Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  260 223/25.10.2021година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                         Председател: Красимир Коларов

                                                                      Членове:Георги Чамбов

                                                                                         Емил Митев                                                                                               

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на  6 октомври 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 111/ 2021 г. на ПАС

 

  Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

           Образувано е по въззивната  жалба  на  „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от пълномощника  адвокат И.Д. *** против  Решение № 260146 от 26.11.2020 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 70/2020 г.

           По силата на  обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на ищеца „Р.“ ЕООД *** против „Е.Б.Е.“ ЕАД  за заплащане на сумата 33 426.95 лева, представляваща „ сбор от разликата между дължимата преференциална цена в размер на 567.41 лв/ киловата без ДДС, валидна  за електрическите централи с фотоволтаични модули над 30  до 200 киловатчаса и реално платената цена за произведеното и продадено количество  електрическа енергия от ФЕЦ „Р.“ за периода от време от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г., включително, произведено от възобновяеми източници, ведно със законната лихва върху  главницата, считано от завеждането на исковата молба на 06.11.2019 г до  окончателното изплащане на сумата, както и иска за заплащане на сумата 7 152.43 лева, представляваща обезщетение за забава  на посочената главница, дължимо за времето на забавата, считано от м. ноември 2016 г. до м.декември 2018 г.

         Решението е било постановено при участието на „Н. Е. к.“ ЕАД ЕИК ......., привлечено от ответника като трето лице-помагач.

           Основният  спорен въпрос по делото е правен и се свежда до това, дали през исковия период от време се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца  или само на количествата електрическа енергия до НСП /  нетното специфично производство/.

                   Възражението на  ответното дружество „ЕВН“ да заплаща изкупуваната  електроенергия  над  НСП на преференциални  цени  се основава на Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР.  С това решение, представляващо административен акт –КЕВР е определило  нетното специфично производство / НСП/  на електрическа енергия като максимална граница, до  която граница на преференциална цена ще се изкупува енергията на възобновяемите източници. Тезата на ищеца е, че за процесния период от време размера на „ нетното специфично производство“ не е бил определен, тъй като  този размер е бил определен с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е било отменено с влязло в сила решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено  от АССГ по адм. Дело № 3247/2016 г.

                   След отмяната на този акт КЕВР е постановил последващо Решение № СП-2  от 06.03.2019 г. и между страните не се спори, че договорните отношения във връзка с продажбата на електрическа енергия  са били съобразени  с цитираното Решение на регулатора.

                      Правното основание, на което ищецът основава претенцията си за заплащане на претендираните суми е, че  последващото Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. се явява нищожно, а при условията на евентуалност – неправилно като административен акт. Въпросът за валидността и правилността на посоченото Решение на КЕВР като административен акт са били предмет на съдебен контрол, като е постановено Решение № 8239  от 19.12.2019 г, постановено по адм.дело № 3661/2019 г. на АССГ.  Решението е потвърдено с Решение № 7152 от 14.06.2021 г., постановено от ВАС по адм.дело № 4746/2020 г, като  жалбите         на ищеца „Р.“ ЕООД- ***, както и на други производители на електрическа енергия против Решение № СП-2  от 06.03.2019 г. на КЕВР са били отхвърлени.

                   Настоящият съд  е длъжен да зачете  силата на присъдено нещо, което  практически   означава, че поддържаните във въззивната жалба  доводи против валидността и правилността на административния кат –Решение № СП-2  от 06.03.2019 г. не  могат да бъдат обсъждани и преразгледани.  Действа забраната по чл.17,ал.2  от ГПК, която императивна правна норма  установява забраната съдът да се произнася  инцидентно по законосъобразността на административните актове.  Освен в хипотезата, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била страна в административното производство по издаването на административния акт и неговото обжалване.  Не е налице предвиденото изключение в случая.

                  Следва да се приеме, че не са били налице  предпоставките за  уважаване на осъдителните претенции и правилно  съдът ги е отхвърлил  с добре аргументирани мотиви.  Между страните е възникнало договорно правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия от възобновяеми  източници. В случая са приложими разпоредбите на специалния закон – Закона за енергията от възобновяеми  източници, както правилно е посочил първия съд.  Съдът е    посочил и установения по делото факт,че през процесния период от време ищецът е продавал електрическа енергия и на трети лица. Това се установява от представените по делото договори за продажба на ел.енергия и приложените фактури, по които купувач е друго лице -  „ ЕВН Т. С. И. Ю.“ ЕАД.  Повече от ясно е, че ответното дружество не е страна по тези договори за продажба на ел.енергия и не дължи заплащане по тях. Касае се  за изкупени количества произведена от ищеца електрическа енергия от трети лица на свободния пазар.

                  Такава възможност  за закупуване и продажба на произведената електрическа енергия  на трети лица и изрично предвидена в договора и съответства  на разпоредбите на  Глава 1Х, Раздел  -седми и чл.1,ал.1, предл.4-то от изключенията.

                    С оглед на това и за ответното дружество не се поражда задължение за плащане на продадената на трети лица електроенергия, без значение на какви цени това е договорено.

                 Ищецът не е страна по тези договори за продажба и не може да основава претенциите си на правоотношения в които той не участва.

 

 

                  Крайният извод е, че  независимо от размера на нетното специфично производство /НСП/, който е нормативно определен

         от регулатора с Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. – не е установена материалната легитимация на ответника да отговаря по предявените претенции.

                    Предявените искове са  недоказани като основание и размер за  посочените в исковата молба периоди  и правилно  съдът ги е отхвърлил като неоснователни.

                    При постановяване на решението съдът е приложил точно материалния закон, поради което решението следва да бъде потвърдено,  като на основание чл.272  от ГПК съдът препраща  към подробните  и задълбочени мотиви, изложени в обжалваното решение.

         На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.3 от  ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лева.

                  Производство по предявените при условията на евентуалност обратни искове не се е развило и няма основание да се  присъжда ДТ , още повече,че такава  не е внесена.

                  По  изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                            Р     Е    Ш   И  :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 260146  от 26.11.2020 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по т.д. № 70/2020 г. 

                 ОСЪЖДА   „Р.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***  възнаграждение за юрисконсулт  в размер на сумата 450 лева.

                   Настоящото възизивно решение е постановено при участието на  „Н.  е. к.“ ЕАД – град С. ЕИК********* като трето лице-помагач на ответника.

                     Решението може да  се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.               2.