Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3812 14.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16003
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.П., ЕГН **********
против „Прогресива Кастъди”
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 7, ал. 1,
чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/ или
алтернативно по чл. 27, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 7, ал. 1 ЗПФИ, както и по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по брокерски
договор № … за сделки с финансови инструменти, в който обаче като насрещна
страна бил посочен „Прогресива Трейдинг” ООД /с
предишно наименование „ББГ Симекс – България”/. До
подписването му се стигнало, след като била заблуждавана, че общува с
представители на лицензиран инвестиционен посредник. Превела сумата от 1600
лева на 20.03.2018 г. за захранване на инвестиционна сметка, с която трябвало
да бъдат закупени 125 акции по 8 долара от компанията „DropBox”.
На 18.04.2018 г. превела и 3160 лева за закупуване на акции от компанията
„VRIO”, след получена оферта от ответника. На следващия ден била уведомена, че
вторите акции не могат да бъдат закупени, а неколкократните й искания за
връщане на средствата, останали без резултат.
Междувременно се установило, че и първоначално дадената сума не може да
бъде върната, т.к. от инвестицията изтекъл месечен срок. Пожелала да прекрати
правоотношението, но без успех. Договорът се регулирал от правилата на чл. 7,
ал. 1 ЗПФИ, като страна по него можел да бъде само инвестиционен посредник с
получен лиценз, какъвто ответникът нямал. Заблуждавал умишлено, че действа от
името на друго дружество, което имало лиценз, но и той бил отнет. Твърди се, че
договорът е нищожен, поради противоречието му със закона, при което се иска
прогласяването му за такъв или алтернативно за унищожаем, поради измама, както
и осъждане на ответника да върне сумата от 1600 лева, дадена по него, ведно със
законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и обезпечителното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Същият е бил редовно призован за
първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 6929/21.06.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 13.09.2019 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на: 132 лева – ДТ; 400 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и
разноските в обезпечителното производство – общо 340 лева и тези във връзка с
допуснатото обезпечение – общо 440 лева /т.5 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС/, според представените доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради противоречие със закона брокерски договор № … за сделки с
финансови инструменти, сключен между Д.С.П.,
ЕГН ********** и „Прогресива Кастъди”
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Прогресива Кастъди”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христо Ботев” № 4 да плати на Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** следните
суми: 1600 лева /хиляда и шестстотин
лева/ - получена по нищожен договор № … за сделки с финансови инструменти,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –
05.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 532 лева /петстотин тридесет и два лева/ - разноски за настоящото
производство; общо 340 лева /триста
и четиридесет лева/ - разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
14597/2018 г. по описа на ПРС, XI гр.с. и общо 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/ - разноски в
изпълнителното производство по изп. дело № ……
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Банкова сметка, ***, съгл.
чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.6/: IBAN: ***
–
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП