№ 20863
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. п.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110170460 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове от Н. Н. Т.
срещу „КК“ ООД с правно основание:
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна;
чл. 344, ал, 1, т. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 9000 лв., обезщетение за времето през което е останал без работа
поради незаконното уволнение за периода от 04.04.2022 г. до 04.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата
молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане;
чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 700 лв, -
обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022 г. до
04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
депозиране на исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане.;
чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
9000 лева - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за
периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023 г., след като трудовото му правоотношение е
било прекратено, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
депозиране на исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане.
Ищецът твърди, че е служител в ответното дружество, считано от 2019 г. на длъжност
„специалист продажби“. Навежда твърдения, че през май месец 2022 г., неговия екип
назначава нов пряк ръководител, който организира работните процеси на място и
комуникира задачите със служителите относно издаването на автомобил и администрирането
на дейността на дружеството в тази връзка. Сочи, че няколко месеца не е бил включван в
работния графики не му е осигурявана работа, като прекия ръководител използвал
психологични подходи, за да мотивира незаконосъобразно да подаде молба за напускане,
като целта му е била да прекрати трудовото правоотношение. Твърди, че на 05.08.2022 г. му
е издаден болничен лист, като от лекаря му е предписано домашно лечение за период от две
1
седмици, като вместо да администрира болничния лист по надлежния ред, прекия
ръководител на Н. Т. го информирал чрез съобщение, че болничния лист няма как да се
администрира, тъй като трудовия договор с него е прекратен от 04.08.2022 г. и той вече не
работи във фирмата. Поддържа, че е предоставил трудовата си книжка с нарочна молба за
оформяне от работодателя, като към днешна дата не е получил препис от Заповед за
прекратяване на трудовия му договор и оформена трудовата си книжка. Твърди, че не му е
изплатена работна заплата за месец юли 2022 г., както и полагащите се обезщетения при
отпуск поради временна неработоспособност, нито обезщетения дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да е предоставил трудовата си
книжка за оформяне. Релевира възражение за погасяване на сумите по давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и разноски. Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното
от фактическа страна:
По делото е представен трудов договор №002/07.08.2019 г., сключен между „КК“ ООД
и Н. Н. Т., с който служителят е назначен на длъжност „Специалист продажби“. Трудовият
договор е безсрочен със срок за изпитване 6 (шест) месеца, при пълно работно време,
възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. От договора се установява, че
същият е влязъл в сила на 07.08.2022 г.
По делото е представен болничен лист №Е20221856740, издаден на 05.08.2022 г., от
който се установява, че на Н. Н. Т. е назначено домашно лечение за 14 календарни дни и
същият е в отпуск от 06.08.2022 г. до 19.08.2022 г., поради диагноза увреждания на шийните
коренчета.
По делото е представена справка от НАП за данни за осигуряването за периода от
01.01.2019 до 31.12.2022 г., от която се установява, че „КК“ ООД е осигурявало Н. Н. Т. за
периода от месец август 2019 г. (осигурителните вноски са внесени на 24.09.2019 г.) до месец
август 2022 г. (осигурителните вноски са внесени на 25.09.2022 г.).
По делото е представена декларация за съгласие за събиране, използване и обработване
на лични данни от 07.08.2019 г., от която се установява, че Н. Н. Т. е дал съгласие на „КК“
ООД да съхранява и обработва личните му данни, предоставени по повод сключването на
трудов договор.
По делото е представена справка от НАП за актуално състояние на всички трудови
договори на Н. Н. Т., от която се установява, че последният е бил в трудово правоотношение
с „КК“ ООД по силата на трудов договор сключен на 13.05.2019 г. и прекратен на 05.08.2022
г. на основание за прекратяване „2“.
По делото е представено удостоверение за декларирани данни от НАП с Изх. №
22019240457551129/28.10.2024 г., от което се установява, че за Н. Н. Т. има сключени
договори съгласно гореописаната справка.
По делото е представено заявление от Н. Н. Т. с вх. № 148/25.01.2023 г., чрез ЧСИ
Ивелина Дамова № 922 до „КК“ ООД, с което Н. Н. Т. прекратява едностранно и без
предизвестие сключения между него и „КК“ ООД трудов договор №002/07.08.2019 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2, поради забава в изплащане на дължимото обезщетение по
обществено осигуряване, а именно – обезщетение за първите три дни от временната
неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО . Посочено е още, че Н. Н. Т. приканва КК“ ООД
да оформи всички книжа и документи във връзка с прекратяването, както и да му изплати
полагащите му се възнаграждения за труд, ведно с полагащите му се обезщетения по КТ.
2
Представена е и банкова сметка BG59UNCR70001523576650. Посочва, че не му е връчена
заповед за прекратяване на трудовия договор и не му е оформена трудовата книжка.
По делото е представена справка за актуално състояние от Търговския регистър за
„КК“ ООД.
По делото е представен електронен документ – кореспонденция от 20.08.2022 г., от
която е видно, че е налице снимка на оставена на бюро трудова книжка и хартиен документ.
Видно е съобщение с текст: „Както говорихме си донесох молбата. И моля да ми се оформи
трудовата книжка.“ Следва отговор: „Н., не намирам молбата, която обеща да оставиш
/подсещам те за камерите в офиса/. Продължаваш с цирка.“.
За изясняване на спорните обстоятелства относно: 1/ Има ли неплатени
възнаграждения и в какъв размер? 2/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ?
3/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ? 2/ Какъв е размерът на
обезщетението по чл. 226 от КТ?, по делото е била допусната съдебно-счетоводна
експертиза.
Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, след преглед на наличната
документация и проверка на място, е установило следното:
Общо брутно трудово възнаграждение за м. юли 2022 г. е равно на 2024лв. и 1570,58
лв. в нетен размер.
По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ: Обезщетението
по чл. 224, ал. 1 от КТ за 15 р. д. неизползван платен год. отпуск е 1 445,72 лв. брутно /
2024 : 21 р. д. = 96,381 лв. х 15 р. дни/ и 1 301,15 лв. в нетен размер.
По въпроса дали има неизплатени възнаграждения и какъв е техният размер: Общо
БТВ за м. юли 2022 г. е равно на 2024 лв. и 1570,58 лв. в нетен размер / сума за
получаване след приспадане на удръжки за сметка на лицето/. По счетоводни данни
трудовото възнаграждение за м. юли 2022 г. и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ са
платени. На фишовете за РЗ е отбелязано, че сумите се плащат в брой. Други
доказателства за плащанията не се съхраняват в счетоводството на ответника и не са
били предоставени.
По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ: Общия размер на
обезщетението за оставане без работа за периода от 05.08.2022 до 03.02.2023 г., ще е:
12 144 лв. /1831,24+10120,00+192,76/ и 10 929.60 лв. нетен размер
По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 226 от КТ: Относно
обезщетението по чл. 226,ал.2 вр.ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка за периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023 г. е 12 144,00
лв.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
1. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност и прекратяване на същото. В тежест на ответника е да докаже
законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено. С оглед
релевираното възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и
спиране и/или прекъсване на давността.
Страните не спорят относно възникването на трудовото правоотношение със
сключването на трудов договор №002/07.08.2019 г., по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността на „Продавач консултант“. Същото се доказва и от представените по делото
трудов договор и актуално състояние на всички трудови договори за лицето. Сключването
на същия се удостоверява и от вписването в НАП на 13.05.2019 г.
Спорен между страните е въпросът за прекратяването на правоотношението.
Ответникът твърди, че същото е прекратено на 04.08.2022 г., за което твърди, че е уведомил
служителя.
3
Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Съгласно ал. 2
трудовият договор се прекратява: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока
на предизвестието; при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната
част от срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Съгласно чл. 128а, ал.
3 при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед
за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
В настоящия случай ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не му е била предоставяна и той не е запознат със съдържанието й, както и
с основанието за прекратяване на правоотношението. В допълнение, на 25.01.2023 г. ищецът
е отправил писмено заявление с ЧСИ до ответника, с което иска да бъде прекратен
едностранно и без предизвестие трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ответникът признава в отговора на исковата си молба, че на 25.01.2023 г. му е връчено
едностранно изявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение. От тези
установени факти, следва да се заключи, че работникът не е третирал правоотношението
като прекратено на 04.08.2022 г.
Съдът не е обвързан от признанието на факта от страните, че правоотношението е
прекратено на 04.08.2022 г.
Съдебната практика приема, че когато ищецът изрично и категорично заявява по
делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е
връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието , без да сочи
обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това и при липса на
доказателства по делото, че заповед е издадена и връчена, предявените от него искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за защита срещу процесното уволнение (със заповед, която не му е
връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето
им срещу ответника-работодател. /така: Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018
г., г. к., Іv г. о. на ВКС/. Посоченото се споделя и от настоящия съдебен състав. В този случай
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове са недопустими и
следва да бъдат оставени без разглеждане, като производството се прекратява в тази част.
Във връзка с момента на прекратяването, съмнение поражда и изпратеното до
работодателя заявление на 25.01.2023 г., с което служителят иска правоотношението им да
бъде прекратено. Последното показва, че служителят не е бил запознат със заповедта и не е
считал твърдяното на 04.08.2022 г. прекратяване за породило действие.
Поради гореизложеното, искът с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ е недопустим и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
2. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа
за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за месеца преди уволнението. В
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Във връзка с приемането за недопустим на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, обезщетение
по чл. 225 от КТ също не се дължи, доколкото уважаването на този иск е обусловено от
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Двата иска са кумулативно съединени. С оглед
изложеното и предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ е недопустим и се
оставя без разглеждане и производството в тази част следва да бъде прекратено.
3. По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже колко е неползвания
размер на платения годишен отпуск към момента прекратяване на трудовото
правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Недопустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ не
обуславя недопустимостта на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът установява, че процесното
4
трудово правоотношение е действително прекратено от страна на работника на основание
чл. 327, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по
общественото осигуряване. Трудовото правоотношение, което се прекратява без
предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия
договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор. Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание. /така: решение №144 от 23.02.2010 г.
по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. и Р Е Ш Е Н И Е № 34 от 03.04.2017г. по гр.д.№
3010 / 2016г. на ІІІ г.о./
Въз основа на предоставеното по делото заявление на ищеца, което ответникът
потвърждава, че е получил, съдът намира, че правоотношението е било валидно прекратено
не от ответника в упражняване на потестативното му право на уволнение, а като последица
от едностранното волеизявление на ищеца в упражняване на собственото потестативно
право на прекратяване и от деня на получаването - 25.01.2023 г. съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3
КТ.
Доколкото правоотношението е действително прекратено, ищецът има правен интерес
да предяви иск за заплащане на неползвания размер на платения годишен отпуск към
момента прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът претендира заплащане на
неизползван в периода от 01.01.2022 г. до 04.08.2022 г. платен годишен отпуск, но не е
доказал какъв е размерът на неизползвания отпуск към датата на прекратяване на
правоотношението, а именно 25.01.2023 г. Следователно искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
За пълнота, проведено е доказване относно претендирания размер на неплатения
отпуск към 04.08.2022 г. В заключението по съдебно счетоводната експертиза е посочено, че
размерът му към 04.08.2022 г. е 15 дни, а от счетоводни данни на дружеството се установява,
че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е платено, като на фишовете за
работна заплата е отбелязано, че сумите се плащат в брой.
4. По иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовият
договор е прекратен на посочените основание и дата, че трудовата книжка е била
предоставена на работодателя за вписване на съответните данни, задържане на трудовата
книжка при липса на нормативно основание за това, както и на вреди, които са в причинно-
следствена връзка с незаконното задържане. В тежест на ответника е да докаже незабавното
връщане на трудовата книжка след отразяване на необходимите обстоятелства.
Съгласно чл. 350, ал. 1 (отм.) от КТ, в сила към момента на прекратяването, при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата
книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя, т.е. фактически да предостави във владение на работника или служителя
трудовата му книжка.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019
Г., ОСГК на ВКС, двете задължения са свързани и обусловени. Изпълнението им следва да е
"незабавно", т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. В деня на прекратяване трудовото правоотношение
горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат
изпълнени. Тъй като те са със срок, който е определен от закона, работникът или служителят
не може да иска изпълнението им преди срока /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/.
Както бе посочено по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
правоотношението е прекратено на 25.01.2023 г. Съгласно цитираните мотиви на
5
Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. служителят не може да изисква изпълнение на
задължението за попълване и предаване на трудовата книжка преди датата на
прекратяването на правоотношението. Следователно искът се явява неоснователен за
периода от 04.08.2022 г. до 25.01.2023 г.
Относно периода от 25.01.2023 г. до 04.02.2023 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото ищецът не доказва по безспорен начин, че е предоставил
книжката си за оформяне на работодателя, макар да му е разпределена доказателствена
тежест за това. Представените изображения от електронна комуникация са от 20.08.2022 г. -
5 месеца преди установеното прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл не
доказват, че след 25.01.2023 г. служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за оформяне или че същата вече се е намирала у работодателя. Изображението не
може да послужи и за да се установи дали това е трудовата книжка на ищеца, къде е
оставена и достигнала ли е до работодателя. Противоречиви са и твърденията на ищеца във
връзка с момента на предоставяне на трудовата книжка на работодателя. В исковата си
молба посочва, че след 04.08.2022 г. се е опитвал неколкократно да представи трудовата си
книжка на работодателя. В уточнителна молба твърди, че е предал трудовата си книжка при
сключване на трудовия договор и не му е връщана от тогава. В този смисъл, от събраните по
делото доказателства не може да се установи еднозначно предал ли е ищеца трудовата си
книжка на ответника и към кой момент го е направил. Това прави невъзможно
установяването на обстоятелството дали ответникът е бил в забава на задълженията си по
чл. 350, ал. 1 (отм.) от КТ.
Нещо повече, съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
4/2005 г. - "задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между
страните". В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. е посочено, че
изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от
значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя,
следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на
трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд,
защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица.
От представената справка за актуално състояние на всички трудови договори от НАП
се установява, че ищецът е встъпил в ново трудово правоотношение със „Спиди“ ЕАД на
10.02.2023 г. В случая, от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника
до датата на встъпването в ново трудово правоотношение, са изминали едва 16 дни, от което
следва да се заключи, че дори да е трудовата книжка да е действително предадена и
задържана, то за лицето не са възникнали вреди, изразяващи се в невъзможност за започване
на ново трудово правоотношение. Следователно искът се явява неоснователен и за този
период и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доколкото не се доказа наличие на главен дълг, поради отхвърляне на исковете с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, искът за
заплащане на лихви върху претендираните обезщетения следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото поради недопустимост на
исковете право на разноски има ответникът, който е претендирал разноски с отговора на
исковата молба. Производството се прекратява в частта с исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ
и чл. 225, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на направените от него
6
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 225,
ал. 1 от КТ се отхвърлят изцяло.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 3 521,86 лв. с ДДС. Съобразно
гореизложеното той има право да получи пълният размер на претендираните разноски,
макар на две основания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н. Н. Т., ЕГН **********, срещу
„КК“ ООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на Н. Н. Т. и обективно кумулативно съединения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 9000 лв., обезщетение за времето през което е
останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на
исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 70460 по описа за 2024г. по описа на СРС, 53 състав в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Т., ЕГН **********, срещу „КК“ ООД, ЕИК ***,
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
700 лв, - обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022 г.
до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
депозиране на исковата молба 26.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от от Н. Н. Т., ЕГН **********, срещу „КК“ ООД, ЕИК ***,
иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 9000 лева - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищцата за периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023 г.
ОСЪЖДА ищецът Н. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на ответника „КК“ ООД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за общата сумата
от 3 521,86 лева, разноски в производство.
Решението подлежи на обжалеваане пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7