МОТИВИ

към присъда №…… по НОХД №  1487 / 2015 г. по описа  на КРС

 

В Районен съд – гр. Кюстендил е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Кюстендил срещу:

 Л.Е.С., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, *** , *** гражданство, средно образование, безработен , неосъждан за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 пр.1и последно, б.”А” пр.1 във вр. с ал.1 б.”Б” пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 / редакцията на ДВ бр. 24-31.03.2015 год./ от НК, за това че на 29.04.2015г. около 13.00 ч. в  гр. Кюстендил, на кръстовище образувано между ул. „Людмил Янков” и ул. „Свети мина”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Нисан” модел „Джук” с ДК № *** , на пешеходната пътека, намираща се на ул. „ Людмил Янков” , е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 , ал.3 , т.1 от ЗДвП „на водача на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.47 от ЗДвП – водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство; чл.119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” , и с това по непредпазливост е причинил на пешеходеца В.Н.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост,която е довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и деянието е извършено в пияно състояние – установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 0,98 на хиляда.

По делото е конституиран като частен обвинител – адвокат И. повереник на пострадалата С..

Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца изпълнението на което на основание чл.66 , ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Искането на прокуратурата е подкрепено и от частния обвинител, които иска признаване на подсъдимата за виновна и налагане на наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Граждански иск не е предявен.

Подсъдимият се явява лично и с упълномощеният от него защитник - адвокат Д. от КАК.

Подсъдимия Л.Е.С. не се признава за виновен, дава обяснения, като навежда доводи за изцяло виновно и неправомерно поведение от страна на пострадалата С.. Защитникът – адвокат Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при условията на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимия Л.Е.С., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, *** , *** гражданство, средно образование, безработен , неосъждан на 29.04.2015 година управлявайки моторно превозно средство- лек автомобил марка „Нисан” , модел „Джук” с ДК № ***, на пешеходна пътека намираща се на кръстовището – улица „Людмил Янков” и улица „Свети Мина” гр. Кюстендил е станал участник в ПТП. При това е управлявал автомобилът си след употреба на алкохол установена по надлежният ред- концентрация на алкохол в кръвта му 0,98 на хиляда. На пешеходната пътека нарушавайки правилата на ЗДвП / чл. 5 , ал.3,т.1;чл.47 и чл.119, ал.1 от ЗДвП не е осигурил предимство на пресичащата по пешеходната пътека В.Н.С.. Блъснал я с предната част на автомобила/бронята/ макар и със съвсем малка сила, тъй като преди това бил спрял движението на автомобила, но потеглил преждевременно преди да се е убедил, че пешеходката е преминала на отсрещният тротоар и не се намира в така наречената опасна зона. От съприкосновението между управлявания от него автомобил и пешеходката последната загубила равновесие и паднала на пътното платно/зоната на пешеходната пътека – виж огледния протокол/.  В резултат на съприкосновението и падането по непредпазливост и е причинена средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, която фрактура е довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Деянието е извършено в пияно състояние. Последвали са активни  но некоординирани действия на подсъдимия относно оказване на първа помощ на пострадалата, като е взел същата в автомобилът си и закарал до къщата му а в последствие и до центъра за неотложна медицинска помощ. Местопроизшествието е било посетено от екип на „КАТ - ПП” при ОД на МВР – гр. Кюстендил и ДСОГ. Направен е оглед на местопроизшествието. Изготвен е протокол за оглед и фотоалбум. Установени са свидетели очевидци на произшествието и са разпитани.

От изследването проведено с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № АКОМ 0265 като индикаторната скала отчела 0,98 на хиляда наличие на алкохол в кръвта на водача. С. не направил възражение относно начина на изследването и отказал получаването на талон за медицинско изследване.

В експертното заключение по назначената автотехническа експертиза на досъдебното производство, вещо лице инж. Н.В. сочи като непосредствена причина за допуснатото ПТП, поведението и действията на водача на лек автомобил, марка “Нисан”, модел „Джук” а именно: Проявената непредпазливост от страна на подсъдимият. След спирането на автомобила непосредствено пред пешеходната пътека е допуснал да не огледа добре пътната обстановка пред него и потеглил след като пешеходката се намирала в опасната зона на автомобила.

            Разсеяността на водача на автомобила е в пряка и непосредствена връзка с употребеното от него количество алкохол и влиянието на последното върху концентрацията на вниманието и реакциите му.

            От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че в следствие на  претърпяното ПТП, пострадалата С. е получила фрактура на дясна бедрена кост в областта на тазобедрената става. Фрактурата е довела до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие при управление на лек автомобил, чрез нарушаване на правни норми и правила за движение по пътищата, регламентиращи принципите и начина на осъществяване на движението по пътищата. Конкретно формата на изпълнителното деяние е реализирана чрез нарушаване разпоредби на Закона за движение по пътищата, а именно:

- чл. 5 ал. 3 т.1 от ЗДвП: „… на водача на  пътно превозно средство е забранено да управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.”

- чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство;

-чл.119 ал.1 от ЗДвП- при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре…”

Нарушението на горепосочените правила за движение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства съдът прие, че подсъдимия С., с описаното по-горе деяние, е осъществил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343 ал.3 пр.първо и последно, б.”А” пр.1 във вр. с ал.1 б.”Б” пр.2 във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 .

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и регулиране на правилата за движение по пътищата.

Престъплението е от вида на “резултатните” престъпления и от категорията на общоопасните.

От обективна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че безспорно и несъмнено е установено и доказано кога, къде и кой е осъществил престъпното деяние – събраните писмени доказателства, свидетелските показания, както и приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, автотехническа и съдебно медицинска експертизи сочат, че на инкриминираната дата около 13.00 ч. на кръстовището образувано между улиците „Людмил Янков” и „Свети мина”, подсъдимия Л.Е.С.  е управлявал лекия си автомобил, марка “Нисан” модел”Джук” с ДК № *** в очевидно нарушение на горепосочените разпоредби на ЗДвП. Двете улици са разположени една спрямо друга сключващи правилно кръстовище. Според свидетелите, съприкосновението между автомобила и пострадалата е станало на самата пешеходна пътека. Подсъдимият твърди, че е бил спрял движението на автомобила непосредствено преди пешеходната пътека и не знае как подсъдимата се озовала на пътното платно. Не знае как е паднала пред автомобила след като не я е блъснал. При това очевидно не си дава сметка за характера на пътната обстановка и законовите разпоредби. Непосредствено пред пешеходната пътека е изграден така нареченият „лежащ полицай”. Пътеката следва веднага след него. Съдът няма как да кредитира показанията на подсъдимият,че е спрял и потеглил след преминаването на възрастната жена, защото свидетелите по делото обясняват, че тя е лежала на пътното платно непосредствено пред предния край на автомобила. Служителите на полицията обслужили произшествието твърдят, че и самият подсъдим си е признал, че я е блъснал. Разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП е императивна. Чрез същата законодателя е въвел недвусмислено и ясно задължение за водача на автомобила. Т.Е. докато на пешеходната пътека се намира пешеходец на него не му е позволено по какъвто и да е начин да навлиза в зоната и. Нещо повече, останалите правила от ЗДвП го задължават да спре не непосредствено пред пешеходната пътека а на разстояние от нея такова,че да може с един поглед да обхване същата в цялост и да съобрази поведението си във връзка с възприетото. Наличието на нарушение на тези норми е безспорно след като водача е потеглил с автомобила без да се увери, че пешеходката е преминала пред него и се намира на тротоара от насрещната страна на улицата. Само и единствено след като тя е преминала цялото протежение не пешеходната пътека за него престава действието на забраната на чл. 119 ал.1 от ЗДвП. По никакъв начин не му е разрешено преминаване при ниска скорост на автомобила, или заобикаляне не пешеходеца, каквито действия той очевидно е предприел надявайки се, че ще премине след пешеходката без да я блъсне.

 В резултат на съприкосновението автомобил пешеходец С. е загубила равновесие и паднала на пътното платно. При това е получила средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост,която от своя страна е довела до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник. /виж съдебно медицинската експертиза по делото/

Единичната съдебна автотехническа експертиза категорично заключава,че причина за допуснатото ПТП е неосигуреното предимство от страна на водача на пешеходката.При това следва да се вземе в предвид наличието на алкохол в кръвта на водача на автомобила и влиянието му върху него. Научно обоснован факт известен на съдът е загубата на внимание, потискане и забавяне на реакциите след употреба за алкохол.

Липсва превишена скорост, която да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него. Но в същото време е налице движение със скорост несъобразена с пътната обстановка.

По отношение на изготвената автотехническа експертиза защитата на подсъдимия не направи възражения и искания за изготвяне на нова такава. Експертите в съдебно заседание научно защитиха от техническа гледна точка своите изводи, които макар и обосновани по различен начин сочат на едни и същи причини за ПТП – неосигуряването на предимство от страна на подсъдимия С..

Пияното му състояние доказано по надлежният ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 75,10” с фабричен номер АКОМ 0265.

Изпълнителното деяние на престъплението извършено от подсъдимия С. е осъществено, чрез действие: нарушаване правилата за движение по пътищата, а именно- чл. 5 ал. 3 т.1 от ЗДвП;- чл. 47 от ЗДвП; чл.119 ал.1 от ЗДвП. Чрез тях  са обективирани  конкретни действия на пътя от страна на подсъдимия и са в несъмнена пряка причинно-следствена връзка с предизвиканото ПТП и тежкия вредоносен резултат.

Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0,98 на хиляда, е установена по надлежен ред с  техническо средство, които резултат подсъдимият е признал и не е пожелал медицинско изследване.

Квалифициращите обстоятелства по чл. 343 ал. 3 от НК са, пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози и причиняване на средна или тежка телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от  местопроизшествието. В настоящия казус можем да говорим за наличие на пияно състояние и причинена средна телесна повреда.

Наказателният кодекс, както и в други нормативни актове не е дадено легално определение на понятието „пияно състояние”. Пияно състояние по смисъла на чл. 343 ал. 3 от НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторно превозно средство. Законът има предвид не какво и да е състояние на непригодност, а пияно състояние вследствие употреба на алкохол. Според преобладаващото мнение в медицинската наука, водачът е в „пияно състояние” е налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,5 на хиляда. В подкрепа на този извод са очевидно неадекватните действия от страна на водача след причиненото от него ПТП. Последният не закарва пострадалата незабавно в болнично заведение а прекосява градът правейки опит да подмени факти и обстоятелства около случилото се. Следва да се отбележи, че Пленума на ВС възприема становището, че при наличност на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява моторно превозно средство. В настоящия случай е доказано по безспорен начин наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. над 0,5 на хиляда а именно 0,98, установено с допустимите доказателствени средства по НПК- „Алкотест Дрегер”. Затова съдът няма да кредитира като несъмнени и обективни показанията на подсъдимия относно случилото се на пътя и ще кредитира като такива показанията на свидетелите.  

При виновно причиняване на съставомерни последици пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 343 ал. 3 от НК. Не изисква причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение, т.е. да са резултат на пияното състояние. Затова не е необходимо да се доказва такава причинна връзка. Доколкото в настоящия случай са налице съставомерни последици – средна телесна повреда и причинна връзка между нарушенията на правилата за движение и последиците, деецът следва да носи наказателна отговорност, а не административно-наказателна такава.

Субект на престъплението е подсъдимия.

От субективна страна:

Вината е отношението на дееца към последиците, предвидени за съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. Умишленото или непредпазливо нарушаване на съответните правила за движение не определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на същата и влияе върху размера на наказанието. В този смисъл подсъдимия С. е осъществил вмененото му престъпно деяние по непредпазливост, при условията на “небрежност” по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НПК, доколкото не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС е бил длъжен, управлявайки лекия си автомобил да ги предвиди.

При така установените фактически положения, които са в съответствие  с доказателствата по делото, доводите за несъставомерност на деянието от страна на защитата, настоящият съдебен състав счита за неоснователни. Подсъдимия не може да се позовава на обстоятелството, че не се чувствала замаяна от употребения алкохол при наличие на императивната разпоредба на чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП: „Да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.”, както и че не е спряла два пъти на процесното кръстовище, като при това е настъпил удара при въведеното с разпоредбата на чл. - чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство; чл.119 ал.1 от ЗДвП- при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре…” Допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинно-следствена връзка със съставомерния резултат.

По горните съображения съдът призна подсъдимия Л.Е.С. за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.343 ал.3 пр.първо и последно б.”А” пр.1 във вр. с ал.1 б.”Б” пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от  НК и му наложи наказанието.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата, както и целите на наказателната превенция.

Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществените отношения, свързани с безопасността на движението и сигурността на здравето на хората.

Степента на обществена опасност на дееца не е ниска. При това съдът взе предвид чистото съдебно минало/ противно на КРП, която твърди, че въпреки реабилитацията следва да се вземат в предвид предходните му осъждания / и липсата на други нарушения на правилата за движение. Отделно от това подсъдимия не се признава за виновен и не изразява разкаяние за случилото се, счита че не е нарушил правилата за движение по пътищата. В хода на обясненията си повлиян от защитникът му упорито застъпва тезата, че виновен за ПТП е пешеходката. Тези му твърдения сочат на липса на реална преценка на ситуацията, довела до произшествието.

Съдът счита, че в пълна степен целите на наказателната репресия ще бъдат постигнати при постановяване на наказание, значително под средния размер, предвиден в нормата на чл. 343 ал. 3 пр. 1първо и последно,б ”а” пр.1 във вр. с ал.1,б.”б”, пр.2,във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, а именно “Лишаване от свобода” за  срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,като при условията на чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието се отложи за срок от 3 /три/ години.

Наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособни водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го упражняват. На основание чл. 343г НК, съдът следва да постанови и лишаване от право да управялва МПС. Анализът на гореизложените обстоятелства, грубото нарушение на правилата на ЗДвП и от друга страна наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия С., мотивират съда да лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година и 6 /шест / месеца.

Съдът счете, че по този начин в пълна степен ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция от наказателното преследване на подсъдимата.

Съдът осъди подсъдимия Л.Е.С.  да заплати разноски, както следва: На пострадалата от престъплението В.Н.С. ***, ЕГН – ********** сторените от нея разноски в размер на 1000,00/хиляда/ лева; по сметка на РУ на МВР -  гр. Кюстендил сумата от 272.00 /двеста седемдесет и два / лева, представляващи разноски за експертизи в досъдебното досъдебното производство. По сметката на КРС 40 /четиридесет/ лева и представляващи деловодни разходи.

 

По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                            

 

                                                             Районен съдия: