акт, поради което отразеното в протокола също по никакъв начин не може да
обоснове неговото издаване, а освен това и липсва препращане към него. Наред с
това, не без значение е и обстоятелството, че в самия констативен протокол също
липсва посочване на адекватно правното основание за неговото издаване и като
цяло за извършената проверка от назначената от кмета на общината работна група,
а е недопустимо съдът сам да издирва и да допълва съдържанието на съставените в
производството актове.
Горното мотивира съда
да приеме жалбата за основателна поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което се отразява негативно върху законосъобразността на издадения
акт. Жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да бъде
отменен.
Не се претендират разноски от жалбоподателя и такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.Н. ***, Предписание
изх.№ 9207-5/21.01.2022г. на Кмета на Община Стражица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: