РАЗПОРЕЖДАНЕ  №669

    гр.Силистра, 29.12.2021г.

 

         Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.дело №231 по описа на съда за 2021г. и прие, че жалбата, с която е сезиран е редовна /арг.чл.120 КСО/,подадена е в преклузивния срок от чл.118 ал.1 КСО (Известие за доставяне на л.56 удостоверява,че оспореният акт е връчен на 17.11.21г.,а жалбата е постъпила в ТП НОИ гр.Силистра на 30.11.21г. (л.3),т.е. в 14-дневния срок).Оспорването е подписано от упълномощен представител,като е приложено на л.6 от делото адвокатско пълномощно на адв.К.П.,съгласно регламентацията от чл.151 т.2 АПК. Представена е и административната преписка, поради което следва да бъдат извършени действията от чл.154 ал.1 и чл.163 АПК.

 

           Предмет на оспорване е Решение №1040-18-83/11.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което по реда на чл.117 ал.3 КСО е потвърдено оспорено пред него Разпореждане №2113-18-504#5/05.10.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ Силистра, отказващо отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО на Х.М.А. ***.Налице е регламентирано с чл.118 ал.1 КСО отклонение от общото правило на чл.145 ал.1 т.2 АПК, според което на оспорване пред съда подлежат първоначалните актове,които обективно пораждат правните последици.С настоящата жалба е инициирано съдебно производство относно законосъобразността на постановен контролен административен акт. Обжалването е осъществено съгласно чл.152 ал.1 АПК,респ. чл.118 ал.1 КСО и административният орган е представил заверено копие от преписката,от която е видно,че в процеса не следва да се конституират други заинтересовани страни (л.2-Списък по чл.152 ал.3 АПК).Това произтича и от характера на оспорения административен акт,постановен в производство по упражняване на строго личното право на пенсия от жалбоподателя.

         Настоящото пенсионно производство е започнало по Заявление вх.№2113-18-504/08.07.21г. (л.9-л.21) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,без изрично посочване на чл.68 ал.3 КСО,но при безспорност на обстоятелството,че заявителят не попада в хипотезите на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО. Материално-правните предпоставки на същата към правнозначимия момент са: навършена възраст от 66 години и 8 месеца,по съществуването на който факт не може да има съмнения и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.Пенсионният орган с процесното по делото Разпореждане (л.51) е признал за положен общ осигурителен стаж, приравнен към III категория,в размер на 15 години 04 месеца 13 дни. Прилагайки правилото от чл.15 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Загл.изм.ДВ,бр.19/03г.)-НПОС и, съобразно дефиницията от §1 ал.1 т.12 ДР КСО,е установил общ действителен стаж от 12 години 10 месеца 03 дни (без приравняване между категориите труд),след приспадане и на стажа по чл.9 ал.7 КСО в размер на 2 години 1 месец 17 дни, представляващ изслужена редовна военна служба, съгласно Закона за всеобщата военна служба в НРБ (обн.Изв.,бр.13/14.02.1958г., отм.ДВ,бр.112/95г.) С подадена жалба (л.49-л.50) по реда на чл.117 ал.2 КСО до ответния орган, оспорващият е релевирал спорните по делото въпроси - за признаване за действителен стаж на времето на наборната военна служба в частите на Българската армия; както и за зачитане на невписания в УП-13, издадено от ТП НОИ Силистра за 1977г., осигурителен стаж, но с изплатено възнаграждение от 480 лева за същата година, при прилагане методиката за определяне на стажа.

       Така очертаните конфликтни моменти по делото са изцяло правни,като твърдението в жалбата за реално извършвана дейност като „бикогледач“ в ТКЗС с.Порой- но през 1977 година, при условията на нормативното ограничение от чл.104 ал.10 КСО, подлежи на доказване, след представяне по делото на оригиналната Трудова книжка (л.8; л.41-л.48) от оспорващия, с допустимите доказателствени средства.

        Доколкото развитото отменително основание в жалбата е свързано с твърдяна материална незаконосъобразност на отказа на административния орган да признае спорния стаж,твърдян като положен в качеството на член-кооператор, работещ по ТПО в ТКЗС с.Поройно,по разума на чл.38 ал.7 НПОС, на основание чл.170 ал.2 АПК,следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на наличието на условията (фактическите предпоставки) за отпускане на претендираната от него пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 КСО.

 

  Съдът на основание чл.154 ал.1 АПК, конституира  страните по делото:

 

Жалбоподател: Х.М.А. *** (жалбата е подписана от упълномощен представител адв.К.П. ***).

Ответник по жалбата: Директор на ТП на НОИ гр.Силистра; с административен адрес: гр.Силистра, ул.”Цар Шишман” №5.

        

На основание чл.157 ал.2 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №231/2021г. по описа на АС гр.Силистра на 16.02.2022г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

      

        Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/. 

 

 

 

СЪДИЯ: