Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260102
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 05.03.2021
година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 147 по описа за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
подадена на 25.02.2020 год. от К.Х.Г. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане”.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца,
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 12.08.2019 год. около 17.40 часа на земен път в
местността „***“ в землището на село ***, при управление на л.а. „Сузуки
Витара“ с рег. № ***неправоспособният водач С.С.С. е загубил контрол над
автомобила, отклонил се вляво, напуснал пътя, по който се движел и се
преобърнал по таван. В резултат на произшествието пострадал ищецът К.Г., който
бил пътник в автомобила. Във връзка с произшествието било образувано ДП № 460 /
2019 год. по описа на РУ – Карлово, а впоследствие и НОХД № 219 / 2020 год. по
описа на РС – Карлово. С одобрено от съда споразумение С.С. бил признат за
виновен в това, че при управление на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № ***е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил две средни
телесни повреди на К.Х.Г., изразяващи се в закрито счупване на долния край на
дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник и счупване на костите на дясната предмишница, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник.
Непосредствено след произшествието ищецът бил транспортиран от
пристигналия на място екип на ЦСМП до „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД. От направените
рентгенографии се установили закрито счупване на долния край на дясната раменна
кост и счупване на костите на предмишницата на дясната ръка, изразяващо се в
закрито счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост в дясно;
разкъсно-контузна рана в дясната лакътна ямка. Г. бил настанен в Клиниката по
ортопедия и травматология за периода от 12 до 16.08.2019 год., бил подложен на
оперативно лечение, което се изразило в открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация.
Травмите причинили на ищеца множество болки и страдания, интензивни
негативни преживявания. Дълго време не можел да се обслужва сам, имал постоянна
нужда от помощта на близките си за удовлетворяването на елементарни, ежедневни
хигиенни и битови потребности. Това го карало да се чувства непълноценен и
зависим. Ограничени били движенията му, социалните му контакти, стигнало се до
изолация и отчуждаване от околните. Г. започнал да страда от безсъние, често се
будел от кошмарни сънища, което способствало до формиране на постоянна умора,
отпадналост, до симптоми на депресивни състояния. Станал затворен в себе си, не
желаел да споделя емоциите си. Вследствие на оперативната интервенция останал
груб оперативен белег във видимата част на тялото. Все още имал болки при
натоварване на горен десен крайник, при проявата на резки климатични промени,
както и ограничен обем на движенията.
Ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 3 180 лв., изразяващи се в разходи за
реконструктивна плака и канюлиран спонгиозен винт /1 220 лв./ и за динамично-компресивна плака /1 960 лв./, за които разходи били издадени
фактури от 13.08.2019 год.
Автомобилът, управляван от С.С., имал застраховка „гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество, валидна към датата на събитието.
На 06.11.2019 год. ищецът предявил писмена претенция пред застрахователното
дружество за изплащане на обезщетение. С уведомление от 07.02.2020 год.
дружеството отказало изплащане на обезщетение.
К.Г. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което
осъди ЗАД „ОЗК - Застраховане” да му заплати обезщетения за претърпените
вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, както следва:
1. Обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 60 000 лева,
ведно със законната лихва от 06.02.2020 год. до окончателното плащане;
2. Обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3 180 лева,
съставляващи разходи за проведеното оперативно лечение, заплатени от Г., ведно
със законната лихва от 06.02.2020 год. до окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Направил е възражение за неподсъдност на спора пред сезирания съд, по
което съдът се е произнесъл, като го е
оставил без уважение.
Ответното дружество счита исковете за неоснователни, като
ги оспорва по основание и размер. Оспорват се твърденията, че в резултат на произшествието
са настъпили описаните в исковата молба телесни увреждания. Процесният пътен
инцидент не бил настъпил по вина на водача на застрахования при ответника
автомобил. Твърди се, че ищецът не е търпял описаните болки и страдания с
посочената продължителност. Липсвали доказателства за причинно-следствена
връзка между поведението на водача и уврежданията на ищеца. Счита исковата
претенция за прекомерна, влизаща в противоречие с принципа за справедливост.
Оспорва са претенцията за законна лихва, тъй като дружеството не е изпадало в
забава.
Изложени са доводи, че ищецът има голям принос в настъпването на вредите. В
нарушение на ЗДвП ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му се е удряло в твърдите
повърхности на купето на автомобила. Ако бе поставил предпазен колан, би
получил увреждания, сходни с тези на другите пътници в автомобила, а именно
охлузвания. На следващо място ищецът съзнателно
се е качил в МПС, управлявано от неправоспособен
водач – С. е бил непълнолетен и не е притежавал свидетелство за управление
на МПС. Г. е проявил нехайство и лекомислие към собственото си здраве и се е
изложил на ненужна опасност. Въведените възражения за съпричиняване са с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се
намаляване на обезщетението.
Изрично е заявено, че ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на автомобила,
участвал в произшествието.
В допълнителната
искова молба ищецът взема отношение по възраженията на ответника. Счита за
неоснователни възраженията за съпричиняване. Според развитото становище, с
оглед механизма на произшествието уврежданията на ищеца биха настъпили и при
поставен предпазен колан - травматичните увреждания са настъпили от
съприкосновение с купето при преобръщане на лекия автомобил. Наред с това се
твърди, че процесният лек автомобил не е бил оборудван с обезопасителни колани
на задната седалка. Във връзка с второто възражение, излага становище, че
съпричиняването може да се изразява само в обективен принос, че то може да се
изрази в действие или бездействие, което винаги следва да бъде противоправно.
Ищецът не би могъл да знае дали водачът притежава свидетелство за
правоуправление, доколкото той многократно бил управлявал автомобил.
С отговора на
допълнителната искова молба се поддържа първоначалния отговор, в т.ч.
възраженията за съпричиняване.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С доклада по делото, въз
основа на становищата на страните, са приети за
безспорни между тях обстоятелствата:
че преди завеждането на делото ищецът е отправил писмена
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение и е
получил отказ;
че към 12.08.2019 год. е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № *** .
Доколкото сам ищецът твърди, че автомобилът, в който е
пътувал, не е бил оборудван с предпазен колан за задната седалка, то съдът е приел за безспорно между страните, че Г.
не е бил с поставен предпазен колан по време на произшествието, като срещу доклада в тази негова част не са формулирани
възражения.
Изискано и приложено по настоящото дело е НОХД № 219/
2020 год. по описа на РС – Карлово. С протоколно определение от 19.05.2020 год. РС – Карлово е одобрил споразумение по делото, с което С.С.С. е
признат за виновен в това, че на 12.08.2019 год. на земен /полски/ път № 000750
с посочени географски координати, в землището на с. ***, местност „*** “, при
управление на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № *** , без да има необходимата
правоспособност, действайки като непълнолетен, но разбирайки свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, е нарушил
конкретно посочени правила за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди
на К.Х.Г., изразяващи се в закрито счупване на долния край на дясната раменна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник и
счупване на костите на дясната предмишница, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник.
Според нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение
има последици на влязла в сила присъда.
Поради това и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено, че С.С. е виновен в това, че
на 12.08.2019 г. на описаното в споразумението място и при управление на
посочения автомобил е причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на
К.Г., изразяващи се в закрито счупване на долния край на дясната
раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник и счупване на костите на дясната предмишница, също довело до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник.
Тези обстоятелства /виновното и противоправно поведение на С.,
посочените в диспозитива на одобреното споразумение телесни повреди за Г. и
причинно-следствената връзка между деянието и посочените в одобреното споразумение
телесни увреждания/ не подлежат на доказване, респ. на оспорване и
опровергаване в хода на настоящото дело.
За пълно изясняване
на механизма на произшествието, по
делото е допуснато изготвянето на автотехническа
експертиза. Според изслушаната експертиза Г. е пътувал в автомобила на
задна дясна седалка. Няма обективни данни да е ползвал предпазен колан.
Преобръщането на автомобила е настъпило след напускане на черния път вляво по
посока на движението, при което автомобилът от положение върху колелата си, е
преминал през положение с дясната страна към терена и се е преобърнал по таван.
При това положение Г., като пътник на задна дясна седалка в лекия автомобил, е
контактувал с вътрешността на купето, независимо от това дали е бил с или без
предпазен колан. Като се има предвид и областта от тялото, в която са настъпили
травмите, ръката на К.Г. е контактувала с вътрешността на купето в по-голяма
степен и поради подвижността й, която по принцип не е ограничена и при поставен
предпазен колан. Дясната ръка на Г. е била в непосредствена близост със
страничната част на купето, особено при преобръщането на автомобила през
дясната страна, поради което коланът не би допринесъл за предотвратяване на
получените травми.
Във връзка с
механизма на произшествието, по делото е разпитан и виновния за произшествието
водач С.С.. С.С. е роден на *** год., понастоящем е ученик в *** клас. Към
момента на произшествието е бил на *** години и е бил неправоспособен водач. Знае,
че Г. е три години по-голям от него, К. също е знаел на колко години е С. ***, приятели
са, ходили са си на рождени дни. Дори през 2019 год. /месец и половина преди
инцидента/ заедно са празнували рождения ден на С.. Според свидетеля управлявания
от него автомобил е имал колани, но нито той, нито пътниците са ги поставили. И
друг път е карал автомобила, много пъти е возил и К., който знаел, че С.
шофира. Свидетелят се научил да шофира още на 14 годишна възраст. К. имал
шофьорска книжка и също е возел свидетеля в своя автомобил. В деня на
произшествието К. искал да се вози при него. Свидетелят е категоричен, че К. е знаел
е, че С. няма книжка. По време на пътуването, задният десен прозорец бил
отворен, тъй като било лято и било топло, К. си бил изкарал дясната ръка извън
колата, бил се хванал за тавана. Свидетелят му направил забележка, тъй като се
опасявал да не закачи с ръката си някое дърво.
Съдът кредитира
показанията на С., тъй като те не са пряко заинтересовани от изхода на делото,
в което той не е привлечен като помагач и не са опровергани от останалите
доказателства по делото, в т.ч. и тези съдържащи се в досъдебното производство,
с които съдът се запозна, с оглед необходимостта да се извърши преценка за
достоверност. И водачът, и пострадалият са от едно село, което е с население от
около 1000 души, познават се отдавна, приятели са и е логично, че всеки един от
двамата знае възрастта на другия, особено при положение, че месец и половина
преди инцидента К. е бил гост на празненството по повод рождения ден на С..
Според представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, Пловдив К.Г. е бил на болнично лечение в периода 12-16.08.2019
год. Приет е след нараняване на дясната ръка при ПТП, адекватен и контактен.
Поставената диагноза е съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата
кост, закрито. Направена е била рентгенография. В деня на приема му е извършена
операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация под обща
анестезия.
В представените два амбулаторни листа, издадени през 2020
год., са налице данни, че през м. 10.2019 год. Г. е бил приет в „УМБАЛ Пълмед“
по повод контрактура на дясната лакътна става. В амбулаторните листове,
издадени при прегледи от лекар-ортопед, са отразени констатации за деформация
на лакътната става, ограничения в екстензията /140 градуса/ и флексията /100
градуса/, както и за пареза на нервус радиалис вдясно.
По реда на чл. 192 ГПК от „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД е
изискана цялата медицинска документация във връзка с проведеното лечение, която
е обект на изследване от вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Вещото лице д-р Д.М.,
ортопед-травматолог, е констатирало, че К.Г.
е откаран по спешност от екип на спешна медицинска помощ в „УМБАЛ Св. Георги“
ЕАД в дежурна хирургия, където след преглед от травматолог, хирург, интернист и
анестезиолог, след направена ренгено- и ехография, е установена
разкъсно-контузна рана с открито счупване на долния край на дясната раменна
кост, счупване на костите на дясната предмишница и контузия на дясната гривнена
става. Опериран е под обща анестезия, като е извършено открито наместване на
фрактурите на дясната лакътна става и дясната предмишница, които са
стабилизирани с метална остеосинтеза – плаки с винтове. Поставен е гипсов ръкав
за два месеца. Протекъл е гладък следоперативен период. Проведена е
антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е с предписания за спазване на
щадящ режим. При сваляне на гипсовата имобилизация поради недостатъчен калус в
областта на фрактурата на дясната лакътна става и контрактура на същата, на
21.10.2019 год. Г. е постъпил в „УМБАЛ Пълмед“, като е опериран на 22.10.2019
год. Извършено е било открито премахване на постоперативни вътреставни
калцификати и апликация във фрактурата на богата на тромбоцити плазма /модерен
способ на лечение, според разясненията в с.з./. При последващите консултации с
ортопед-травматолог, за които са съставени представените по делото амбулаторни
листове от м. 01 и м. 05.2020 год., се е установила продължаваща контрактура на
дясна лакътна става, ограничено разгъване на палеца на същата ръка, пареза по
хода на десния лъчев нерв. Установени са данни за провеждана физиотерапия.
В момента на
изготвянето на експертизата през м. 01.2021 год. Г. е бил хоспитализиран в
„УМБАЛ Пълмед“ АД с цел оперативно отстраняване на част от металните тела, които са мигрирали. Така,
до момента ищецът е претърпял три оперативни интервенции и два пъти е провеждал
физиотерапевтични процедури. Лечението му продължава и до момента. При
извършения преглед от вещото лице
медик е установено, че ищецът има налична флексионна контрактура от 160 градуса
в областта на дясната лакътна става – непълно разгъване на същата; невъзможна
пълна екстензия /разпъване/ на палеца на дясната ръка; намалена сила на захват
на същата ръка и наличие на множество груби цикатрикси и деформации в областта
на лакътната става и дясна предмишница; хипотрофия на мускулите на същата ръка.
Претърпените болки
са били със силно изразен характер непосредствено след травмата и в ранните
постоперативни периоди, а с течение на времето бавно са отшумявали. Болките са
били интензивни след всяко оперативно лечение и при провеждането на ранните
рехабилитационни мероприятия за преодоляване на контрактурите. Страданията са
били силно изразени поради неколкократните оперативни намеси и ограничените
възможности за обслужване по време на лечението. В момента на прегледа ищецът
не се е оплаквал от болки. В бъдеще му предстои нова оперативна интервенция за
отстраняване на металните тела, което също ще бъде свързано с болезненост. Според
вещото лице има шанс за пълно възстановяване, тъй като според него не е налице
неврологично увреждане, а постоперативно срастване на мускула, което може да се
преодолее с бъдеща пластична операция. Но пълното възстановяване зависи и от
активността на пострадалия.
Фрактурите на
дясната лакътна става и на предмишницата се определят от вещото лице като тежка
увреда на горния крайник, периодът на възстановяване не е прекъснат, той
продължава и до момента, като ще продължи и в бъдеще, с оглед необходимостта от
планово отстраняване на металните импланти; необходимо е и ежегодно провеждане
на физиотерапевтични процедури.
При ищеца се
наблюдава остатъчна флексионна контрактура и деформация на дясната лакътна
става, ограничено разгъване на палеца на дясната ръка, намалена сила на захват
на дясната ръка, остатъчна хипотрофия на мускулатурата на тази ръка и наличие
на груби белези, които биха могли да се премахнат чрез пластична операция.
Във връзка с възражението
за съпричиняване, свързано с неизползването на предпазен колан, вещото лице е посочило, че липсват данни да е бил използван
такъв от ищеца. Но е отчетено, че предпазните колани имат най-голяма превенция
при челен сблъсък, след който автомобилът се установява на място и при сравнително
ниска скорост. Когато има деформация на купето, както и при преобръщане на
автомобила, както е в случая, предпазните колани губят своето предназначение.
Във връзка с неимуществените вреди, претърпени от ищеца
вследствие на травматичните му увреждания, са събрани гласни доказателства. Като свидетел е разпитан Х.Г., ** на К., чиито показания съдът кредитира въпреки
близкото родство със страната по делото, тъй като същите са непосредствени,
безпротиворечиви, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал и не се опровергават от някое от останалите доказателства. Свидетелят
е разбрал за произшествието от лекар в „УМБАЛ Св. Георг“ ЕАД, който се е
свързал с него по телефона, за да го е попита дали може да поеме разходите за
операцията на ** му. За първи път видял **
си след продължилата шест часа операция.
Ищецът изглеждал много зле, „изпаднал“, жълт. След като дошъл в съзнание, не
можел да говори по разбираем за околните начин, целият треперел. По време на
седмичния престой в болницата имал придружител, тъй като не можел да ходи сам
до тоалетна, припадал, имал нужда от помощ и при хранене. След като го изписали
нищо не можел да прави нищо с дясната ръка, която била водещата му ръка, в
продължение на около половин година. След като свалили шината, провел
рехабилитация в продължение на около месец, но и след нея не постигнал пълно
изпъване на ръката. Според лекаря, дори да отстранят имплантите, движението на
ръката нямало да се възстанови напълно. След като била установена липсата на
достатъчно калциране на счупената кост, ходел да му поставят инжекции; след
като зараснала костта, при движение ръката започнала да се подува. Понастоящем
ръката му се уморявала много бързо, не можел да пише дълго време. Препоръчали
му да не вдига тежест, по-голяма от един килограм. След травмата ищецът се
променил, не искал да се вижда с никой, дори когато приятелите му идвали при
него, той не искал да ги вижда. В началото спейки, плачел, бълнувал. И
понастоящем не бил възстановен емоционално. Страхувал се да пътува в автомобил
– както да управлява собствения си автомобил /ходел на работа с автобус/, така
и да пътува в автомобила на ** си. Преди
произшествието работел във ВМЗ като автоматчик. След като се завърнал от
болнични го преназначили на друга, по-ниско платена длъжност – контрола, тъй
като не можел да изпълнява старите си функции.
Така, на базата
на базата на комплексния анализ на всички доказателства по делото, за
установени се приемат травматичните
увреждания на ищеца. Те са наложили три оперативни интервенции,
обездвижване на дясната ръка за продължителен период от време, болничен престой
след всяка от операциите. Проведено е адекватно лечение, спазвани са лекарските
предписания и въпреки това здравословното състояние на Г. не е възстановено напълно
– деформирана е лакътната му става, която не може да разпъва изцяло, ограничено
е разгъването на палеца, отслабена е мускулатурата на дясната ръка и
хватателната ѝ сила. Изпитвал е силни болки в следоперативните периоди и страдания
от обездвижването на ръката и от невъзможността да се обслужва сам. Имал е
нужда от чужда помощ в периодите на възстановяване. Въпреки проведените
рехабилитационни процедури, възстановяването не е пълно и до настоящия момент –
година и половина след инцидента. Предстои нова операция за отстраняване на
металните импланти.
Несъмнено
доказана въз основа на акта на наказателния съд е и причинната връзка между произшествието и установените увреждания.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Не се спори, а и от представената писмена претенция се установява, че преди
завеждането на делото, на 06.11.2019 год. ищецът е отправил претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Не се спори, че застрахователят е изискал допълнителна документация по преписката
по щета и в крайна сметка е формулирал отказ да изплати обезщетение на ищеца,
за който го е уведомил с писмо изх. № от 07.02.2020 год.
В хода на производството по иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да бъде установено от една страна
осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”. По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличие на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 12.08.2019 год., сключен между собственика на л.а.
„Сузуки Витара“ с рег. № ***и ответното застрахователно дружество. Този факт е
обявен за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
които са породили деликтната отговорност
на водача на „Сузуки Витара“ С.С. към ищеца.
Установи се, че С. като водач на застрахования
автомобил без да има необходимата правоспособност, като непълнолетен, противоправно е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е загубил управление върху
автомобила, в който е пътувал като пътник Г., вследствие на което на ищеца са
причинени две средни телесни повреди, вследствие на които е настъпило трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник. Вината според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а е и установена с влезлия в сила
съдебен акт на наказателния съд. Ищецът е претърпял оперативни интервенции, но не
е възстановен напълно. Установена с акта на наказателния съд е и пряката
причинно-следствена връзка между деянието и увреждането.
Не се доказа възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в неизползване на предпазен
колан. За безспорно между страните по делото е прието неизползването на
предпазен колан от ищеца. То допълнително се потвърди от свидетелските
показания на С. и данните в СМЕ. Но дори колан да бе използван, той не би
предотвратил настъпилите травматични увреждания. Вещите лица и по медицинската
и по автотехническата експертиза са категорични, че функцията на предпазния
колан се изчерпва при челни сблъсъци при сравнително ниска скорост. Предпазният
колан не имобилизира ръцете и не предотвратява опасността от това те да влизат
в съприкосновение с повърхностите на купето и земята при преобръщането на
автомобила. При конкретния механизъм на произшествието, при който колата се е
преобрърнала през дясната си страна, от която е пътувал Г., и се е установила
по таван, дори при поставен предпазен колан, ръцете на пътника на задната дясна
седалка биха контактували с вътрешността на купето и коланът не би могъл да
предотврати настъпилите травматични увреждания в дясната ръка на ищеца.
По второто
възражение за съпричиняване, свързано със знанието на ищеца, че се качва в автомобил, управляван от
неправоспособен водач:
Във връзка с това възражение, от фактическа страна се
установи, че водачът на л.а. „Сузуки Витара“ към момента на произшествието е
бил на ** години, непълнолетен и е бил неправоспособен водач. Според нормата на
чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗДвП минималната възраст на водача за управление на МПС
категория В, каквато категория е процесният лек автомобил „Сузуки Витара“, е 18
години.
Спорен е
въпросът дали ищецът е имал съзнание, че С.С. е бил неправоспособен водач. От
разпита на св. С. се установява, че К.Г. и С.С. ***, живеят на една улица – ул.
„*** “, те са приятели отдавна,
празнували са заедно рождените си дни, като Г. е бил гост на рождения ден на С.
през 2019 год. /на **, по-малко от два месеца преди инцидента/. К. е знаел, че С.
е три години по-малък от него и съответно, че няма книжка.
Както е посочено в мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1 /
23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде
направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на
самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по-тясно значение спрямо
използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият
илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората
хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото
си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването
в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е
налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. За да
намери приложение чл. 51,
ал. 2 ЗЗД в
разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са
идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.
Освен съзнателното пътуване в автомобил, управляван от водач, който е
употребил алкохол, в разгледаната в посоченото тълкувателно решение хипотеза,
допринасяне за настъпване на вредоносния резултат е налице и при съзнателно
пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач. С това пострадалият
създава реална възможност за настъпването на вредата, съпричинява същата.
Съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач означава сам да се
поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на
шофьора. Рискът идва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС
и от съответната възможност да се направи основателно предположение за
настъпването на вредоносния резултат. Качването в автомобил, управляван от
водач без право да извършва това, е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност
за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поемането на
такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. В този смисъл е и формираната съдебна практика по чл. 290 ГПК, в т.ч.
решение № 350/17.10.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1382 / 2010 год., четвърто г.о.
Според решение № 139
от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г., II т. о., ТК за да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дори е достатъчно
доказването само на възможността за
узнаване от увредения, при проявена от него дължима грижа, че водачът на
МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен.
С оглед обстоятелството, че към момента на
произшествието ищецът е бил ** години, сам вече правоспособен водач, т. е. на
възраст, предполагаща достигната достатъчна житейска зрялост, същият е следвало
да знае, че свидетелство за управление на МПС може да се придобие само при
навършено пълнолетие. От показанията на св. С. се установи, че ищецът е знаел
колко години по-малък от него е водачът, а оттам е несъмнен изводът, че водачът
поради непълнолетието си е неправоспособен водач, независимо от това, че се е
научил да шофирана 14-годишна възраст и друг път също е возил ищеца. Поради
факта, че увреденото лице не е проявило тази нормална и дължима от него грижа
за собствената си сигурност, следва да се приеме, че същият сам се е поставил в
риск да бъде превозван от неправоспособно лице и по този начин е допринесъл за
собственото си увреждане.
Ето защо съдът приема за доказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване в
автомобил, управляван от неправоспособен водач. Съдът приема, че
съпричиняването е в обем от 50%. В такъв размер е приет обема на съпричиняване
и в цитираното решение на ВКС № 350/2011 год.
При определянето на размера на
дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността, степента и интензитета
на болките и страданията, тревогите, притесненията и неудобствата; обстоятелството,
че средните телесни повреди са две; че е претърпял три оперативни интервенции,
при първата от които са имплантирани чужди тела; обстоятелството, че оздравителният
процес не е приключил по начин, възвръщащ първоначалното здравословно състояние
на ищеца преди произшествието, с оглед невъзможността да изпъне ръката си в
лакътя, да свия палеца си, намалената мускулна сила, предстоящата операция по
отстраняване на имплантите, приема, че при прилагане на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се определи на 60 000
лв. /в размера, който е определен и от самия ищец/. Но предвид приетото
съпричиняване от 50%, обезщетението следва да се редуцира наполовина, до
30 000 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 60 000 лв., поради съпричиняването, следва да
се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от ответника
въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при
прилагането на отменения КЗ според формираната трайна съдебна практика. Според
сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното
застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се установява
застрахованият водач да е уведомил застрахователя за произшествието в по-ранен
момент. Лихвата се претендира считано от изтичането на срока за произнасяне по
писмената претенция на застрахования. Претенцията е отправена на 06.11.2019
год., а тримесечният срок за произнасяне е изтекъл на 06.02.2020 год. Поради
това основателно е искането законната лихва върху обезщетението се присъди считано
от 06.02.2020 год.
Във връзка с претенциите за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ се простира и върху причинените от
застрахования на трети лица имуществени вреди. Както обосновано се позовава
ответника на т. 4 от ППВС № 4/1968 год. в рамките на производства по претенции за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за
техния размер.
От представената епикриза и медицинската експертиза се установи, че при операцията
по спешност, извършена след произшествието, на ищеца са били поставени метални импланти.
Представени по делото са две фактури, издадени от „УМБАЛ Свети Георги” ЕАД, и
фискални бонове към тях, за закупуването от К.Г. на канюлиран винт и реконструктивна
плака комплект на стойност 1 220 лв. и на динамично-компресивна плака комплект с
винтове на стойност 1 960 лв. В заключението по т. 4 на СМЕ е посочено, че
разходите, извършени от ищеца за заплащане на металните тела са напълно
необходими за неговото лечение и са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното произшествие. Поради това сумата в общ размер на 3 180 лв.
съставлява пряка имуществена вреда за ищеца. Но същата подлежи на редуциране с
оглед приетия процент съпричиняване на
половина. Поради това в полза на Г. ще се присъди сумата 1 590 лв. обезщетение
за имуществени вреди, а за разликата до пълния претендиран размер от 3 180 лв.
искът ще се отхвърли. Главницата ще се присъди ведно със законната лихва от 06.02.2020
год. до окончателното плащане по съображенията, изложени по-горе, досежно
обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасянето на такси и
разноски, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил
разноски за събиране на доказателства.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38,
ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на Адвокатско дружество В. и Б.. Размерът на
адвокатското възнаграждение за дело с материален интерес 63 180 лв., определен
в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ /в настоящата му
редакция, към момента на постановяването на решението/, е 2 425,40 лв. без ДДС.
Но лицето предоставило правна помощ е регистрирано по ЗДДС и в съответствие с
пар. 2а от Наредба № 1 върху минималното възнаграждение се начислява ДДС. С
начислен данък възнаграждението е в размер на 2 910,48 лв. Пропорционално на
уважената част от иска, възнаграждението за предоставената правна помощ следва
да се определи на 1 455,24 лв., която сума следва да се присъди в полза на Адвокатско
дружество „В. и Б.“.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 1 263,60 лв. държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 100
лв. за СМЕ. От тях върху ответника следва да се възложат 50 лв., пропорционално
на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ищцата е освободена от
разноските, дължими по делото по бюджета на съда, но не и от отговорността за
разноски на насрещната страна. Според списъка разноските на ответната страна,
сторени по делото, са в размер на 3 000 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Разноски са направи и за изготвената СМЕ и САЕ в размер на 400 лв. Разноските
за депозити са реално сторени. Договореното адвокатско възнаграждение според
договора за правна помощ е в размер на 2 500 лв. без ДДС, респ. 3 000 лв. с ДДС.
За дължимото възнаграждение е издадена фактура № 384 / 2020 год., която е
заплатена по банков път според представеното преводно нареждане. Липсва
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Така, от разноските на
ответника, констатирани в общ размер на 3 400 лв., в полза на ответника ще се
присъдят 1700 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София
1301, община Столична, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, претърпени
от Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 12.08.2019
год. на земен /полски/ път № 000750 с географски координати ** градуса, ** минути и ** секунди
северна ширина и ** градуса, ** минути и ** секунди източна дължина, в землището на с. ***, местност „*** “, причинено от С.С.С. при
управление на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № *** , без да има необходимата
правоспособност, действайки като непълнолетен, по отношение на който автомобил е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието,
сключена с ответното застрахователно дружество:
-
сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от К.Г., изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на причинените му телесни увреждания: закрито счупване на долния край на дясната
раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник и счупване на костите на дясната предмишница, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000
лв. предвид съпричиняване на вредоносния резултат;
-
сумата 1 590 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове, издадени
на 13.08.2019 год., за закупуване на метални импланти, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за имуществени
вреди за разликата над присъдената сума от 1 590 лв. до пълния претендиран
размер от 3 180 лв., предвид съпричиняване на вредоносния резултат.
О С Ъ Ж Д А Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София
1301, община Столична, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Пловдив сумата 1 263,60 лева държавна такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 50 лева разноски по делото за съдебна експертиза, изплатени от бюджета
на съда, пропорционално на уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София 1301, община Столична,
район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1 700 лева разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София
1301, община Столична, район Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „Адвокатско дружество В. И Б.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ц.С.В. и К.К.Б., на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата 1 455,24
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца К.Х.Г. безплатна
правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и пар. 2а от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..