Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
327 27.12.2013 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На дванадесети септември Година две хиляди и тринадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Т.С.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 102 по описа за 2012 година.
Производството по делото е
образувано по повод предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, чл.108
и чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД от „Водстрой - 98”АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: Гр.София 1606, район „Красно село”, ул.Шандор Петьофи №
13-15, представлявано от изпълнителния директор Иван Константинов Мирински с
ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа:
гр.Бургас, ул.Оборище № 90, ет.1-2 против „Хюндай хеви индъстрис Ко. България”АД
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София 1271, район „Надежда”,
бул. Рожен № 41, представлявано от изпълнителния директор Ик Хи Хан, род. на ***г.
в Република Корея, с посочен съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения:
гр.София, п.к.1000, ул.Алабин № 56, ет.5, адв.Матей Матев от АК-Ловеч, при
участието като трети лица – помагачи Община Царево и Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, да бъде прието за установено, че ответното
дружество не е носител на правото на строеж в имот идентификатор *** по к.к.на
гр.Ахтопол с площ от 10 934 кв.м., урбанизирана територия и на
разположените и държани 78 бр. дървени едноетажни бунгала и един брой цистерна;
да бъде осъдено да освободи и предаде собствения на ищеца недвижим имот с
идентификатор ***, като премахне изградените 78 бр. дървени едноетажни бунгала
и един брой цистерна; да бъде осъдено да заплати сумата от 120 000лв.,
представляваща обезщетение за ползването на имота като сбор от по 6000лв.
месечно за периода от 24.02.2010г. до предявяване на исковете, предявен като
частичен от сумата от 360 000лв. или по 18 000лв. месечно за същия
период, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по
делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е придобило
правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.Ахтопол, Община Царево, по реда на чл.35 ЗОС след процедура по проведен
публичен търг и сключен договор за продажба с Община Царево. Ответното
дружество упражнява фактическа власт върху имота, където са поставени 78 бр.
преместваеми едноетажни бунгала и една цистерна. Въпреки изпратената нотариална
покана до ответника да освободи и предаде владението върху имота на ищеца,
както и да заплати обезщетение за ползването му, „Хюндай хеви индъстрис Ко.
България”АД продължава да ползва имота без да заплаща обезщетение затова. Твърди,
че разполага със строителни книжа и други документи за поставянето на бунгалата
и цистерната. Към исковата молба бяха приложени писмени доказателства.
В дадения срок съобразно чл.131 от ГПК, ответната
страна подаде писмен отговор на исковата молба, в който бяха изложени твърдения,
че исковете са неоснователни, защото
ответника като универсален правоприемник на „Елпром” - София и „Елпром
Енерго”ДФ е придобил собствеността върху всички имоти, притежавани от
дружествата. Оспорено беше правото на собственост на ищеца върху земята, поради
придобиването й от несобственик – Община Царево. След като ищеца не е
собственик на имота, той не би могъл да претендира и обезщетение за
ползване. Изложено беше становище, че
ищеца и с допълнителната си молба не е обосновал правния си интерес от
предявения иск. Уважаването на така предявения установителен иск не би довело
до обогатяване или запазване на негово имущество, тъй като „Водстрой - 98”АД не
твърди, че претендира права върху бунгалата и цистерната като част от почивната
база. Тъй като ищецът не владее земята, право на собственост върху която
претендира, уважаването на установителния иск няма да го направи владелец на
земята, без предявяване на нова ревандикация. Твърди се също така, че
разглеждането в едно производство на обективно съединени ревандикационен и
негаторен иск съвместно с отрицателен установителен иск касаещи една и съща
вещ, е недопустимо, тъй като доказването на осъдителните искове „поглъща” и
съдържа имлицитно доказването основателността на установителния иск.
В дадения месечен срок постъпи писмено становище от
конституираната с определение на съда като трето лице-помагач на ищеца Община
Царево, че исковата молба е допустима и основателна. Ответникът не е носител на
право на строеж върху терена, тъй като общината никога не е издавала разрешение
за строеж или поставяне на дървени
бунгала. Последните не са отразени в кадастралната карта и никога не са били
отразявани в предходни кадастрални планове. Дървените бунгала са нетрайно
прикрепени към земята и не могат да придобият характер на недвижима вещ
съобр.чл.110 от ЗС. Имотът е актуват като частна общинска собственост с акт № *,
т.*, рег.№ 1507/21.07.2009г. издаден от СВ – Царево и е записан като такъв в
кадастралната карта и кадастралните регистри. Проведеният търг е според
законовите изисквания. Приложени са писмени доказателства.
В дадения месечен срок постъпи молба от привлечената с
определение на съда като трето лице помагач на ответника Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, но не и писмено становище. Приложено
беше пълномощно.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалните си
представители, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с
което да уважи исковете изцяло, като присъди и направените по делото съдебни
разноски. В подкрепа на исковете ангажира съдебно-техническа експертиза.
В съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалните си представители, поддържа направените възражения и счита, че
съда следва да отхвърли всички предявени искове
като недопустими, респ.неоснователни, като й бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, както
и свидетелски показания. В писмена защита разви подробно защитната си теза.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което има правен интерес от иска и пред компетентния съд,
съобразно правилата на родовата и местна подсъдност - чл.104 т.3 и чл.109 изр.1
от ГПК.
Според договор за продажба на недвижим имот частна
общинска собственост след проведен публичен търг с тайно наддаване, на
24.02.2010г. е бил сключен договор, според който Община Царево е продала на
„Водстрой
Според заключението на извършената съдебно-техническа
експертиза, процесните обекти са били построени преди 1966г. Изградените
бунгала и цистерни не е предвидено да бъдат запазени според действащите
ПУП/ПРЗ. Вещото лице не е открило в Община Царево данни за издадени строителни
разрешения за поставянето на обектите. Макар по своята конструкция да са
преместваеми, при преместване някои от бунгалата поради старост биха се
разпаднали. Наемът за използване на имота за периода 24.02.2010 – 21.09.2011г.
е в размер на 6560лв. месечно или общо 123 330лв.
Заключението на приетата тройна съдебно-техническа
експертиза съвпада изцяло с това на единичната, с изключение на предложения
месечен наем за имота, който е определен на 5248лв. или общо 98 138лв. за
периода 24.02.2010 – 21.09.2011г. В съдебно заседание беше уточнено, че
съществувалата преди телена ограда със съседните имоти и била междувременно
премахната.
Съобразно заключението на приетата
съдебно-икономическа експертиза, бунгалата се водят в счетоводните сметки и
регистри на „Хюндай хеви индъстрис Ко. България”АД, но поради прилагана
по-висока норма на амортизация се водят като изхабени, без остатъчна стойност. Заведени
са в сметка 203, която се отнася за сгради. Първите 5 типа къщички, кухненският
блок, санитарният възел и склада са посочени с дати на придобиване и въвеждане
в експлоатация 1966 и 1967г., останалите бунгала и лавката през 1989г., а
трафопостовете през 1990г.
Според показанията на свидетеля Н.М. – магазинер и
охранител на почивната станция, същият работи там от 1988г. до м.юни 2013г. На
територията на имота има 75 бр. бунгала,
трафопост, парково осветление, столова, цистерни, складови помещения за
хранителни продукти. На смяна са се хранили по 460 души, от 6000 работници в
комбината. За лятото е имало по 6 смени, а от 24 май идвали и от детските
градини на почивка. Комбинатът първо се казвал „Васил Коларов”, после
„Елпроменерго”, „Елпромтрафо” и накрая от 1997г. „Хюндай хеви индъстри
България”. Бунгалата били поставени през 1965г., когато свидетеля работел към
„Наркооп” – Ахтопол и зареждал базата с хляб и зеленчуци. По бунгалата се
настанявали туристи с карти от „Хюндай”. През зимата, от 01.10. станцията се
зазимявала. В момента действащи били от 51 до 69 бунгало, построени през 1989г.
Столовата не работи от 5-6 години, там се пере бельото. Около бунгалата откъм
улицата има желязна ограда, а от долния край телена мрежа на колове.
При така събраните доказателства може да се направи
безпротиворечив извод, че ищеца е собственик на имот с идентификатор *** по
к.к.на гр.Ахтопол с площ от 10 934 кв.м., урбанизирана територия. Освен,
че това не се оспорва от ответната страна, същото произтича от приложената
преписка за проведен публичен търг, като способ за придобиване. Същото е
станало след провеждането на търга, обявяването на ищцовото дружество за
купувач и заплащането на определената
цена. Така придобитото право на собственост е било вписано в Служба
„Вписвания” при РС-Царево. Праводателят на „Водстрой 98”АД – Община Царево, се легитимира като
собственик на имота по силата на акт за частна общинска собственост № 1254/
14.09.2009г. Или ищецът е придобил имота от собственик, чрез правна сделка.
Също за безспорно следва да се приеме, че в имота
съществуват 75бр. дървени бунгала, поставени по различно време и намиращи се в
различно състояние, както и 3бр. цистерни. Няма спор, че тези вещи са собственост
на ответното дружество. Този извод следва от факта, че всички те са били
поставени/изградени в имота до 1989г., когато техен собственик е бил завод
„Васил Коларов”. Проследяването на различните промени в наименованията и
организационната форма на създадените предприятия – нови юридически лица, води
до извода, че „Хюндай хеви индъстрис Ко.България”АД е правоприемник на завода и
като такъв е придобило правото на собственост върху изграденото в имота,
съобразно изготвения на 22.11.1991г. разделителен протокол /л.39-50/, в който
са посочени вещите и правата, които се придобиват от създаденото „Елпром –
трафо”ООД. В потвърждение е заключението на вещото лице Корадов относно завеждането
като материални активи в счетоводните книги на ответника на вещите.
Преминаването на правото на собственост от държавата в новосъздадените
дружества се обуславя от нормата на чл.17а от ЗППДОП /отм./, като след преобразуването
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, с
акта на преобразуването предоставеното имущество се предоставя в собственост,
освен ако не е предвидено друго.
По отношение иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
За наличието на правен интерес от предявяване на този иск
да се приеме за установено, че ответното дружество не е носител на правото на
строеж в имот идентификатор *** по к.к.на гр.Ахтопол с площ от 10 934
кв.м., урбанизирана територия и на разположените и държани 78 бр. дървени
едноетажни бунгала и един брой цистерна, следва да се добави, че произтича от
действията на ответното дружество, което в нарочна нотариална покана до
„Водстрой 98”АД се е позовало на това
свое право, съобразно чл.63 от ЗС да държи постройки в чужд имот. Няма законова
пречка, ищеца да поиска от съда със сила на присъдено нещо да признае
несъществуването на твърдяно от ответника ограничено вещно право. Това не би
могло да се постигне ако само бъде разгледано такова възражение, направено от ответника.
Съществуването на ограничено вещно право на строеж в
чужд имот е положителен факт и на общо основание подлежи на доказване. Такова
от страна на ответника в настоящото производството не беше проведено.
Презумпция, че щом като през 1966-1967г., респ.1989г. са били поставени
дървените бунгала в имота, това е станало въз основа на редовни документи,
няма. Ответникът не представи
доказателства, че към момента на поставянето на съоръженията е имало
учредено право на строеж от държавата, като собственик на земята. Такива книжа
не са били открити и от вещото лице при проверката в Община Царево.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. И в
двете приети от съда заключения на проведени съдебно-технически експертизи подробно
са описани бунгалата по вид и начин на закрепване. Всички 75 бр. представляват
„преместваеми обекти” по смисъла на § 80 от ДР на Закона за устройството на
територията. Предназначени са за „друга обслужваща дейност” – отдих на
работници и служители в ответното предприятие. Според начина на изработване и
монтиране е възможно да бъдат отделени от повърхността и техническата
инфраструктура и да бъдат местени в пространството на друго място, където
отново да бъдат използвани със същото или подобно предназначение. Законът
изисква такава възможност да съществува технически, но не и дали е възможно
това да се извърши с вещи, използвани 25, респ. 48 години и станали
неизползваеми дори ако останат на местата, където се намират в момента. От
приетата съдебно-икономическа експертиза може да се направи извод, че така
смята и ръководството на ответното предприятие, след като са приели значително
по-висок коефициент на амортизация за бунгалата /15 % вместо 4 %/. Що се отнася
до изискването да не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, този критерии е неприложим поради приетия от Община Царево ПУП, според
който за целия имот е прието, че представлява урбанизирана територия и явно
няма да се използва като земеделска земя.
След като
бунгалата са преместваеми обекти, те не биха могли да представляват „търпим
строеж” по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Впрочем ЗУТ прие срокове за
обявяването на отделни обекти за търпими строежи, като няма доказателства
ответника да е предприел действия по започване на процедура затова. Всички
доводи дотук се отнасят и до находящата се в имота цистерна. За поставянето й
също липсват доказателства да е било учредено право на строеж. Колкото до
преместването й, това е технически възможно и като вещ би могла да бъде
използвана на друго място.
Според показанията на св.М. и посоченото в заключенията
на съдебно-техническите експертизи, в имота на места са изградени пътеки между
бунгалата, последните са електрифицирани. Изграждането на тази инфраструктура
не променя временния характер на изградените в базата обекти.
Изложеното води до извод, че предявения отрицателен
установителен иск, че ответното дружество не е носител на правото на строеж в
имота на разположените и държани 75 бр. дървени едноетажни бунгала и един брой
цистерна, следва да бъде уважен.
По отношение исковете с правно основание чл.108 и
чл.109 от ЗС
За да бъде уважен иск за собственост, ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота, а ответника го владее без правно основание. Първата
предпоставка е налице и по отношение придобиването на правото на собственост
върху земята не се спори. Предвид извършената разпоредителна сделка, ищецът е
собственик на имота, тъй като го е придобил чрез възмездна сделка от Община
Царево.
Не се спори и че ответника владее имота. Това стана
ясно и от показанията на св.М., който от 1988г. е домакин и пазач на базата.
По-горе беше обсъдено направеното възражение, че дружеството е носител на
ограничено право на строеж в имота, което съда прие за неоснователно по
отношение на бунгалата и цистерната. Сградите не са предмет на спора. Съотв.не
е предмет на разглеждане и въпроса за прилежаща територия около тези сгради,
която ответното дружество би имало правото да владее. Това води до
основателност и на иска за собственост, като „Хюндай хеви индъстрис Ко.
България”АД бъде осъдено да освободи и предаде на ищеца собствения му недвижим
имот, като на основание чл.109 от ЗС премахне изградените в него 75 бр. дървени
бунгала и една цистерна. Последното е последица от правото на собственика да
изисква от всеки да не му пречи при използването на собствения му имот, вкл.
като „Хюндай хеви индъстрис Ко. България”АД няма право да държи в имота свои
без правно основание. Вещите лица по приетите единична и тройна
съдебно-технически експертизи са категорични, че в имота са налице 75 бр.
бунгала, а не 78 както е изложено в исковата молба. За разликата от 3 бунгала
исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По отношение иска за заплащане на обезщетение
Чл.59 ал.1 от ЗЗД изисква, всеки, който се е обогатил
неоснователно за сметка на другиго, да му върне това, с което се е обогатил. С
получаването на нотариалната покана от ищеца на 13.06.2011г., ответникът е бил
уведомен за претенциите на „Водстрой
98”АД за обезщетение за ползването на имота без основание. От тази дата
и дължи заплащането на лихва върху обезщетението. Кой е собственик на имота
става известно на третите лица от датата на вписването на акта за собственост в
Служба „Вписвания”, а от тази дата е налице и дължимост на обезщетение за
ползването на имота без основание. Вписването на правото на собственост е
налице. От този момент ползвателят на имота дължи връщане на всичко, с което се
е обогатил за сметка на собственика. Или
иска за присъждане на обезщетение е основателен. Изчисляването на това
обезщетение в пари беше извършено чрез пресмятане на дължимия наем за
ползването на имота. Предвид заключенията на двете съдебно-технически
експертизи, съдът възприема за по-добре мотивирано становището на тройната
експертиза. С оглед претенцията за премахване на бунгалата, дължимият месечен
наем следва да бъде определен единствено за земята. Това кореспондира и с
твърдението на ответната страна, че базата винаги се е използвала единствено за
отдих на работници и служители от предприятието. Или за посочения период
дължимото обезщетение е в размер общо на 98 138лв., като иска до претендираните
120 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид уважаването на исковете и отхвърлената част от
иска за обезщетение, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, „Хюндай хеви
индъстрис Ко. България”АД следва да заплати в полза на „Водстрой 98”АД направените по делото разноски в размер на 1759лв.
внесена държавна такса върху уважените искове и 3925.52лв. съобразно уважената
част от иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Според приложения списък на
разноските от ответната страна и отхвърлената част от иска за присъждане на
обезщетение, ищецът дължи заплащане на
сумата от 768лв. Или след приспадане ответната страна следва да заплати на
ищцовото дружество сумата от 4916.52лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 от ГПК, чл.108 и чл.109 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Хюндай хеви индъстрис Ко.
България”АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София 1271, район
„Надежда”, бул. Рожен № 41, представлявано от изпълнителния директор Ик Хи Хан,
род. на ***г. в Република Корея, с посочен съдебен адрес за връчване на
призовки и съобщения: гр.София, п.к.1000, ул.Алабин № 56, ет.5, адв.Матей Матев
от АК-Ловеч, при участието като трети лица – помагачи Община Царево и Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол, не е носител на правото на строеж в собствения на „Водстрой -
98”АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: Гр.София 1606, район
„Красно село”, ул.Шандор Петьофи № 13-15, представлявано от изпълнителния
директор Иван Константинов Мирински с ЕГН **********, с посочен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа: гр.Бургас, ул.Оборище № 90, ет.1-2, имот
с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Ахтопол с площ от 10 934
кв.м., урбанизирана територия, при граници: имоти идентификатори ***; ***; ***;
***; *** и ***, на разположените и държани 75 бр. дървени едноетажни бунгала и
един брой цистерна.
ОСЪЖДА „Хюндай хеви
индъстрис Ко. България”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София 1271, район „Надежда”, бул. Рожен № 41, представлявано от
изпълнителния директор Ик Хи Хан, род. на ***г. в Република Корея, с посочен
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.София, п.к.1000,
ул.Алабин № 56, ет.5, адв.Матей Матев от АК-Ловеч, при участие в производството
като трети лица – помагачи на Община
Царево и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, да освободи и
предаде на „Водстрой - 98”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Гр.София 1606, район „Красно село”, ул.Шандор Петьофи № 13-15, представлявано
от изпълнителния директор Иван Константинов Мирински с ЕГН **********, с
посочен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр.Бургас, ул.Оборище
№ 90, ет.1-2 собствения им недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр.Ахтопол с площ от 10 934 кв.м., урбанизирана територия, при
граници: имоти идентификатори ***; ***; ***; ***; *** и ***, като ПРЕМАХНЕ разположените и държани в имота 75 /седемдесет
и пет/ бр. дървени едноетажни бунгала и един брой цистерна, като иска за
премахване на 3 /три/ бр. дървени едноетажни бунгала ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА „Хюндай хеви
индъстрис Ко. България”АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София
1271, район „Надежда”, бул. Рожен № 41, представлявано от изпълнителния директор
Ик Хи Хан, род. на ***г. в Република Корея, с посочен съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр.София, п.к.1000, ул.Алабин № 56, ет.5, адв.Матей Матев
от АК-Ловеч, при участие в производството като трети лица – помагачи на Община Царево и Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, да заплати в полза на „Водстрой - 98”АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: Гр.София 1606, район „Красно село”,
ул.Шандор Петьофи № 13-15, представлявано от изпълнителния директор Иван
Константинов Мирински с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа: гр.Бургас, ул.Оборище № 90, ет.1-2, сумата от
98 138 /деветдесет и осем хиляди сто тридесет и осем/лв. за ползването на
недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Ахтопол с площ
от 10 934 кв.м., урбанизирана територия, като сбор от по 5248лв. месечно
за периода от 24.02.2010г. до предявяване на исковете, предявен като частичен от
сумата от 360 000лв. или по 18 000лв. месечно за същия период, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като исковете до претендираните
120 000лв. ОТХВЪРЛЯ като недоказани.
ОСЪЖДА „Хюндай хеви индъстрис Ко. България”АД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.София 1271, район „Надежда”, бул. Рожен № 41,
представлявано от изпълнителния директор Ик Хи Хан, род. на ***г. в Република
Корея, с посочен съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.София,
п.к.1000, ул.Алабин № 56, ет.5, адв.Матей Матев от АК-Ловеч да заплати в полза
на „Водстрой - 98”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Гр.София
1606, район „Красно село”, ул.Шандор Петьофи № 13-15, представлявано от
изпълнителния директор Иван Константинов Мирински с ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр.Бургас, ул.Оборище № 90,
ет.1-2 сумата от 4916.52 /четири хиляди деветстотин и шестнадесет лв. петдесет и две ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: