№ 795
гр. София , 06.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание от
15.06.2021г. на Окръжен съд - Видин е прекратено съдебното производство
по НОХД № 111/21г. по описа на ВОС, НО. В атакуваното определение в
рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд
е приел, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на
обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които нарушават правото на защита на обвиняемия. Посочено е
основно, че по делото е налице неяснота и противоречие относно възприетата
фактическа обстановка, доколкото в обвинителния акт е налице единствено
преразказ на изложеното от свидетелите, но не и описание на възприетата от
страна на прокуратурата фактическа обстановка, която да бъде вменена на
лицето, срещу което се води наказателното производство. Прието е също
така, че не е налице надлежно описание на престъпление, извършено при
условията на чл. 26 от НК, доколкото липсва описание на конкретни деяния,
индивидуализирани по начин, място и време на извършването им. Според
първоинстанционния съд, всички тези неясноти нарушават правото на защита
на лицето, привлечено към наказателна отговорност и доколкото
нарушенията са отстраними, е прекратил образуваното съдебно производство
и делото е върнато на ВОП. Останалите доводи на защитата за прекратяване
1
на образуваното съдебно производство са възприети от съда като
неоснователни и като такива по същество, неподлежащи на разглеждане в
рамките на това производство.
С атакуваното определение, съдът е потвърдил действащата мярка за
неотклонение спрямо подсъдимия Р.М., а именно – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА, като е приел от една страна, че става въпрос за повдигнато
обвинение за тежко престъпление и за един продължителен срок на
извършването му. Поради това е прието, че спецификата на престъплението
обуславя опасност от извършване на престъпление, като е отбелязано и
обстоятелството, че обвинението е за престъпление, извършено на домашния
адрес на подсъдимия, което изключва приложимостта на мярката за
неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок е постъпила жалба от адв. А., защитник на
обвиняемия Р.М.. В жалбата се твърди, че делото не е подсъдно на Окръжен
съд като първа инстанция, изхождайки от неговото описание в обвинителния
акт. Твърди се също така, че не е налице квалифициращото обстоятелство
“особено тежък случай“, от което следва, че съгласно разпоредбата на чл. 35
от НПК, делото не е подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция. Поради
това защитникът счита, че съдебното производство е следвало да бъде
прекратено на основание чл. 248, ал. 1 от НПК.
Излагат се подробни съображения, че са налице предпоставките за
изменение на действащата мярка за неотклонение. Сочи се, че не е налице
опасност от укриване, както и че няма опасност, при определяне на по-лека
мярка, същият да извърши друго престъпление. Защитата набляга на данните
за личността на подсъдимия и неговото здравословно състояние. Поради това
се моли за изменение на мярката за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА в по-лека.
2
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249,
ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното разпореждане на съдията -
докладчик намери следното:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Определението на
ВОС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Производството по НОХД 181/20г. на ОС - Видин е образувано по
обвинителен акт от ВОП срещу Р. Н. М. за извършено престъпление по чл.
149, ал. 5, т. 4, вр. Ал. 2, т. 1, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК. С присъда от
12.01.2021г., подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 6 ГОДИНИ. С Решение от 26.04.2021г. по ВНОХД № 186/21г. на
САС, НО, V с-в, така постановената присъда е отменена, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
Настоящият въззивен състав споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, релевирани в част първа на атакуваното
определение, които изводи съвпадат с изложеното в Решението на САС.
Налице е на първо място очевидно фактическата неяснота в обвинителния
акт, като в същия е налице единствено преразказ на свидетелските показания,
без да е посочено какво приема за установено обвинението. Това води на
практика до липса на надлежно описана фактическа обстановка, срещу която
обвиняемият да се защитава.
На следващо място, дадената квалификация на деянието също е
неясна и не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Институтът на
продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК налага
обособяването на конкретни отделни деяния, включени в неговия състав,
които деяния следва да бъдат конкретизирани по време и място и специфика
на извършването им, така че всяко от деянията да осъществява поотделно
състав на престъплението. В разглежданата хипотеза това не е така. Твърди се
3
единствено, че става въпрос за многократно извършвани блудствени
действия, без същите да са описани като отделни деяния с конкретни
действия на извършителя, дори и да се твърди, че става въпрос за
неустановени дати. Така формулираното обвинение е неясно, не разкрива
възприетото от страна на прокурора от фактическа и правна страна, поради
което лицето, срещу което се води наказателното производство е в
невъзможност да се защити, опровергавайки съдържащите се в обвинителния
акт фактически постановки и възприето въз основа на тях правни изводи,
които следва да бъдат ясни и безпротиворечиви.
Съдът в това си произнасяне няма да се спира на въпроса дали така
описания период покрива изискването на „Извършване през непродължителен
период от време“, доколкото това е въпрос единствено по същество и следва
отговор да му бъде даден с акта по същество.
Действително, в обвинителния акт не е налице описание на това
защо прокурорът възприема, че става въпрос за особено тежък случай, но
доколкото това се явява правен извод на прокурора, който правно
квалифицира действията на обвиняемия, този въпрос е такъв по същество и
отговорът дали конкретно вмененото на подсъдимия престъпление, надлежно
описано в обвинителния акт, респективно постановената присъда, покрива
хипотезата на чл. 93, т. 8 от НК следва да бъде даден с акта по същество, а не
да се разглежда на този процесуален етап.
Този съдебен състав не възприема доводите, релевирани в жалбата,
относно основанието за прекратяване на съдебното производство. Срещу
обвиняемия М. към настоящия момент има повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 4, вр. Ал. 2, т. 1, вр. Ал. 1, вр. Чл.
26, ал. 1 от НК, което обвинение, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от
НПК, подлежи на разглеждане от съответния местно компетентен окръжен
съд, който е длъжен да го разгледа. Съдът в рамките на това производство
няма процесуалната възможност да преценява наличието или не на
елементите от състава на престъплението, респективно, да прецени че не
става въпрос за особено тежък случай и че делото следва да се разглежда от
районен съд като първа инстанция. Преценката за наличието на тези елементи
от състава на престъплението може да бъде направена единствено с акта по
4
същество, като няма пречка съдът да се произнесе с присъдата си и в случай
че прецени, че правилната квалификация е друга. В рамките на това
производство обаче, съдът е обвързан с правната квалификация на деянието,
която е възприета по воденото досъдебно производство и е вменена на
обвиняемия както с постановлението за привличане, така и с обвинителния
акт.
Нарушенията, визирани по-горе в настоящото определение са
съществени и отстраними, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е прекратил образуваното съдебно производство и
е върнал делото на ВОП за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт, като наблюдаващият
прокурор следва да прецени дали тези нарушения не следват още от
Постановлението за привличане като обвиняем на Р.М.. Предвид
съвпадението в изводите на първата инстанция и настоящия въззивен състав,
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената жалба –
оставена без уважение като неоснователна.
Правилно също така, първоинстанционният съд е потвърдил
действаща до настоящия момент мярка за неотклонение. Изводите му в тази
насока са правилни и законосъобразни, намират опора в материалите по
делото и се споделят и от настоящия въззивен състав. Срещу подсъдимия е
внесен обвинителен акт за тежко умишлено престъпление, за което се твърди,
че е извършвано в продължителен период от време. Независимо, че
обвиняемия не е осъждан, вменените му деяния разкриват висока степен на
обществена опасност, респективно, опасност от извършване на престъпление,
която и към настоящия момент може да бъде препятствана единствено с
мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Ето защо правилно е
прието, че единствената мярка за неотклонение, която ще изпълни целите,
визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК е ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Действително, това
задържане е в един немалък период от време, но доколкото
производството е в неговата съдебна фаза, по отношение на него не е
5
приложимо ограничението, въведено от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК,
като съвкупната преценка на данните за личността на подсъдимия и
естеството на вменените му деяния, формира извод, че срокът на така
определената и действаща мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА продължава да е разумен и не са налице основания за нейното
изменение. Следователно и в тази си част определението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при спазване на
нормативните изисквания.
Водим от горното, Софийски Апелативен Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито
съдебно заседание от 15.06.2021г. на Окръжен съд - Видин определение, с
което е прекратено съдебното производство по НОХД № 111/21г. по описа на
ВОС и е потвърдена действащата спрямо подсъдимия Р. Н. М. мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6