Определение по дело №180/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700180
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

25.06.2020г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                                                                                               

                                                                                                            Съдия:  Ива Байнова

като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. № 180 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:                                                               

            Производството е по чл.256 ал.2 от АПК.

Образувано е по оспорване (искова молба) от П.Т.З. ***, подадено чрез пълномощник – адв.Б.Б.,***, против бездействие на Кмета на Община-Хасково по повод нормативно определеното му задължение по чл.21 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Оспорващият твърди, че подал в регистратурата на общината заявление по ЗДОИ, но никъде на мястото за подаване на заявленията – деловодство или таблата в „Център за информация и услуги на гражданите“ , не се намирала обява за нормативно определените разноски по предоставяне на достъп до обществена информация, което го затруднило при избора на формата за достъп. Служителката на гише „регистратура“ също не могла да му посочи къде е поставена обява с информацията по чл.21 от ЗДОИ. Поради това подал нарочна молба, на мястото за подаване на заявленията да се постави обявление с нормативно определените разходи по предоставяне на достъп до обществена информация.

По изложените съображения жалбоподателят моли да се постанови решение, с което се задължи Кмета на Община-Хасково да постави на мястото за подаване на заявление по ЗДОИ обява с нормативно определените разноски по предоставяне на достъп до обществена информация . Претендира разноски.

С Разпореждане от 18.02.2020г. жалбата е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса.

От жалбоподателя чрез пълномощника му е постъпила Молба вх. № 1491/04.03.2020 г., с приложена към същото разписка от Easy Pay за внесена по сметка на АС-Хасково държавна такса в общ размер 20.00 лв – по адм.д.№180/2020г. и по адм.д.№181/2020г.

Към молбата прилага 2 бр. снимки, за които сочи,че са на информационното табло в „Център за информация и услуги на гражданите“ на Община Хасково; Решение от 27.02.2020г. за предоставяне на достъп до обществена информация и справка ; отговор  рег.инд. 94-П -1260-2#1 от 02.03.2020г. от Кмет на Община Хасково; обява от 28.02.2020г.

С писмо вх.№2571/28.05.2020г. от Кмета на Община Хасково чрез пълномощник, е представена  Молба от П.З. от 02.2020г. с рег.инд. 94-П -1260-2 от 17.02.2020г , ведно с преписка, съдържаща документи, идентични с приложените от оспорващия. В молбата е посочен линк , на който се твърди, че може да бъде направена справка относно задължението на органа по чл.21 от АПК. Приложен е оптичен носител.

От Кмета на Община Хасково чрез пълномощник е постъпило становище вх.№2755/03.06.2020г., в което са изложени съображения за недопустимост на исковата молба, поради преждевременното ѝ подаване – преди изтичане на 14-дневния срок, даден на органа да изпълни задължението си, произтичащо от закона. Излагат се доводи и за неоснователност на исковата молба. Сочи се, че в подаденото на 17.02.2020г. от П.З. заявление за достъп до обществена информация изрично е посочен начинът за получаването ѝ, а именно на електронна поща. По заявлението имало произнасяне като информацията била предоставена на посочения от заявителя имейл и в този случай съгласно разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗДОИ разходи по предоставянето ѝ не се заплащали. Счита се за неоснователно и недоказано твърдението на оспорващия, че е бил затруднен при избора на формата на достъп, тъй като от самото попълнено и подадено от последния заявление било видно какви са формите на достъп.

По изложените в становището съображения , се прави искане  оспорването да се остави без разглеждане като недопустимо и производството по делото да се прекрати, или да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Претендира се юрисконсултско възнваграждение в размер на 300 лв, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В случай, че исковата молба се приеме за основателна и доказана, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Към становището са приложени Заявление за достъп до обществена информация рег.инд. 94-П -1260-1 от 17.02.2020г.; Решение от 27.02.2020г. за предоставяне на достъп до обществена информация; Констативен протокол от 19.02.2020г.; съдебна практика.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск в двете хипотези на  чл. 256 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

В случая такъв интерес не се обосновава.  Според изложеното от оспорващия, засягането в правната му сфера се  изразява в затруднение  при избора на формата за достъп до информация по повод подадено Заявление за достъп до обществена информация от 17.02.2020г. (рег.инд. 94-П -1260-1).

Според настоящия състав подобно засягане в конкретния случай липсва.

Не се установява при подаването на заявление по ЗОДОИ на 17.02.2020г. оспорващият да е бил затруднен при избора формата за достъп до информация и това да се дължи на липса на обява за нормативно определените разноски по предоставяне на достъп до обществена информация т.е. да се дължи на твърдяното бездействие. В подаденото Заявление рег.инд. 94-П -1260-1/17.02.2020г., оспорващият  ясно е посочил формата и начина за получаването на информацията  – справка на имейл като такава му е предоставена (Решение от 27.02.2020г. за предоставяне на достъп до обществена информация и справка). 

Следва да се отбележи, че съгласно чл.35 ал.3 от ЗДОИ в случаите, когато е поискано предоставянето на достъп до информация да се извърши по електронен път на посочен адрес на електронна поща за получаването на информацията, разходи по предоставянето ѝ не се заплащат.  След като оспорващият при подаване на заявлението от 17.02.2020г. се е възползвал от законово предвидената възможност по чл.35 ал.3 от ЗДОИ  т.е. да  получи достъп до информация без да заплаща разходи за предоставянето ѝ, няма как да се приеме, че с необявяването на  обстоятелствата по чл.21 от ЗДОИ (сред които възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация и дължимите разходи и начините за заплащането им ) е било засегнато по някакъв начин правото му на достъп до обществена информация, респ. за него липсва правен интерес от търсената защита.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на производството, основателна е претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването (искова молба) от П.Т.З. ***, против неоснователно бездействие на Кмета на Община Хасково по повод нормативно определеното му задължение чл. 21 от Закона за достъп до обществена информация.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 180/2020 г. по описа на Административен съд-Хасково.

            ОСЪЖДА П.Т.З. ***, ЕГН **********,*** юрисконсултско възнагрждение в размер 100.00(сто) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                                                                                                                                                                                                                        

                                                                                            Съдия: