Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар В. Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1045 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.422 ГПК.
В исковата си молба ищецът „И.“ АД, ЕИК *******,
в качество на правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, ЕИК *******, твърди, че въз основа
на заявление по чл.417 ГПК, подадена от неговия праводател,
е образувано ч.гр.д.№66/2017г. по описа на РС-Костинброд. Заповедният съд е
уважил искането на банката и е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителеН лист за следните суми:
378 212,82евро главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението; сумата от 149 060,60евро договорна лихва за периода от
23.03.2012г.- 03.08.2016г.; сумата от 91 409,88евро наказателна лихва за
периода от 23.05.2012г. до 02.02.2017година; сумата
от 21 515,16евро, представляваща такси за управление, както и сумите от
25 042,39лева разноски за държавна такса и 19 311,79лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че въз основа на
издадения изпълнилен лист е образувано изп.дело №1193/2017г. по описа на ЧСИ М.Б.и изпълнението е
насочено срещу ипотекираните в полза на банката недвижими имоти.
Поради подадено възражение от длъжника
„А.-**“ ЕООД, което заповедният съд е приел за подадено в срока по чл.414 ГПК,
на заявителят са дадени указания да предяви положителен установителен
иск за съществуване на вземанията, за които страната се е снабдила със заповед
за незабавно изпълнение.
Въпреки, че не приема възражението да е
подадено в преклузивния срок по чл.414 ГПК,
кредиторът предявява положителни установителни искове
за установяване съществуване на процесните вземания.
Ищецът твърди, че произход на тези
вземания е сключеният на 22.04.2009година договор за банков кредит №3050-09, по
силата на който праводателят на ищеца е предоставил
на кредитополучателя „А.-**“ ЕООД банков кредит от 395 000евро с цел
рефинансиране на два действащи инвестиционни кредита, отпуснати на
кредитополучателя от „Пиреос банк“
АД и „Юробнак и Еф джи българия“ АД.
Твърди, че кредитът е усвоен изцяло по
разплащателната сметка на кредитополучателя, след учредяване на съответните
обезпечения.
Съгласно условията на договора е
предвиден лихвен процент, представляващ годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на „Емпорики Банк
България“ ЕАД, за кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата, плюс надбавка от 5 пункта. Базовият лихвен процент /БЛП/ се
определя от УС на банката, като към момента на сключване на договора този БЛП е
бил в размер на 4, 23%. Уговорено е, че при неспазване на сроковете за
погасяване на главницата, просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в
размер на 9% в добавка към лихвения процент за договорна лихва.
Ищецът твърди, че погасяването на
кредита е уговорено да е с анюитетни месечни вноски,
дължими до 25-то число на всеки месец, като крайният срок за издължаване на
всички дължими вноски е уговорена да е до 25.04.2024 година.
Ищецът твърди, че параметрите на
сделката са променяни с две допълнителни споразумения от 23.06.2011 година и от
25.12.2011 година.
Ищецът твърди, че длъжниците
са преустановили плащанията, като последното извършено плащане по кредита е от
23.0.32012 година.
Този факт е обусловил действията на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Неизпълнението на длъжника се
изразява в неплащане на 51 просрочени вноски за главница и 54 броя просрочени
вноски за възнаградителна лихва.
За настъпване на предсрочната
изискуемост банката е уведомила кредитополучатиля с
нотариална покана с рег.№2490, том първи, №76 от 05.07.2016г., чрез нотариус К.Ч.рег.№271
на НК с район на действие – РС – Костинброд, връчена на длъжника на
04.08.2016г., съобразно отбелязването на нотариуса. Ето защо от тази дата
всички вземания на банката, произтичащи от този договор са станали изискуеми.
Същите не са погасени.
Относно възражението на длъжника за
наличие на висящ спор пред СГС, ГО, 1-7 състав по гр.д.№14446/2013г.
Ищецът твърди, че по
ч.гр.д.№26879/2013г. по описа на СРС, 77състав, срещу длъжниците
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията на
банката, произтичащи от същия договор за банков кредит. След подадени от длъжниците възражения е образувано гр.д.№14446/2013г. по
описа на СГС, ГО,1-7 състав, по което е постановено решение, с което
предявеният от банката положителен установителен иск
е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че предсрочна изискуемост не е настъпила
по отношение на длъжника „А.-** „ ЕООД. Банката не е обжалвала това решение, но
ответниците са го обжалвали и към настоящия момент
делото е висящо и се намира в САС.
Ищецът твърди, че тази висящност на спора е поддържана тенденциозно от ответниците и е налице недобросъвестност и злоупотреба с
права по смисъла на чл.3 ГПК.
Независимо от това ищецът твърди, че не
е налице идентичност на делата, тъй като фактите по тях са различни.
Моли съда, след като съобрази
изложеното, да постанови решение, с което признае по отношение на ответника „А.-**“
ЕООД, ЕИК *******, че банката има съществуващи спрямо това лице вземания, за
които се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№66/2017г. по
описа на РС- Костинброд. Претендира разноските, които е направила в заповедното
производство и в исковия процес.
Ответникът „А.-**“ ЕООД, ЕИК *******,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявения
иск и неговата основателност.
Възраженията по допустимост на
претенцията основава на нормата на чл.126 ГПК, като твърди, че между същите
страни, на същото основание има предходно исково производство, същото
предхождано от заповедно такова.
По основателността на иска.
Настоящето производство е дублиращо
такова на вече висящо производство за същия дълг между същите страни. Не е
налице разлика в дълга и твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни. Падежирането на дълга е предмет на спора по
гр.д.№14446/2013г. по описа на СГС, ГО, като датата на обявеното и достигнало
до длъжника изявление за предсрочна изискуемост е и дата на прекратяване на
договора и предсрочна дължимост на сумите по него.
Ответникът твърди, че с настоящето
производство ищецът цели нова дата на изискуемост, което предполага валиден
договор за кредит, който не е прекратяван по- рано и в този смисъл не е падежиран предсрочно.
Ответникът твърди, че тази теза не
намира опора във фактите и се намира в очевидна и безапелационна конфронтация
със закона, фактите и извършеното дотук, изхождайки единствено от
неудовлетвореното желание за възмездност.
Моли съда, ако не прекрати делото на
основание чл.126 ГПК, да отхвърли иска на банката като неоснователен.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва възраженията на ответника да са основателни.
В тази връзка и с оглед възражението по
чл.126 ГПК, ищецът по делото не спори за наличие на предходно производство от
исков характер, след проведено заповедно такова, а именно гр.д.№14446/2013г. по
описа на ГО, 7-ми състав по описа на СГС, но твърди, че по това дело
предявеният от него положителен установителен иск е
отхвърлен, тъй като исковият съд е приел, че предсрочна изискуемост на
вземането, произтичащо от процесния банков кредит, не
е настъпила по отношение на „А.-** „ ЕООД. Банката не е обжалвала това решение
и по отношение на нея съдебният акт е влязъл в сила.
Отново заявява, че подаваните от
настоящия ответник жалби представляват злоупотреба с право, чиято цел и
поддържане висящността на онзи процес и да не
последва от влизане в сила на това решение обезсилване на издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо твърди, че възражението на
ответника за недопустимост на настоящето дело се явява неоснователно.
Относно предсрочната изискуемост,
ищецът твърди, че ответникът е вписал като свой адрес на управление и седалище
адресът в с.Чибаовци, който адрес не съществува. Длъжникът съзнателно е
регистрирал в ТР несъществуваща адрес, за да не може да бъде намерен и да
създаде затруднение да му бъдат връчвани книжа. Не само това, длъжникът е
сменил пет пъти седалището си и адреса на управление.
В конкретния случай до фактическото
неполучаване на нот. покана с рег.№2490, том първи от
05.06.2016г. нотариус К.Ч., с район на действие РС – Костинброд, се е стигнало
поради недобросъвестното поведение на длъжника, който многократно променя
адреса си, без да уведоми за това банката, въпреки, че е бил длъжен да го
направи по силата на чл.7, ал.1,т.6 от договор за банков кредит 03050-09 от
22.04.2009г. Поради това съдебната практика и с оглед решение на съда на
Общността С-327/10 от 17.11.2011г. при условие, че банката е предприела
добросъвестно необходимата грижа да уведомяване, следва да се приеме, че е
налице валидно уведомяване. Цитира практика на ВКС.
Ищецът твърди, че именно такъв е и процесният случай, като се позовава на ТР№4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди, че подобна постановка е важима и за връчването на книжа от ЧСИ, включително и
поканата за доброволно изпълнение, като следва да бъде съобразена и нормата на
чл.50 ГПК.
Ищецът твърди, че при предсрочна
изискуемост договорът не се прекратява, тъй като не е налице основание за това,
които основания са изрично посочени с разпоредбата на чл.10 от договора.
Заявява, че поддържа тезата си, обективирана в исковата молба и моли претенцията да бъде
уважен. Претендира разноските по делото.
В допълнителния отговор на исковата
молба ответникът „А.-**“ ЕООД заявява, че е налице идентичност между настоящето
дело и предмета на гр.д.№14446/2013г. по описа на ГО, 1-7 състав на СГС, поради
което настоящия процес е недопустим на основание чл.126 ГПК, респ. чл.299 ГПК.
Това е така, тъй като по двете
заповедни производства ищецът иска издаване на заповед за незабавно изпълнение
е изпълнителен лист, основавайки се на един и същ договор за банков кредит,
страните по делото са едни и същи, сумата, представляваща главница е една и
съща – 378 212,82 евро.
В тази връзка ответникът се позовава на
ТР №4/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което докато е налице висящ спор
между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенция за
разликата е недопустима, защото предявеният иск, предмет на висящия спор, който
не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен
акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право.
СПН по постановеното решение преклудира непредявения
размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на
друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличение на
размер на иска, който не е бил предявен като частичен.
В настоящия случай е предявен същияТ иск, който е увеличен с изтекли лихви и някакви
такси.
Твърденията на ищеца, че претенцията се
основава на ново обстоятелство, настъпила предсрочна изискуемост, е
несъстоятелно и това е така, тъй като между страните не е налице предоговаряне
на условията на кредита, няма подписани допълнителни споразумения, които да
съдържат нови клаузи относно предсрочната изискуемост.
Единствената разлика между предмета на
настоящето дело с предходното е периодът, за който е начислена договорна и
наказателна лихва, както и такса за управление на кредита, претендирана
на неясно основание и без установен период на формиране.
Ето защо е налице абсолютна отрицателна
предпоставка за водене на настоящето дело и същото следва да бъде прекратено.
Довод в тази насока може да се черпи и
от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВСК, съобразно което силата на
пресъдено нещо се формира от диспозитива
на влязлото в сила решение, а не от мотивите към него.
С решението по гр.д.№14446/2013г. по
описа на СГС, ГО, 1-7 състав, съдът е отхвърлил иска по чл.422 ГПК, предявен от
„Креди Агрикол България“ ЕАД, който е праводател на настоящия ищец, против „А.-** „ ЕООД относно
съществуване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит №33050-09 от
22.04.2009г. и това производство е окончателно приключило с определение
№430/04.11.2020г. на ВКС, което не подлежи на обжалване. Ето защо решението на
състава на СГС е влязло в законна сила.
При сравнение на диспозитива,
постановено по това решение, с петитума на настоящата
искова молба, става ясно, че е налице пълно съвпадение на страните, основанието
и предмета на двете дела, поради което настоящето следва да се прекрати на
основание чл.299 ГПК. Разликата в начислените лихви, предвид акцесорния им характер, не може да бъде основание да се
приеме, че това дело и с различен предмет.
Друго възражение, което ответникът
прави и възражението за изтекла погасителна давност, като се позовава на
нормата на чл.115, б.“б“ ЗЗД, съобразно която давността не се счита прекъсната,
ако искът е отхвърлен.
Влязлото в сила решение заличава ефекта
на спирането и прекъсването на давността, която започва да тече от
изискуемостта на вземането – арг. от чл.114 ЗЗД.
Ответникът твърди, че съобразно раздел
9 от договора за банков кредит, чл.10, ал.1 кредитът се счита предсрочно
изискуем, като ефeктът
настъпва автоматично, без да е необходимо каквото и да е изявление на страните,
като предсрочната изискуемост настъпва при просрочие
от страна на кредитополучателя на каквото и да е било парично задължение по
настоящия договор или по други договори за кредит.
Алинея 2 на чл.10 от договора
установява предпоставките, при настъпване на които за банката съществува
възможност едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази случаи
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е предоставена възможност
за банката с едностранно изявление да промени условията на договора.
Ответникът твърди, че съобразно
мотивите на постановеното по гр.д.№14446/2013г. решение, които обвързват
страните по делото, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, по силата
на чл.10, ал.1 от договора за банков кредит, при първото просрочие
на сума по кредита, а именно на 25.11.2009 година.
Предвид заличаването с обратна сила на
ефекта на прекъсвани и спиране на течението на погасителната давност, същата е
изтекла на 25.11.2014 година.
Опитът на ищеца да прекъсне давността
чрез ново обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, чрез заявлението по
чл.417 ГПК и завеждане на нов иска не може да произведе търсения ефект, тъй
като настоящето производство подлежи на прекратяване, а издаденият изпълнителен
лист – на обезсилване, предвид разпоредбите на чл.126 и чл.229 ГПК.
Налице е недобросъвествен
опит на ищеца да бъде заблуден съда и да черпи права от недобросъвестното си
поведение.
Ответникът излага твърдения относно
обявяване на предсрочната изискуемост, като твърди, че с постановеното по
гр.д.№14446/2013г. решение съставът на СГС е приел, че не е налице надлежно
уведомяване на длъжника, което да предхожда заведеното дело, но е констатирано,
че по делото не са събрани доказателства за размера на всяка вноска по кредита,
същият не е определен с договора за банков кредит, не е вписан в извлечението
от счетоводните сметки, не е установен и от вещото лице, поради липса на искане
от страна на банката за това.
Поради своята недоказаност искът е
отхвърлен. В подадената искова молба и допълнителна такава по цитираното дело,
е налице изявление на банката за осъществяване на правата по чл.10, ал.1 от
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо предсрочната
изискуемост е вече обявена и е произвела своето действие (в тази връзка цитира
практика на ВКС).
Относно връчването на нотариалната
покана и поканата за доброволно изпълнение.
Твърди, че вписаният в ТР адрес е
адрес, на който безпроблемно се получават всички документи на дружеството,
включително и покани от ЧСИ по други дела.
Единствената констатация на
длъжностните лица на нотариус Ч.и ЧСИ Б.е, че такъв адрес не съществува, като
няма данни кога и от кого са събрани тези сведения и дали за разпитани съседи
съселяни с оглед събиране на информация относно пребиваването на търговеца.
За да се приложи съобщението към
делото, практиката на ВКС, по цитираните в допълнителния отговор дела, е
необходимо търговецът да е напуснал регистрирания адрес на управление, без в
съответния регистър да е вписан нов адрес. Сочи какви са задълженията на
длъжностното лице по връчване на книжата.
Ответникът твърди, че както в
приложената нотариална покана, така и в разписката към покана за доброволно
изпълнение няма данни кога и как са събрани сведения относно
дружеството-ответник. Ето защо ответникът твърди, че не е налице редовно
връчване на тези книжа Ответникът
твърди, че размерът на вземанията на ищеца е формиран в противоречие в ТР №3 от
27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което при предсрочна
изискуемост вземането на кредитора следва да се определи в размер на
непогасения остатък от предоставената с договора парична сума и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Ищецът, твърди ответникът, претендира в
противоречие с това решение, договорна и наказателна лихва, която обхваща
период от 23.03.2012-03.08.2016г. за договорната лихва и за наказателната лихва
от 23.05.2012 г. до 02.02.2017година, както и такса
за управление на кредита. След като ищецът
е определил, че предсрочната изискуемост е настъпила още през 2012г., за което
длъжникът е уведомен през 2013 година от този момент ищецът може да претендира
само законна лихва върху непогасения остатък от вземането.
Ответникът твърди, че по тези
съображения исковете на ищеца са неоснователни и незаконосъобразни, касателно договорна и наказателна лихва, както и претендираната такса за управление на кредита.
Моли съда, ако не приеме, че са налице
основания по чл.126 и чл.299 ГПК да прекрати делото, то да отхвърли исковете.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Преди края на съдебното дирене и след
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, по делото е постъпила молба от
страните по делото с вх.№268625/13.03.2023 година, с която страните са поискали
да бъде възобновено спряното на основание чл.229, ал.1,т.1 ГПК, производство по
делото и с тази молба ответникът „А.-**“ ЕООД, ЕИК *******, чрез своя
представляващ, е направило признание на предявените от ищеца положителни установителни искове.
В проведеното на 25.04.2023 година
ищецът е направил искане до съда да бъде постановено решение при признание на
исковете, като претендира разноските в заповедното и исковото производство, за
които е представил списък.
С оглед изразената позиция на
ответника, представляваща признание на предявените положителни установителни претенции касателно
вземанията на ищеца, за които последният се е снабдил със заповед за
изпълнение, съдът не дължи мотивиране на своето решение, а единствено преценка
дали не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК.
По виждане на състава такива не са
налице, поради което не е налице основание да не уважи искането на страните за
постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, за което съдът е
постановил и изрично определение в открито съдебно заседание.
По искането за разноски на ищеца.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК тази страна претендира заплащане на държавна такса от 25 042,39лв.; юрисконсултско възнаграждение от 450лв. и др. разноски в
това производство, които са 600лв. депозит за вещо лице.
На ищца следва да бъдат присъдени и
разноски в заповедното производство в общ размер на 25 492,39лв.,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 450лв.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422
вр. с чл.415 и чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ, съществуване на вземане на „И.“
АД, ЕК *******, със седалище и адрес на управление ***, спрямо „А.-**“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***,
офис 9, чрез адв. Г.И., вземания, произтичащи от договор
за банков кредит №3050-09 от 22.04.2009година, представляващи: главница от 378 212,82 евро- главница,
ведно със законната лихва от 02.02.2017г. до
окончателното заплащане на сумата; 149 060,60
евро, представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2012г. до
03.08.2016г.; 91 409,88 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
23.05.2012 г. до 02.02.2017г.; сумата от 21 515,16 евро, представляваща такси
за управление, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ .гр.д.№66/2017г. по описа на РС – Костинброд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът „А.-**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „И.“ АД, ЕК *******, със седалище и адрес на управление ***,
разноски в исковото производство в общ размер на 26 092,39лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 25 492,39лв., представляващи
заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: