№ 250
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Гражданско дело №
20235300103088 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.557 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
М. М. Р. ЕГН **********, в качеството на законен представител – ****,
на **** С. М. Р. ЕГН **********, двамата от гр. ****, съдебен адрес гр.
****, чрез адв. Б. З., иска осъждане на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ****, чрез Адвокатско дружество „М.“,
да плати сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 01.06.2021г. около 21.30 часа на бул.
„Васил Априлов“, гр. Пловдив, причинено от неизвестен извършител при
управление на лек автомобил, ведно с обезщетение за забавено плащане на
главниците в размер на законната лихва върху нея от 13.04.2023г. до
изплащане на сумата.
Твърди, че на 01.06.2021г., около 21.20 часа, предприема пресичане на
западно платно за движение на кръстовището на бул. „Васил Левски“ до № 98
с бул. „Дунав“ в гр. Пловдив като се движи по маркирана пешеходна пътека
при червен сигнал на светофарна уредба за пешеходеца. В този момент
неустановен лек автомобил, който е спрял пред стоп – линията и пешеходната
пътека, в лява, източна лента на западното платно за движение, не забелязва
1
пресичащия ищец, потегля с ускорение и удря ищеца. След удара ищецът е
отхвърлен и пада върху платното за движение отляво на неизвестния лек
автомобил. На мястото има камера, от чийто запис се вижда, че след удара
лекият автомобил продължава движение със задействана спирачна система,
спира на място, след което потегля и напуска ПТП.
Екип на спешна медицинска помощ откарва ищеца в УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД Пловдив, където е прегледан и приет в Клиника по ортопедия и
травматология. Констатират се множество счупвания на лявата подбедрица
/голям и малък пищял/ в долната част. Извършена е оперативна интервенция
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, поставена е гипсова
имобилизация. Престоява в болницата от 02.06.2021г. до 08.06.2021г.
Изпитвал изключително силни болки и страдания от множеството
счупвания през деня и нощта, спазвал строг постелен режим по време на
болничния престой и след това за около два месеца. През този период е бил с
поставен гипсов крачол, под постоянни грижи на придружител, получавал е
помощ за хранене, обличане, тоалет. В края на втория месец е свален гипсовия
крачол, около месец след това на ищеца било забранено да стъпва на
увредения крайник, поради което се придвижвал с две патерици. След края на
третия месец се придвижвал, накуцвайки, с една патерица, и това продължило
около 3 – 4 месеца. В този период имал ограничени движения.
От ПТП е преживял тежък психо – емоционален шок, от който не може
да се освободи, не спи, буди се нощем по няколко пъти. Ритъмът на живот е
объркан в негативен аспект, все още търпи неудобства.
Образувано е ДП № 43/2021г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР
Пловдив, пр.вх. № 6245/2021г. на РП Пловдив, производството е спряно на
14.06.20222г. поради неоткриване на извършителя.
Предявил е претенцията си за плащане към ответника, по която е
образувана щета № 23210050 от 27.03.2023г. Получил е отказ с писмо от
13.04.2023г.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Възразява, че
2
липсва основание да се ангажира отговорността му, защото има случайно
събитие за водача на лекия автомобил. Ищецът е пресякъл внезапно коридора
на движение на МПС, преминал е на червен светофар, явил се е непредвидимо
препятствие и ПТП е било непредотвратимо за водача на ППС. Позовава се на
т.5б от Р № 106/1982 на ОСНК на ВКС и на т.5 на ТР № 28/1984г. на ОСНК на
ВКС.
Не признава елементите от фактическия състав на деликта.
Ищецът не е ангажирал доказателства за виновно поведение на водача
на МПС. Липсва противоправно поведение от водача.
Евентуално твърди, че вина за ПТП има само ищеца, който внезапно е
пресякъл коридора на движение на лекия автомобил, движел се е неправилно
по пътното платно, предприел е пресичане на червен светофар.
Евентуално твърди съпричиняване от пострадалия с това поведение.
Ищецът е имал възможност да предотврати ПТП, ако не предприеме
пресичане на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно
да премине безопасно, пресякъл е на червен светофар, който е забранителен
сигнал, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на
движение, с разС.ието и посоката на движение на превозното средство. Ако
ищецът не бе предприел пресичането, удар не би настъпил. Движението му по
платното не е било безопасно по начин, място и време. Има причинно –
следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди.
Не признава търпени болки и страдания. Съдът не презюмира
действително претърпените неимуществени вреди, за тях няма доказателства.
Не признава размер на претенцията, който е прекомерен, неоснователно
завишен според изживените вреди, социално – икономическите условия в
страната, съдебната практика и принципа на справедливост. Обезщетението
не следва ненужно да обогатява и да деморализира.
Признава, че е бил сезиран с претенцията извънсъдебно, проискал е
писмени документи, които не са представени все още.
Твърди преимуществен принос над 50 % на ищеца чрез самоувреждане.
Преимущественият принос изключва отговорността на неустановения водач,
респективно на ГФ.
Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от
3
ищеца в размер над 90 % чрез внезапно пресичане коридора на движение на
лекия автомобил, неправилно движение по платното, пресичане на червен
светофар.
Ищецът има рисково поведение, което е социално неприемливо волево
поведение с отрицателен резултат, при което не са взети предпазни мерки.
Възразява за съпричиняване в размер над 80 % от страна на родителите
на ищеца като малолетно лице, защото са проявили небрежност като не са
осигурили постоянен надзор на малолетно дете до 12 години и са го оставили
само. По този начин са създали опасност за физическото развитие и това е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Родителите са проявили
небрежност чрез бездействие, поставили са с това в риск живота и здравето на
ищеца, не са упражнили достатъчен и навременен надзор като са допуснали
малолетно дете да пресича улица с интензивно движение само в тъмната част
на денонощието, на червен светофар.
Не признава иска за законна лихва като акцесорна претенция,
евентуално твърди забава от сезиране на съда.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От представената медицинска документация се констатира, че на
01.06.2021г. малолетното лице С. Р., на **** години към този момент, в ****
клас, е прегледано в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив в 22.04 часа като
съобщава, че е блъснат от лек автомобил, с оплаквания от болки в левия крак.
На 02.06.2021г. в 00.10 часа постъпва по спешност в КОТ на същото лечебни
заведение.
От изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д. М., изготвена обективно,
компетентно и безпристрастно въз основа на медицинската документация и
личен преглед на ищеца, се установява, че след приема в УМБАЛ „Свети Г.“
ЕАД е прегледан от ортопед, хирург, педиатър, анестезиолог, рентгенолог,
направени са рентгенови снимки на лява подбедрица, на гръден кош,
ултразвук на корем, кръвни изследвания, и се констатира разместена фрактура
4
в областта на долна трета на костите на лява подбедрица. След приема в
Спешно травматологично отделение, под обща анестезия, е извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Поставена е гипсова имобилизация – гипсов крачол. Проведена е
антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 08.06.2021г. с
подобрения, дадени указания да свали гипса след два месеца. Ползвал е
помощни средства – патерица, за два месеца и половина.
При извършен клиничен преглед на 31.05.2024г. вещото лице констатира,
че С. Р. е напълно възстановен, със зараснала фрактура на костите на лява
подбедрица, без хипотрофия на мускулатурата, спортува без оплаквания. В
съдебно заседание пояснява, че детето е много добре, играе футбол, скача,
бяга, тъй като при децата всичко свършва бързо.
Според вещото лице такъв вид травми причиняват силно изразена болка,
която намалява бавно с времето. Придвижването е с чужда помощ. Този вид
болки са интензивни непосредствено след травмата, след закритото
наместване и началния период на раздвижването. Продължителността е в
зависимост от времето на спадане на отока в областта на фрактурата.
Вещото лице дава заключение, че причиненото травматично увреждане е
разместена фрактура в областта на долна трета на костите на лява подбедрица.
Зарастването при този вид увреда и възраст е 60 – 70 дни, а възстановяването
отнема между 4 – 5 месеца и включва прохождане, раздвижване и лечение на
хипотрофия на мускулатурата.
След разглеждане на ренгеновите снимки, вещото лице констатира косо
счупване на костите на лява подбедрица, при което механизмът на получаване
е индиректен /огъвачен/. Изисква висока енергийност при травмата, което не
можа да стане при падане от собствен ръст, но може да се получи при
височинна травма и падане от тротинетка, велосипед, при наличие на висока
енергийност /скорост/ на движение и падане от по – високо: при катерушки и
пързалки на детска площадка.
Ищецът твърди, че травмата е настъпила в резултат на ПТП на
кръстовището на бул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив вечерта на
01.06.2021г. към 21.20 часа. По делото не е представен Протокол за ПТП с
пострадало лице, съставен по надлежния законов ред от компетентен орган,
който да потвърди това твърдение.
5
Ищецът също така твърди, че за настъпилото ПТП е образувано ДП №
43/2021г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив. От представеното от него
Постановление от 14.06.2022г. се установява, че производството по ДП №
43/2021г. е спряно. То е водено за престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“, пр.
първо, във вр. с ал.1 б. „б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК. При изискване на
фотоалбума и протокола за оглед на местопроизшествието, е даден отговор, че
такива документи не са изготвени в досъдебното производство като се
предоставиха само два видеозаписи, иззети от камери, поставени на
кръстовището на бул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив, с дати от
01.06.2021г.
От единствения изслушан свидетел Л. Н. Г. става ясно, че вечерта на
01.06.2021г., не може да уточни часа – тъкмо когато се стъмвало, е бил на
спирката на „Гиганта“, преди моста, от страната на зала „Строител“. От
другата страна на булеварда – в посока от моста на Гиганта към Билата, на
пешеходната пътека в посока към парк „Рибница“, на червен светофар за
пешеходците, тичащо дете – около 1.40 – 1.50 м, не голямо – определя го на
**** годишен, стъпва на асфалта на пешеходната пътека, когато колите
тръгват. Детето изскочило пред автомобила, разположен в най – лявата лента
на платното за движение. Свидетелят не е имал голяма видимост. Вижда само,
че детето изскача пред колата, пада и сяда по средата на лентата, след това се
придвижва до стълба, на който се обляга с гръб, и държи глезена си. Според
свидетеля, колата била първата на светофара
Водачът на колата, която била червена, спира и слиза при момчето, пита
го дали е добре, дали иска вода, дали има нужда от нещо, но момчето
започнало да го гони и да му вика да се маха.
Свидетелят сочи, че детето било само, някакви негови приятели дошли
след това. Някой му поискал телефона, свидетелят го дал, обадили се на
родителите на момчето и дошли около 10 човека. От телефона на свидетеля
някой се обадил и на Бърза помощ, но Г. тръгнал, преди да дойде линейка и
полиция. Водачът на червения лек автомобил останал на мястото, докато
свидетелят бил там.
От приложените два видеозаписа, снети от камери на кръстовището на
бул. „Васил Левски“ и бул. „Дунав“, се констатира в съдебно заседание, че
записите са с дата 01.06.2021г. и имат часовник. Единият запис е с
6
продължителност 2 минути и започва в 21.08.00 часа. Другият видеозапис е с
продължителност 01.07.21 часа и започва в 20.30 часа. Двата записа имат
разлика в показваните часове от часовниците си от една минута.
Според видеозаписите, кръстовището е регулирано от светофари за
колите и за пешеходците, които работят вечерта на 01.06.2021г. около 21 часа.
Свечерено е, видимостта не е добра, кръстовището е осветено от уличното
осветление, което е включено, и от фаровете на автомобилите.
До 21.08.25 часа свети червен светофар за пътните превозни средства,
идващи по бул. „Васил Левски“ от Карловския мост, от север, в посока юг към
магазин Била. Платното в тази посока е с три пътни ленти – за завой надясно,
за направо и за завой наляво. На светофара има спрели леки автомобили в
средна лента и в лента за ляв завой. В 21.08.25 часа света жълт светофар за
тях, в 21.08.27 часа светва зелен светофар. До този момент няма пешеходци по
пешеходната пътека. В 21.08.28 часа, когато за автомобилите свети зелена
светлина, а за пешеходците – червена, от тротоара върху пешеходната пътека,
в посока към парк „Рибница“, навлиза тичаща фигура на човек, която минава
пред празна лента за завой надясно. В 21.08.29 часа тичащата фигура минава
пред автомобила в средна лента и в този момента автомобилът в лява лента
потегля напред, предните му гуми преминават бялата стоп – линия и навлизат
върху пешеходната пътека. На стоп – кадри се вижда, че автомобилът излиза
пред пешеходеца, пресича перпендикулярно траекторията му, видим е за
тичащия пешеходец и се явява препятствие за него. В 21.08.30 часа
автомобилът достига до средата на пешеходната пътека с предните си гуми и с
предницата си. Тичащият пешеходец не спира, а променя траекторията си
надясно и напред, като се обръща с лявата си страна към автомобила. На
видеозаписа, поради осветеността от фаровете на автомобила, не се вижда
настъпване на удар, а скачане на тичащия пешеходец към автомобила, след
това претъркаляне на пешеходеца напред и надясно пред автомобила до
банкета на междинния тротоар между двете пътни ленти, и в 21.08.31 часа
излазване на четири крака на банкета. В момента, в който автомобилът стига
до средата на пешеходната пътека, се вижда неговото „раздрусване“ и спиране
на място преди предните гуми да напуснат очертанията на пешеходната
пътека.
Наблюдаваното на видеозаписа се потвърждава и от изслушаната САвТЕ
7
и изготвената към заключението мащабна скица на л.184 на в.л. Т. П.,
изготвена обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена, на която се
дава вяра. От нея се установява, че автомобилът тръгва от място със скорост 0
км/ч и достига 12.24 км/ч в момента на реакцията на водача и в момента на
удара. Скоростта на движение на пешеходеца – чрез силно тичане, е била 16.56
км/ч.
В момента на навлизане на пешеходеца на пешеходната пътека,
автомобилът е бил в съС.ие на покой. Потвърждава, че пешеходецът навлиза
на червен светлинен сигнал за пешеходци и на зелен светлинен сигнал за
автомобилите в тази лента, 2 секунди след като светва зелен светлинен сигнал
за автомобилите. Пешеходецът се намира на 9.98 метра от мястото на удара,
когато навлиза върху пешеходната пътека. В този момент автомобилът е спял
пред пешеходната пътека. Когато пешеходецът е на 7.45 метра от мястото на
удара, лекият автомобил потегля, което потвърждава възприятието от
видеозаписа, че пешеходецът е можел да види движението на лекия автомобил
напред 7.45 метра преди мястото на удара. Когато пешеходецът е на 1.84 метра
от мястото на удара, водачът на автомобила реагира като задейства спирачната
система, което означава, че за пешеходеца е било възможно възприемането на
движещия се пред него автомобил. Моментът на реакцията на водача на лекия
автомобил сочи момента, в който е възприел движението по пешеходната
пътека.
Времето за реакция на водача на лекия автомобил е 0.8 секунди. Удар е
настъпил в момента, в който е протичал процеса на реакция на водача на
автомобила 0.4 секунди след началото й.
При скорост от 12.24 км/ч, лекият автомобил има опасна зона за спиране
от 4.82 метра. В момента на реакцията на водача на лекия автомобил, той се е
намирал на 1,36 метра от мястото на удара. Това означава, че пешеходецът
навлиза в траекторията на неговата опасна зона, поради което водачът на
лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре, за да избегне
удара.
Техническа възможност за водача на лекия автомобил да избегне удара е
съществувала само в момента на потеглянето му чрез отлагане на потеглянето,
когато пешеходецът е навлезнал по пешеходната пътека с тичане. В този
момент, според вещото лице, не е имало технически пречки за видимост
8
между водача и пешеходеца. Техническа възможност за пешеходеца да избегне
удара е чрез съобразяване със светлинните сигнали на светофара и чрез
отлагане навлизането върху пешеходната пътека при зелен за него светофар.
По делото няма спор, че ищецът извънсъдебно е заявил писмена
претенция за плащане на обезщетение пред ответника, по която е образувана
щета № 23210050 от 27.03.2023г. С писмо от 13.04.2023г. се отказва плащане с
мотив, че причини за настъпване на увреждането е поведението на
малолетното лице – движение в тъмната част на денонощието, тичайки, с
предприето пресичане на пешеходната пътека на червен сигнал и внезапно
излизане на платното за движение, в нарушение на чл.114 ал.1 от ЗДвП.
При тези данни искът е неоснователен поради недоказаност и следва да
бъде отхвърлен.
В изслушаните показания на св. Г. не се съдържа описание на ищеца,
респективно неговото разпознаване. Свидетелят посочва детето като високо
около 1,40 – 1,50 м, на около **** години, докато към 01.06.2021г. ищецът е
**** клас, на **** години, съгласно вписаните данни в представените
медицински документи. По делото няма доказателства тичащото лице от
видеозаписа кое е и дали това е ищецът С. Р.. Достоверен извод в тази насока
не може да се изгради върху недоказаното предположение, обосновано от
съвпадение на датата на медицинската документация от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
и дата на видеозаписа.
Липсва Протокол за настъпило ПТП с пострадало лице, в който ищецът
да е вписан от компетентното длъжностно лице като участник в ПТП на
01.06.2021г. на бул. „Васил Левски“ вечерта като пострадало лице, както и
каквито и да било други преки доказателства за това. Дори органите на МВР
да не са извикани на мястото на предполагаемото местопроизшествие в
резултат на подадения сигнал на телефон 112, те винаги се уведомяват
служебно от медицинските лица при съобщени данни за пострадал от ПТП,
особено малолетен, и съставят такъв протокол по писмени данни на
следващия ден, в който се вписват личните данни на пострадалия. За случая
такъв не се ангажира по делото.
Поради това съдът не може да приеме за доказано, че ищецът С. Р. се
наблюдава на видеозаписа, както и че свидетелят говори за настъпване на удар
между тичащ пешеходец и лека кола, в който участва ищецът С. Р. и при който
9
удар ищецът получава посочената по делото в СМЕ фрактура.
Представената медицинска документация съдържа твърдения за
настъпил удар при ПТП, но получената травма, съгласно заключението на
СМЕ, може да бъде и от други високо енергийни падания – от тротинетка, от
пързалка, от висока катерушка.
На видеозаписа водачът на лекия автомобил е останал на мястото на
инцидента – не го е напуснал. Съгласно чл.577 ал.1 т.1 от КЗ, имуществената
отговорност на Гаранционния фонд може да бъде ангажирана за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Събраните
по делото доказателства установяват факт, изключващ пораждане на
имуществената отговорност на ответника за случая от видеозаписа, защото по
негови данни водачът не е напуснал местопроизшествието и за факти в
обратната насока няма никакви доказателства.
От друга страна, информацията във видеозаписа и заключението по
САвТЕ сочат, че липсва настъпване на деликт, поради което възраженията на
ответника са основателни – не е доказано настъпване на обстоятелства от
фактическия състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД, защото няма доказателства
неустановеният водач на лек автомобил да е нарушил нормите на ЗДвП, т.е.
липсват доказателства за противоправното поведение на такова лице. Това е
така, защото фигурата от видеозаписа с висока скорост чрез тичане от около
16 км/ч навлиза рязко и внезапно върху пешеходната пътека 2 секунди след
като е светнал червен светлинен сигнал за пешеходците, забраняващ това
действие, и зелен светлинен сигнал за леките коли, разрешаващ им потегляне,
и то в момента на свечеряване при силно намалена видимост. На около 7 метра
преди настъпване на мястото на съприкосновение между фигурата и първия
лек автомобил, лекият автомобил потегля и това е видимо за тичащата фигура,
която в този момент е на около 7 метра от него, по средата на пътното платно,
в средна лента. Когато автомобилът навлиза върху пешеходната пътека и
засича траекторията на тичащата фигура, тя не спира, а целенасочено се
устремява напред и надясно към дясната предница на лекия автомобил, след
което се претъркулва пред него. Така събраните факти не съдържат
10
информация за допуснато от водача на лекия автомобил нарушение на ЗДвП.
Напротив – изнасят се данни за допуснато нарушение на този закон от
тичащата фигура, която е нарушила светлинните сигнали на светофара на
кръстовището и е навлязла на червен, забранителен сигнал за пешеходци
върху пешеходната пътека и на зелен разрешителен сигнал за леките
автомобилисти.
Съгласно чл. 120 ал.1 от ЗДвП, когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. при подаване на сигнал,
който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека; 2. след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека; 3. да не
навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да
спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който
забранява преминаването. По делото няма данни водачът на МПС да е
нарушил някое от тези правила: същият се е намирал в покой /спрял/ и при
подаване на зелен светлинен сигнал за него по пешеходната пътека две
секунди не е имало пешеходци, които да изчака да преминат, нито данни, че
ще бъде принуден да спре след потегляне. От видеозаписа се вижда, че не е
съществувала никаква обективна причина, поради която след подаден зелен
светлинен сигнал за колите, те да не потеглят.
На кръстовища, регулирани от светлинни сигнали на светофари, те са
задължителни за всички участници в движението, имат приоритет и изключват
абсолютното право на пешеходец върху пешеходна пътека, включително и
задължението на водачите по чл.116 от ЗДвП, съгласно т.5 б. „Б“ от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, докладчик съдията Спас Иванчев. Според тълкувателното решение,
съдържащо тълкуване именно на нормите на ЗДвП, относими в случая,
„Пресичането на пешеходците на местата, регулирани със светофарни уредби,
включително и на такива, предназначени специално за пешеходци, следва да
става съобразно вида на светлинните сигнали. В тези случаи пешеходците не
се ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за
такова свое действие при липса на разрешаващ сигнал. Преминаването
им следва да се определя не от наличието на пешеходна пътека, а от вида
11
на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно установената
градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП. Затова на регулирано със
светофарна уредба място правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него сигнал
на светофарната уредба. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
(смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при
пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато
водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е спазил
светлинната сигнализация на светофарната уредба.“.
По делото не се доказа, че водачът на МПС е нарушил каквито и да било
правила за движение на ЗДвП. Той е потеглил на зелен светлинен сигнал за
него две секунди след светването му. Не така стоят нещата за тичащата
фигура, навлязла целеустремено на червен светлинен сигнал за пешеходците.
В този случай тя е нарушила абсолютната забрана на ЗДвП да навлиза на
територията на кръстовището, защото регулацията му не е от маркировката, а
от светлинните сигнали на светофара, поради което деликтното поведение е на
този участник в движението, а не на водача на МПС, за който не е имало
никакви признаци, че пред колите ще навлезе пешеходец.
За пълнота следва да се маркира, че при доказателствена тежест за
ищеца, същият не доказа, че от посочената травма е изживял болки и
страдания. Изживените болки и страдания са обективен факт от
действителността, подлежащи на пълно и главно доказване. За тях не
съществува презумпция с оглед естеството им. Изнесените данни в СМЕ от
в.л. М. са хипотетични, за всички лица, претърпели такова увреждане, но с тях
не може да се установи конкретно по делото, пълно, главно и безсъмнено
ищецът какво е изживял.
С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен. При този изход на
ответника се дължат доказани разноски в размер на 705лв. Претенцията за
юрисконсултско възнаграждение от 3500лв. не може да бъде уважена, тъй
като в съдебно заседание по делото се явяваше упълномощен адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Р. ЕГН **********, в качеството на
законен представител – ****, на **** С. М. Р. ЕГН **********, двамата от гр.
****, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. Б. З., против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ****, чрез Адвокатско дружество
„М.“, иск за плащане на сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 01.06.2021г. около
21.30 часа на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Дунав“, гр.
Пловдив, причинено от неизвестен извършител при управление на лек
автомобил, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер
на законната лихва върху нея от 13.04.2023г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. М. Р. ЕГН **********, в качеството на законен
представител – ****, на **** С. М. Р. ЕГН **********, двамата от гр. ****,
съдебен адрес гр. ****, чрез адв. Б. З., да плати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ****, чрез Адвокатско дружество
„М.“, направените по делото разноски от 705лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13