Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 2642 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.240 вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда
на чл.422 ГПК.
Делото е
образувано по искова
молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „*** срещу И.Й. ***. Ищецът твърди, че на 23.05.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание чл.99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за кредит
за покупка на стоки от
31.10.2017г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника И.Й.И. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Твърди, че Приложение
№1 е неразделна част от договора и в него са отразени
данните на ответника като длъжник. Ищецът твърди, че съгласно договора
за цесия ищцовото дружество се е задължило от името на
цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което има изрично
пълномощно. Твърди, че на ответника е изпратено уведомление за извършената цесия с известие за доставяне чрез
„Български пощи“ ЕАД, което е получено лично от ответника
на 20.09.2018г. Ищецът твърди, че е изпратил до ответника
още две уведомления
за предсрочна изискуемост, които са върнати в цялост.
Моли съда с връчване на исковата молба
да връчи на ответника уведомлението
за предсрочна изискуемост и за цесия. В случай, че ответникът не
бъде намерен на адреса и съобщението
бъде връчено по реда на
чл.47 ал.1 ГПК и в делото се
установи, че няма извършено плащане на задълженията,
то ищецът твърди, че получаването
на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Ищецът твърди, че с подписване на договора за
кредит, ответникът се е съгласил предоставения
му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
на погасителни вноски указани по размер и брой
в договора. Твърди, че погасителните вноски съставляват изплащане на главница,
надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита
и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора като
лихвения процент е фиксиран за срока
на договора и е посочен в договора, като общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 2433,78 лева. Така договорената
лихва по кредита възлиза в размер на 371,15
лева. Ищецът твърди, че съгласно договора, ответникът се е задължил да върне
заетата сума в срок до 05.05.2019г. на 18 броя
месечни вноски всяка в размер на по 135,21 лева
при първа вноска на 05.12.2017г. Ищецът твърди, че крайният
срок за издължаване
по договора е 05.05.2019г.
съгласно погасителния
план. Ищецът твърди, че поради
забавяне на плащането на две
месечни погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на 05.01.2018г., която дата представлява
падежа на на втората погасителна
вноска. За настъпилата предсрочна
изискуемост, ищецът твърди, че ответникът
е уведомен с писмо с обратна разписка. Твърди, че тъй
като „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД представлява небанкова финансова институция, то и отпускането на кредит от
нейна страна не я прави банкова
институция и сключения между страните договор няма характер
на договор за банков кредит,
а съставлява договор за заем. Поради това
твърди и че в отношенията между страните не намира
приложение т.18 от ТР
№4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че договорената предсрочна изискуемост настъпва по право
с изтичане на определения от страните в договора срок за заплащане
на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника.
Твърди, че разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗКИ е специална и не се прилага
в общите облигационни отношения.
Ищецът твърди,
че съгласно договора, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски , кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава
за периода 06.01.2018г.
до 01.02.2019г. в размер на
227,49 лева.
В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 645/2019г., а именно
2062,63 лева главница,
375,15 лева договорна възнаградителна лихва, 227,49 лева обезщетение за забава за
периода от 06.01.2018г. до подаване
на заявлението в съда и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението.
При условия
на евентуалност моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати неизплатена
главница в размер на 2062,63 лева,
договорна възнаградителна лихва за периода
05.12.2017г. до 05.05.2019г.
по отношение
на която сума е обявена предсрочна изискуемост на 05.01.2018г., обезщетение за забава за
периода от 06.01.2018г. до 01.02.2019г. в
размер на 261,38 лева, законна лихва
върху главницата от 01.02.2019г.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител, който изразява становище, че предявените
искове са вероятно основателни, поради което прави
искане да не се назначава
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно приема за установено следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет
- признаване за установено по отношение на ответника вземане, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже
сключването на валиден договор за заем между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, предоставяне на дължимата по договора за заем
сума на ответника, сключване на Договор за застраховка, валиден договор за
прехвърляне на вземането н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, надлежно уведомяване на
кредитополучателя за настъпилото прехвърляне. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението за насрочване на
делото. По
делото следва да се установи дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№645/2019г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, или заповедта за изпълнение е връчена
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по реда на чл.422 от ГПК.
Установява се от
представения на лист 7 Договор за потребителски кредит CREX 15384479 от 31.10.2017г., че между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД и
ответника е сключен договор за заем по силата на който
дружеството му е предоставило заем в размер на 1803,00 лева. Установява се от
представения договор, че договорената сума е преведена за закупуване на климатик на стойност 759 лева, смартфон
на стойност 245 лева и пералня със сушилня на стойност 799 лева. Отделно от
това в договора е отразено, че ответникът е сключил и договор за застраховка
Сигурност на плащанията, по който застрахователната премия е в размер на 259,63
лева. Установява се от договора, че общия размер на кредита и 2062,63 лева, с
месечна погасителна вноска в размер на 135,21 лева, дължим на 18 броя вноски.
Видно е, че с договора, страните са уговорили ГПР 23,53 % и Лихвен процент
21,31 %. Установява се, че съгласно изискванията на закона, в договора за
кредит се съдържа и погасителния план, в който са посочени вноските по дата и
размер, като за всяка е посочен и остатък на главницата.
От същата дата е представен и Стандартен европейски формуляр, от който се
установява, че ответникът е запознат предварително с условията по кредита.
Представени са и Общи условия по кредита, от които се установява, че са подписани от страните на всяка страница.
Представен е сертификат за сключен договор за застраховка, в който е
отразена размера на застрахователната премия. Представен е касовия бон, с който
е закупена техниката от търговеца.
При така представените доказателства, съдът приема, че се доказа по
безспорен и категоричен начин, че страните са били в договорни отношения, по
силата на които ответникът е получил кредит за закупуване на стоки и се е
задължил да го върне съгласно приложения по делото погасителен план. С оглед
посочените в договора ГПР и ЛП, съдът приема за установено, че договореният
между страните размер на лихвения процент е в рамките на допустимия такъв по
закон съгласно ЗПК, а именно не превишава пет пъти размера на законната лихва.
Относно уведомлението за цесията, по делото е представено известие за
доставяне, от което се установява, че уведомлението е връчено на ответника на
20.09.2018г., с което се доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на
вземането.
Не са представени доказателства за плащане от страна на ответника, поради
което съдът приема, че ответникът дължи изцяло главницата по договора за
кредит, която е в размер на 2062,33 лева и включва също и плащането на
дължимите суми по застраховката.
Относно дължимостта на претендираната сума от
371,15 лева за възнаградиителна лихва за периода от
05.12.2017г. до 05.05.2019г. следва да се обсъди
въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът счита, че
същата е настъпила автоматично считано
от настъпване на падежа на втората просрочена вноска. Видно от погасителния
план, първата просрочена вноска е била дължима на 05.12.2017г., а втората на
05.01.2018г. От този момент е настъпила автоматично предсрочната изискуемост,
за която съдът счита, че кредиторът не следва да уведомява длъжника. Дружеството, с което ответникът е сключил договор за кредит представлява
небанкова финансова институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране не я прави банка, поради което
сключеният между „Бнп Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и ответника договор за кредит няма
характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за
заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на договора за
кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и
Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. В
конкретната хипотеза, чл.3 от Договора за кредит предвижда автоматична
предсрочна изискуемост считано от падежната дата на втората непогасена вноска.
Предсрочната изискуемост е настъпила на 05.01.2018г. и не е било необходимо за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
След като предсрочната изискуемост е настъпила но 05.01.2018г., то съдът
счита, че след тази дата до края на срока на договора – 05.05.2019г.
не се дължи възнаградителна лихва. Т.е. искът за възнаградителна лихва е основателен за периода 05.12.2017г.
до 05.01.2018г. В този смисъл е и практиката на ВКС Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК
, където е прието, че „Предсрочната
изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.“
Видно от приложения по делото погасителен план, възнаградителната
лихва за периода 05.12.2017г. до 05.01.2018г е в
размер на 34,98 лева и до тази сума искът се явява основателен, като за
разликата до 371,15 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения иск за лихва за забава за периода от обявяване
на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението, съдът счита,
че е основателен и следва да бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен
– 227,49 лева. Ответникът е в забава и дължи обезщетението за забава в размера
посочен в исковата молба.
С оглед основателността и доказаността на
предявените установителни искове, съдът не следва да
се произнася по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, ответникът дължи разноски съобразно уважената
част на исковете. Исковете са предявени в общ размер на 2661,27 лева, а са
основателни до сумата от 2325,10 лева.
В исковото производство разноските на ищеца са в размер на 641,50 лева, от
които държавна такса 129,50 лева, депозит за особен представител в размер на
412 лева и юрк.възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно
уважената част, на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 560,46 лева.
За заповедното производство, разноските на ищцовото
дружество са в общ размер на 103,23 лева. С оглед изхода на делото, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 90,16 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.Й.И. с ЕГН ********* *** ***159 ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис- сграда „*** представлявано от ***– Изпълнителен директор, и ***– Изпълнителен директор, сумата 2062,63 лв., представляваща главница,
сумата 227,49 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.01.2018 г. до 01.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 325/04.02.2019г. по ч.гр.дело № 645/2019г. по описа на РС
Плевен
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.Й.И. с ЕГН ********* *** ***159 ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис- сграда „*** представлявано от ***– Изпълнителен директор, и ***– Изпълнителен директор сумата 34,98 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.12.2017 г. до 05.01.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
325/04.02.2019г. по ч.гр.дело № 645/2019г. по описа на РС Плевен, като за
разликата до предявения размер от 371,15
лева и за периода от 06.01.2018г. до 05.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Й.И. с ЕГН ********* *** ***159, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис- сграда „*** представлявано от ***– Изпълнителен директор, и ***– Изпълнителен директор, разноски в исковото производство
в размер на 560,46
лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Й.И. с ЕГН ********* *** ***159, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, офис- сграда „*** представлявано от ***– Изпълнителен директор, и ***– Изпълнителен директор, направените разноски в заповедното производство в размер на 90,16 лева.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: