О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 26.03.2019г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на двадесет
и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 167 по описа
за 2019г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Производството е образувано по
жалба на «Б.Е.А. ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Г., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 80-ФК/05.03.2019г. на началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна, ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП. С жалбата е отправено и особено искане за
отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на обжалваната заповед,
явяващо се предмет на настоящото производство.
С посочената заповед на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в с.Браничево, обл.Шумен, ул.Септември №2 и е забранен достъпът до
него за срок от десет дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително
изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК. Оспорващото
дружество изтъква аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за
предварително изпълнение на ЗППАМ предвид липса на предпоставките по чл.60,
ал.1 от АПК, посочени в оспорената заповед. Сочи, че не са изложени конкретни
фактически основания за допуснатото предварително изпълнение на акта. Въз
основа на изложеното «Б.Е.А. обосновава извод за незаконосъобразност на
разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ и моли за неговата отмяна.
Ответникът
- началник
отдел «Оперативни дейности» - Варна, ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП, представя
административната преписка. Не изразява становище по оспореното разпореждане.
Въз основа
на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА № 0307321 от 01.03.2019г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в
търговски обект - бензиностанция, находяща се в с.Браничево, обл.Шумен,
ул.Септември №2. В хода на проверката било констатирано, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не
предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби за периода
11.01.2019г.-01.03.2019г.
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че «Б.Е.А. *** не е спазило
реда и начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в Националната агенция по
приходите, с което е осъществило състава на нарушение по чл.3, ал.3, във вр.с
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б. «г» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с
процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 5 дни от датата на връчването й, като
конкретният ден и час да се определят от връчителя.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че вида на обекта – бензиностанция, изключително рисковата
дейност, осъществявана от дружеството – търговия с горива и периода от време,
през който не са подавани данни в НАП – от 09.01.2019г. до 01.03.2019г., съставляват
основание да се приеме, че със своето поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
укрива част от своите продажби, последица от което се явява неправилното
определяне на доходите му. Необходимостта от предварително изпълнение е
предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са
довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена
опасност.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта. Административният орган сочи, че от изграденото поведение
на търговеца към действие в нарушение на закона е обосновано да се предположи,
че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на
стопанисващия обекта, който следва да се запечата или същият да бъде
предоставен за стопанисване на друг данъчен субект, при която възможност ПАМ не
би могла да се приложи или изпълнението ѝ би било сериозно затруднено,
съответно преследваната цел за превъзпитание на данъчния субект към спазване на
фискалната политика не би могла да се реализира.
Според
мотивите на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане
на ПАМ, от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или
трудно поправима вреда, а именно – съществено отклонение от данъчното облагане
по отношение на конкретния субект.
В
обобщение административният орган сочи, че именно с цел да се промени
установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до
неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена на дружеството на 24.03.2019г.
Несъгласен
с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 26.03.2019г. адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна.
С
определение от 26.03.2019г. съдът е изпратил жалбата на административния орган
с указание същата да бъде комплектована с административната преписка по
издаване на акта.
В
унисон с дадените указания, със съпроводително писмо рег.№ ДА-01-976/26.03.2019г.
административният орган представя писмените доказателства, съставляващи
преписката по издаване на обжалвания акт.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното
разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни последици
за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в срока по чл.60, ал.5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът
приема жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен нейн интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да
причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите
предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК – ако се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане
на някоя от страните – в защита на особено важен нейн интерес. Регламентираните
хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Същите по своето естество и характЕ.сочат на някакъв вид
изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо
обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният
орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди
предварителното изпълнение на акта.
Според
мотивите на разпореждането като основание за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ административният орган е посочил, че същото се
налага с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид. Съдът намира, че така посочената цел не мотивира предварителното
изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Това основание е регламентирано в
нормата на чл.22 от ЗАНН и обосновава предпоставките за налагане на самата
принудителна марка, но не и нейното предварително изпълнение. Следва да се
отбележи, че целта на наложената ПАМ е различна от целта на предварителното
изпълнение, поради което е недопустимо мотивиране на разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК с постигане целите на ПАМ – предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет
във връзка с правилното отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
На
следващо място органът сочи, че посредством предварителното изпълнение на акта
ще се защитят особено важни държавни интереси и по-конкретно интереса на
държавния бюджет за законосъбразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения. Съдът намира, че изложените в тази насока мотиви възпроизвеждат
текста на чл.60, ал.1 от АПК и не се подкрепят от конкретно установени факти и
обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия законов текст не съставлява
мотиви, които да обосноват необходимостта от предварително изпълнение на
наложената ПАМ. Липсва привръзка на изброените основания с конкретната
фактическа обстановка и конкретния субект. В мотивационната част на
разпореждането са използвани общи изрази, придаващи изключителност на
издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият
законодател не е предвидил в ЗДДС. С оспореното разпореждане е прието, че в
търговския обект е създадена организация на дейността на дружеството и са
налице причини, водещи до неблагоприятни последици за фиска, поради което с
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка ще
се защитят особено важни държавни интереси, с цел преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. По делото
липсват каквито и да е данни и доказателства, подкрепящи този извод – напротив
в обекта има регистрирано и функциониращо ФУ, с което е създадена организация и
е осигурена възможността всички извършени продажби да бъдат надлежно отчитани в
съответствие със законовите изисквания. Наред с това - от привидно подробните
мотиви не става ясно как вида на обекта и периода, през който не е подавана
информацията за количествата гориво обуславят поведение на проверяваното лице,
насочено към съществено нарушаване на обществения интерес и фискалната политика
в степен, налагаща предварително изпълнение на наложената мярка. Именно видът
на обекта – бензиностанция и осъществяваната в него дейност – търговия с течни
горива, обуславят приложението на визираното в чл.118, ал.6 от ЗДДС изискване за
предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Това
означава, че видът на обекта и осъществяваната в него дейност сами по себе си
не могат да се квалифицират като обстоятелства, засягащи особено важни държавни
интереси. Периодът, в рамките на който не е била подавана информация за количествата
горива в НАП сам по себе си също не представлява такова обстоятелство, доколкото
в заповедта не са посочени конкретните причини, довели до осъществяване на
описаното бездействие, което е пречка да се установи по какъв начин и в каква
степен същото рефлектира върху държавния интерес. Отбелязано е също, че ако не
бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска, водеща
до отклонение от данъчно облагане. Контролът върху заплащането на данъците и
правилното им определяне при реално отчитане на продажбите сам по себе си е с
цел защита интереса на фиска. Липсата на законова разпоредба, която да
постановява, че ПАМ, наложена в хипотезата на неподаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, задължава
органа да мотивира особено важния държавен интерес, като посочи конкретните
факти, които са съобразени при направената преценка. В случая това не е
сторено. Установеното непредаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП само по себе
си не мотивира спешна необходимост от изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ,
а административният орган не е посочил точно по какъв начин предварителното
изпълнение на наложената мярка ще доведе до обезпечаване събирането на
публичните вземания.
Наред
с това, съдът отчита факта, че обществените отношения, свързани с коректното подаване
на данни по чл.118 от ЗДДС са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана, но същата следва да се реализира в законово
очертаните рамки и съобразно целите на закона и без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за която
актът се издава – по арг. от чл.6, ал.2 от АПК. Както принудителната
административна мярка, така и разпореждането за нейното предварително
изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Както се посочи
по-горе, в настоящия казус липсва посочване на конкретни факти, чието
проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с
какво точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес и защо
органът счита, че от по-късното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ
могат да последват значителни или трудно поправими вреди. Очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен или обществен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при неподаване на
данни по чл.118 от ЗДДС в НАП и се налага принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б. «г» от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение
на мярката по силата на закона. От друга страна административният орган не е
посочил кои са тези конкретно установени обстоятелства, които да налагат в този
случай да бъде разпоредено предварително изпълнение на акта. Поради изложеното
съдът приема, че по делото не се доказва и не съществува спешна необходимост от
охрана на важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Нещо повече, видно
от представеното становище от сервизния техник от «Пси Фактор»ООД, гр.Шумен,
обслужващо ЕСФП на «Б.Е.А. ЕООД, още на 01.03.2019г. (т.е. в деня на извършване
на проверката от органите на НАП), след установяване непредаването на данни към
НАП била извършена временна дерегистрация на фискалната система и след
изчакване била извършена нова регистрация, в резултат на която проблемът бил
отстранен, което било установено при разговор с представител на НАП-гр.Варна.
От това следва, че подаването на изискуемата от чл.118, ал.6 от ЗДДС информация
е било възстановено, което изключва твърдението, че към момента на
постановяване на разпореждането за предварително изпълнение нарушението ощетява
бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на
изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката.
Съдът
намира за необосновано и недоказано и другото основание, посочено от
административния орган, а именно възможността да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта. Според мотивите на оспореното разпореждане
«възможно е да възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия
обекта, който следва да се запечата или същият да бъде предоставен за
стопанисване на друг данъчен субект, при която възможност ПАМ не би могла да се
приложи или изпълнението ѝ би било сериозно затруднено». Промяна в правноорганизационната
форма на субекта може да бъде извършена във всеки един момент от неговото
възникване. Доколкото обаче такива промени могат да бъдат реализирани от всяко
лице, осъществяващо търговска дейност, административният орган следва да посочи
конкретните факти, чието проявление обосновава извод, че оспорващото
дружеството ще предприеме стъпки в тази насока. Неизпълнението на това
задължение води до незаконосъобразност на разпореденото предварително
изпълнение. В случая липсва излагане на факти и доказателства за тяхното
проявление, обосноваващи направеното предположение. Нещо повече, видно от данните, публикувани в Търговския
регистър, последната промяна в общия статус на дружеството датира от 2012г.,
т.е. преди повече от 6 години, което прави хипотетичното предположение за
промяна на правния статус малко вероятно.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60, ал.1 от АПК
за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на
предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на
мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано
като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на
разпореждането.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително
изпълнение, което ако не бъде санкционирано би довело до нарушаване правата на
жалбоподателя.
В
самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на
ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е
заплатил наложената санкция. Видно от доказателствата по делото, към момента на
издаване на процесната заповед дори няма издаден АУАН. АУАН е издаден на 24.03.2019г.
Тоест процесната ПАМ е издадена преди да е започнало административно
наказателно производство срещу търговеца, което евентуално би приключило с
издаване на НП, в което да бъде определена санкция. Допускайки предварително
изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ, административният орган на
практика отнема възможността на жалбоподателя да се възползва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта няма
издадено НП, в което да е определена санкцията за нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № 80-ФК/05.03.2019г. е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим
от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на «Б.Ер А. ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Г., разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 80-ФК/05.03.2019г. на началник отдел «Оперативни дейности» - Варна, ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
На основание чл.60, ал.8
от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: