Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1236
10.04.2020 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав,
в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9289 по описа на съда за
2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по искова молба на И.Б.Х. срещу М.М.Б. с иск
по чл. 108 ЗС за предаване на владението на следната движима вещ: лек
автомобил – джип „****“, рама ****, двигател № ***, цвят – ***, с рег. № ****.
Ищецът
твърди, че е собственик на описаната движима вещ, като постигнал договорка за
нейната продажба с ответника за сумата от 5000 лева. На 16.10.2018г. му предал
владението на вещта, а ответникът платил част от цената- 500 лева. За
предаването и плащането подписали протокол по договор за наем, защото с такъв
разполагал ответникът. Останалата част от цената не била платена и ищецът
поканил ответника да му върне веща, но той не го направил. Иска осъждането на
ответника да предаде владението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
По делото е представено свидетелство
за регистрация част първа за лек автомобил ****.
Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП собствеността на
регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на
подписите. Пътното превозно средство се регистрира на името на новия
собственик, за което в закона са предвидени множество изисквания и правила.
Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ,
съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително
и относно собственика на съответния автомобил. В този смисъл Решение № 37 от
5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г., III г. о., ГК. Поради това то
удостоверява принадлежността на правото на собственост.
В свидетелството за регистрация като
собственик е записан ищецът, поради което с категоричност се установява правото
му на собственост върху процесната движима вещ. Този извод не се променя от
настъпилото на ****. прекратяване на
регистрацията. Промяната е свързана единствено с формата необходима за
прехвърлянето на собствеността, която съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП е писмен договор. Не се твърди и не се
установява следващо прехвърляне на собствеността от ищеца в изискуемата форма.
От представения на лист 4
приемо-предавателен протокол от ***. се установява, че преди прекратяването на
регистрацията вещта е била предадена на ответника, като страните са
обективирали взаимоотношенията си като договор за лизинг на автомобила при цена
от 5000 лева, платима до 30.02.2019г. Ответникът не оспорва
получаването на вещта, но в о.с.з. заявява, че тя в момента не при него.
Безспорно е и неизпълнението на задължението за плащането на останалата част от
цената за ползването, като няма събрани обстоятелства ответникът да не е могъл
да ползва вещта до края на периода- ****. От показанията на свидетеля С. се
установява, че автомобилът е бил ползван от ответника до настъпването на
неконкретизирана повреда. След това предал регистрационните номера и талона на
ищеца, а впоследствие продал автомобила за части. Показанията на свидетеля
следват да бъдат кредитирани, тъй като не противоречат на събраните
доказателства и се подкрепят от удостовереното прекратяване на регистрацията,
при което се връщат и регистрационните табели на автомобила. В твърденията на
ответника и събраните гласни доказателствени средства обаче няма данни за това
кога ответникът е изгубил владението, съответно дали това е станало преди
подаването на исковата молба. Доказването на това обстоятелство е в тежест на
ответника, който го въвежда, за да се освободи от задължението си да върне
вещта на нейния собственик. В
подобна хипотеза, ако настъпилите в хода на процеса факти, довели до това, че
към момента на приключването на устните състезания фактическата власт върху
вещта вече не се упражнява от ответника, са последица от извършени от последния
действия, искът следва да бъде уважен и в осъдителната му част, освен ако
владението е било предадено на предявилото иска лице. За да се освободи от
отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на предявилото
иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания
вещта не се намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от
отговорност, след като е установено, че е упражнявал фактическата власт към
момента на предявяване на иска. В този смисъл Решение
№ 181 от 07.10.2016 година по гражданско дело
№ 4988 от 2014 година на ВКС.
В
заключение следва да се посочи, че когато се дължи предаването на движима вещ,
кредиторът може с вземането за предаването й да предяви и евентуалното си
вземане за нейната парична равностойност, за да избегне определянето й в
изпълнителния процес съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК, ако вещта не бъде намерена у
длъжника или е развалена. Към настоящия
момент няма конкретни данни за местоположението на превозното средство, но това
обстоятелство не препятства уважаването на претенцията. След като движимата вещ
е била предадена на ответника, предвид липсата на основание за нейното
задържане, именно той следва да я върне на собственика. Ако движимата вещи не
бъде намерени у длъжника, ГПК предвижда ред за защита на правата на
собственика.
Ето защо предявената претенция по
чл. 108 ЗС е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените разноски в размер на 53.39- дължима по иска д.т., 750
лева за адв. възнаграждение и 100 лева за САТЕ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, че И.Б.Х., ЕГН **********, е собственик на следната движима вещ: лек автомобил ****,
бензин/природен газ, с прекратена регистрация, като
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********, да предаде на И.Б.Х., ЕГН **********, владението
на описаната движимата вещ, а именно: лек автомобил ****, бензин/природен
газ, с прекратена регистрация.
ОСЪЖДА М.М.Б.,
ЕГН **********, да заплати на И.Б.Х., ЕГН **********, сумата от 903.39 лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.