Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Дончева в. гр. дело 16131 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ищеца М.НА О., с адрес: гр. София, ул. „********срещу
решение № ІІ-69-26 от 04.09.2017 г. по гр. дело № 16511/2013 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 69-ти състав, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените
срещу ответника „В.Н.“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Според жалбоподателя, обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови
решение, с което предявените искове да бъдат приети за основателни и уважени.
Това искане се мотивира с твърдението, че районният съд неправилно е приел, че
по силата на договора за охрана от 28.08.2008 г. ответното дружество „В.Н.“
ЕООД е поело задължение за охрана единствено на недвижимото имущество, намиращо
се в имот ВР 2224 – комплексен казармен район, гр. София, кв. Герман, Столична
община, район Панчарево, като се поддържа, че по силата на договора за охрана
ответното дружество е поело задължение да охранява и движимото имущество,
намиращо се в този район. Твърди се, че ответникът по делото не оспорва
твърдението на ищеца, че в охранявания район са констатирани престъпни посегателства
в резултат на които са установени липси, подробно описани в инвентаризационни
протоколи, с оглед на което следва да се приеме за установено, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по договора за охрана, в резултат на
което неизпълнение за М.НА О. са настъпили вреди. Районният съд неправилно
приел, че намиращите се в заключените помещения в охранявания район движими
вещи не са били предмет на договора за охрана, както и че не може да се
установи кога е извършено посегателството над охраняваните вещи. Във връзка с
последното се сочи, че са извършвани неколкократни инвентаризации, при които
съответните липси били установени, както и че между страните по делото не е
спорно, че до влизане в сила на договора за охрана престъпни посегателства не
били извършвани. С тези твърдения се обосновава изводът, че периодът, в който са
извършени посегателствата, причинили констатираните липси в имуществото на
ищеца съвпада с периода, в който ответникът е имал задължението да охранява
обекта съгласно договор № УД 12-85 от 28.08.2008 г. Претендира се присъждане в
полза на въззивника на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от управителя на ответното дружество „В.Н.“
ЕООД, с който доводите на жалбоподателя се оспорват и се иска обжалваното
решение на районния съд да бъде потвърдено като правилно. Фактът, че между
страните е сключен договор за охрана от 28.08.2008 г. не се оспорва, но се
твърди, че с изтичане на уговорения в договора едногодишен срок, действието на
същия е прекратено, считано от 15.10.2009 г., а твърдените от ищеца липси в
неговото имущество се твърди да са настъпили след този момент. Поради това се
изразява становище, че отговорността на ответното дружество не следва да бъде
ангажирана, както се претендира в исковата молба. По отношение на включената в
чл. 22 от договора за охрана клауза се твърди, че същата е нищожна поради това,
че с нея се заобикаля чл. 43 от ЗОП в редакцията му съобразно ДВ, бр. 37 от
2006 г., в който е установена забрана за промяна в срока на договора, освен в
изрично посочени случаи, какъвто конкретният случай не е. В допълнение на
твърдението за неоснователност на предявените искове се сочи, че липсва опис на
движимите вещи, намиращи се в обектите, които ответното дружество е охранявало
по силата на сключения договор, в която насока мотивите на районния съд се
намират за правилни. Претендира се в полза на въззиваемата страна да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд
проверява служебно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
атакуваните части. В случая не се установяват пороци, които биха могли да
доведат до нищожност на решението или неговата недопустимост в обжалваната му
част. Същевременно, разгледано по същество, обжалваното решение е правилно
поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя, становището на насрещната страна и събраните
по делото доказателства, въз основа на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод искова молба на М.НА О.,
срещу „В.Н.“ ЕООД е образувано гр. дело № 16511/2013 г. на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 69-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на
28.08.2008 г. между страните по делото е сключен договор за охрана на имот ВР
2224, представляващ комплексен казармен район в гр. София, кв. Герман, Столична
община, район Панчарево, състоящ се от 62 броя сгради и площ от 159.00 дка,
ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество, който договор влязъл
в сила на 15.10.2008 г. – датата на която е подписан приемо-предавателен
протокол, съгласно чл. 2, вр. чл. 6, ал. 1 от договора. В складове, находящи се
в охранявания от ответното дружество район били съхранявани излишни на М.НА О.
и Българската армия движими вещи – материални ценности, собственост на ищеца,
които са снети от употреба. Съхранението на тези вещи се извършвало от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, по силата
на чл. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 9, т. 4 от договор № УД-12-54 от 31.10.2011 г. и
договор № УД-12-42 от 31.10.2012 г., сключени въз основа на рамково
споразумение № УД-12-53 от 31.10.2011 г. За намиращите се в складовете
материални ценности били изготвени инвентаризационни описи и сравнителни
ведомости за наличие на стоково-материални ценности. Твърди се, че договорът за
охрана действал в периода от 15.10.2008 г. до 30.10.2012 г., на която дата
охраната на имота била снета, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол. В този период по отношение на намиращите се в охранявания район
складове и съхраняваните в тях движими вещи били осъществени множество
престъпни посегателства, в резултат на които били установени липси от
имуществото на ищеца, които посегателства следвало да бъдат предотвратени от
ответното дружество с оглед задължението за охрана на района и сградите по
силата на сключения договор. Установените липси станали повод за издаване на заповеди
на министъра на отбраната № Р-96 от 23.03.2012 г., № Р-225 от 04.07.2012 г., №
Р-357 от 06.11.2012 г. и № Р-360 от 04.11.2011 г., с които били назначени
комисии за извършване на пълни инвентаризации на движимите вещи, приети за
временно съхранение в складовия район. В резултат на извършената по силата на
заповед № Р-96 от 23.03.2012 г. инвентаризация бил съставен протокол № 23-04-52
от 01.06.2012 г., в който били отразени констатациите за липси на обща
стойност 6807.33 лева. В резултат на
извършената по силата на заповед № Р-225 от 04.07.2012 г. била извършена
инвентаризация, при която били установени липси на обща стойност в размер на
11614,98 лева, за които бил съставен протокол № 23-04-131 от 09.10.2012 г. По
силата на заповед № Р-357 от 06.11.2012 г. била извършена инвентаризация, при
която били установени липси на обща стойност от 687.88 лева, за които бил
съставен протокол № 21-26-566 от 06.12.2012 г. В резултат на извършената
съгласно заповед № Р-360 от 04.11.2011 г. инвентаризация бил съставен протокол
№ 21-26-321 от 16.02.2012 г., съгласно който установените липси били в размер
на 447.24 лева.
Поради така установените липси от
страна на ищеца до ответното дружество били изпратени едно писмо и две покани
за доброволно плащане на суми, равняващи се на част от установените липси, но
до датата на исковата молба тези суми не били заплатени на ищеца. С оглед на
това се твърди, че е налице неизпълнение от страна на ответника на поети по
силата на чл. 15, ал. 1 и по чл. 23 от договора за охрана задължения. Поради
това е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
19 557.43 лева, представляваща обща стойност на установените липси, както и
законна лихва, считано от датите на неизпълнение на задължението по чл. 15, ал.
1 от договора от 28.08.2008 г. до 30.10.2012 г.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор на исковата молба от процесуален представител на ответника „В.Н.“
ЕООД, с който се признава, че между страните на 28.08.2008 г. бил сключен
договор за охрана, както и че на 15.10.2008 г. е подписан приемо-предавателен
протокол, съгласно които ответникът е поел задължение да охранява обект ВР
2224, собственост на М.НА О. , представляващ район в с. Герман, с намиращи се в
същия 62 броя сгради, ведно с намиращите се в тях движими вещи, но съгласно
приемо-предавателния протокол тези сгради били заключени и не било описано
какви конкретно движими вещи има в тях. Твърди се, че на 31.10.2011 г. било
сключено рамково споразумение № УД-12-53 от 31.10.2011 г. между М.НА О. и
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, по силата на което „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД се задължило да приеме и съхранява движими вещи, снети от употреба
съгласно списък на материални ресурси с общо предназначение за снемане от
употреба за Въоръжените сили към 01.01.2011 г. Твърди се, че ответното
дружество не е подписало допълнително споразумение към договора за охрана, по
силата на което да е поело задължение за охрана на движимите вещи по посоченото
рамково споразумение, нито било уведомено такива вещи да са влагани в сградите
– обект на охрана, поради което претенцията на ищеца за заплащане
равностойността на установени липси именно от тези вещи се оспорва като
неоснователна. Признава се, че представител на ответното дружество е отказал да
подпише съставените протоколи за установяване на липси, като се твърди, че този
отказ се наложил поради липсата на опис, от който да се установява, че такива
вещи са били обект на охрана по силата на сключения договор от 28.08.2008 г.,
т. е. поради това, че твърдените липси не могат да бъдат доказани. Още повече,
че протоколите за установяване на липси от 05.12.2012 г., от 06.12.2012 г. и от
16.02.2012 г. са съставени след снемане на охраната от 30.10.2012 г., т. е.
същите са установени след периода, в който ответното дружество е имало
задължение да охранява района, сградите и намиращите се в тях движими вещи. По
тези съображения се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
присъждане на направените разноски.
По делото са приети следните писмени
доказателства: заповед от 01.08.2008 г. на министъра на отбраната /л. 6-7/;
рамково споразумение от 31.10.2011 г. с приложение /л. 8-20/, сключено между М.НА
О. и „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД; комисионен договор от 31.10.2011 г. /л.
21-26/; договор от 31.10.2011 г. /л. 27-35/, сключен между М.НА О. и
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД; договор за охрана от 28.08.2008 г. /л.
36-40/; актуализиран протокол опис от 15.10.2008 г. /л. 41-59/ за приемане на
имота за охрана; приемо-предавателен протокол от 30.10.2012 г. за снемане на
охраната от имота /л. 60/; писма от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД до М.НА
О. /л. 61-75/; писмо и две покани за доброволно плащане от М.НА О. до „В.Н.“
ЕООД /л. 76-79/; заповед № Р-96 от 23.03.2012 г. и протокол за инвентаризация №
23-04-52 от 01.06.2012 г /л. 80-169/; заповед № Р-225 от 04.07.2012 г. и
протокол за инвентаризация № 23-04-131 от 09.10.2012 г. /л. 170-277/; заповед №
Р-357 от 06.11.2012 г. и протокол № 21-26-566 от 06.12.2012 г. /л. 278-305/ и
заповед № Р-360 от 04.11.2011 г. и протокол № 21-26-321 от 16.02.2012 г., /л. 306-327/, както и съдебно-счетоводна
експертиза /л. 355-367/.
От тези доказателства се установява,
че на 28.08.2008 г. е сключен договор за охрана между М.НА О. като възложител и
„В.Н.“ ЕООД като изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължил срещу
месечно възнаграждение от 3980.00 лева да организира и осъществява на свой риск
и със свои служители и технически средства невъоръжена охрана на следния обект:
ВР 2224, представляващ комплексен казармен район в гр. София, кв. Герман,
Столична община, район Панчарево, с площ 159.00 дка и с 62 броя сгради, ведно с
намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество. Съгласно чл. 2 от договора,
същият се сключва за срок от една година и влиза в сила от датата на подписване
на протока по чл. 6, ал. 1, което означава, че същият е влязъл в сила на
15.10.2008 г., предвид приетия по делото протокол от тази дата. Съгласно чл. 6,
ал. 1 от договора, предаването и приемането на имотите за охрана и намиращото
се в тях недвижимо и движимо имущество се извършва чрез приемо-предавателни
протокол-описи, изчерпателно изброени в чл. 28, подписани от представители на
страните и представляващи неразделна част от договора за охрана. С договора за
охрана страните постигнали съгласие съобразно чл. 7, ал. 1 че сградите,
включително временните постройки се приемат за охрана заключени и запечатани, с
изправни врати и прозорци, като номерата на слепките и печатите се
отбелязват в приемо-предавателния
протокол-опис. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, страните уговорили, че
сградите, в които се съхраняват движими вещи се заключват с катинар и се
запечатват с печати /пломби/ на представители на страните по договора, а
съгласно ал. 3 на същия член, движимите вещи, намиращи се извън сградите /на
открито/ се описват и приемат за охрана с протокол-опис, подписан от
представители на страните по договора, който протокол-опис следва да се
актуализира при всяко изменение на наличността. В чл. 13, ал. 1 от договора е
посочено, че изпълнителят е длъжен да се грижи за опазването на поверените му
за охрана недвижимо и движимо имущество, като осъществява невъоръжена охрана
със свои служители и технически средства. Съгласно чл. 14 от договора,
изпълнителят е длъжен в случаи на кражба, пожар, наводнение или друго стихийно
бедствие да вземе всички необходими мерки за ограничаване размера на вредите и
незабавно да уведоми възложителя и органите на служба „Сигурност – ВП и ВКР“
или службите на МВР. Съгласно чл. 15, ал. 1, изпълнителят е длъжен да
възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие виновното
неизпълнение на задълженията от страна на неговите служители не по-късно от 15
дни от установяването им. Договорено е, че за вреди, нанесени на движими вещи,
след извършване на инвентаризацията се съставя протокол-форма ПФПСД 008 и ПФПСД
009, както и че тези протоколи служат като документи за определяне размера на
обезщетенията. По силата на чл. 18, т. 1 от договора, същият се прекратява с
изтичане на уговорения срок, както и в хипотезите на т. 2-т. 7, като съгласно
чл. 21 при всички случаи на прекратяване на настоящия договор, охраняваните
обекти, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество, се предават
на възложителя с приемо-предавателен протокол, подписан от страните или
овластени техни представители, в който протокол се отбелязват обстоятелствата
по чл. 6 и чл. 7, т. е. недвижимото и движимото имущество и номера на слепки и
печати на заключените и запечатани сгради, в които се съхраняват движими вещи,
както и движимите вещи извън сградите. В чл. 22 от договора е предвидено, че до
предаване на обектите по реда на предходния член, страните имат правата и
задълженията по този договор. Съгласно чл. 23 от договора, в случай, че при
предаване на обектите бъдат констатирани липси и/или вреди и незаплатени
разходи за консумативи, изпълнителят е длъжен да обезщети възложителя до
размера на тяхната стойност.
Установява се, че на 15.10.2008 г. е
подписан протокол-опис за състоянието на обекта на охрана, установено въз
основа на извършен оглед на района, сградите и намиращите се в тях движими
вещи, подробно описани в самия протокол, в който е посочено и това, че сградите
са заключени, а някои от тях са и запечатани с печат. Установява се, че по
силата на рамково споразумение от 31.10.2011 г. и сключен от същата дата
договор между М.НА О. - възложител и „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД -
изпълнител е постигнато съгласие за това „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД да
приеме за съхранение излишни на възложителя и Българската армия движими вещи,
снети от употреба, съгласно списък от 21.04.2011 г., като в приложен, както към
рамковото споразумение, така и към договора от тази дата списък на складови
райони, в които ще се съхраняват вещите е и този в Герман с ВР 2224. Установява
се, че на 30.10.2012 г, охраната на имота е снета, като предаването на имота от
охрана е извършено по актиализиран протокол-опис от 15.10.2008 г., по който
охранителното дружество е приело района. За целта е съставен протокол, в който
е отбелязано, че в имота са констатирани липси
и щети по сградния фонд, причинени виновно по време охраната на района,
както и кражби и установени липси на движимо имущество, което след проведени
инвентаризации е установено на стойност 18422.31 лева.
От приетите по делото писма от
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД до М.НА О. се установява, че в периода от
13.02.2012 г. до 11.06.2012 г. по отношение на намиращите се в района на охрана
сгради и движими вещи са били извършени множество посегателства, в резултат на
което е инициирано извършването на инвентаризация на намиращото се в района
имущество с цел да се установят конкретните липси и стойността на същите.
В резултат на това са издадени на
заповеди на министъра на отбраната № Р-96 от 23.03.2012 г., № Р-225 от
04.07.2012 г., № Р-357 от 06.11.2012 г. и № Р-360 от 04.11.2011 г., с които
били назначени комисии за извършване на пълни инвентаризации на движимите вещи,
приети за временно съхранение в складовия район, като са съставени протоколи с
№ 23-04-52 от 01.06.2012 г., протокол за инвентаризация № 23-04-131 от
09.10.2012 г., протокол № 21-26-566 от 06.12.2012 г. и протокол № 21-26-321 от
16.02.2012 г. с подробно описание на установените липси и тяхната стойност.
При съпоставка на отразените в тези
протоколи липсващи вещи с подробно описаните в приемо-предавателен протокол от
15.10.2008 г. се установява, че липсва съответствие, т. е. при приемане на
охраната ответното дружество не е приело описаните в протоколите от
инвентаризации движими вещи, а е приело други вещи, подробно описани в
протокола от 15.10.2008 г.
Същевременно, по делото липсват
доказателства за това, впоследствие – след подписване на протокола от
15.10.2008 г., ответното дружество „В.Н.“ ЕООД да е поело задължение да
охранява други движими вещи, които да се съхраняват е района на охранявания
обект в с. Герман.
От заключението на експерта по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за обективно и кредитира се
установява, че изброените в протоколи за установени липси вещи, собственост на М.НА
О. са заведени и са се водили на съответните материално отговорни лица, посочени
в тях, както и че балансовата стойност на установените липси на материални средства е в размер на 13631.65
лева. Посочено е още и това, че мораторните лихви върху сумите за претендирания
от ищеца период възлизат общо в размер на 211.98 лева.
При тези фактически констатации,
въззивният съд приема за установено следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да се приеме, че предявената на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД искова претенция е основателна е необходимо от
събраните по делото доказателства да се установи наличието в кумулативна
даденост на следните предпоставки: 1. Договорно правоотношение между страните и
конкретните права и задължения на същите по него; 2. Неизпълнение /неточно
изпълнение/ на поето от насрещната страна задължение по договора; 3. Вреди; 4.
Причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди; 5. Размер на вредите.
В конкретния случай е безспорно, че
между страните по делото е сключен договор за охрана от 28.08.2008 г., като се
установяват конкретните права и задължения по силата на същия. Не може да се
сподели становището на жалбоподателя за основателност на исковата претенция,
тъй като не се установява неизпълнение от страна на ответника на конкретни
задължения по договора за охрана – чл. 13 – чл. 17 от договора. Това е така,
тъй като за да се приеме, че ответното дружество дължи на ищеца равностойността
на констатирани липси в имуществото на същия е необходимо да се установи, че
тези липси са настъпили в имущество, по отношение на което ответникът е поел
задължение за охрана, в периода, в който ответникът е бил ангажиран с охраната
на обекта и намиращото се в него имущество, както и че те са настъпили в
резултат на виновно неизпълнение на задължения от страна на негови служители. В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод за съществуването на първата предпоставка в тази насока, а именно че
ответникът „В.Н.“ ЕООД е поел задължение да охранява намиращо се в охранявания
обект движимо имущество, описано протоколите за установяване на липси. Както бе
посочено по-горе, при съпоставка на тези протоколи с подписания от страните по
договора за охрана приемо-предавателен протокол от 15.10.2008 г. се установява,
че вещите, за които се твърди да липсват, не са били приети за охрана от
ответника. Освен това, по делото няма информация, въз основа на която да се
приеме, че в по-късен момент, след подписване на приемо-предавателния протокол
от 15.10.2008 г., ответникът е приел да охранява движимите вещи, описани в
протоколите от извършените инвентаризации. Изводът на районния съд, че с
протокола от 15.10.2008 г. ответното дружество не е приело движими вещи, които
да охранява, тъй като сградите в охранявания район били заключени, не се
споделя понастоящем, доколкото в протокола са описани подробно сградите в
охранявания район, броят на помещенията в тях и наличните движими вещи.
Действително, както твърди въззиваемият, в протокола от 15.10.2008 г. е посочено,
че сградите в охранявания район са заключени от управител склад, а някои от тях
и запечатани, но това обстоятелство е констатирано непосредствено преди да се
извърши оглед на същите, на помещенията в тях и на намиращите се там движими
вещи. При положение, че в протокола са подробно описани помещенията в сградите
и намиращите се в тях движими вещи, както и тяхното състояние, очевидно при
приемане на обекта за охрана оглед във вътрешността на сградите е бил извършен,
поради което не може да се сподели, че сградите били приели заключени и без
намиращите се в тях движими вещи.
Въпреки това, както бе посочено по-горе,
основателността на исковата претенция е предопределена от установяване на това,
че ответникът е приел да охранява движими вещи, във връзка с липсата на които
се твърди да е налице неизпълнение на поетото задължение, а в конкретния случай
не се установява констатираните липси да са свързани с движими вещи, по
отношение на които ответното дружество да се е ангажирало с дейност по охрана.
Ето защо не може да се направи извод, че е налице неизпълнение на поето по
силата на договора от 28.08.2008 г. задължение, тъй като не се установява
процесните движими вещи да са били поверени на ответника да ги охранява, т. е.
не е налице неизпълнение на чл. 13 от договора за охрана, а това обуславя извод
за неоснователност на предявения иск. В допълнение на това следва да се
отбележи, че действително, както въззиваемият сочи, в протоколите за
установяване на липси няма конкретна информация за това къде са се намирали
въпросните вещи, липсата на които е установена, което също на свой ред обосновава
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на
това, то и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД също се явява неоснователен.
По тези съображения, въззивният съд
споделя крайния извод на първата съдебна инстанция, обективиран в обжалваното
решение, поради което намира, че същото следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на спора и в съответствие
с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в настоящото
производство има въззиваемата страна „В.-Н.“ ЕООД, от управителя на която е
направено съответно за присъждането на разноски искане, но предвид липсата на
доказателства разноски във въззивното производство действително да са били
направени, то такива не следва да се присъждат в полза на страната. Съобразно
чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът няма право на разноски във въззивното
производство.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-69-26 от 04.09.2017
г. по гр. дело № 16511/2013 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 69-ти състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.