ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500390 по описа за 2021 година
С Разпореждане № 261035 от 16.12.2020г., постановено по частно гражданско дело №
493/2020г. по описа на Районен съд – Царево, е постановено издаването в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,на заповед за изпълнение срещу Н. Н. У. с ЕГН
***, с постоянен и настоящ адрес: гр.К., общ.П., ул.“****“ №*, за заплащане на сумата от
2136.82 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***81 от
12.05.2014г., лихва за забава в размер на 61.62 лева за периода от 21.12.2014г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 20.12.2017г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 575.75 лева от 20.12.2017г. -датата на изтичане на погасителния план до
14.12.2020г. като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда -15.12.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 93.97 лева,
представляваща разноски съобразно уважената част от заявлението, от които държавна такса
в размер на 43.97 лева и 50.00 лева –юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.13 т.2 и чл.26 вр.чл.25 от НБПП съгласно чл.78 ал.8 от ГПК по реда на
Закона за правната помощ.
С разпореждането е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК ********* в частта му, с която се претендират вземания по договора срещу Н. Н. У., с
ЕГН *** за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 1835.16 лева, дължимо за
периода от 20.10.2016 г. до 20.12.2017г. на основание чл.411 ал.2, т.3 от ГПК, както и в
частта му, с която се претендират за разноски за платена държавна такса над сумата от
43.97 лева до 102.50 лева и за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50.00 лева до
150.00 лева.С разпореждане от 29.01.2021г е допусната поправка на очевидна фактическа
1
грешка в диспозитива на цитираното разпореждане от 16.12.2020г ,като е отхвърлено
заявлението в частта, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумата
над 575,75лв до искания размер от 1091,49лв ,представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 20.12.2017г до 14.12.2020г,като за периода от 13.03.2020г до
13.07.2020г не е начислявана законна лихва.
Против разпореждането, в неговата отхвърлителна част е постъпила частна жалба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.‘България“ № 49, бл.53Е, чрез юрисконсулт Радина Илиева. Жалбоподателят
счита, че съдът е формирал неправилен извод, че уговорката между страните относно
договорното възнаграждение е нищожна, неоснователно е отхвърлил и претенцията за
законна лихва за сумата над присъдения размер от 575, 75 лв. до пълния заявен такъв от
1091,49 лв. Излага подробни съображения относно действителността на клаузата за
договорно възнаграждение.
Иска от съда атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде издадена заповед за
изпълнение за сумата от 1835,16 лв. – договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит, както и за сумата над 575,75 лв. до заявения размер от 1091, 49 лв. –
законна лихва за периода от 20.12.2017г. до 14.12.2020г. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима, но по същество е неоснователна.
По отношение на претендираното договорно възнаграждение в жалбата се сочи,че съдът е
излязъл извън правомощията си, като се е произнесъл по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.Дружеството –жалбоподател сочи,че на заповедния съд са дадени
правомощия да преценя дали искането се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това ,но не и да преценя валидността на сделката поради
нарушение на закона или добрите нрави.Съобразно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 ГПК
съдът отказва издаване на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, поради което районният съд не е излязъл извън правомощията си при
преценката дали искането за издаване на заповед за изпълнение за уговореното договорно
възнаграждение противоречи на добрите нрави.Основателно е възражението,че по
отношение на процесния договор за кредит не се прилага разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК
,тъй като тя е приета след сключване на договора .Към момента на сключване на договора
не е съществувало посоченото в чл.19,ал.4 ограничение на размера на ГПР по
потребителските кредити до петкратния размер на законната лихва, макар в жалбата да се
сочи ,че размерът на договорната лихва може да бъде свободно договарян, но до размера на
5-кратния размер на законната лихва/ в конкретния случай уговореният размер на ГПР е
много над посочения петкратен размер на законната лихва/. При липса на законово
ограничение на ГПР, част от които е възнаградителната лихва, свободата на договаряне е
ограничена само от повелителните норми на закона и от добрите нрави-чл.9 ЗЗД.Съдът
намира,че уговореният лихвен процент на договорната лихва от 115,62% е в противоречие с
2
добрите нрави ,тъй като създава прекомерна тежест за длъжника и се злепоставят неговите
интереси ,като икономически слабата страна в правоотношението, а също води до
неоснователно обогатяване на кредитора.В практиката се приемат за противоречащи на
добрите нрави сделки,или отделни техни клаузи, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелствуване на друг и пр.Дори да се споделят изложените в жалбата
съображения, че небанковите финансови институции дават кредити при по-висока лихва
,защото не осъществяват влогонабиране и при по-висок риск от банките, годишна договорна
лихва над 100% не може да се оправдае с цитираните доводи- в конкретния
потребителски договор длъжникът е получил кредит в размер на 2650лв и за срока на
договора от 36 месеца следва да върне 9539,64лв.Що се отнася до позоваването в частната
жалба на чл.430,ал.2 ТЗ,то тази разпоредба се отнася за банковите кредити, какъвто не е
договорът за потребителски кредит, на основание на който се претендира издаване на
заповед за изпълнение. Поради горните съображения съдът счита,че клаузата в договора,
определяща възнаградителна годишна лихва от 115,62% е нищожна поради противоречие с
добрите нрави –чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за тази сума е неоснователно и правилно е отхвърлено.
По отношение на отхвърлителната претенция за законна лихва- съдът е направил
изчисления на законната лихва върху главницата за претендирания период и е издал заповед
за изпълнение за този размер.Липсват съображения в жалбата за неправилност на
атакуваното разпореждане в тази част и поради това съдът намира ,че тя е неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261035 от 16.12.2020г., постановено по
частно гражданско дело № 493/2020г. по описа на Районен съд – Царево,поправено с
разпореждане №260160 от 29.01.2021г , в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3