№ 3294
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100511792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „М.п." ЕООД, ЕИК
****, чрез адв. Р.М., САК, срещу постановление на частен съдебен изпълнител С.Я. от
15.09.2022 г. по изп. дело № 20228440401757, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя „К. 7“ ЕООД до сумата 200 лева, както и да
бъде намален размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над
сумата от 200 лева до приетия размер от 400 лева били прекомерни предвид ниската правна
и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били
предприети изпълнителни действия с участието на взискателя и нямало основания за
дължимост на възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Процесуалният му представител
единствено депозирал молбата за образуване на производството и не извършил никакво
представителство, а задължението било изпълнено в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят „К. 7“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
В мотиви на ЧСИ С.Я., на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като заплатеният адвокатски хонорар бил в рамките на
установения в НМРАВ минимум и в този случай без значение била правната и фактическа
сложност на спора.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
1
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „М.п." ЕООД, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя „К. 7“
ЕООД, поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се изключи сумата от
200 лева – възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим
предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на
съдебен изпълнител С.Я., с което искането на длъжника „М.п." ЕООД за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева е оставено без уважение.
Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в постановление от 15.09.2022 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20228440401757,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „М.п." ЕООД, по молба
на „К. 7“ ЕООД, депозирана чрез процесуален представител - адв. С., въз основа на
изпълнителен лист от 04.08.2022 г., издаден по гр. дело № 646/2021 г. на РС-Карнобат, за
принудително събиране на сумата от 305 лева – разноски за производството. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор върху вземания на длъжника от кредитни институции, като към същата е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя „К. 7“ ЕООД
и адв. С., видно от който за провеждане на изпълнителното производство на последния е
заплатено възнаграждение в размер на 400 лева.
До длъжника „М.п." ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
включена сумата 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена
от задълженото лице на 31.08.2022 г., съответно на 05.09.2022 г. длъжникът подал
възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за
неговото намаляване до 200 лева. С постановление от 15.09.2022 г. ЧСИ С.Я., оставил
искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител. А актът на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, което обуславя процесуалната
2
допустимост на жалбата.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20228440401757 не се установява към момента на релевиране
на искането за намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Задължението
е погасено чрез плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение, като не се
установява упълномощеният адвокат С. да е осъществявала някаква процесуална активност
извън депозирането на молбата за образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за
разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (приложима редакция към сключване на договора за правна
помощ и съдействие – 11.08.2022 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
задължения - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над
размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело (чл. 10, т. 2 НМРАВ).
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника „М.п." ЕООД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява
по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която е посочен изпълнителен способ, не се установява от страна на
процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл, в производството е
дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на
изпълнителното производство и затова в тежест на „М.п." ЕООД следва да се възложи само
минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като
при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма
основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
По изложените съображения, постановлението за разноски на съдебния изпълнител от
15.09.2022 г., с което е отказано намаляването на определеното в размер на 400 лева в полза
на взискателя „К. 7“ ЕООД адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лева,
следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали
до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
3
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена върху събрано вземане в размер на 705 лева,
т.е. при включено адвокатско възнаграждение на взискателя „К. 7“ ЕООД от 400 лева.
Размерът на тази такса се обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя, затова след неговото намаляване от страна
на съда, като необходима и закономерна последица се налага и ревизирането на тази такса,
за което от длъжника е направено и съответното искане.
При отчитане на обстоятелството, че събраната в хода на изпълнението сума е в размер
на 505 лева (305 лева - присъдени с издадения изпълнителен лист + 200 лева – адвокатско
възнаграждение), то пропорционалната такса по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ е в размер на 60,60
лева, с сключен ДДС, съответно изчислената от съдебният изпълнител такса следва да бъде
приведена в съответствие с релевантния размер на събраното вземане, което включва
присъдените с изпълнителния лист разноски и адвокатско възнаграждение от 200 лева. Така
размерът на таксите по ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 180,60 лева, а не на включената в
поканата за доброволно изпълнение сума от 204,60 лева.
При този изход на спора в полза на „М.п." ЕООД следва да се присъдят разноските за
настоящото производство, които възлизат на сумата 225 лева, но претендираният от „М.п."
ЕООД размер е 215 лева, включващ държавна такса от 15 лева (действителният ѝ размер е
25 лева, но съдът е ограничен от искането) и адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „М.п." ЕООД, ЕИК ****, постановление за разноските
от 15.09.2022 г. на частен съдебен изпълнител С.Я. по изп. дело № 20228440401757, с което
е оставено без уважение подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „К. 7“ ЕООД и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите с постановление от 24.08.2022 г. разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „К. 7“ ЕООД по изп. дело № 20228440401757 на ЧСИ С.Я. до
сумата 200 (двеста) лева и таксата по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ до размера от 60,60 лева.
ОСЪЖДА „К. 7“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „М.п." ЕООД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 215 (двеста и петнадесет) лева – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5