№ 2515
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Ваня Н. Иванова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100502775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4958/20.12.2021 г. по гр. д. № 52045/2021 г. на СРС, 125 с - в е
отхвърлен предявеният от ищеца Р. Д. М. положителен установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че „Топлофикация София“
ЕАД дължи на ищеца сумата от 33,60 – мораторна лихва, начислена върху главница в
размер на 298,66 лева /недължимо събрана сума от заявителя по изпълнително дело №
2213/2000 г. за период 10.6.2015 г.- 10.3.2016 г., за което е установено със съдебно
решение по гр.д.№ 40478/2020 г. на СРС, 178 - ми състав, че главницата не се дължи,
ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането/, текла в периода
от 26.05.2020г. до 04.07.2021 г.
Със същото решение и с оглед изхода от спора, първоинстанционният съд е
разпределил отговорността за разноски по делото, „Топлофикация София“ ЕАД ато на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил ищеца да плати на ответника сума в размер на
100 лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена в законоустановения
по чл. 259, ал. 1 ГПК срок от ищеца Р. Д. М., чрез представителя й – адв. Ф. С. от САК,
с пълномощно, депозирано с нарочна молба вх. № 42758/06.07.2022 г. с доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че претенцията
на ищеца е основателна, тъй като, за да е поставен ответникът в забава по правилото на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима покана за плащане. Именно такава покана прдставлява
депозираното на 26.05.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Повтаря, че началната дата, на която се
1
претендира сумата от 33,60 лева е 26.05.2020 г., понеже тогава ищецът – заявител
депозирал в деловодството на СРС процесното заявление по реда на чл. 410 от ГПК.
По тези и други съображения, моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД не се е възползвал
от законоустановеното си право да подаде отговор на въззивната жалба в срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че
не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, доколкото
разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав
възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство
жалба.
По съществото на спора и във връзка с доводите във въззивната жалба,
настоящият състав намира следното :
Претенцията на ищеца е с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
последно цитираната разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради тази си
същностна характеристика претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва,
начислена върху главно вземане, чиято изискуемост е доказана, е с акцесорен и
несамостоятелен характер. В този смисъл, за да се прецени основателността на иска за
мораторна лихва, на първо място, трябва да се изследва въпросът с основателността на
главното вземане.
В настояата конкретика главното вземане в размер на 298,66 лева е безспорно
2
установено с решение № 20077924/25.03.2021 г., постановено по по гр.д № 40478/2020
г. по описа на СРС, 167- ми състав и представлява незаконосъобразно удържана и
разпределена на „Топлофикация София“ ЕАД през периода от 10.06.2015 г. –
10.03.2016 г. сума по изпълнително дело № 2213/2020 г. по описа на ДСИ при СРС, 3
отделение 19-ти участък, образувано въз основа на изпълнителене лист, издаден по
гр.д. № 04074/1999 г., по описа на СРС, 74 състав, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 19868/2020 г. по описа на
СРС, 167 състав.
Ликвидни са безспорно установените по основание и размер
вземания. Вземането е установено по основание, когато съществуването му
е безспорно, а по размер, когато бъде доказано по надлежния ред в своя обем /в този
смисъл и Решение № 1135 от 6.IV.1960 г. по гр. д. № 2192/60 г., I г. о./. Вземането от
298,66 лева е безпосрно установено както в своето основание, така и в своя размер,
доколкото видно от представените по делото писмени доказателства горецитираното
съдебно решение от 25.03.2021 г. е влязло в законна сила на 14.04.2021 г. и именно от
тази дата силата на присъдено нещо. Тоест от 14.04.2021 г. съществува задължение на
страните не само да преустановят правния спор, като никоя от тях не може занапред да
оспорва правилността на съдебно установеното, ала още задължението за неоспорване
се отнася до всеки един елемент на съдебно установеното право, включително до
правната му квалификация и до неговия размер. Макар в диспозитива на
коментираното съдебно решение да не е посочена екзактната алтернатива на
претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то от анализа на мотивите на съда се извлича
еднопосочно, че касае алтернативата по чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД или хипотеза на
дадена сума при изначална липса на основание за това имуществено разместване на
блага.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с
извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на
правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за
изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични
задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима
покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, с едно единствено
предвидено в закона изключението по чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на
получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т.
7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност,
на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на
длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора
да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за
късното изпълнение.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС
по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, които са задължителни за всички съдебни инстанции, при
връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на
имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще
дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента, в който е получил поканата на
кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение,
забавата ще настъпи с изтичането на този срок. От ангажираните в хода на
производството доказателства не може да се установи пълно и главно кредиторът Р. М.
3
по някакъв начин да е волеизявила спрямо ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че
очаква престиране от страна на дружеството сумата от 298,66 лева в определен срок.
Ето защо и ищецът, чиято е била доказателствената тежест да установи по правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК фактите, на които основава своите твърдения, като не е успял
да докаже поставяне на длъжника в забава след покана, следва да понесе
неблагорпиятната последица от отхвърляне на иска му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид че
последният остана недоказан, а оттам и неоснователен. Възражението на
жалбоподателя, че с депозиране на заявленеито по чл. 410 ГПК е уведомил длъжника,
съответно поканил същия да плати, се явява неоснователно, доколкото настоящото
производство, като такова, водено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, стартира
със самото заявление по чл. 410 от ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението и
макар съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение да се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то в светлината на правно релевантните факти в настоящия случай
поставянето на длъжника в забава би било възможно само ако то се е случило в
момент, предхождащ депозиране на заявлението по 410 ГПК, понеже с неговото
подаване искът за мораторна лихва вече се счита предявен. Ето защо и
законосъобразно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен от първостепнния съд като
неоснователен и недоказан.
Понеже мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, както и постановено. Разноските, присъдени за СРС, са
съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски от
ищеца. Не е налице основание за промяна на решението и в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата
страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл.
78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ищецът е депозирал на 02.05.2023
г. бланкетна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на
въззивната жалба на ответника, без да излага каквито и да било доводи за
неоснователност на въззивната жалба на последния. Молбата не може да се счита за
отговор на въззивната жалба, какъвто не е депозиран по делото. Доколкото
„Топлофикация София“ ЕАД като въззиваем не е представляван в проведеното пред
настоящата инстанция единствено съдебно заседание, липсва основание да се
приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4958/20.12.2021 г. по гр. д. № 52045/2021
г. на СРС, 125 с – в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5