Присъда по дело №1034/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви
към присъда №170/13.09.2022г. по НЧХД № 1034 по описа за 2022
година
на Варненския районен съд, наказателна колегия
На 18.03.2022год. Районен съд-гр.Варна е постъпила частна тъжба от ЕВ. В. Г. с
ЕГН ********** пост.адрес в гр.,Варна, ж.к. „Чайка“, бл.43, вх.Б, ет.5, ап.52,
депозирана чрез повереник адв. М.Н. от ВАК, срещу Т. Ив. Б. с ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“бл. 5, вх.2, ет.6, ап.18 с оглед данни за
обстоятелства на престъпления, които се преследват по частен ред. Въз основа на
тъжбата и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от
05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.
След образуване на делото и след отстраняване на нередовностите в тъжбата, с
разпореждане от 06.04.2022г., делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Производството е образувано срещу подс. Т. Ив. Б. с ЕГН**********, с оглед
данни за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по: чл.148,
ал.2вр.ал.1, т.2, пр.2 вр. чл. 147, ал.1 от НК , за което в тъжбата се твърди, че е
извършено на 21.10.2021г. в гр.Варна.
С частната тъжба е предявен граждански иск, за причинени неимуществени вреди, в
резултата на описаното в нея деяние. В съдебно заседание, преди даване ход на
съдебното следствие, съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск предявен от
частния тъжител ЕВ. В. Г. срещу подс. Т. Ив. Б. за сума в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 148, ал. 2 вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 вр.чл. 147, ал. 1 от НК ведно
със законната лихва от датата на деянието - 21.10.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.Частният тъжител ЕВ. В. Г. бе конституирана и като граждански ищец по
делото.
В съдебното производство, частният тъжител се представлява от повереник -
адв.М.Н., която поддържа частната тъжба. Във фазата по съществото на делото адв.Н.
изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна присъда.
Счита, че са налице достатъчно и категорични доказателства, че подс. Б. е осъществила
състава на престъплението клевета. Счита за безспорно установено, че подсъдимата е
заявила пред орган на власт, че Е.Г. извършва сексуални услуги срещу заплащане, като
се е разписала лично на сведението, с което подсъдимата умишлено е разгласила
неистинско позорно обстоятелство за Е.Г. и й приписала неизвършено от нея
престъпление. С това подсъдимата безспорно накърнила доброто име на частния
тъжител. Поради това моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде
наложено справедливо наказание. По отношение на гр. иск счита същия за доказан.
Налице било противоправно поведение от страна на подсъдимата в резултат, на което
били настъпили вреди от деянието, които са пряка и непосредствена последица. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. Е.Ц. пледира за оправдателна присъда и за
отхвърляне а гражданския иск като неоснователен и недоказан. Акцентира върху липса
на съставомерност на осъщественото от подсъдимата деяние, тъй като в случая ставало
въпрос за вероятно изразено съмнение, изложено в сведение дадено от подсъдимата на
21.10.2021г. пред правоохранителните органи на Второ районно чрез подаване на
1

сигнал срещу частния тъжител. Това сезиране не представлявало разгласяване на
позорно обстоятелство или приписване на престъпление, което да е публично
оповестено, а било по-скоро донесение пред надлежен, компетентен,
правоохранителен орган. Сочи, че по всички материали на предварителната проверка
достъп имат само ограничени длъжностни лица, които не могат да разгласяват
информацията, която им е известна и свързана с жалбата и дадените от участниците
обяснения и сведения, съдържащи се в полицейска преписка УРИ № 436000-15637 от
22.10.2021г. по описа на Второ районно. Счита, че когато деецът е сигнализирал
правораздавателните органи или тези за охрана на реда , или разследващите органи за
извършено престъпление, или изобщо компетентните органи, ако е извършена
нередност, то у него липсва съзнание действията му да са свързани с личен
негативизъм спрямо личността, която се възприема за жертва. Авторът на сигнала
извършвал сезиране, което представлявало по същество оплакване по установен ред с
искане за решаване на конкретен проблем, но не изцяло да навреди на доброто име,
съзнавайки че въпросните обстоятелства може да са неверни или че за визираните
престъпления липсва всякаква индиция. Според защитата сезирането на компетентен
орган не представлява разгласено позорно обстоятелство по смисъла на чл. 148, ал. 2
вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 вр.чл. 147, ал. 1 от НК. В подкрепа на становището си, адв.Ц. цитира
съдебни актове на върховната съдебна инстанция, както и на други съдилища в
страната.
На следващо място, защитата сочи, че в представеното по делото сведение от
21.10.2021г. по преписка № 16057/2021г. по описа на РП - Варна не се визира
твърдение, а съмнение и препредаване на чута информация за лице от женски пол
обозначено лично местоимение „тя“, без да се сочи нейното име. Поради това и не
ставало ясно как тъжителката разпознавала себе си.
С тези и с други аргументи защитата счита, че подс. Б. не е осъществила от
обективна и субективна страна изпълнителното деяние визирано в чл. 147, ал. 1 от НК
като разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Деянието по чл. 148, ал. 2 вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 вр.чл. 147, ал. 1 от НК не било доказано
изцяло, несъмнено и безспорно от частния обвинител със средствата на НПК. Не бил
доказан по основание и размер и гражданският иск.
В заключение, с оглед изхода на делото, защитата моли на осн.чл. 190, ал. 1 от НПК
съдът да осъди частният тъжител Е.Г. да заплати на подс. Т.Б. направените от нея
разноски по делото в размер на сумата 1 030 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение
Подс. Т.Б. заявява, че разбира в какво е обвинена. Не се признава за виновна. Сочи,
че не е извършила това, в което е обвинена. Твърди, че е упражнила правото си да
подаде сигнал, за да реши проблема с шума, който идвал от жилището на тъжителката,
за да й бъдат осигурени нормални условия на труд и почивка.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Т. Ив. Б. с ЕГН ********** е родена на 20.06.1958г. в гр.София. Тя
е българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работи.
Подсъдимата притежавала жилище - апартамент, намиращ се в гр.Варна, ж.к.
„Чайка“, бл. 43, вх. Б, ет.4, ап.40, който обитавала заедно със свои роднини. Над
2

жилището на подсъдимата, на пети жилищен етаж, в същия вход, се намирал
апартамент №52, който бил собственост на Община Варна. Същият се предоставял от
общината на нуждаещи се наематели. С настанителна заповед от 2008г. в това жилище
били настанени частната тъжителка Е.Г., синът й П.Д. и дъщеря й Ж.К.. Последната е
родена на 21.10.2007г. и страдала от „Детски аутизъм“ с водеща диагноза
„Генерализирани разстройства в развитието“. Поради това била освидетелствана от
ТЕЛК с 85% вид и степен на увреждане, с чужда помощ. Частната тъжителка била
назначена за личен асистент на дъщеря си, тъй като последната не можела да се справя
с ежедневните си нужди без чужда подкрепа.
Предвид здравословното състояние на Ж.К., с напредване на възрастта й, се
случвало от жилището на частната тъжителка да се чува шум и крещене, което
стресирало подсъдимата и обитателите на нейния дом. Това ставало повод за спорове
между подсъдимата и частната тъжителка, което влошило отношенията им.
На 20.07.21г. подсъдимата Б. подала молба в Община Варна, адресирана до
директора на Дирекция „Социални дейности“ с копие до председателя на Общинския
съвет. В нея Б. посочила, че има проблем с обитателите на общинското жилище над
дома й, че детето, което живее там има пристъпи, че от жилището се чуват трясъци,
блъскане и викове дори в малките часове на денонощието, което пречело на
спокойствието и съня на Б. и нейното семейство. В молбата подсъдимата изразила
своето мнение, че жилищната ситуация, в която се намира е непоносима, като поискала
от компетентните органи да намерят друго жилище, което е по-подходящо за
семейство с дете с подобни проблеми.
Подадената от Б. молба била препратена до кметство „Приморски“. В отговор на
същата до Б., кметът на района посочил, че наблюденията на общинската
администрация са, че майката Е.Г. полага необходимите грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, а общинското жилище се поддържа в добро състояние, като
нямало основания за предприемане на действия по извеждане на семейството от него.
Тъй като не получила очакваното от нея съдействие от страна на общинската
администрация, подсъдимата Б. решила да сезира с проблема си органите на
полицията. На 21.10.2021г. тя отишла във Второ РУ-Варна, за да подаде сигнал относно
шумът, който се вдигал от жилището на Г.. Сигналът бил приет от св.Р.С., работещ на
длъжност „инспектор“ в сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ-Варна.
Служителят на полицията обективирал сигнала на Б. в писмени сведения, снети за
времето от 15:20ч. до 15:35ч. на 21.10.21г., в които той, под нейна диктовка, описал в
какво се състои оплакването на подсъдимата. В снетото й сведение Б. посочила, че се
явява в полицията, за да депозира жалба срещу съседката си Е.Г.. Заявила, че Г. и
оказва тормоз най-често нощно време, тъй като дъщеря й е с проблеми и често блъска
мебели, посочила, че чувала как Г. крещи, заявила, че на опитите да направи забележка,
получавала заплахи от Г.. В сведенията Б. описала и случай от началото на лятото, в
който според нея, в следствие на блъскането от жилището на Г. абажур паднал върху
дъщерята й докато спи. Пред полицейския орган Б. заявила още, че е сезирала с
проблема общинската администрация, но получила отговор, че няма констатирани
нарушения. В края на сведението си, Б. заявила пред полицая и респективно било
записано в сведенията следното изречение: „Даже имам съмнения, а и от други комшии
се говори, че тя извършва сексуални услуги срещу заплащане.“. След завършване на
сведението, подсъдимата го прочела и се подписала под него.
На следващия ден, 22.10.2021г., жалбата на Б., обективирана в сведение от
21.10.21г., била заведено в деловодството на Второ РУ-Варна под вх. №436000-
3

15637/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна и била започната проверка
по случая. Проверката била възложена на полицейски инспектор Л.К.. Последният от
своя страна помолил негова колега- св.Д.П. да свали сведение от частната тъжителка
Е.Г. във връзка със сигнала на Б..
На 09.11.2021г. частната тъжителка придружавана от своя приятелка- св. Т.А.
отишла във Второ РУ-Варна. Частната тъжителка влязла в сградата на РУ, а
св.Александрова я чакала отвън. Пред св.П.Е.Г. заявила, че депозираната жалба не
отговаря на истината. Посочила, че не блъска и не смущава съня на живущите във
входа, както и че й е извършена проверка от служители на общината, които не
констатирали нарушения.
След като напуснала сградата на Второ РУ-Варна частната тъжителка се срещнала
със св.А., като последната преценила, че Г. е разстроена и поискала да разбере
причината затова. Тогава Г. споделила със св.А., че подсъдимата е подала жалба срещу
нея с твърдение, че е проститутка. Идентични факти тъжителката споделила и с вуйчо
си- св.И.А..
Междувременно в хода на извършената проверка под №436000- 15637/2021г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна били изискани материали от Община Варна,
като същата приключила с мнение на водещия проверката за отказ от образуване на
досъдебно производство.
С постановление на прокурор при РП-Варна от 10.12.21г., постановено по
горепосочената преписка на Второ РУ-Варна било отказано образуване на ДП поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
На 18.03.2021г. частната тъжителка сезирала ВРС с частна тъжба, в която посочила,
че подсъдимата е заявила пред орган на власт, че Г. „извършва сексуални услуги срещу
заплащане“. Въз основа на последната е образувано и настоящото наказателно
производство.
Видно от справки от Второ РУ-Варна, приобщени служебно от съда, сигналът на
Б., обективиран в писмено сведение, е заведен във Второ РУ-Варна на 22.10.21г.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин
от обясненията на подсъдимата Т.Б., от показанията на свидетелите Т.А., И.А., Д.П. и
Р.С., от материалите по пр.пр.№ 16057/2021г., съдържаща материали по преписка
УРИ№436000- 15637/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, в това число
и сведения на Т.Б. от 21.10.22г.,заверени за вярност копия от: протокол на медицинска
комисия по ЛКК № 103 от 05.09.2014г., допълнително споразумение към трудов
договор № 121-ЗЛП-А1 от 02.02.2022г., трудов договор № 166-ЗЛП от 25.06.2021г.,
трудов договор № 342-ЗЛП от 18.12.2020г., трудов договор по проект от 02.12.2019г. и
експертно решение № 2219 от 02.06.2021г., писмо от Второ РУ при ОД на МВР - Варна
рег. № 436р-21875 от 30.06.2022г. ведно със справка изготвена от ПИ Л. К. от
29.06.2022г., писмо от Второ РУ при ОД на МВР - Варна от 20.07.2022г. и др., като в
своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
В настоящото съдебно производство съдът допусна до разпит св.Т.А. и И.А. по
искане на ч.тъжител. Техните показания са относими към предмета на настоящото
производство. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели на частното
обвинение, тъй като същите са последователни и логични. Съдът няма основание да се
съмнява в показанията на двамата свидетели, доколкото същите пресъздават
споделеното с тях от страна на частния тъжител. Същите не са възприели
4

непосредствено съдържанието на жалбата /сведението/, депозирано от подсъдимата, а
единствено интерпретират споделеното с тях от страна на тъжителката.
Обстоятелството, че св.П. сочи в показанията си, че Г. не е била придружавана от друго
лице в РУ, не са от естеството да компрометират показанията на св.А., тъй като
последната е изчаквала отвън, пред сградата на РУ и е напълно логично и житейски
правдоподобно полицейският служител да не е възприел, че частната тъжителка е
придружавана от друго лице.
Воден от служебното начало, вменяващо му задължение за обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14, ал.1 от НПК/, съдът
разпита в качеството на свидетели полицейските служители при Второ РУ-Варна Д.П.
и Р.С.. Съдът намира, че двамата свидетели са непредубедени и са случайни очевидци
на фактите, които споделят. Между тях, от една страна и подсъдимата, и частната
тъжителка, от друга, не са налице предходни отношения, които да хвърлят съмнение
върху непредубедеността им. Двамата свидетели свидетелстват за фактите и
обстоятелствата споделени им от подсъдимата / св.С./ и от тъжителката /св.П./.
Показанията на двамата свидетели се допълват. Те напълно кореспондират с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира обясненията на подс. Т.Б. дадени пред съдебния състав относно
описаните в тъжбата факти и относно отношенията й с тъжителката, тъй като те
кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства.
Принципно обясненията на подсъдимата, като устно доказателсвено средство имат
двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения
по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите
права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото й да не
дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимата Б. избра да даде своите обяснения по повдигнатото с тъжбата
обвинение в средата на съдебното следствие. С тях същата изрази своето отношение
към обвинението, като посочи своето виждане относно отношенията с Г. и относно
изложеното от нея пред органите на полицията.
Обясненията на подсъдимата за влошените отношения с частния тъжител се
подкрепят както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива, в
това число от подадените сигнали от страна на Б. до компетентните органи при
Община Варна и полицията. Обясненията й относно повдигнатото с частната тъжба
обвинение, в частност с извадения от контекста инкриминиран израз: „извършва
сексуални услуги срещу заплащане“ се подкрепят от приобщените по делото писмени
сведения снети на 21.10.21г. от св.С. по преписка УРИ№436000- 15637/2021г. по описа
на Второ РУ при ОД на МВР-Варна. Ето защо съдът напълно кредитира обясненията
на подсъдимата Б..

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

С частната тъжба на подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че е
5

осъществила състава на престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.2, пр.2 вр. чл.147 ал.1
от НК тъй като на 21.10.2021 година в гр.Варна е разгласила позорни обстоятелства за
ЕВ. В. Г. и й е приписала престъпление, като в писмено сведение по преписка
№436000- 15637/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна е заявила пред
орган на власт /полицейски орган при Второ РУ-ОД на МВР-Варна/, че ЕВ. В. Г.:
„Извършва сексуални услуги срещу заплащане” и клеветата е извършена по друг начин
- чрез депозиране на писмено сведение пред органите на Второ РУ-ОД на МВР-Варна.
Престъплението по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.2, пр.2 вр. чл.147 ал.1 от НК е поместено
в раздел VІІ, Глава ІІ на Наказателния кодекс -„Обида и клевета“. То е израз на
наказателноправната защита на честта и достойнството, на доброто име на личността.
Непосредствен обект на престъпленията в този раздел са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на честта, достойнството и доброто име на човека
като неотменими нравствени блага.
Конкретен обект на защита на престъплението „клевета“ /чл. 147, ал.1 НК/ е
обективната чест, доброто име на другиго в очите на хората, доброто име на човека в
обществото, положителната обществената оценка, която обществото /в по-тесен или
по-широк кръг/ дава за честта и достойнството на лицето.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице като
единствено за някои квалифицирани състави /чл. 148, ал.1 и ал.2 НК/ е от значение
особеното качество на субекта. Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ, като съгласно
теорията „Наказателно право особена част – престъпления против правата на човека” с
автор Александър Стойнов и константната съдебна практика ако пострадалият не е
конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено в две форми– чрез
разгласяване /довеждането до знанието на трето лице/ на несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия, както и чрез
преписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление.
Съгласно чл. 147, ал.1, пр.1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго. В случая обект на престъплението са обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото,
на положителната обществена оценка за личността му. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуване на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Т.е.
разгласеното обстоятелство следва да е позорно и неистинско. Неистинско е това
обстоятелство, което не отговаря на обективната действителност, а позорящо е това
обстоятелство, което засяга доброто име и честта на другиго.
Съдебната практика е еднозначна, че за да може да се квалифицира едно деяние
като такова по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК инкриминираните изрази следва да съдържат
данни за осъществено от частния тъжител общественоопасно деяние, което да е
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване.
Престъплението по чл.147, ал.1 от НК е резултатно, като за да е довършено следва
поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно
обстоятелство или за приписаното престъпление.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено,
както с пряк така и с евентуален умисъл, като във всички случаи деецът следва да
съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер
на приписаното деяние.
6

Съдът намира, че събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства
не водят до извод за осъществен от подсъдимата състав на престъплението „клевета“.
В настоящия случай подсъдимата е подала сигнал до органите на полицията, в
частност органите на Второ РУ-Варна, компетентни да извършат проверка относно
нейните твърдения за нарушение на обществения ред /сигнал за шумове и крясъци/ от
страна на Г. и дъщеря й, с който сигнал Б. изразява съмнения относно поведението на
Г. /че извършва сексуални услуги срещу заплащане/ и цели извършване на проверка.
Тези „съмнения“ не могат да се приемат за клеветнически твърдения, тъй като
подсъдимата не твърди посочените в частната тъжба изрази да са част от обективната
действителност.
От обективна страна сигналът е подаден до компетентни да извършват проверки
органи, каквито безспорно са органите на полицията. Действията, които подсъдимата е
извършила са единствено депозиране на сигнал до компетентен орган. Не може да се
търси отговорност от подсъдимата за това, че е подала сигнал до компетентни да
извършат проверка органи. Обстоятелството, че жалбата й е станала достояние на
редица служители във Второ РУ, които са призвани да вършат проверка и единствено с
цел извършване на проверка, също не би могло да се възприеме за разгласяване на
позорно обстоятелство.
Съдът не споделя становището на защитата, че не било ясно за кого се отнасят
инкриминираните изрази. Безспорно е, че процесният коментар е отнесен към
личността на частната тъжителка Г., като същият е записан в писменото сведение на
подсъдимата касаещо депозирането на сигнал /жалба/ конкретно и спрямо Е.Г..
От обективна страна, настоящата инстанция приема, че изразите, изложени в
частната тъжба от частния тъжител, са извадени от контекста. При оценка и анализ на
доказателствата, съдът следва да прецени документа в неговата цялост и връзка между
отделните думи и изречения. Настоящата инстанция приемат, че в депозираните от
подсъдимата писмени сведения от 21.10.21г. / представляващи по своята същност
жалба/сигнал до компетентен орган/ не се съдържат клеветнически твърдения. Тези
изрази не са позорни. Въпросът дали са неистински не следва да бъде анализиран, след
като другата кумулативно уредена предпоставка в закона, не е налице.
Не може да се приемат за позорни твърдения, с които се изразява съмнение, въз
основа на което се цели извършване на проверка. Инкриминираният според частната
тъжителка израз: „Извършва сексуални услуги срещу заплащане” е изваден от
контекст, тъй като той се съдържат в следния текст, както следва: „Даже имам
съмнения, а и от други комшии се говори, че тя извършва сексуални услуги срещу
заплащане.“ Този израз представляват част от изречение, с което подсъдимата изрично
изразява своите съмнение и чутото от други хора, а не разгласява твърдения. В този
смисъл са, че се изразява съмнение и се интерпретират слухове, са и показанията на
св.Р.С.- органът приел сигнала, който в разпита си пред съдебния състав посочи, че
подсъдимата е споделила за слухове, че съседката й извършва сексуални услуги срещу
заплащане. Подсъдимата изразява мнение за възможност, хипотеза, подлежаща на
проверка. Съгласно теорията и константната съдебна практика /Решение №70 от
25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 299 от
08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год.
по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012год. на ВКС по н.д. №
382/2012год. на ІІІ н.о. и още ред други/ извън обхвата на клеветата остават случаите,
при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразяват
становище, съмнение или упражнява право на искания, от които произтичат
7

определени правни последици. В този смисъл изводите, които някой си прави от
прочетеното, видяното или чутото, създаването на различни версии, предположения,
аналогии, внушението, съмнението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат
доказани и не подлежат на доказване. Позорните обстоятелства трябва да са конкретни
факти, а не съждение върху факти. Те трябва да са обективно твърдяни факти, които се
отнасят до укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от
естество да накърнят доброто му име в обществото, а не да се подразбират и да са
резултат от субективната интерпретация в съзнанието на пострадалия.
“Позорността“ на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния
прочит или от съжденията на конкретно лице, тъй като това е психически процес и
резултатите от него са нееднозначни. Именно поради това съдът следва да преценява
не какво е искала да каже Б. според частната тъжителка, а какво реално е заявила или
написала подсъдимата в сигнала си до полицията.
Съмнението, изразено от подсъдимата в сведението до полицията, представлява
лична субективна оценка за определени обстоятелства. В този смисъл то не съставлява
информация за факти, нито тяхно възпроизвеждане. Поради това съмнението не
подлежи на проверка относно неговата достоверност. На такава проверка подлежи
единствено информацията. В конкретния случай по делото не се доказа подс. Б. да е
казала или написала в сведението, че Е.Г. „извършва сексуални услуги срещу
заплащане“, т.е. да е изразила твърдение, което съдържа информация, която следва да
се проверява с оглед нейната достоверност. От направения по-горе анализ на
доказателствата се установи, че подсъдимата е изразила съмнение в сведението си и е
заявила чуто от други хора. Това съмнение има субективен характер. А за да е налице
клевета, както бе посочено по-горе, следва деецът да е разпространил информация, а
не мнение, съмнение, становище, предположение. Ето защо настоящият състав приема,
че подсъдимата не е извършила от обективна страна престъплението клевета чрез
разгласяване на неистински и позорни за тъжителя обстоятелства.
С оглед анализа на доказателствата по делото, настоящият състав счита, че Т.Б. не е
осъществил и престъплението клевета чрез приписване на престъпление. За
съставомерността на това деяние е необходимо, деецът да е приписал извършено от
друго лице престъпление, като е съзнавал, че това лице не го е извършил.
Извършването на сексуални услуги срещу заплащане само по себе си не съставлява
престъпление. Следва да се посочи, че държавата официално събира патентен данък от
компаньоните и компаньонките и не придава пряко на проституцията /извършването на
сексуални услуги срещу заплащане/ наказателноправна регламентация. С оглед
конкретния казус, подсъдимата не е твърдяла, че частната тъжителка е извършила
престъплението „ получаване нетрудови доходи по непозволен или неморален начин“
/чл.329 от НК/, прочие наказателно правна норма обявена понастоящем за
противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБългария, а е
изразила съмнение, въз основа на чутото от други лица. Това е видно от текста на
изречението записано в сведението.
По съдържание посочените от частния тъжител изрази, не засягат честта и доброто
име в обществото на частния тъжител, а представляват единствено изразено съмнение
и интерпретации на автора на сигнала. Налице са съждения, които са функция на
правото на свободно изразяване на гражданите. Правото на свободно изразяване на
гражданите освен, че е конституционно закрепено, е уредено и в Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЕКЗПЧОС „Всеки има право на свобода на изразяването на мнение“. В този смисъл е и
8

практиката на Конституционния съд, Европейския съд и на ВКС. конкретните изрази,
изложени в сигнала представляват единствено предположения и хипотези, които са
израз на свободата на мнение.
Подаденият сигнал до органите на полицията представлява и конституционно право
на подсъдимата да подава сигнали до компетентните органи, закрепено в чл. 56 КРБ.
Видно от съдържанието на документа /Сведение от Т. Ив. Б. от 21.10.2021г./, той има
единствено сигнална функция и е депозиран единствено с тази цел. В този смисъл е
постановено и Решение 104/07.03.2013 г. по дело 178/2013 г. 3 н.о.
С оглед несъставомерността на обвинението за клевета по основния състав е
безпредметно обсъждането на елементите от квалифицирания състав.
Предвид несъставомерността на деянието от обективна страна, то субективна страна
също не следва да се обсъжда.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът следва да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящият случай,
съобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението повдигнато
на подс. Б. с частната тъжба за престъпления по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.2, пр.2 вр.
чл.147 ал.1 от НК не е доказано. Същото, по изложените по-горе съображения е и
обективно несъставомерно. Затова и на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправда
подсъдимата по така повдигнатото й с частната тъжба обвинение.

По отношение на разноските по делото.
С оглед крайния изход на делото /подсъдимата бе оправдана по повдигнатото й с
частната тъжба обвинение за клевета/ и като отчете, че липсват и елементите на деликт
по чл. 45 от ЗЗД в инкриминираното поведение на подсъдимата съдът счете, че
предявеният от тъжителката срещу подсъдимата граждански иск за обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от деянието ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата се явява неоснователен и недоказан, и
като такъв го отхвърли изцяло.

По отношение на разноските по делото.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съгласно която, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. На това основание, съдът
възложи в тежест на частния тъжител да заплати на подс. Т. Ив. Б., ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 030
/хиляда и тридесет / лева. Съдът съобрази, че от защитника на подсъдимата изрично е
направено искане за присъждане на разноски. От материалите по делото се установява
също така, че в хода на съдебното производство, защитникът на подсъдимата е
представил договор за правна защита и съдействие бл.№ 240157/14.04.2022г. /л.70 от
СД/, с пълномощно /л. 29 от СД /, в които изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на подс. Т. Ив. Б. по НЧХД №1034/22г. на ВРС, както и че е
договореното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 030 лева, платимо
по банковата сметка на адвоката. При това съдържание на договора за правна защита и
съдействие и с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва
9

да се приеме, че тези разноските действително са направени, като се съобрази
наличните по делото доказателства в тази насока / договор за правна помощ и преводно
нареждане, от който е видно, че частният тъжител е заплатил на адвоката сумата от
1030 лева по банков път/. Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато е
договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, какъвто е и настоящия
случай, тъй като платежното нареждане удостоверява, че по банковата сметка на
адвоката е постъпила сумата от 1030лв. с основани, договор за пр.защита и съдействие
по настоящото НЧХД. С оглед на това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 190,
ал.1от НПК, в конкретния случай в полза на подсъдимата се следва сумата от 1 030
/хиляда и тридесет/ лева, тъй като в този размер възлизат реално направените от нея
разноски във връзка с производството по делото, а заплащането на тази сума следва да
бъде възложено и е възложено в тежест на частната тъжителка, каквито са
разпоредбите на българското законодателство в случай на признаването на подсъдимия
за невинен.
Макар от страна на частния тъжител, чрез неговия повереник да не е ангажирано
становище относно искането за разноски, направено в с.з., съдът за прецизност следва
да обърне внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и
по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по
наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява част от
реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от
това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от
ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това
основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с
подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при
направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото
събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните магистрати са
посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и следователно не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските.
При наличието на тези обстоятелства, настоящия състав намери, че частният
тъжител следва да бъдат осъден да заплати сумата от 1 030 /хиляда и тридесет / лв. в
полза на подсъдимата Т.Б. за сторените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, заплатени на основание процесуално представителство, защита и
съдействие на подсъдимия по НЧХД№1034/2022г. по описа на ВРС.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	170
Дата:	13 септември 2022 г.
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110201034
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 март 2022 г.

Присъда по дело №1034/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите