Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на десети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Галина Аврамова, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№403
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №248 от 30.05.2019г. постановено по гр.д.№153 по
описа за 2019г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от ГДИН,
с адрес: гр. *****, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., с адрес *** против Х.А.Х.,
ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД, за обявяване за
недействителен спрямо ищеца ГДИНдоговор за прехвърляне на парично вземане от
15.12.2018 г., с който Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 758/2014 г. на
АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. от
ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно
дело в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.09.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10.00 лева държавна
такса по делото. Отхвърлил искането на ГДИНза присъждане на разноски
по делото.
Въззивна жалба против
постановеното решение е постъпила от ГДИН, чрез старши юрисконсулт Г.Г., с адрес ***, в
която сочи, че същото е незаконосъобразно и необосновано.
Въззивникът счита за неправилен и
необоснован направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваната сделка – договор за прехвърляне
на парично вземане срещу задължение на приобретателя за правни съвети и
консултации във връзка с подготовката и завеждането на съдебни дела от
прехвърлителя, е възмездна. Твърди, че в случая знанието на третото лице В.Г.В.
не подлежи на доказване, тъй като увреждането не произтича от двустранна възмездна сделка. Договорът за прехвърляне на
вземане от 15.12.2018г. е безвъзмезден, като заплащането на правната помощ по
Закона за адвокатурата става с парични средства, платими по банков път или в
брой, като не се предвижда заплащане на адвокатско възнаграждение за
предполагаеми бъдещи дела. Адвокатско възнаграждение се дължи по конкретно дело, като в договора
за правна помощ се отразява размера на платената сума. В случая по делото не е
представен договор по чл.36, ал.1 от ЗА, с определено в него адвокатско възнаграждение,
не са представени и доказателства за определяне на този размер по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА, поради което не може да се приеме, че между Х.А.Х. и В.Г.В.
има сключен договор за правна помощ.
Моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Моли
и за разноските по делото на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от В.Г.В., ЕГН ********** е постъпил
отговор на въззивната жалба. Счита въззивната жалба за недопусутима поради
липса на правен интерес, като се позовава на сключено между него и Х.А.Х.
Допълнение към договор за прехвърляне на парично вземане, представляващо
неразделна част от договора за цесия, с което се прехвърлят паричните вземания
на Х.А.Х. към ГДИН в размер на 800.00 лева. С оглед на това Допълнение следва,
че целената от ищеца правна промяна чрез предявяването на конститутивния иск по
чл.135 от ЗЗД е постигната извънсъдебно и е материализирана в писмено
доказателство, което е прието и обсъдено от първоинстанционния съд.
По основателността на въззивната
жалба счита наведените фактически и правни твърдения за неоснователни. Споделя
изводите на първоинстанционният съд. Сочи, че имущественото разместване, което
се постига със сключения договор за цесия, само по себе си не е обусловено от
предхождащи или съпътстващи правоотношения, които да стоят в тяхната основа.
Намира за безспорен въпроса за възмездността на процесния договор, поради
наличието на прието задължение от негова страна като адвокат да оказва правни
свети и консултации във връзка със завеждането на съдебни дела или твърдението
на въззивника за безвъзмездност на сделката е неоснователно. Моли да се потвърди
обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът ГДИН,
редовно призована не се представлява.
Въззиваемият В.Г.В., редовно
призован не се явява.
Въззиваемият Х.А.Х. се явява
лично, оспорва въззивната жалба. Счита, че с допълнението към договора за цесия
се установява, че ищецът няма правен интерес, тъй като може да си прихване
сумата от 800.00 лева от дължимите му около 2 000.00 лева, които му се дължат
от ГДИНи Министерство на правосъдието. Заявява, че с цедиране на вземането не е
увредил интересите на ищеца. Моли да се потвърди решението на Районен съд –
Ловеч.
Окръжен съд - Ловеч, като провери
обжалваното решение съобразно правомощията му по чл.269 от ГПК, обсъди
становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
Районен съд - Ловеч е сезиран с иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД предявен от ГДИН, с адрес: гр. ***** против Х.А.Х., ЕГН **********,***,
и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за прехвърляне
на парично вземане от 15.12.2018 г., с който Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по
адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС,
прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му
обезщетение по визираното административно дело в размер на 500.00 лева/, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 10.00 лева държавна такса по делото.
Ищецът
е твърди, че ответникът Х.А.Х. имал знанието, че има задължение към ГДИНе
извършил разпоредителни действия, с които е увредил неговите интереси. При изложеното ищеца счита, че
са налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от ответника
В.Г.В., който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва,
че с другия ответник - Х.А.Х. са сключили Договор за прехвърляне на парично
вземане от 15.12.2018 година. Сочи, че на 20.12.2018 г. помежду им е сключено и
Допълнение към договор за прехвърляне на парично вземане, което представлява неразделна
част към договора за цесия, с което се прехвърлят паричните вземания на Х.А.Х.
към ГДИН за размера над 800 лева, при което исковата претенция се явява
неоснователна.
Ответникът
Х.А.Х. в предвидения от закона едномесечен срок не е подал писмен отговор.
От
страна на ищеца не се спори, че към момента на предявяване на
иска е налице влязло в сила Решение №
323/08.07.2015 г. по адм.дело № 758/2014 г. по описа на Административен съд -
Плевен, потвърдено с Решение №12550 от 21.11.2016 г. по адм. д. № 11416/2015 г.
на Върховен административен съд, по силата на което ГДИНгр. София е осъдена да
заплати на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.09.2014 г. и сумата от 10.00 лева държавна такса по
делото.
По делото не се спори, че към момента на
предявяване на иска и от страна на ответника Х.А.Х. се дължи на ГДИНсума в
размер на 100.00 лева, представляваща разноски, присъдени с Определение №7958
от 13.06.2018г. по адм.д. № 7377/2018 г. на ВАС, за което е издаден
изпълнителен лист № 90 от 26.06.2018 г. на Административен съд-Плевен. Така
също ответникът Х.А.Х. с Решение № 5365 от 29.07.2015 г.
по адм.дело № 3685/2015 г. по описа на Административен съд София – град е
осъден да заплати на ГДИНгр. София сума в размер на 300.00 лева разноски по
делото, за което е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. на АССГ.С Решение
№2967 от 03.05.2016 г. по адм.дело № 621/2016 г. по описа на Административен
съд София – град и с Решение № 13547 от 08.11.2017 г. по адм. дело № 7306/2016
г. по описа на ВАС, Х.А.Х. е осъден да заплати на ГДИНгр. София сума в размер
на 400.00 лева разноски по делото, като е издаден изпълнителен лист от
17.11.2017 г. на АССГ.
За
да удостовери качеството си на кредитор на цедента ГДИНе
приложила следните писмени доказателства:
Изпълнителен лист от 30.12.2015 г. на Административен съд
София-град, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 5365 от 29.07.2015 г.
по адм.дело № 3685/2015 г. по описа на АССГ, в полза на ГДИН– гр. София, за
вземане в размер на 300.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, с
длъжник - ответникът Х.А.Х..
Изпълнителен лист от 17.11.2017 г. на Административен съд
София-град, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 2967 от 03.05.2016 г.
по адм. дело № 621/2016 г. по описа на АССГ и Решение № 13547 от 08.11.2017 г.
по адм. дело № 7306/2016 г. по описа на ВАС, в полза на ГДИН– гр. София, за
вземане в размер съответно на 300.00
лева и на 100.00 лева, представляващи разноски, с длъжник Х.А.Х..
Изпълнителен лист № 90 от 26.06.2018 г. на Административен
съд – Плевен, издаден въз основа на Определение № 416 от 21.03.2018г. по аддело
№ 1106/2017г. по описа на АС – Плевен, отменено с Определение № 7958 от 13.06.2018
г. по адм.дело № 7377/2018 г. на ВАС, в полза на ГДИН– гр. София, за вземане
в размер на 100.00 лева, представляваща
разноски по делото, с длъжник Х.А.Х..
С вх.№ М-1631 от 20.12.2018г. на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, Х.А.Х. на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД писмено е уведомил Дирекцията, че паричните вземания,
които последната има към него по адм.дело №758/2014 г. на Административен съд –
Плевен, адм.дело №784/2015 г. на Административен съд – Плевен, адм.дело
№537/2014 г. на Административен съд – Плевен, са прехвърлени на адв.В.Г.В. ***.
В съобщението е посочено, че към него се прилага и Договора за прехвърляне от
15.12.2018 година.
Видно от Договор за прехвърляне на парично вземане от
15.12.2018г., ответникът Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело
№ 758/2014 г. на Административен съд - Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на
ВАС, прехвърлил на втория ответник – адвокат В.Г.В. ***, пълния размер на
присъденото му обезщетение по посоченото административно дело в размер на
500.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 10.00 лева държавна такса за разноски по
делото, които парични суми се дължат от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, срещу задължението на новия кредитор – адв.В.Г.В. за правни
съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от
стария кредитор - ответникът Х.А.Х..
От
приложеното към отговора Допълнение към договор за прехвърляне на парично
вземане, се установява, че страните по Договора за цесия са постигнали съгласие прехвърлените от Х.А.Х.
задължения на ГДИН по адм.дело № 758/2014 г. на Административен съд - Плевен и
адм.дело № 11416/2015г. на ВАС, адм.дело № 784/2015 г. на Административен съд -
Плевен и адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС,
на адв. В.Г.В., да обхващат размера на дължимите от ГДИН обезщетения над 800
лева, а дължимите от ГДИН обезщетения по гореописаните дела до 800 лева да
покрият задълженията на Х.А.Х. към ГДИН по: изпълнителен лист от 30.12.2015 г.
по адм.дело № 3685/2015 г. на Административен съд София - град, изпълнителен лист
от 17.11.2017 г. по адм.дело № 621/2016 г. на Административен съд София - град
/адм.дело № 7306/2016 г. на ВАС/ и изпълнителен лист № 90 от 26.06.2018 г. по
адм.дело № 1106/2017 г. на Административен съд - Плевен /адм.д.№ 7377/2018 г.
на ВАС/.
В Допълнението е посочено, че същото да се счита
неразделна част от договорите и съобщенията получени с вх.№ М-1631 от
20.12.2018г. на ГДИН
За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да
докаже качеството си на кредитор и че с действията си длъжникът го е увредил,
като длъжникът следва да е знаел за увреждането към момента на процесната
сделка, а когато тя е възмездна и договарящото с него лице трябвало да е знаело
за увреждането или да е налице презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. При хипотезата
на чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо вземането на
кредитора да е възникнало преди датата на извършването на сделката от длъжника.
За да бъде успешно проведен
Павловия иск следва да бъдат изпълнени кумулативно всички посочени
предпоставки. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на иска.
В случая ищецът има качеството на
кредитор по отношение на ответниците, като е доказано наличието на действително вземане, конкретно заявено по
посоченото основание и размер.
За да бъде успешно проведен иска
по чл.135, ал.1 от ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да бъде изискуемо
и ликвидно, но в случая при влезлите в сила съдебни решения и издадени
изпълнителни листи срещу ответника Х.А.Х., вземането е ликвидно и изискуемо.
Освен това вземането на кредитора
по Изпълнителен лист от 30.12.2015г. на Административен съд София-град, по Изпълнителен
лист от 17.11.2017 г. на Административен съд София-град и по Изпълнителен лист
№ 90 от 26.06.2018 г. на Административен съд – Плевен е възникнало преди
15.12.2018 г. – датата на сключване на Договора за прехвърляне на парично
вземане.
Ответникът адв.В.Г.В. оспорва
предявения иск като представя Допълнение към договор за прехвърляне на парично
вземане, носещ дата 20.12.2018г. /видно първоначално посочената дата
15.12.2018г. е поправена/, като твърди, че същото е неразделна част от Договор
за прехвърляне на парично вземане сключен на 15.12.2018г., но с този договор се
прехвърля вземане на Х.А.Х., в качеството му на кредитор по адм.дело № 758/2014
г. на Административен съд - Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС, но в
Допълнението е посочено и задължение на ГДИН по адм.дело № 784/2015 г. на
Административен съд - Плевен и адм.дело
№ 8415/2016 г. на ВАС. С Допълнението цедент и цесионер са сключили сделка,
чийто предмет е извън този на договора за цесия и с която изцяло увреждат
възможността на кредитора – ищец да реализира правото си на вземане в размер на
800.00 лева.
Настоящата инстанция не споделя изложените от първоинстанционният съд
мотиви в насока, че атакуваната от ищеца сделка – договор за прехвърляне на
парично вземане срещу задължение на приобретателя за правни съвети и
консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от
прехвърлителя, е възмездна сделка, като съдът се е позовал на нормите на чл.25 от
ЗЗД и чл.
286 от ЗЗД.
В случая между страните няма сключен договор за правна защита и съдействие,
размерът на възнаграждението да е определен в договора съгласно чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата или да има сключен договор при хипотезата на чл.36, ал.4
от ЗД – за заплащане на резултативен хонорар, но отново следва това условие за
плащане да бъде договорено. В т.1 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК е прието, че „... в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане...”. Не може да се приеме, че цесионерът
– ответникът адв.В.Г.В., като е поел задължение за правни съвети и консултации
във връзка с подготовката и завеждане на съдебни дела от стрия кредитор –
ответникът Х.А.Х., е сключил сделка определена по време и размер.
Настоящият съдебен състав намира, че с Договор за прехвърляне на парично
вземане страните по сделката са сключили безвъзмездна сделка, като увреждането
е налице със самия факт на извършването й. При приетото, е налице
предпоставката на правото по чл.135, ал.1, изр.първо от ЗЗД – безвъзмездната
отчуждителна сделка /договор за
прехвърляне на вземане/ от страна на длъжника – ответникът Х.А.Х., винаги води
до обективно намаляване на имуществото му, което създава опасност ищеца – кредитор
да няма възможност да се удовлетвори.
От приложеното Допълнение се
установява и наличието на знание за
увреждане у ответника адв.В.Г.В. – наличието на възникнало вземане за ищеца ГДИН
именно в посочения размер от 800.00 лева.
При изложеното предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД се
явява основателен и доказан, при което следва да бъде постановено решение, с
което се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови ново, с което се
обяви за относително недействителен спрямо ищеца ГДИНДоговор
за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с който Х.А.Х., в качеството си на ищец
/кредитор/ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г.
на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му
обезщетение по визираното административно дело в размер на 500.00 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 10.00 лева държавна такса по делото.
С оглед изхода на настоящия спор ответниците Х.А.Х. и В.Г.В. дължат на ГДИН
направените за първа инстанция разноски в размер на 300.00 лева и за настоящата
инстанция разноски в размер на 100.00 лева или общо дължими на основание чл.78,
ал.8 от ГПК разноски в размер на 400.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №248 от 30.05.2019г.
постановено по гр.д.№153 по описа за 2019г. на Районен съд – Ловеч, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за
относително недействителен по отношение на ГДИН, с адрес: гр. ***** Договор
за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018г., с който Х.А.Х., ЕГН **********,***, в качеството си на ищец
/кредитор/ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г.
на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. ***, ЕГН **********, с адрес: ***, пълния размер на присъденото му обезщетение по
визираното административно дело в размер на 500.00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 10.00 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Х.А.Х., ЕГН **********,*** и адвокат В.Г.В. ***, ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на ГДИН, с адрес: гр. ***** направените за първа инстанция разноски в
размер на 300.00 лева и за въззивна инстанция разноски в размер на 100.00 лева
или общо дължими разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: