Определение по дело №482/2018 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

06.03.2019год., гр. Лом

Ломски районен съд, граждански състав, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 482 по описа за 2018год., след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ от ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. против М.И.Г. с ЕГН ********** ***, с който се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 24 806,78лв, представляваща изплатените от „Гаранционен фонд” обезщетения, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Иска е допустим – налице е интерес от търсената с него защита;

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;

В ИМ се твърди, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ /отм./ сега чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ ищеца е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на РИталия по щета № 120095/20.02.2013г. обезщетение за имуществени вреди в размен на 24 806,78лв /равностойността на 12 683,51евро/ за увредено при ПТП настъпило на 02.05.2010г. в гр.Бари, РИталия пътно съображение.

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът М.И.Г., който управлявайки лек автомобил, марка «Форд» модел «Транзит», с ДК № М 8376 АТ, собственост на Веска Маркова, при движение по автомагистрала А14 Болоня-Таранто, в участъка на км 640+200 губи контрол над управлението на автомобила, отклонява се в ляво, вследствие на което удря и деормира три елемента от циментова бариера и част от асфалтова настиклка, като така причинява въпросното ПТП.

В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът управлява процесния автобус без да има за него сключена Задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Същият е поканен с Регресна покана № 523/11.10.2017г. да възстанови изплатеното обезщетение, но до момента на подаване на ИМ не е сторил това.

Иска се: съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от24 806,78лв, представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд” обезщетение, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1./ Доклад за ПТп, Справка ИЦ ГФ

2./ Писмо -2бр., Претенция – 2бр., Платежен документ ГФ – 2бр.

3./ Доклад по Щета № 120095/20.02.2013г. – 2бр. платежен документ ГФ – 2бр.

4./ Експретиза -2бр., иск за възстановяване – 6бр.

5./ Адресна справка, Регресна покана с обратна разписка

6./ Документ за платена държавна такса

7./ Банково удостоверение, пълномощно

Доказателствени искания, направени от ищеца: няма

Писмен отговор от ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил, от назначеният от съда с Определение от 19.06.2018г. зда окаже правна помощ на ответника адв.Ц.П. от МАК, в който оспорва предявеният иск по основание, тъй като претенциите са погасени по давност на осн. чл.110 от ЗЗД.

В отговора се твърди, че вземанията на ищеца произтичат от приложения към ИМ Доклад за ПТП, от който е видно, че ПТП-то е станало на 05.05.2010г., от която дата е започнала да тече погасителната давност за вземанията срещу извършителя на ПТП-то. Видно от Регрсената покана приложена към ИМ, ответникът по делото за първи път е поканен да възстанови платеното от ГФ обезщетение на 11.10.2017г., поради което намира, че предявените искове са погасени по давност и същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави искане за осъждане на ищеца да заплати направените по делото разноски.

Доказателства представени с отговора: няма.

Доказателствени искания, направени от ответника: няма

Съдът намира, че писмените доказателства, представени от ищеца са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА Исковата молба от ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. против М.И.Г. с ЕГН ********** ***, с който се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 24 806,78лв, представляваща изплатените от „Гаранционен фонд” обезщетения, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства :

1./ Доклад за ПТп, Справка ИЦ ГФ

2./ Писмо -2бр., Претенция – 2бр., Платежен документ ГФ – 2бр.

3./ Доклад по Щета № 120095/20.02.2013г. – 2бр. платежен документ ГФ – 2бр.

4./ Експретиза -2бр., иск за възстановяване – 6бр.

5./ Адресна справка, Регресна покана с обратна разписка

6./ Документ за платена държавна такса

7./ Банково удостоверение, пълномощно

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 18.04.2018г. -09,30ч., за която дата да бъдат призовани страните.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД си по делото:

Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ, предявен от ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. против М.И.Г. с ЕГН ********** ***, с който се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 24 806,78лв, представляваща изплатените от „Гаранционен фонд” обезщетения, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес по иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ сега чл.557, ал.1, т.2, б.” а” от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил пътното съоражение по автомагистрала А14 Болоня-Таранто, в участъка на км 640+200, ищеца е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на РИталия по щета № 120095/20.02.2013г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 806,78лв /равностойността на 12 683,51евро/, и че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При доказването на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. По направеното възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже датата, от която претенцията му е станала изискуема, както и основания за спиране или прекъсване на давността (ако има такива).

УКАЗВА на ищеца че твърдените от него обстоятелства следва да установи с предвидените в ГПК доказателства.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

          На основание чл.239, ал.1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	625
Дата:	6 март 2019 г.
Съдия:	Борислава Славчева

Дело:	20181620100482
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 март 2018 г.

Определение по дело №482/2018 на Районен съд - Лом

Съдържание на акта