№ 872
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110200500 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на Нафизе Рамадан
А., чрез управител против НП № 03-014184/06.10.2021г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което е наложено административно наказание
„глоба”.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че в деня, в който е следвало да се яви
, за да представи документи, въззивницата се е явила на дело като придружител на своя
съпруг и поради тази причина не представила документите на посочената дата.
Сочи, че лицето И И не е работник за ЗП, поради което неправилно е прието от
наказващия орган, че деянието е съставомерно.
Алтернативно счита, че случаят е маловажен.
Сочи, че с НП е наложено наказание, което е предвидено за юридически лица е
еднолични търговци, като неправилно е определен вида на наказанието и неговия размер.
Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление. Алтернативно се формулира искане за изменяне на НП, като се приложи
санкцията, предвидена за физически лица.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
В заседанието по същество не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.09.2021г. била извършена проверка в с. Гроздьово от служители на Дирекция
”Инспекция по труда”-Варна, сред които св. М.- Ж.. Проверката обхващала дейността на
земеделски производител – вззивницата А..
По време на проверката било установено лице , което престирало труд в полза на
1
земеделския производител.
На място св. М.- Ж. съставила постановление за обявяване на съществуващо трудово
правоотношение, като връчила на въззивницата А. и призовка за явяване н сградата на ДИТ
Варна, за представяне на документи. За да конкретизира датата на явяване , св. М.- Ж.
попитала кога ще е удобно явяването в гр. Варна, при което й било отговорено, че на
27.09.2021г. има насрочено дело в РС – Варна и на тази дата документите ще й бъдат
предоставени около 13,00 часа.
Тъй като до 16,00 часа на 27.09.2021г. никой не се явил при св. М. – Ж., тя
Позвънила на посочен й телефон, при което била уведомена, че адвокат е посъветвал
въззивницата да не се явява и да не представя документи.
На 28.09.2021г. св. М. – Ж. посетила с. Гроздьово отново и съставила акт за
установяване на административно нарушение, в който били посочени обстоятелствата на
извършване на нарушението и правната му квА.фикация. Актът бил връчен лично на
въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения. Такива не постъпили и
впоследствие по АНП.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел фактологията, изложена в АУАН. При квА.фикация на
деянието по чл.415 ал.3 от КТ е било наложено административно наказание глоба в размер
от 15 000 лева.
Гореописаното съдът приема за установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на св. М. – Ж.; призовка; протокол от проверка; справка за
дейността на Назифе А. и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и
непротиворечиви.
Показанията на св. М. – Ж. са такива на свидетел. Очевидец, пряко възприел
извършването на нарушението.
Същите кореспондират с писмените доказателства по делото- справка за дейността на
ЗП, както и призовка за явяване.
В съдебно заседание депозира показания св. М А., който сочи, че на датата, в която
трябвало да се явят в сградата на ДИТ Варна били на дело с въззивницата А., която го
придружавала. По тази причина не се явили в сградата на ДИТ.
Показанията на този свидетел не са от характер да доведат до отпадане на
административнонаказателната отговорност на въззивницата за извършеното нарушение,
тъй като посредством тях на първо място с категоричност се установява, че въззивницата А.
е знаела за задължението си да се яви в сградата на ДИТ, където да представи документи.
Задължението на въззивницата е описано и във връчената писмена призовка, в която
е указано, че лицето следва лично да се яви , или да представи документите чрез свой
законен представител или упълномощен такъв.
Така, в случай на преценка , че не е възможно явяването й на посочената дата, за
въззивницата А. е съществувала възможност да извърши упълномощаване на трето лице,
което да изпълни задължението по представяне на документи, с което да окаже съдействие
на контролните органи при изпълнение на функциите им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
2
база на събраните доказателства – призовка за явяване и съответно- собствените си
възприятия по повод неявяването на въззивницата за представяне на документи и др. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квА.фикация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.415 ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание глоба,
административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма , но
неправилно е определил размера на административното наказание .
За физическите лица, извършители на нарушения по чл.415 ал.3 от КТ законодателят
е предвидил определяне на административно наказание глоба с размер от 100 до 500 лева.
Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път, адекватно на
нарушението се явява административно наказание глоба в минималния размер и в този
смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за
завишен размер на наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че в деня, в който е следвало да се яви
, за да представи документи, въззивницата се е явила на дело като придружител на своя
съпруг и поради тази причина не представила документите на посочената дата.
Както вече беше отбелязано по- горе, подобно обстоятелство не освобождава
въззивницата от задължението й , доколкото за същата е съществувала възможност да
изпълни задължението посредством трето лице – пълномощник.
На следващо място се сочи, че лицето И И не е работник за ЗП, поради което
неправилно е прието от наказващия орган, че деянието е съставомерно.
По това възражение следва да се отбележи, че предмет на настоящия казус не е
установеността или не на трудово правоотношение между работник и работодател, а се
касае за неоказано съдействие на контролен орган при изпълнение на функциите му,
състоящо се в непредставяне на документи за проверка.
В този смисъл и възражението остава встрани от предмета на делото.
На последно място алтернативно се счита, че случаят е маловажен.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид –
нещо повече, липсват доказателства, че задължението за оказване на съдействие е било
изпълнено и към момента на съставяне на АУАН, което завишава степента на обществена
опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивницата е била наказана за
извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.
Въззивницата сочи и, че с НП е наложено наказание, което е с неправилно определен
вид.
Предвид на факта, че с НП е определено наказание «глоба» каквото се налага на
физическите лица, извършители на нарушения на чл.415 ал.3 от КТ, съдът намери
възражението за неоснователно.
3
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление,
като намА. размера на наложеното наказание.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-014184/06.10.2021г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на ЗП Нафизе Рамадан А. е наложено
наказание глоба в размер на 15 000 лева на основание чл.415 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание ГЛОБА от 15 000 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4