№ 56
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20214400900123 по описа за 2021 година
Искове с пр. осн. чл. 380 ал.1 от КЗ/,вр. с чл. 432 ал.1, вр. с чл.
493а от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от М. М. П. чрез
адв. П. К. срещу ЗД Бул инс АД за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при ПТП и с оглед наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , както и лихва върху
присъденото обезщетение считано от 25.05.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сестра на починалата при
ПТП П.М. П. на 23 години. Твърди се ,че с влязла в сила присъда С.С.В. е
признат за виновен, че при управление на л.а *** е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.М. П..
За лекия автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество . Ищцата е предявила претенция за
изплащане на обезщетение пред застрахователя, който е получил всички
документи на 2.03.2021 г, но към момента на подаване на исковата молба не е
изплатено обезщетение. В ИМ се твърди, че ищцата и нейната загинала сестра
са били много близки, съществувала е много силна връзка, обич, уважение,
1
взаимна привързаност, подкрепа и споделяне на всичко. Твърди се, че
загиналата сестра е следвала стъпките на по – голямата си сестра, ищца по
делото, заминала е да учи в Свищов като нея и са живеели заедно в една
квартира. Твърди се, че мъката на ищцата е огромна, не може да преодолее
загубата на сестра си в млада възраст, загубата се отразява тежко на
емоционалното й и психическо състояние. Твърди се, че неимуществените
вреди имат по – голяма значимост и се оценяват по – високо. Претендира се
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв,
частичен иск от 50 000 лв, заедно с дължимата законна лихва, считано от
25.05.2018 г, датата, на която ответното дружество е било уведомено от
родителите на ищцата за настъпилото застрахователно събитие.
Към исковата молба са приложени посочените доказателства,
ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по производството
с определение на съда , преписи от приложенията са налични за другата
страна, поради което и на осн. Чл. 367 от ГПК исковата молба с
приложенията е била изпратени на ответника за отговор.
В предвидения срок е постъпил отговор от ответната страна по
делото. В отговора на исковата молба се оспорват предявените искове по
основание и размер. Възразява се, че с оглед приетото разрешение в ТР № 1
от 21.06.2018 г на ОСНГТК на ВКС на РБ легитимирани да получат
обезщетение са само определен кръг лица и по изключение други лица извън
този кръг, в който ищцата не попада и то само в случаите на създадена трайна
дълбока емоционална връзка с пострадалото лице. Възразява се, че такива
доказателства по делото липсват като се оспорва наличието на отношения на
изключителна близост между ищцата и починалата й при ПТП сестра.
Оспорва се и твърдението за значителни неимуществени вреди от болки и
страдание от загубата на сестрата на ищцата. Възразява се,при условие на
евентуалност, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
починалото лице като се утвърждава в отговора, че починалата е била без
предпазен колан и съзнателно е приела да пътува в автомобил с
неправоспособен водач. Твърди се, че съпричиняването е било установено по
категоричен начин в хода на наказателното производство. Възразява се, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер
и несъпоставимо с преживяното от ищцата. Възразява се, че по отношение на
2
търсеното обезщетение е налице поставен законов застрахователен лимит от
5000 лв съгласно пар. 96 от ПЗРЗИДКЗ, в сила от 7.12.2018 г вр. с чл. 493а
ал.4 от КЗ. Възразява се, че не се дължи лихва за забава от 25.05.2018 г, тъй
като ищцата е предявила лична застрахователна претенция едва с молба от
26.02.2021 г.Претендира се назначаването на техническа и медицинска
експертиза, сочат се задачи на ВЛ.В допълнение към постъпилия отговор се
правят доказателствени искания.
Допълнителна искова молба не е постъпила от ищцовата страна.
Върху ищцовата страна е доказателствената тежест да установи и
докаже пред съда обстоятелствата ,които обосновават ангажирането
отговорността на застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за вината и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил ***, рег.№ *** за
неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания .
3.за наличието на дълбока и трайна връзка между ищцата и починалото лице ,
както и за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки
и страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лекия автомобил , които твърди в писмения си отговор ,а именно за
съпричиняване на вредите от самата пострадала .
БЕЗСПОРНО е установено по делото, че е налице влязла в сила
присъда на наказателен съд ,която е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК
за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. С присъда от 22.03.2017 г. влязла
в сила на 2.02.2018 г Силистренски Окръжен Съд е признал подсъдимия
С.С.В. за виновен в това, че на 18.08.2016 г между с. *** и с. ***, обл.
Силистра, при управление на л.а *** рег. № *** е нарушил правила за
движение по пътищата,а именно чл. 5 от ППЗДвП – водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за за категорията на МПС,
което управлява, пътен знак В 26, въвеждащ забрана за движение със скорост
над 30 км./ч, съгл. Чл. 47 ал.3 от ППЗДвП,чл. 20 ал.1 от ЗДвП – водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват като без да е
правоспособен водач на МПС, кат. В, е управлявал със скорост от 73,4 км/ч и
е изгубил сонтрол върху управлението и е допуснал ПТП вследствие на
което е причинил по непредпазливост смъртта на П.М. П. ЕГН **********,
поради което и на осн. Чл. 343 ал.3 л.“б“ вр. с ал.1 б.“в“, вр. с чл. 342 ал.1 НК
и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода от 6 години,
което е намалено на осн. Чл. 58 а , ал.1 от НК с една трета и е определено
3
наказание в размер на 4 години лишаване от свобода. АС – Варна е отменил
присъдата само в частта относно вида на затворническото общежитие и
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, но не и относно
посочените по – горе параметри.ВКС на РБ е потвърдил решението на АС –
Варна. С оглед на изложеното до тук се налага задължителния за
гражданския съд извод че С.С.В. виновно и противоправно е причинил
смъртта на П.М. П. .
БЕЗСПОРНО е също така и е видно и от писмените доказателства на
лист 12 от делото,че ищцата е сестра на починалата П.М. П..
БЕЗСПОРНО по делото е, видно от писменото доказателство на л. 16 от
делото, че за процесния автомобил, участник в ПТП, е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника с начална дата 15.07.2017
и крайна дата 14.07.2017 г.
СПОРНИ по делото са въпросите относно наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото лице, наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата, както и вида,
характера на претърпените неимуществени вреди и тяхната обезвреда по
справедливост.
При настоящия правен спор следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което „материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са освен лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , и по изключение
всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания
,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Според
настоящия съд въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в
него се приема че „ в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите ,съответно бабите /дядовците и внуците ,са
част от най-близкия родствен и семеен кръг …“ ,което разбиране, ако се
изтеглят логическите му консеквенции , предполага извеждането на оборима
презумпция ,че лицата от този кръг поначало търпят неимуществени вреди от
смъртта на починалия си родственик и вече е само въпрос на конкретно
доказване какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с това по-
нататък пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по изключение –
когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Въвеждането на критерий значителност на търпените от ищците болки
и страдания за обосноваване на правото на тази категория пострадали лица
на обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е
въпрос не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а
касае неговия размер.По тази причина критерият значителност на вредите не
би следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът
има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази
4
само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР
критерий продължителност на търпените болки и страдания,който би
следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не
върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Цитираното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е
задължително за настоящия съд , поради което се налага изследването на
въпроса дали в конкретния случай между ищцата и починалата й сестра , е
била изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля
формалната връзка на родство ,че поради загубата на родственика ищцата да
търпи значителни морални болки и страдания от нейната загуба с
продължително проявление във времето.
От показанията на разпитаните като свидетели Н.Н.Ц. и Г.М.В. се
установява наличието именно на такава близка и трайна житейска връзка
между ищцата и починалата й сестра,която надхвърля формалната връзка на
родство помежду им и поради която ищцата е претърпяла и продължава да
търпи значителни болки и страдания от загубата на сестра си.
Свидетелката Ц. утвърждава пред съда, че познава ищцата от 12-13
години, познавала е и починалата й сестра, към момента на ПТП двете сестри
са живеели в едно домакинство в Червен Бряг, където живее и свидетелката.
Свидетелката уточнява ,че починалата П. е била студентка, ходила е на
бригада в чужбина, но двете сестри са живеели заедно и на квартира в
Свищов, тъй като и двете са учили там, а разликата помежду им е била 2
години. Свидетелката твърди, че М. е учила задочно, но не си спомня каква
форма е било обучението на П.. Св. Ц. утвърждава пред съда, че има преки
впечатления от това как ищцата е понесла загубата на сестра си. Твърди, че тя
е била тази, която е следвало да разпознае тялото на сестра си в моргата,
поела е всички ангажименти около погребението и е била съсипана от
случилото се. Свидетелката твърди, че е била в непрекъсната връзка с ищцата,
която й е била по - близка приятелка, макар че е познавала и загиналата П..
Св. Ц. твърди, че след погребението ищцата е имала нужда да говори с
някого, в продължение на месец я било страх да се качи в кола, в
последствие си е купила кола, тъй като работата й е била свързана с
шофиране, но една година не е смеела да шофира сама. Според свидетелката
липсата на П. се усеща много в семейството на ищцата и тя на всички
празници се чувства длъжна да е с родителите си, независимо, че от известно
време има друг човек до себе си. Според свидетелката М. и П. са били близки
и много са си споделяли. Свидетелката твърди, че ищцата е била в шок след
погребението, на което свидетелката не е присъствала. Споделяла е пред
свидетелката, че сънува сестра си непрекъснато, изпитва голяма липса и няма
с кого да споделя така, както е споделяла със сестра си.
Свидетелката Г.В., която е майка на ищцата и на починалата П.,
твърди пред съда, че към момента на нещастието починалата П. е била
последна година редовна студентка в Свищов и е живеела на общежитие,
ищцата е живеела при родителите си в червен Бряг, тъй като е била
5
завършила. Свидетелката твърди, че две години са живеели заедно в Свищов
след като починалата П. е била приета да учи там. Според свидетелката и в
периода, в който ищцата М. е живеела в Червен Бряг е ходела често при
загиналата П. и е пренощувала при нея в Свищов. Свидетелката твърди, че
месец след смъртта на сестра си ищцата не е говорила, сама е отишла в
моргата да разпознае тялото, тъй като бащата на сестрите е бил прекарал
инсулт, а свидетелката също не е отишла. Заявява, че до последно не са
вярвали, че загиналата е П.. Свидетелката твърди, че загубата и болката не
могат да се излекуват, нито нейната, нито на ищцата М..
Съдът възприема показанията на свидетелките, вкл. на св. В., която е
майка на ищцата, но е била най – близко до нея при трагичните обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът приема ,че съгласно разпоредбата на
чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда
приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно
увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000 лева за периода до влизане в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката. Съдът намира, че така въведеното
ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди
противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение,
регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на
параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката "гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-
членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-
малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно
увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите". Цитираната норма е била възприета
както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното
законодателство на нормите на редица директиви, в това число и Директива
2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" е значително по-нисък от
минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива
2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните
застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското
законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение
следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид
6
разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално
запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята
компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да
лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие".
Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".
Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на
ищцата обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се
съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален
размер.
Съдът приема, че между двете сестри са били налице отношения на
близост и подкрепа, периодите, в които не са живеели заедно , не са се
отразили на близостта им, те са имали контакти помежду си, споделяли са
емоциите си ,имали са срещи и общи преживявания.Съдът приема, че за
установяването на една трайна връзка не е задължително лицата постоянно да
живеят заедно и ежедневно да са един до друг. Трайната връзка може да се
изразява в неотклонното усещане за наличието на близък човек, на когото
може да се разчита, с когото може да се сподели и чието съществуване прави
живота по – пълен, сигурен и изпълнен с очаквания. Едновременно с това
ищцата е имала и свой живот, млада е , изгражда бъдещето си, работи,
преодоляла е с времето най – тежките проявления на шока и стреса от
загубата на сестра си, но загубата ще съпътства целия й живот.
Като съобрази установените от свидетелите обем , интензивност и
продължителност на търпените от ищците болки и страдания поради загубата
на сестрата на ищцата ,съдът намира ,че справедливият размер за тяхното
обезщетение е 40 000 лв. за ищцата. .
Следва обаче да се съобразят възраженията на ответното
застрахователно дружество за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата П.М. П.. Евентуално съпричиняващо вредите поведение от
страна на пострадалата не е елемент на престъпния състав на чл.343 ал.3 във
връзка с чл.342 ал.1 от НК, поради което наказателния съд постановил
осъдителната присъда не се е занимавал изобщо с въпроса на такова
съпричиняване. В този смисъл ответникът, който твърди наличието на
подобно съпричиняване следва да го докаже в рамките на настоящото исково
производство.
7
По делото е налице приета от съда автотехническа експертиза на ВЛ
В. П. , от което е видно, че лекият автомобил от ПТП е бил оборудван с
триточкови инерционни колани на всички места в автомобила. По делото не е
спорно между страните обстоятелството, че пострадалата е била без поставен
колан . Това е заявено и от процесуалния представител на ищцата в
последното по делото съдебно заседание и се установява от решението на АС
– Варна. Видно от заключението на ВЛ П. поставянето на колан не позволява
изместване на тялото при инерционно натоварване и свободно движение на
тялото в купето. При пътуващите с обезопасителен колан травмите са с 50 –
60% по ниски. Според ВЛ в случая автомобилът се е движел по наклонена
повърхносту а коланът има функцията да прибере тялото към облегалката с
диагоналната си част, както и да задържа крайниците към седалката. Според
ВЛ една от причините за обръщането на автомобила е движението по
наклонена повърхност. ВЛ утвърждава, с оглед притискането на пострадалата
под автомоблила, че той се обърнала към страната, в която е била тя. Тялото е
минало през отворения прозорец и не е било задържано от нищо, тъй като не
е било поставен колан. ВЛ утвърждава категорично пред съда, че по никакъв
начин травмите при поставен и непоставен колан не могат да са еднакви. С
колан загиналата не е щяла да изпадне от прозореца. Според ВЛ при поставен
колан загиналата е щяла да оцелее.
Видно от съдебно медицинската експертиза по делото ВЛ също
посочна, че предпазният колан задължа тялото върху седалката. ВЛ
утвърждава пред съда, че в редки случаи може да стигне до коланна травма.
ВЛ обаче твърди пред съда, че в медицинската експертиза по наказателното
производство механизмът на травмата е много добре описан и нямат място
хипотетични разсъждения. ВЛ утвърждава, че при конкретната травма, която
е причина за смъртта, същата не би била такава и с тази тежест при поставен
колан.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като обективни и
непротиворечиви. Съдът приема, че липсата на поставен предпазен колан е
допринесла за настъпване на фаталната травма, довела до смъртта на сестрата
на ищцата. Едновременно с това следва да се отчете влязлата в сила присъда
и липсата на издадено свидетелство за управление на автомобил за водача. В
този смисъл съдът приема, че загиналата сестра на ищцата е проявила
лекомислие и небрежност като се е качила в автомобил с неправоспособен
водач и не е поставила обезопасителен колан като по този начин е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат. Следва да се приеме съпричиняване
в размер на 50% като с този процент следва да се намали определеното по –
горе обезщетение от лв и иска следва да се уважи в размер на по 20 000 лв
.Върху определеното обезщетение ответникът дължи и законна лихва,която
обаче се дължи не от датата на самото ПТП и причиненото увреждане,а
съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичането
на петнадесет дневния срок от уведомяване на застрахователя за предявената
извънсъдебна претенция,което уведомяване е станало на 26.02..2021г., видно
от писменото доказателство на л. 14 от делото. Липсва предходно
уведомяване на застрахователя от ищцата. Ответникът обаче е отговорил на
8
предявената извънсъдебна претенция на 17.03.2021 г, видно от писменото
доказателство на л. 15 от делото. Петнадесетдневния срок е изтекъл на
13.03.2021 г, което е събота, т.е изтекъл е на 15.03.2021 г. От 16.03.2021 г
следва да се присъди и претендираната лихва.
С оглед този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер в размер на 800 лв .
С оглед изхода на делото и наличието на претенция за заплащане на
разноски на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗАдв и съобразно уважения размер на
исковете, както и с оглед разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния
интерес при уважения размер на исковете следва да се осъди ответника да
заплати на адв. П. К. на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗАдв възнаграждение в размер на
1356 лв с ДДС. Налице е претенция за разноски от ответната страна при
липса на възражение за прекомерност. Искът е уважен в размер на 76,9 %.
При този изход на делото следва да се заплатят разноски на ответната страна
в размер на 80,85 лв за ВЛ и 580,12 лв за адвокатско възнаграждение. След
компенсация следва да се осъди ответната страна да заплати на адв. П. К.
възнаграждение в размер на 773,88 лв на осн. Чл. 38 от ЗА. Следва да се
осъди ищцата да заплати разноски на ответната страна за ВЛ в размер на
80,85 лв.Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по
производството към съда, но не и към другата страна.
Водим от горното Плевенски Окръжен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 380 ал.1 от КЗ/,вр. с чл. 432 ал.1, вр. с
чл. 493а от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, София, бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. П. ЕГН ********** от
Червен Бряг ул. ***, сумата 20 000 лева, частичен иск от 50 000 лв,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на сестра й П.М. П. ,причинена при ПТП на 18.08.2016г по вина на
водача на лекия автомобил *** с рег№ *** - С.С.В., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество с полица
№BG/02/116001943781, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
16.03.2021г. до окончателното и изплащане КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираните 26 000 лева главница като частичен иск от 50 000 лв и за
законната лихва от 25.05.2018г. до 16.03.2021г ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
София, бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал. 2 от ЗАдв вр. с чл. 7 ал.2 т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат П. К. от САК възнаграждение в размер на 773,88 лв съобразно
уважения размер на исковете
ОСЪЖДА М. М. П. ЕГН ********** от Червен Бряг ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
9
София, бул. *** деловодни разноски за ВЛ в размер на 80,85 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
София, бул. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен Съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10