Решение по дело №2175/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        25.11.2019г.                                       Гр.Стара Загора

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                        XI Граждански състав

На 06.11.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА М.

 

Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №2175 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД.

Подадена е искова молба от К.М.П. ***. Ищцата твърди, че живеела в ……, а работела на ……. На 28.02.2018г. около 8:30ч. сутринта тръгнала за работа. Поради маршрута ѝ се наложило да пресече ул.“Кольо Ганчев“, тръгвайки от източния тротоар. Улицата била непочистена от снега, с ясно очертани коловози от автомобилните колела, платното не било опесъчено или третирано с луга или друга подходяща смес. Бавно успяла да си проправи път през снежната покривка на източния тротоар по ул.„Кольо Ганчев“ и внимателно стъпила на пътното платно, в коловоза, който бил близо до нея. Правейки крачка, вече по улицата се подхлъзнала и паднала на улицата по гръб и изпитала пронизваща болка в долната част на левия крак. Почти веднага след като паднала, при нея дошли хора от заведението, което се намирало в непосредствена близост до мястото, където паднала. След позвъняване на телефон 112 ищцата била откарана в МБАЛ „Тракия“, където ѝ била направена рентгенова снимка на левия крак, от която се установило, че подбедрицата ѝ е счупена на две места, като се налагало извършването на операция. В лечебното заведение престояла от 28.02.2018г. до 06.03.2018г., след което била изписана за домашно лечение. Периодът на възстановяване бил изключително тежък за нея, била зависима от чужда помощ и изпитвала постоянни болки. Зависимостта ѝ от близките ѝ я карала да се чувства потисната. Въпреки течението на времето и спазването на препоръчания от лекарите режим, травмата не се подобрявала. Поради липсата на заздравяване, постоянно се налагало издаването на болнични листи, като ищцата не могла да се върне на работа. Била в болнични от 28.02.2018г. до 24.12.2018г. Неудобствата през това време имали негативен ефект спрямо нея емоционално. Близо година след първата операция, се наложило отново да постъпи в болница за извършването на втора операция за отстраняване на металните тела, които ѝ били поставени в лявата подбедрица. Престояла в болница още три дни – от 02.04.2019г. до 05.04.2019г. като била изписана с препоръки конците след операцията да бъдат свалени на 14-тия ден и ѝ бил издаден болничен лист за още 34 дни. Към настоящия момент продължавала да се придвижва с патерица, да изпитва болки в крака и не била възстановена напълно. Сама заплатила цялото си лечение за сумата от общо 1697,87лв. Счита, че била пострадала от бездействието на служители на Община Стара Загора, чието задължение била поддръжката на пътищата. Вредите за нея били пряка и непосредствена последица от бездействието на общината.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди Община Стара Загора, да ѝ заплати сумата от 17000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получените на 28.02.2018г. телесни увреждания, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1697,87лв. обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за лечение и възстановяване от получените на 28.02.2018г. телесни увреждания, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Община Стара Загора. Взема становище за допустимост и неоснователност на исковете. Счита, че обстоятелствата, които твърди ищцата не отговаряли на истината. Описаните от нея травматични увреждания не били получени по посочения в исковата молба начин. Освен това между Община Стара Загора и ДЗЗД „Грийн Партнър- БКС“ бил сключен Договор №1983/29.08.2016г. с предмет: „Събиране и транспортиране на неопасни отпадъци от населените места на Община Стара Загора до Регионален център за управление на отпадъците - село Ракитница, до депо „Мандра баир“ или други съоръжения за третиране на отпадъци на територията на Община Стара Загора, зимно и лятно почистване и поддържане на територии за обществено ползване, разделно събиране и транспортиране на биоразградими отпадъци от зелени площи, паркове, градини, домакинства до компостираща инсталация на територията на Община Стара Загора“. Въпросното ДЗЗД включвало в себе си лицата „Грийн Партнърс“ АД и „БКС – Христо Нанев“ ЕООД. Съгласно чл.15 от подписаното между тях споразумение, „Грийн партнърс“ поемало дейността по зимното почистване на уличните платна и тротоари. На 27.02.2018г. и на 28.02.2018г. въпреки утежнената зимна обстановка за град Стара Загора ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪР – БКС“ било почистило улиците „Гео Милев“ и „Кольо Ганчев" в гр.Стара Загора. Това било видно от ежедневния приемателен протокол №089/27.02.2018г. и ежедневния приемателен протокол №090/28.02.2018г. Същите били подписани както от представители на Община Стара Загора, така и от представител на дружеството по ЗЗД.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Ответникът е поискал и съдът е допуснал привличането на трето лице – помагач „Грийн Партнърс“ АД. Третото лице помагач на ответника „Грийн Партнърс“ АД не изразява становище по предявените искове.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Епикриза ИЗ №2891, издадена от Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Тракия“ ЕООД Стара Загора; Епикриза 113 №7246, издадена от Ортопедичен комплекс Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД - Cтapa Зaгopa; Амбулаторен лист №1256 от 01.08.2018г., издаден от д - р Красимир Крумов; Болничен лист № Е20180707273, издаден на 06.03.2018г. от МБАЛ „Тракия“ ЕООД - Стара Загора; Болничен лист № Е1420180943574, издаден на 10.04.2018г. от „Медицински център I“ ЕООД Стара Загора; Болничен лист № Е20180943801, издаден на 09.05.2018г. от „Медицински центьр I“ ЕООД - Стара Загора; Болничен лист № Е20180944082, издаден на 07.06.2018г. от „Медицински център I“ ЕООД- Стара Загора; Болничен лист № Е-20180944352, издаден на 06.07.2018г. от „Медицински център 1“ ЕООД  Стара Загора; Болничен лист № Е20180695494, издаден на 06.08.2018г. от „Медицински център Трета поликлиника“ ООД - Стара Загора; Болничен лист № Е20181940781, издаден на 17.09.2018г. от „Медицински център I“ ЕООД- Стара Загора; Болничен лист № Е20181940842, издаден на 26.09.2018г. от „Медицински център I“ ЕООД Стара Загора; Болничен лист № Е20181941173, издаден на 05.11.2018г. от „Медицински център I“ ЕООД- Стара Загора; Болничен лист № Е20181941355, издаден на 26.11.2018г. от „Медицински център 1“ ЕООД - Стара Загора; Болничен лист № Е20196377300, издаден на 05.04.2019г. от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД-Стара Загора; Медицинско направление изх. №4/02.03.2018г., издадено от д-р Марияна Чакърова, се установява, че на 28.02.2018г. ищцата е претърпяла инцидент, при който лявата й подбедрица е била счупена на две места. Ищцата е била откарана с линейка в МБАЛ „Тракия“, където е била приета в отделението по ортопедия и травматология и й е била направена операция. Била извършена открита репозиция с метална остеосинтеза със заключваща плака за дистална медиална тибия. Ищцата е била приета в болница на 28.02.2018г. и изписана на 06.03.2018г. След това ищцата е била в домашен отпуск поради временна нетрудоспособност непрекъснато до 24.12.2018г. Впоследствие след зарастването на счупването, е била направена втора операция на ищцата за отстраняване на имплантираните уреди, при което ищцата е била в болница от 02.04.2019г. до 05.04.2019г. и е била в отпуск поради временна нетрудоспособност до 26.05.2019г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.   

За установяване на механизма на увреждането и времето за възстановяване съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, при подхлъзване върху заледената – заснежена улична покривка ищцата е паднала и получила счупване на лявата тибия в долната трета и на лявата фибула в горния край /главичката/. Този травматичен резултат отговаря на механизма на получаване на този вид фрактури – подхлъзване, усукване в глезенната става и падане на заледеното улично платно. Ищцата е била лекувана оперативно, като оздравителният период е бил в рамките на 10 месеца. Към настоящия момент движенията на съседните на фрактурата стави са възстановени напълно. Възстановителният период от втората операция е в рамките на 55 дни. След втората оперативна интервенция също е постигнато пълно възстановяване на стабилността, функцията, сигурността на левия крак. Няма остатъчна хипотрофия на мускулатурата, няма остатъчен дефицит в движенията.    

Съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Г. Й. Г. се установява, че същият е собственик на кафенето, в непосредствена близост на което е станал инцидента с ищцата. Кафенето се намирало на ул.“Кольо Ганчев“ №33. В деня на инцидента, свидетелят пиел кафе със свои приятели, когато видели ищцата, че е паднала на улицата и изпитва страшни болки, заради които крещи. Свидетелят и приятелите му внесли ищцата вътре в кафенето и се обадили на тел.112. Когато дошли от Спешна помощ, било установено, че кракът на ищцата бил лошо счупен. Същият ден имало сняг навсякъде. Свидетелят и приятелите му разчиствали самия сняг, за да може да осигурят достъп на линейката и ищцата да бъде вкарана в нея. Тротоарите не били почистени и улицата била заледена. Ищцата изпитвала силни болки.   

От показанията на свидетелката И. В. П. се установява, че същата е колежка на ищцата. В деня на инцидента съпругът на ищцата й се обадил да уведоми, че същата е претърпяла злополука и не може да дойде на работа. Свидетелката си спомня, че същата сутрин е било много студено и е имало сняг. Разбрала, че ищцата си е счупила крака и е претърпяла операция. Свидетелката видяла ищцата преди Великден, като същата се е движела с проходилка и е държала крака си нависоко. Впоследствие е ходила с патерици. Често поддържали контакт по телефона, при което ищцата била потисната, плачлива. Споделяла със свидетелката за силните болки, които изпитвала и които водели до безсъние. Заради инцидента била зависима от близките си, не можела да прави нищо сама. Когато се върнала на работа, още не била напълно възстановена, кракът й отичал и тя накуцвала. Трудно издържала целия работен ден. Провеждала курсове на рехабилитация.  

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, отразяват непосредствените впечатления на свидетелите от инцидента с ищцата и се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.

От страна на ответника бяха представени и приети като писмени доказателства копия на: Заповед №10-00-275/27.02.2018г. на кмета на Община Стара Загора, Договор №1983/29.08.2016г., Техническа спецификация по обществената поръчка ведно с приложения, Оперативен план зимно поддържане и снегопочистване на мрежа IV клас на Община Стара Загора и улиците и пешеходните зони в гр.Стара Загора през експлоатационния период на 2017 -2018г., ведно с приложения, Ежедневен приемателен протокол №089/27.02.2018г. - 8 стр., Ежедневен приемателен протокол №090/28.02.2018г. - 8 стр., Разпечатки от Търговския регистър, Решение за откриване на обществената поръчка, Договор за съвместна дейност от 11.12.2009г., Допълнително споразумение от 10.05.2016г. към Договор за съвместна дейност от 11.12.2009г., План зимно поддържане и снегопочистване на мрежа IV клас на Община Стара Загора и улиците и пешеходните зони в гр.Стара Загора през експлоатационния период на 2017 -2018г. peг. №10-32-760/19.02.2017г, - 32 стр., Заповед №10-00-2407/29.11.2017г. на кмета на Община Стара Загора, от които се установява, че зимното почистване на улиците е било възложено след проведена обществена поръчка на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪР – БКС“. Същото представяло ежедневни приемателни протоколи, в които били отразени улиците, които били почистени. И за двата дни – предходния преди инцидента 27.02.2018г. и в деня на инцидента 28.02.2018г. в протоколите е отразено, че ул.“Кольо Ганчев“ е почистена. Същевременно от приетата като писмено доказателство справка с изх.№ОД-03-274-1/09.07.2019г. на Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, се установява, че на 27.02.2018г. – деня преди инцидента, в района на гр.Стара Загора е имало снежна покривка от 30 см. при средна температура за деня -4.0 градуса, а на 28.02.2018г. – деня на инцидента, в района на гр.Стара Загора е имало снежна покривка от 39 см. при средна температура за деня -4.2 градуса. При тези атмосферни условия съдът намира за съвсем логично да е имало заледяване по улиците. В продължение на четири дни е валял сняг и температурите са били минусови. Улица „Кольо Ганчев“ не е от основните градски артерии, по които се движи градски транспорт, поради което не е приоритетна за почистване. Представените ежедневни приемателни протоколи от изпълнителя по договора за зимно почистване не удостоверяват по категоричен начин, че описаните в тях улици са почистени изцяло, т.е. на пътното платно няма нито сняг, нито лед. В тях не е посочено дали улиците са третирани с някакви препарати против заледяване. Освен това не е ясно кога се извършва почистването по часове – т.е. съответната улица дали е била почистена към 8,30ч. или е била почистена по друго време на денонощието. В тази насока съдът следва да кредитира показанията на свидетеля Г. Й. Г., че към момента на инцидента е имало много сняг и на улицата и на тротоарите, дори линейката е била затруднена и се е наложило свидетелят и приятелят му да разчистват, за да осигурят достъп на линейката. В случай, че изпълнителят, с който ответникът има договор, беше изпълнил задълженията си по снегопочистването, това разчистване на сняг от свидетеля нямаше да се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено увреждане, а именно че в резултат на неизвършено снегопочистване на улица – общинска собственост, по отношение на която Общината има задължение за почистване и поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени имуществени и неимуществени вреди на ищцата – разходи по лечението и болки и страдания вследствие на причинената травма.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се доказа, че на процесната дата – 28.02.2018г. е имало значителна за района на гр.Стара Загора снежна покривка от няколко дни при денонощни минусови температури, предразполагащи към заледяване. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. А съгласно §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.“ Снегопочистването е било възложено на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪР – БКС“, което представяло ежедневни протоколи за извършените дейности, но на улицата, на която станал инцидента с ищцата – ул.“Кольо Ганчев“ в 8,30ч. е имало значително количество сняг и е било заледено. Макар ответникът да представи голяма по обем документация, в която се предвидени редица правила за почистването и поддържането на пътната инфраструктура, не бяха представени доказателства нито от ответника, нито от третото лице за спазването на тези правила и извършените в действителност дейности по снегопочистването и колко ефективни са били те. По делото не бяха представени доказателства за ефективното изпълнение на задължението на ответника за поддържането на пътищата.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция. Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при или по повод на нея.

За да може да отговаря обаче и възложителят, лицето, на което е възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В този смисъл е и т.6 на ППВС №7/1959г., в което се казва, че отговорността по чл.49 ЗЗД е „за чужди противоправни и виновни действия или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица“.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че вследствие на неизпълненото задължение на ответника по поддържането на пътищата, което той е възложил на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪР – БКС“, ищцата е претърпяла злополука, понесла е вреди, които са в пряка причинна връзка с непочистената улица.  

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия.

За установяване размера на имуществените вреди съдът прие като писмени доказателства копия на: Рецептурна бланка; Фактура №**********/06.03.2018г. ведно с касов бон; Фактура №**********/06.03.2018г., ведно с касов бон; Фактура №**********/05.04.2019г. ведно с касов бон; Касови бонове - 7 бр., от които се установява, че за лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер на 1697,87лв. Тъй като тези разходи са в пряка причинна връзка със злополуката претърпяна вследствие неизпълненото задължение на ответника, те трябва да бъдат обезщетени от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018г. до окончателното й изплащане.

В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

Установи се, че след инцидента – 28.02.2018г. за период от десет месеца ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. След това е претърпяла и втора операция, заради която още около два месеца е била във временна нетрудоспособност. Ищцата е била физически травмирана, като е изпитвала болки от фрактурата на лявата й подбедрица, ограничаващи движенията й и възможността да се грижи за себе си и за семейството си, и накърняващи нормалния й начин на живот и поведение. След инцидента ищцата е променила поведението си, станала е по-потисната, не можела да спи – последици, които са естествени в тези случаи. Ищцата безспорно е преживяла тежко инцидента. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява непредизвиканите посегателства против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за  което виновният отговаря.

От всички доказателства по делото – писмени, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищцата са именно вследствие на инцидента.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищцата е търпяла неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от инцидента.

Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 15000,00лв. за ищцата, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 17000,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.

Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането, т.е. от 28.02.2018г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищцата е представила списък на разноските, съгласно който е направила разноски за държавна такса в размер на 747,92лв., за вещо лице в размер на 382,00лв., за метеорологична справка в размер на 108,00лв. за съдебно удостоверение в размер на 5,00лв. и за адвокатско възнаграждение, в размер на 1390,00лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за предявените искове възлиза на 1100,00лв., а следва да бъде отчетено, че по делото са проведени три съдебни заседания. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в общ размер на 2351,00лв., съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 50,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

   

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №107, представлявана от кмета на общината, да заплати на К.М.П.,***, ЕГН **********, сумата от 1697,87лв. /хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и 87 стотинки/ за обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за лечение и възстановяване от получените на 28.02.2018г. телесни увреждания, сумата от 15000,00лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, вследствие на получените на 28.02.2018г. телесни увреждания, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 28.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 17000,00лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №107, представлявана от кмета на общината, да заплати на К.М.П.,***, ЕГН ********** направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2351,00лв. /две хиляди триста петдесет и един лева/.

ОСЪЖДА К.М.П.,***, ЕГН ********** ***, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №107, представлявана от кмета на общината направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 50,00лв. /петдесет лева/.

ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице “ГРИЙН ПАРТНЪРС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” №48-50, представлявано от Пламен Йорданов Цонков, като помагач на страната на привлеклият го ответник ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: